Асеновград. Бъдещето на женския баскетбол в България е под въпрос.

Асеновград. Бъдещето на женския баскетбол в България е под въпрос. Това сподели за Радио „ Фокус “ – Пловдив Диян Гочев, треньор на Баскетболен клуб „ Асеновец 2005 “ в Асеновград. „ Много малко състезателки остават в горните възрасти, към този момент доста малко желаят да играят баскетбол. Моето предпочитание е да продължим да имаме дами в нашия клуб, само че от един месец се пробвам да върша селекция и е доста мъчно. Момичетата на по 18, 19, 20 и нагоре години към този момент са избрали различен път. Не желаят бъдещето им да бъде обвързвано с баскетбола. Ето, че не можем да създадем селекция за дами. Какво бъдеше тогава ще имаме? Разговарял съм с сътрудници, които са от по-възрастните генерации и са водили женски баскетболни тимове преди 30 години. Сегашното потомство е просто несравнимо във връзка с постигнатите резултати в предишното. Наистина ние вървим стремително надолу и не знам до каква степен може да стигнем. Съвсем скоро женското направление в баскетбола ще си остане от 2 - 3 тима, които ще си играят и ще си взимат медали. Това е най-жалкото в тази ситуация. Много ми се желае да не съм подобен черноглед в тази ситуация, само че имаме необятна основа, а не знам за какво след това не можем да си задържим децата и да ги накараме да играят баскетбол. Явно баскетболът е спорт, с който не може да си изкарваш хляба в България. Нашият клуб има традиция да пътува в чужбина за участия. Водим по 50 - 60 деца, с цел да играят, като сме ходили в Турция, Сърбия и Испания. Не отстъпваме по нищо на другите страни в тези възрасти – до 16 години. Да не приказвам, че даже ги побеждаваме. Обаче като стигнем възраст от 16 - 18 години, там към този момент сме задминати по физика, техника и други съществени индикатори “, разяснява Диян Гочев. Той уточни, че в дребните възрасти, 12 - 14 години, в действителност има положителни и надарени деца, които се виждат. „ Лошото при нас е това, че не можем да си задържим децата. В другите страни когато станат на 16 години, баскетболистките към този момент в действителност схващат защо става въпрос, че посредством този спорт могат да вървят напред и че спортът ще им помогне доста за самото израстване. Баскетболът е групов спорт и спомага доста за работата в колектив. Тук в България нещата не наподобяват по този метод. Навършвайки 16 - 18 години, девойките към този момент търсят прехранване другаде. Виждат, че баскетболът не може да им обезпечи нито издръжка, нито някакви привилегии. Ние се сблъскваме с доста проблеми. Например, мъчно освобождаваме децата от учебно заведение, с цел да ги заведем на републиканско състезание. Не срещаме схващане. Сякаш спортът отстъпва доста мястото си в учебните заведения. Жалко е, само че е по този начин. Децата нямат привилегиите, които аз съм имал едно време, бидейки възпитаник и играч в клуба в родния си град. Сега обстановката е напълно друга и те го виждат. Постепенно страстта, която ги е превзела и която сме се опитвали да им придадем в най-ранна възраст, стартира да минава. Изправени пред многочислените благоприятни условия, които животът им предлага, те не помнят за спорта. А другояче надарени деца в действителност има, само че с годините не можем да ги запазим “, означи Диян Гочев.
Треньорът е безапелационен, че е нужен друг метод във връзка с женския баскетбол. „ Някъде тотално се бърка. За жал, не съм аз индивидът, който може да го промени. Има си федерация, има си и хора, които би трябвало да мислят върху тази тенденция. Жалкото е, че толкоз години ние вървим по път надолу и нищо не вършим. Аз няма да спра да съм оптимист. Спра ли, това значи да си сменя специалността и да стартира да се занимавам с нещо друго. Докато има деца, с които да вървим напред, които да ги учим да играят и да се борят за задачата си в живота, няма да се откажем. Ще се опитваме да променим нещата. Нашият клуб работи за това да има качествени състезателки и в последна сметка да се подвига равнището на българския баскетбол като цяло. Наистина би трябвало да работим доста крепко, с цел да успеем “, уточни Гочев. Той сподели още, че е нужна добра връзка сред управителните органи в този спорт. „ Хората, които работим в тази сфера би трябвало да си споделяме и да си оказваме помощ, тъй като някъде нишката се къса и от това страдаме всички “, счита треньорът на Баскетболен клуб „ Асеновец 2005 “ в Асеновград.
Тони МИХАЙЛОВ