Ключът за резултати в образованието е да се ограничи пилеенето на ресурси
Асенка Христова е изпълнителен шеф на Института за проучвания в образованието - самостоятелен проучвателен център с задача да подкрепя развиването на съвременна просветителна система. Коментарът е от профила й във " Facebook ". Заглавието е на редакцията.
България е една от страните в Европейски Съюз, в които може да се чака максимален стопански резултат от подобряването на ефикасността на обществените разноски за обучение. Това демонстрират изчисленията, показани в механически отчет за политиките за вложение в умения на Европейската комисия, направен през юни 2019 година
Малко предистория. През 2002 година Бенедикт Клементс направи първия по-систематичен опит за оценка на това до каква степен са ефикасни обществените разноски за обучение в Европейски Съюз, или с други думи,
до каква степен добре просветителната система трансформира финансовите запаси в просветителни резултати.
Приложеният изчерпателен модел сподели, че като цяло просветителните системи в Европейски Съюз се характеризират със забележителна безрезултатност – те могат да реализират същите просветителни резултати (измерени посредством коефициента на довеждане докрай и резултатите от интернационалните проби по математика и естествени науки) с към 25% по-малко запаси. Това допуска, че за подобряването на просветителните достижения по-голяма добавена стойност биха имали напъните за подобряването на успеваемостта, в сравнение с спомагателното ориентиране на запаси.
През 2018 година Европейската комисия инициира проучване на ефикасността на обществените разноски за обучение в Европейски Съюз, като част от оценката е обвързвана с:
1) постиганото качество (измерено през резултатите по естествени науки на ПИЗА 2015 и обществените разноски за наложителното учебно образование)
2) постиганото включване (измерено посредством каузи на младежите (24-29 год.), които нито учат, нито работят и общите обществени разноски за образование).
Първите 2 графики по-долу демонстрират резултатите – колкото по-далече е от граничната линия индикаторът за дадена страна, толкоз по-голяма е неефикасността (или с други думи – демонстрират какъв брой повече когнитивни умения и включване биха могли да се реализиран със същия размер финансиране, в случай че се избегне всякакво пропиляване на ресурс). Видно е, че при България се открива сериозна нужда за възстановяване на ефикасността.
© Европейска комисия
© Европейска комисия
В същото време, в последните десетина години се появиха голям брой проучвания, които се занимават с ролята на образованието за икономическия напредък. Според едни от най-значимите емпирични модели,
увеличение с 13% на междинните резултати на ПИЗА (или с 67 точки) се асоциира с 1.3% растеж на Брутният вътрешен продукт
на човек от популацията. На тях се базира и хипотетичната икономическа изгода от възстановяване на ефикасността, показана на третата графика.
На нея се вижда какво повишение на резултатите по естествени науки (сините маркери) би могло да се чака, в случай че няма пропиляване на запаси в просветителната система, което от своя страна би довело до несъмнено увеличение на растежа на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията (тъмносивата част от стълбчетата).
© Европейска комисия
В другите страни от Европейски Съюз може да се чака икономическа изгода (измерена посредством растежа на Брутният вътрешен продукт на човек от населението) сред 0.7% и 2.6%. Оценката е, че ограничението на неефикасността в българската просветителна система ще докара до един от най-значимите резултати както от позиция на възстановяване на когнитивните умения, по този начин и от позиция на икономическия напредък.
България е една от страните в Европейски Съюз, в които може да се чака максимален стопански резултат от подобряването на ефикасността на обществените разноски за обучение. Това демонстрират изчисленията, показани в механически отчет за политиките за вложение в умения на Европейската комисия, направен през юни 2019 година
Малко предистория. През 2002 година Бенедикт Клементс направи първия по-систематичен опит за оценка на това до каква степен са ефикасни обществените разноски за обучение в Европейски Съюз, или с други думи,
до каква степен добре просветителната система трансформира финансовите запаси в просветителни резултати.
Приложеният изчерпателен модел сподели, че като цяло просветителните системи в Европейски Съюз се характеризират със забележителна безрезултатност – те могат да реализират същите просветителни резултати (измерени посредством коефициента на довеждане докрай и резултатите от интернационалните проби по математика и естествени науки) с към 25% по-малко запаси. Това допуска, че за подобряването на просветителните достижения по-голяма добавена стойност биха имали напъните за подобряването на успеваемостта, в сравнение с спомагателното ориентиране на запаси.
През 2018 година Европейската комисия инициира проучване на ефикасността на обществените разноски за обучение в Европейски Съюз, като част от оценката е обвързвана с:
1) постиганото качество (измерено през резултатите по естествени науки на ПИЗА 2015 и обществените разноски за наложителното учебно образование)
2) постиганото включване (измерено посредством каузи на младежите (24-29 год.), които нито учат, нито работят и общите обществени разноски за образование).
Първите 2 графики по-долу демонстрират резултатите – колкото по-далече е от граничната линия индикаторът за дадена страна, толкоз по-голяма е неефикасността (или с други думи – демонстрират какъв брой повече когнитивни умения и включване биха могли да се реализиран със същия размер финансиране, в случай че се избегне всякакво пропиляване на ресурс). Видно е, че при България се открива сериозна нужда за възстановяване на ефикасността.
© Европейска комисия
© Европейска комисия
В същото време, в последните десетина години се появиха голям брой проучвания, които се занимават с ролята на образованието за икономическия напредък. Според едни от най-значимите емпирични модели,
увеличение с 13% на междинните резултати на ПИЗА (или с 67 точки) се асоциира с 1.3% растеж на Брутният вътрешен продукт
на човек от популацията. На тях се базира и хипотетичната икономическа изгода от възстановяване на ефикасността, показана на третата графика.
На нея се вижда какво повишение на резултатите по естествени науки (сините маркери) би могло да се чака, в случай че няма пропиляване на запаси в просветителната система, което от своя страна би довело до несъмнено увеличение на растежа на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията (тъмносивата част от стълбчетата).
© Европейска комисия
В другите страни от Европейски Съюз може да се чака икономическа изгода (измерена посредством растежа на Брутният вътрешен продукт на човек от населението) сред 0.7% и 2.6%. Оценката е, че ограничението на неефикасността в българската просветителна система ще докара до един от най-значимите резултати както от позиция на възстановяване на когнитивните умения, по този начин и от позиция на икономическия напредък.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ