Пловдив: Епархийският манастир „Св. св. Кирик и Юлита” в Асеновград отбелязва храмовия си празник
Асеновград. Епархийският манастир „ Св. св. Кирик и Юлита ” в кв. „ Горни Воден “ в Асеновград отбелязва храмовия си празник. Това оповестиха за Радио „ Фокус “ – Пловдив от Пловдивската митрополия. По мотив празника Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай оглавява архиерейска света Литургия. Според житието на светците, света Юлита починала страдалчески дружно с невръстния си наследник Кирик по време на гоненията против християните при римския император Диоклециан. Мощите на светците били открити нетленни и до през днешния ден те са чудотворни. Част от тези мощи се намира в църквата „ Св. Богородица ” в Охрид.
Горноводенския манастир „ Св.св. Кирик и Юлита ” е учреден по време на Втората българска страна, най-вероятно през 14 вел, на мястото на настоящето аязмо. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през 17 век, само че към края на века е обновен на днешното му място под името „ Св. Петка ”. По-късно бил обновен и остарелият манастир. През 1810 година двата манастира били опожарени от кърджалиите, а през 1816 година стартира възобновяването на настоящия манастир, което приключва през 1835 година. В годините на османското господство манастирът станал гръцки. Управлявали го гръцки монаси и тогава всички старини, които той е имал били унищожени. Само върху каменната чешма в двора, построена през 1696 година от занаятчия Никола, е непокътнат възпоменателен надпис на български език, което демонстрира, че по това време, макар гръцкото въздействие, Горноводенския манастир си оставал български. През 1906 година манастирът е високомерен от отряд лясковци и едвам от 1930 година публично е още веднъж български. Манастирът е потърпевш съществено при пожар през 1924 година и при Чирпанското земетресение през 1928 година. През 20-те и 30-те години на 20 век в манастира е функционирало богословско учебно заведение. През интервала 1943-1944 година той е трансфорат в концлагер. След 9 септември манастирът запустява, а по-късно е трансфорат в Дом за хора с душевни недъзи. В интервала 1983-1987 година манастирът е преизграден напълно и е трансфорат в креативна база на Съюза на българските архитекти.
Двуетажни постройки оформят манастирските крила и ограждат огромния манастирски двор. Комплексът включва жилищни и икономически постройки, черква и отдалечени на 500 метра от тях аязмо и параклис. Сградите обособяват съвсем квадратен двор. Най-добре е непокътнато източното жилищно крило с централната фасада на манастира. В средата на манастирския двор се издига огромна триабсидна черква, покрита с тежки каменни плочи. Строителният й проект и солидният й строеж я вършат забавен в архитектурно и художествено отношение монумент на българската просвета от времето на Възраждането. Манастирската черква е в чест на „ Света Параскева “. По своето оформление тя прилича в огромна степен централната черква на Бачковския манастир. Зографисването на храма е станало сред 1847 и 1850 година от възпитаника на атонските художествени ателиета Алекси Атанасов, подпомаган от своите възпитаници. Особено внимание те отделили на тематиката за мъченичеството и християнската всеотдайност. Стенописите са в ослепителен нюанс, които вършат мощно усещане със сюжетното си разнообразие и с високото майсторство на осъществяването. Най-силно усещане прави композицията „ Страшният съд ”. Специалистите отделят изключително внимание на позлатената дърворезба на иконостаса, евентуално дело на локален занаятчия, съумял да вмести в нея съвсем всичко от растителния и скотски свят на региона. Сред красивата възрожденска живопис се открояват няколко скъпи икони, шест от които са сътворени от Захари Зограф – „ Св. Атанасий “, „ Иисус Христос “, „ Св. Йоан Предтеча “ и Св. Богородица-„ Животворящия източник “. Негова икона е и тази на „ Св. св. Кирик и Юлита “, сложена на десния кивот.
На шест километра от аязмото е параклисът „ Св. св. Кирик и Юлита “, който съставлява еднокорабна, едноабсидна черква без притвор, граден от ломен камък и бигорни блокове. Аязмото и параклисът са построени върху дребна тераса, до която води калдъръмен път.
Тони МИХАЙЛОВ
Горноводенския манастир „ Св.св. Кирик и Юлита ” е учреден по време на Втората българска страна, най-вероятно през 14 вел, на мястото на настоящето аязмо. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през 17 век, само че към края на века е обновен на днешното му място под името „ Св. Петка ”. По-късно бил обновен и остарелият манастир. През 1810 година двата манастира били опожарени от кърджалиите, а през 1816 година стартира възобновяването на настоящия манастир, което приключва през 1835 година. В годините на османското господство манастирът станал гръцки. Управлявали го гръцки монаси и тогава всички старини, които той е имал били унищожени. Само върху каменната чешма в двора, построена през 1696 година от занаятчия Никола, е непокътнат възпоменателен надпис на български език, което демонстрира, че по това време, макар гръцкото въздействие, Горноводенския манастир си оставал български. През 1906 година манастирът е високомерен от отряд лясковци и едвам от 1930 година публично е още веднъж български. Манастирът е потърпевш съществено при пожар през 1924 година и при Чирпанското земетресение през 1928 година. През 20-те и 30-те години на 20 век в манастира е функционирало богословско учебно заведение. През интервала 1943-1944 година той е трансфорат в концлагер. След 9 септември манастирът запустява, а по-късно е трансфорат в Дом за хора с душевни недъзи. В интервала 1983-1987 година манастирът е преизграден напълно и е трансфорат в креативна база на Съюза на българските архитекти.
Двуетажни постройки оформят манастирските крила и ограждат огромния манастирски двор. Комплексът включва жилищни и икономически постройки, черква и отдалечени на 500 метра от тях аязмо и параклис. Сградите обособяват съвсем квадратен двор. Най-добре е непокътнато източното жилищно крило с централната фасада на манастира. В средата на манастирския двор се издига огромна триабсидна черква, покрита с тежки каменни плочи. Строителният й проект и солидният й строеж я вършат забавен в архитектурно и художествено отношение монумент на българската просвета от времето на Възраждането. Манастирската черква е в чест на „ Света Параскева “. По своето оформление тя прилича в огромна степен централната черква на Бачковския манастир. Зографисването на храма е станало сред 1847 и 1850 година от възпитаника на атонските художествени ателиета Алекси Атанасов, подпомаган от своите възпитаници. Особено внимание те отделили на тематиката за мъченичеството и християнската всеотдайност. Стенописите са в ослепителен нюанс, които вършат мощно усещане със сюжетното си разнообразие и с високото майсторство на осъществяването. Най-силно усещане прави композицията „ Страшният съд ”. Специалистите отделят изключително внимание на позлатената дърворезба на иконостаса, евентуално дело на локален занаятчия, съумял да вмести в нея съвсем всичко от растителния и скотски свят на региона. Сред красивата възрожденска живопис се открояват няколко скъпи икони, шест от които са сътворени от Захари Зограф – „ Св. Атанасий “, „ Иисус Христос “, „ Св. Йоан Предтеча “ и Св. Богородица-„ Животворящия източник “. Негова икона е и тази на „ Св. св. Кирик и Юлита “, сложена на десния кивот.
На шест километра от аязмото е параклисът „ Св. св. Кирик и Юлита “, който съставлява еднокорабна, едноабсидна черква без притвор, граден от ломен камък и бигорни блокове. Аязмото и параклисът са построени върху дребна тераса, до която води калдъръмен път.
Тони МИХАЙЛОВ
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ