АЕЖ призовава парламента да създаде комисия за разследване на държавна намеса в медиите
Асоциацията на европейските публицисти – България (АЕЖ) приканва Народното събрание да сътвори профилирана анкетна комисия, която да ревизира подозренията за възможна държавна цензура в електронните медии, оповестиха от асоциацията по-рано тази седмица.
Преди седмица, във връзка на коментар на депутата Ивайло Мирчев, че преди пет години нито една от националните малките екрани не е подхванала журналистически така наречен „ Барселонагейт “, водещият от „ Нова телевизия “ Виктор Николаев отвърна:
„ Вие наясно ли сте по какъв начин се притискат национални малките екрани с регулатори? “
Българска телеграфна агенция потърси във връзка настояването на АЕЖ ръководителя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Соня Момчилова, всички политически обединения в 49-ото Народно заседание и ръководителя на Асоциацията на европейските публицисти – България Ирина Недева.
Регулаторите и медиите
Призоваваме за основаване на такава анкетна комисия, която да включва освен членовете на парламентарната комисия по културата и медиите, за инспекция на въпроса каква е ролята и вероятността през регулация да е завладяван медийният пазар и да е оказвана държавна цензура в електронните медии, сподели за Българска телеграфна агенция Ирина Недева.
Соня Момчилова уточни, че поддържа концепцията на АЕЖ „ с две ръце “.
„ Ако някой, още повече политически овластен, си разрешава да въздейства или оказва какъвто и да било напън върху медиите и работата на публицистите, ние, Съвет за електронни медии, сме хората, които ще дадат нужната публичност и ще влезем в ролята на поръчител на независимостта на медиите, ще използван цялата тежест на Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ) и в случай че се наложи, ще сезираме европейските институции, както сме постъпвали прочее при съществуване на сигнали или персонални наблюдения за вмешателства “, изясни Момчилова.
Съмнението, че със завладяването на регулаторите и с превръщането им в прокси ръце на политическите квоти, партии и скритите бизнес стопански ползи зад тях, в действителност се управляват и превземат медиите по метод, който не е разказан законово, уточни Ирина Недева.
Според Соня Момчилова медиите и регулаторът би трябвало да работят напълно без значение и умерено.
„ Аз персонално подсигурявам цялостна поддръжка и убеждавам, че ще запазим правото на изложение на мнение и позиция на всеки публицист “, добави тя.
„ В медиите се оглеждат много съществени сфери от държавния и публичен живот на България и по тази причина считаме, че би трябвало да има специфична анкетна комисия, а освен парламентарната комисия по културата и медиите да се занимава с този въпрос “, разяснява ръководителят на АЕЖ.
Решение ли е основаването на анкетна комисия
Според Ирина Недева Народното събрание е мястото, където могат да бъдат сложени острите въпроси и по тази причина се вършат сходни анкетни комисии. Отделен е въпросът дали те са били сполучливи и какво се случва, само че това е методът, по който действа нашата народна власт. Парламентът е органът, който може да зададе въпросите и да изследва какво се е случвало, счита още тя.
Соня Момчилова изрази вяра да бъдат изяснени аргументите за недоизказаните терзания на журналиста, чиито думи са мотив за активирането на АЕЖ. „ На мен ми е забавно и каква е природата на неочакваните самопризнания пред Българското национално радио (БНР) на Венелин Петков, който изпадна в реминисценции за политическия напън, на който е бил подложен като началник на новините в една комерсиална телевизия, а по време на чуването за общоприет шеф (на БНТ) ни уверяваше доста безапелационно по какъв начин е работил в самостоятелна медия. Още по-любопитно ми е, за какво Съвет за електронни медии не е бил сезиран за тези неблагополучия и цензура? “, разяснява Момчилова. Тя напомни, че председателстващи регулатора по това време са били „ все забележителни демократи и либерали, самият Георги Лозанов “.
Соня Момчилова напомни за извършена полемика в Съвет за електронни медии, с цел да бъдат разбрани аргументите за самодекларираната автоцензура от страна на публицистите, интервюирани от АЕЖ в последното им проучване. Така допускам ще постъпим и в този случай, добави тя.
Ирина Недева изясни, че в препоръчаната анкетна комисия от АЕЖ си показват да не бъдат канени единствено представители на ръководството на медиите и регулаторите, само че и публицисти, които да опишат, може би и в предпазена среда, за непозволени дейности от институции и медии, в които са работили.
Как може да бъде предотвратена държавна цензура в медии
По думите на ръководителя на Съвет за електронни медии освен държавната цензура, само че и тази от страна на посолства и неправителствените организации (НПО) би трябвало да бъде прекъсната.
„ Лично мое мнение е, че не е обикновено един публицист, който получава възнаграждения от Неправителствени организации, да работи в социална медия. Търговските снабдители си взимат решенията и носят отговорност за кадровия си асортимент и морала на чиновниците, само че публичните медии не са място за пробутване на ползи и полезности на цивилен структури, още повече финансирани от непознати страни “, изясни Момчилова.
Колкото до политическата интервенция – първо всеки, избрал да упражнява журналистическата специалност, би трябвало да си даде сметка на кого служи и до каква степен съблюдава санитарния най-малко морални правила на специалността, добави Соня Момчилова. Според нея близостта сред публицисти и политици е на мода не от през вчерашния ден.
„ Това коства орнитологичните прозвища и неприемливото, нерядко оскърбително, отношение на властимащите. Не са измислени инцидентно кодексите и разпоредбите за държание на журналиста в старите демокрации “, сподели още тя.
Според Недева има разнообразни способи да бъде предотвратена държавна цензура. В Закон за радиото и телевизията написа и просто би трябвало да бъде прилагано – публицистичната самостоятелност, само че това, което виждаме е, че доста елементарно се заобикалят тези разпореждания, счита тя. По думите ѝ има задоволително положителни образци по света по какъв начин да бъде обезпечена публицистичната самостоятелност на законово равнище и по какъв начин да бъде следено дали тя се съблюдава.
„ Защо считаме, че има учредения да си задаваме въпроса дали има държавна интервенция в медиите през регулаторите – тъй като виждаме доста случаи, в които е имало странни случки – най-хубавите публицисти ненадейно се оказват напускащи екрана, пращани на странни задания или в един миг изцяло отпадат от екран “, изясни ръководителят на АЕЖ.
Автоцензура и цензура
Соня Момчилова счита, че автоцензурата и цензурата са еднообразно зло. В единия случай жертваш достолепието и „ пагона “ на общественото доверие за да си в сгода и услуга на някого, друг от обществото, от потребителите на информация. Забравя се, че престижът, на който лакействаш, е предназначен да служи на същото това общество, разяснява ръководителят на Съвет за електронни медии. По думите ѝ при автоцензурата е налице боязън от личната съвест, чийто език си спрял да разпознаваш. Момчилова прикани да помним заветът на Йосиф Хербст: „ Не жертвай истината поради хляба “.
Натискът върху медиите, който идва от страна на „ мощните на деня “, е форма на цензура и по-късно води и до автоцензура, съобщи Ирина Недева. „ Ключовото е опцията да бъде упражняван напън върху публицистичната самостоятелност на медиите – нещо, което би трябвало да бъде пресечено, а с цел да бъде пресечено това събитие, би трябвало да бъде забелязано какви са били и по какъв начин наподобяват неговите прояви във времето “, изясни тя. Според нея сходна анкетна комисия може да направи такова изследване.
„ Много мъчно си представяме сполучлив проверяващ публицист в някоя от огромните публични или частни малките екрани и би трябвало да се запитаме за какво “, сподели още Недева. Тя регистрира смяна в последната година и даде образец с тазгодишната ранглиста на организацията „ Репортери без граници “ за независимост на медиите, където България се изкачи с 20 места по отношение на предходната година и зае 71-во място измежду 180 страни. Председателят на АЕЖ добави, че когато има консолидация на властта, има и консолидация на натиска над медиите.
Какво мислят депутатите
Българска телеграфна агенция потърси всички политически обединения в 49-ото Народно заседание с въпроса до каква степен е допустимо основаването на такава анкетна комисия. От ГЕРБ-СДС, „ Възраждане “ и Движение за права и свободи не разясниха тематиката.
В Народното събрание има непрекъснато настояща комисия по културата и медиите – съгласно мен на този въпрос мястото му е там, разяснява Манол Пейков от ПГ на „ Продължаваме промяната – Демократична България “.
„ Може би с това искане публицистите желаят по-голяма видимост на въпроса. Не виждам логиката в това да бъде направена специфична комисия за задачата, в случай че този въпрос попада напълно под юрисдикцията на Комисията по културата и медиите “, изясни той.
Пейков уточни, че комисията има опция да изслушва националните регулатори и задава въпроси. Според мен това е най-естественият метод да се случи, само че в случай че журналистическата колегия упорства, може би би трябвало да бъде дискутирано дали има потребност от такава комисия и това да се гласоподава от Народното събрание, сподели още депутатът.
При всяко състояние има потребност да бъде говорено по този въпрос и „ да се отхлупи тенджерата под налягане “, тъй като явно такова налягане се е събрало в журналистическата колегия, добави Пейков.
Иван Ченчев от ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ сподели, че би подкрепил основаването на сходна комисия.
„ Член съм на парламентарната комисия по културата и медиите в последните шест години и постоянно, когато се е поставял въпросът за цензура, независимост на словото, първо – сме виждали един безумен отпор от страна на ръководещи, второ – самият регулатор, Съвет за електронни медии, е подхождал ехидно с претекста, че не им било в прерогативите, което персонално мен ме озадачава, тъй като какво тогава контролира Съвет за електронни медии, каква е тъкмо тяхната роля. Ако не желаят да контролират, най-малко да дадат разбор или мнение “, разяснява депутатът.
Според Ченчев дали сходна комисия би постигнала резултат зависи от това какво е същинското желание. Едва ли през комисия, в случай че съдим по практиката на Народното събрание до момента, се е решавало нещо, само че истината от време на време е излизала, когато човек е задоволително неотстъпчив да я търси, добави депутатът.
„ Бях член на краткотрайната комисия по определяне на обстоятелства и условия за прекъсване на сигнала на стратегия „ Хоризонт “ на БНР. Тогава в формалния отчет на комисията се посочваше, че радиосигналът не бил спрян, а било предавана тишина в ефир четири часа – разбирате ли подигравката и по какъв начин се прикриват неща “, описа Иван Ченчев. По думите му този случай е емблематичен за това по какъв начин се пробват да се „ потулват “ нещата в България.
Според Тошко Йорданов от ПГ на „ ИТН “ АЕЖ приказват за нещо, което е очевидно отпреди. „ След три седмици дъжд, като пристигна слънцето, се сетихме, че е валяло “, сподели той.
„ През Съвет за електронни медии се постановяваше цензура и в „ Шоуто на Слави “ сме страдали извънредно доста. За „ Барселонагейт “ се говореше единствено в „ Шоуто на Слави “. Факт е това, което сподели Виктор Николаев – регулаторните органи и Съвет за електронни медии ги натискат, само че е въпрос на топки, тъй като и нас ни натискаха, само че ние говорихме в „ Шоуто на Слави “, разяснява Йорданов.
Според него би трябвало да има нов закон за радио и телевизия и за електронни медии. По думите му Съвет за електронни медии може да играе ролята на цензор и там опира до наличието.
„ В момента Съвет за електронни медии има ръководител, който е с схващане, че свободата на словото е значима и отбива доста офанзиви, в това число на АЕЖ, които желаеха да цензурират Петър Волгин от БНР. Но в случай че няма подобен човек, Съвет за електронни медии се афишира за последна инстанция – морална, журналистическа, и постановат брутални санкции и санкции. От друга страна – публицистите би трябвало да имат „ топки “. Те доста постоянно нямат, тъй като просто изхранват фамилии или себе си и когато си притиснат от работодателя си, изборът е или да излезеш на улицата, или да пееш в хора с останалите “, сподели още депутатът.
Източник: Българска телеграфна агенция
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Преди седмица, във връзка на коментар на депутата Ивайло Мирчев, че преди пет години нито една от националните малките екрани не е подхванала журналистически така наречен „ Барселонагейт “, водещият от „ Нова телевизия “ Виктор Николаев отвърна:
„ Вие наясно ли сте по какъв начин се притискат национални малките екрани с регулатори? “
Българска телеграфна агенция потърси във връзка настояването на АЕЖ ръководителя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Соня Момчилова, всички политически обединения в 49-ото Народно заседание и ръководителя на Асоциацията на европейските публицисти – България Ирина Недева.
Регулаторите и медиите
Призоваваме за основаване на такава анкетна комисия, която да включва освен членовете на парламентарната комисия по културата и медиите, за инспекция на въпроса каква е ролята и вероятността през регулация да е завладяван медийният пазар и да е оказвана държавна цензура в електронните медии, сподели за Българска телеграфна агенция Ирина Недева.
Соня Момчилова уточни, че поддържа концепцията на АЕЖ „ с две ръце “.
„ Ако някой, още повече политически овластен, си разрешава да въздейства или оказва какъвто и да било напън върху медиите и работата на публицистите, ние, Съвет за електронни медии, сме хората, които ще дадат нужната публичност и ще влезем в ролята на поръчител на независимостта на медиите, ще използван цялата тежест на Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ) и в случай че се наложи, ще сезираме европейските институции, както сме постъпвали прочее при съществуване на сигнали или персонални наблюдения за вмешателства “, изясни Момчилова.
Съмнението, че със завладяването на регулаторите и с превръщането им в прокси ръце на политическите квоти, партии и скритите бизнес стопански ползи зад тях, в действителност се управляват и превземат медиите по метод, който не е разказан законово, уточни Ирина Недева.
Според Соня Момчилова медиите и регулаторът би трябвало да работят напълно без значение и умерено.
„ Аз персонално подсигурявам цялостна поддръжка и убеждавам, че ще запазим правото на изложение на мнение и позиция на всеки публицист “, добави тя.
„ В медиите се оглеждат много съществени сфери от държавния и публичен живот на България и по тази причина считаме, че би трябвало да има специфична анкетна комисия, а освен парламентарната комисия по културата и медиите да се занимава с този въпрос “, разяснява ръководителят на АЕЖ.
Решение ли е основаването на анкетна комисия
Според Ирина Недева Народното събрание е мястото, където могат да бъдат сложени острите въпроси и по тази причина се вършат сходни анкетни комисии. Отделен е въпросът дали те са били сполучливи и какво се случва, само че това е методът, по който действа нашата народна власт. Парламентът е органът, който може да зададе въпросите и да изследва какво се е случвало, счита още тя.
Соня Момчилова изрази вяра да бъдат изяснени аргументите за недоизказаните терзания на журналиста, чиито думи са мотив за активирането на АЕЖ. „ На мен ми е забавно и каква е природата на неочакваните самопризнания пред Българското национално радио (БНР) на Венелин Петков, който изпадна в реминисценции за политическия напън, на който е бил подложен като началник на новините в една комерсиална телевизия, а по време на чуването за общоприет шеф (на БНТ) ни уверяваше доста безапелационно по какъв начин е работил в самостоятелна медия. Още по-любопитно ми е, за какво Съвет за електронни медии не е бил сезиран за тези неблагополучия и цензура? “, разяснява Момчилова. Тя напомни, че председателстващи регулатора по това време са били „ все забележителни демократи и либерали, самият Георги Лозанов “.
Соня Момчилова напомни за извършена полемика в Съвет за електронни медии, с цел да бъдат разбрани аргументите за самодекларираната автоцензура от страна на публицистите, интервюирани от АЕЖ в последното им проучване. Така допускам ще постъпим и в този случай, добави тя.
Ирина Недева изясни, че в препоръчаната анкетна комисия от АЕЖ си показват да не бъдат канени единствено представители на ръководството на медиите и регулаторите, само че и публицисти, които да опишат, може би и в предпазена среда, за непозволени дейности от институции и медии, в които са работили.
Как може да бъде предотвратена държавна цензура в медии
По думите на ръководителя на Съвет за електронни медии освен държавната цензура, само че и тази от страна на посолства и неправителствените организации (НПО) би трябвало да бъде прекъсната.
„ Лично мое мнение е, че не е обикновено един публицист, който получава възнаграждения от Неправителствени организации, да работи в социална медия. Търговските снабдители си взимат решенията и носят отговорност за кадровия си асортимент и морала на чиновниците, само че публичните медии не са място за пробутване на ползи и полезности на цивилен структури, още повече финансирани от непознати страни “, изясни Момчилова.
Колкото до политическата интервенция – първо всеки, избрал да упражнява журналистическата специалност, би трябвало да си даде сметка на кого служи и до каква степен съблюдава санитарния най-малко морални правила на специалността, добави Соня Момчилова. Според нея близостта сред публицисти и политици е на мода не от през вчерашния ден.
„ Това коства орнитологичните прозвища и неприемливото, нерядко оскърбително, отношение на властимащите. Не са измислени инцидентно кодексите и разпоредбите за държание на журналиста в старите демокрации “, сподели още тя.
Според Недева има разнообразни способи да бъде предотвратена държавна цензура. В Закон за радиото и телевизията написа и просто би трябвало да бъде прилагано – публицистичната самостоятелност, само че това, което виждаме е, че доста елементарно се заобикалят тези разпореждания, счита тя. По думите ѝ има задоволително положителни образци по света по какъв начин да бъде обезпечена публицистичната самостоятелност на законово равнище и по какъв начин да бъде следено дали тя се съблюдава.
„ Защо считаме, че има учредения да си задаваме въпроса дали има държавна интервенция в медиите през регулаторите – тъй като виждаме доста случаи, в които е имало странни случки – най-хубавите публицисти ненадейно се оказват напускащи екрана, пращани на странни задания или в един миг изцяло отпадат от екран “, изясни ръководителят на АЕЖ.
Автоцензура и цензура
Соня Момчилова счита, че автоцензурата и цензурата са еднообразно зло. В единия случай жертваш достолепието и „ пагона “ на общественото доверие за да си в сгода и услуга на някого, друг от обществото, от потребителите на информация. Забравя се, че престижът, на който лакействаш, е предназначен да служи на същото това общество, разяснява ръководителят на Съвет за електронни медии. По думите ѝ при автоцензурата е налице боязън от личната съвест, чийто език си спрял да разпознаваш. Момчилова прикани да помним заветът на Йосиф Хербст: „ Не жертвай истината поради хляба “.
Натискът върху медиите, който идва от страна на „ мощните на деня “, е форма на цензура и по-късно води и до автоцензура, съобщи Ирина Недева. „ Ключовото е опцията да бъде упражняван напън върху публицистичната самостоятелност на медиите – нещо, което би трябвало да бъде пресечено, а с цел да бъде пресечено това събитие, би трябвало да бъде забелязано какви са били и по какъв начин наподобяват неговите прояви във времето “, изясни тя. Според нея сходна анкетна комисия може да направи такова изследване.
„ Много мъчно си представяме сполучлив проверяващ публицист в някоя от огромните публични или частни малките екрани и би трябвало да се запитаме за какво “, сподели още Недева. Тя регистрира смяна в последната година и даде образец с тазгодишната ранглиста на организацията „ Репортери без граници “ за независимост на медиите, където България се изкачи с 20 места по отношение на предходната година и зае 71-во място измежду 180 страни. Председателят на АЕЖ добави, че когато има консолидация на властта, има и консолидация на натиска над медиите.
Какво мислят депутатите
Българска телеграфна агенция потърси всички политически обединения в 49-ото Народно заседание с въпроса до каква степен е допустимо основаването на такава анкетна комисия. От ГЕРБ-СДС, „ Възраждане “ и Движение за права и свободи не разясниха тематиката.
В Народното събрание има непрекъснато настояща комисия по културата и медиите – съгласно мен на този въпрос мястото му е там, разяснява Манол Пейков от ПГ на „ Продължаваме промяната – Демократична България “.
„ Може би с това искане публицистите желаят по-голяма видимост на въпроса. Не виждам логиката в това да бъде направена специфична комисия за задачата, в случай че този въпрос попада напълно под юрисдикцията на Комисията по културата и медиите “, изясни той.
Пейков уточни, че комисията има опция да изслушва националните регулатори и задава въпроси. Според мен това е най-естественият метод да се случи, само че в случай че журналистическата колегия упорства, може би би трябвало да бъде дискутирано дали има потребност от такава комисия и това да се гласоподава от Народното събрание, сподели още депутатът.
При всяко състояние има потребност да бъде говорено по този въпрос и „ да се отхлупи тенджерата под налягане “, тъй като явно такова налягане се е събрало в журналистическата колегия, добави Пейков.
Иван Ченчев от ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ сподели, че би подкрепил основаването на сходна комисия.
„ Член съм на парламентарната комисия по културата и медиите в последните шест години и постоянно, когато се е поставял въпросът за цензура, независимост на словото, първо – сме виждали един безумен отпор от страна на ръководещи, второ – самият регулатор, Съвет за електронни медии, е подхождал ехидно с претекста, че не им било в прерогативите, което персонално мен ме озадачава, тъй като какво тогава контролира Съвет за електронни медии, каква е тъкмо тяхната роля. Ако не желаят да контролират, най-малко да дадат разбор или мнение “, разяснява депутатът.
Според Ченчев дали сходна комисия би постигнала резултат зависи от това какво е същинското желание. Едва ли през комисия, в случай че съдим по практиката на Народното събрание до момента, се е решавало нещо, само че истината от време на време е излизала, когато човек е задоволително неотстъпчив да я търси, добави депутатът.
„ Бях член на краткотрайната комисия по определяне на обстоятелства и условия за прекъсване на сигнала на стратегия „ Хоризонт “ на БНР. Тогава в формалния отчет на комисията се посочваше, че радиосигналът не бил спрян, а било предавана тишина в ефир четири часа – разбирате ли подигравката и по какъв начин се прикриват неща “, описа Иван Ченчев. По думите му този случай е емблематичен за това по какъв начин се пробват да се „ потулват “ нещата в България.
Според Тошко Йорданов от ПГ на „ ИТН “ АЕЖ приказват за нещо, което е очевидно отпреди. „ След три седмици дъжд, като пристигна слънцето, се сетихме, че е валяло “, сподели той.
„ През Съвет за електронни медии се постановяваше цензура и в „ Шоуто на Слави “ сме страдали извънредно доста. За „ Барселонагейт “ се говореше единствено в „ Шоуто на Слави “. Факт е това, което сподели Виктор Николаев – регулаторните органи и Съвет за електронни медии ги натискат, само че е въпрос на топки, тъй като и нас ни натискаха, само че ние говорихме в „ Шоуто на Слави “, разяснява Йорданов.
Според него би трябвало да има нов закон за радио и телевизия и за електронни медии. По думите му Съвет за електронни медии може да играе ролята на цензор и там опира до наличието.
„ В момента Съвет за електронни медии има ръководител, който е с схващане, че свободата на словото е значима и отбива доста офанзиви, в това число на АЕЖ, които желаеха да цензурират Петър Волгин от БНР. Но в случай че няма подобен човек, Съвет за електронни медии се афишира за последна инстанция – морална, журналистическа, и постановат брутални санкции и санкции. От друга страна – публицистите би трябвало да имат „ топки “. Те доста постоянно нямат, тъй като просто изхранват фамилии или себе си и когато си притиснат от работодателя си, изборът е или да излезеш на улицата, или да пееш в хора с останалите “, сподели още депутатът.
Източник: Българска телеграфна агенция
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ