Асен Колев: В махалите остават най-неуките, може да стане оп...
Асен Колев е асеновградчанин от ромски генезис, лекар по философия, член на Националния съвет по етнически и демографски въпроси
- Г-н Колев, бусът с табела „ Германия, 50 евро “ изчезна, само че тези, които отпътуваха с него преди 10 година, се връщат с първокласни коли. Взеха ли хората от " Столипиново " живота си в ръце?
- Предимството им е, че знаят турски. В Германия или Франция влизат по отношение на турските общности, по-лесно се приспособяват и намират работа. Голяма част се връщат и купуват жилища, само че не в обособените квартали. Това образува нови процеси и нови връзки.
- Защо Европа съумя да направи това, което ние не - по-висок стандарт на живот за малцинствата и съблюдаване на правила?
- Има правила и закони там. И у нас има, само че не ги съблюдаваме. Заминава да вземем за пример едно семейство за Германия с 3 деца. Записват ги там в учебно заведение. След седмица учителят, шефът и общественият служащ идват у дома, разказват изискванията. Казват: „ Имате задължението да нахраните детето, да го облечете и в 8 без 15 да е в клас “. При това състояние имат всички права в обществената система. Който съблюдава правилата, се подтиква от страната. Който не, понася тежки наказания, в това число прекъсване на помощи и освобождение на общински жилища.
- И ние имаме механизми за обсег и прекъсване на помощите при позволени 5 отсъствия.
- Няма да сработят тези ограничения, тъй като глобата не играе тази роля. Прекъснати са и връзките сред родители и учители. Не е като преди 20-30 година Възнаграждението на преподавателите е високо, а на работещите в етносреда - с още от горната страна. Обособените учебни заведения са оборудвани, само че няма качество. Не е обикновено дете в 10. клас да не може да поддържа връзка на български.
- Не е ли въпрос не толкоз на напъните на една колегия, колкото на нрав на общността - в чужбина извъртане не минава, а тук заобиколят разпоредбите?
- Това е главното. Но има и друго - тези, които не се преценяват със системата, тя ги отстрани от всички изгоди. Нашата страна няма този надзор, тази суровост. В същото време деца на отпътували фамилии към този момент заемат разнообразни позиции във Франция, Италия, Англия, Австрия. Реализират се. България не можа да реализира това, въпреки да вложи големи средства.
Възниква въпросът за какво не се управлява резултатът? Причините за неуспеха са няколко. Първата е сегрегираното образование - 80% на децата от малцинствата са в сегрегирани учебни заведения. Там равнището е ниско. Втората причина - родителите нямат отговорност и положително отношение към образованието. Но по какъв начин да изискват от децата си, като родените след демокрацията, които са на 30-35 година, са необразовани? Да, отговорни са родителите, само че единствено те ли, къде е системата на образованието? Къде е контролът освен върху наличието, а върху качеството? Не може страната да хаби големи финансови средства, а резултатът да е никакъв. В „ Столипиново “ единствено 0,3% са с висше обучение, 6,9% - със приблизително. И с незавършено начално и главно са над 50-60 %. За неграмотността да не приказваме, изключително измежду младите. 60-годишни вървят с внуците по институциите като преводачи.
В същото време 90% от емигриралите деца приключват учебно заведение. Предпоставките са други там и има смесено образование. У нас сегрегацията е незаконна, само че има голям брой сегрегирани учебни заведения. Малко са децата, които учат отвън махалата и има реакция против тях от болшинството.
- С едни гърди напред ли е Европа в културата на решенията? Може би схваща, че неналичието на интеграция основава проблем и на болшинството, до момента в който тук се разделяме на „ ние “ и „ те “?
- Адаптацията, интеграцията и общуването са на база просвета. За страдание, у нас на база другарство няма просвета. И нашето общество не си задава въпроса до каква степен може да стигне това. Кварталите се затварят и основават свои механизми на връзки, търговия, обществени действия. В последните 10-12 година дискриминирането се задълбочи и влезе в общуването на битово равнище.
- Говорите за капсулиране, само че хората, видели различен метод на живот, са все по-видими - на центъра, в Цар-Симеоновата градина, в заведенията. Не е ли това отваряне?
- По-скоро се затваря общността. Причината не е единствено бедността. Няма интеграционен метод. Да вземем регион „ Източен “ - 80 000 души, от които към 50 000 от „ Столипиново “. Колко от тях работят в администрацията? Да, нямат обучение. Но тези, които имат, позволени ли са до пазара на труда? Идват пари по планове, само че какъв брой са ориентирани към „ Столипиново “? Там се живее в успореден свят.
- Да признаем въпреки всичко, че е въпрос и на нрав. Някои имат опция да платят 100 лв. за вход за фамилията, само че влизат с облекла в басейна.
- Не бива да се обобщава. От другата страна са тези, които не са позволени до тези обекти.
- По-скоро сте черноглед?
- Вярно е, че част от общността работи, доби самочувствие. Няма значение, че в друга страна. Но не е всеобщо. Невинаги парите водят до смяна на бита. Богатият би трябвало да изучи децата си. Това го няма в „ Столипиново “. Доста богати има в квартала, само че не трансформират метода си на живот.
Същото е със забогателите в чужбина. Стандартът и смяната в държанието на емигрантите не способства за смяна в „ Столипиново “. Поне 40% от махалата е в чужбина. Идват през лятото, само че не трансформират квартала. Тук остават най-бедните, най-пасивните и най-неуките, трето потомство на обществени помощи. Хора по на 25-30 година на никое място не работят, нямат специалност. За тях няма излаз - нито обучение, нито подготовка, нито работа. Могат да са податливи на неща, които могат да са рискови за страната.
- И с етносите ли се случва това, което с българите при започване на прехода - който потърси различен живот, го откри в чужбина, останалите тук зациклиха в серпантина на политически и битови неудачи?
- В етническата общественост е по-дълбок процесът. И като че ли някакво утешение настъпи във властта, че потегли малцинството за Западна Европа. А останалите? Липсата на взор и отношение към проблемите основава още по-голямо оттегляне от тяхна страна. Трябва вътре в общността да се работи. Не ни ли тормози, че деца по на 14 година раждат? Има закони. И какво от това? Ако двама родители за 3 месеца влязат в пандиза, резултатът ще е различен. Вместо това - условни присъди, пробация, санкции. А това дете унищожава себе си и основава дете със здравни проблеми и обречено на същия път. Друг въпрос е манталитетът на дамите от квартала, които напират баби да станат. Защо Германия откри модел, а нашата страна, в която младежите от малцинствата могат да бъдат впрегнати в публичните връзки, не го прави? Защото там знаят, че в случай че не създадат крачка към тях, ще са проблем за цялото общество.
Следя и процесите със пандизчиите - огледален облик на политиките по отношение на махалите. 70% са от малцинствата. За прехрана на един пандизчия са нужни 1350 лева месечно. За студент - под 1000 лева Социалните измерения са големи. Трябва да се носи отговорност! Но в случай че присъдата е от 1 до 7 година, какъв брой ще даде съдът, в случай че виновният е българин или от малцинствата? Бащата като влезе в пандиза, децата почват да скитат, майката проституира. Възпроизвеждаме последващи пандизчии. Отделно ощетяваме страната. Три месеца преди излизането на пандизчията имаме ли механизми да го социализираме? Във Финландия влизат службите и стартират да работят - шлосер ли желае да стане, водач ли. Обучават го. В деня след излизане на независимост получава обществена помощ и незабавно го поемат в трудова реализация. Няма опция да се върне към остарелия живот. Влагат пари, само че с това икономисват доста старания и финанси на страната.
Но за такива политики е нужна експертиза. Трагично е, че страната не познава малцинствата си. И Пловдив 2019 не стигна до тези хора, а големи средства се изсипаха по планове за „ Столипиново “. Дървен мост ли е необходим, да завъртят една бъчва ли? И това не стана. Толкова благоприятни условия имаше да се покажат занаяти, традиции на общността. Дойдоха едни актьори по високобюджетни планове за атракция, а локалната общественост не взе участие. Не знаем какво вършим. В кварталите остават най-неграмотните, най-лесно податливите на операции, най-неосъзнатите. Ще пристигна време, когато ще основат още проблеми. Сега би трябвало да се работи.
Обществото е семейство с 5 деца - едното е по-можещо, другото не толкоз, третото мургавко. Когато непрекъснато подкрепяш едното и неглижираш другото, най-после плащаш тежък налог. А никоя конструкция, от която зависят решенията, няма експертиза за дълбочината на процесите.
- Тези, които отпътуваха, ще станат ли осъзнати и финансово самостоятелни, с цел да не са среда за платен избор? А останалите тук ще гласоподават ли, щом партиите нищо не вършат за тях?
- В чужбина гласоподаваха на последните избори. Мисионери отпътуваха да убеждават да се поддържа една политическа мощ. С едно позвъняване отсам в Дортмунд се събраха повече гласове за друга. Говори се, че на мисионерите не им платили.
Отвъд това - комплицирани са хората. Тези, които отпътуваха, с пари към този момент не могат да бъдат купени. Ще гласоподават, в случай че ги убедиш, че има смисъл. Това е хубаво - прочувствената връзка с България не е прекратена и не им е все едно какво ще се случи тук.
Тук апатията е все по-голяма, само че за какво постоянно за платен избор се търсят хора от етнически квартали? Защо не се ревизират партийните централи? Нима не се знае кой дава парите? Не може да се тормозят задачите махали и да се притискат с други лостове, с инспекции, с полиция. Директно би трябвало да се работи - по отношение на тези, за които се знае, че търгуват с гласове.
Да се постави завършек на следения избор има единствено един метод - да се даде на хората друга причина да гласоподават и тя е действителна смяна в живота им.
- Г-н Колев, бусът с табела „ Германия, 50 евро “ изчезна, само че тези, които отпътуваха с него преди 10 година, се връщат с първокласни коли. Взеха ли хората от " Столипиново " живота си в ръце?
- Предимството им е, че знаят турски. В Германия или Франция влизат по отношение на турските общности, по-лесно се приспособяват и намират работа. Голяма част се връщат и купуват жилища, само че не в обособените квартали. Това образува нови процеси и нови връзки.
- Защо Европа съумя да направи това, което ние не - по-висок стандарт на живот за малцинствата и съблюдаване на правила?
- Има правила и закони там. И у нас има, само че не ги съблюдаваме. Заминава да вземем за пример едно семейство за Германия с 3 деца. Записват ги там в учебно заведение. След седмица учителят, шефът и общественият служащ идват у дома, разказват изискванията. Казват: „ Имате задължението да нахраните детето, да го облечете и в 8 без 15 да е в клас “. При това състояние имат всички права в обществената система. Който съблюдава правилата, се подтиква от страната. Който не, понася тежки наказания, в това число прекъсване на помощи и освобождение на общински жилища.
- И ние имаме механизми за обсег и прекъсване на помощите при позволени 5 отсъствия.
- Няма да сработят тези ограничения, тъй като глобата не играе тази роля. Прекъснати са и връзките сред родители и учители. Не е като преди 20-30 година Възнаграждението на преподавателите е високо, а на работещите в етносреда - с още от горната страна. Обособените учебни заведения са оборудвани, само че няма качество. Не е обикновено дете в 10. клас да не може да поддържа връзка на български.
- Не е ли въпрос не толкоз на напъните на една колегия, колкото на нрав на общността - в чужбина извъртане не минава, а тук заобиколят разпоредбите?
- Това е главното. Но има и друго - тези, които не се преценяват със системата, тя ги отстрани от всички изгоди. Нашата страна няма този надзор, тази суровост. В същото време деца на отпътували фамилии към този момент заемат разнообразни позиции във Франция, Италия, Англия, Австрия. Реализират се. България не можа да реализира това, въпреки да вложи големи средства.
Възниква въпросът за какво не се управлява резултатът? Причините за неуспеха са няколко. Първата е сегрегираното образование - 80% на децата от малцинствата са в сегрегирани учебни заведения. Там равнището е ниско. Втората причина - родителите нямат отговорност и положително отношение към образованието. Но по какъв начин да изискват от децата си, като родените след демокрацията, които са на 30-35 година, са необразовани? Да, отговорни са родителите, само че единствено те ли, къде е системата на образованието? Къде е контролът освен върху наличието, а върху качеството? Не може страната да хаби големи финансови средства, а резултатът да е никакъв. В „ Столипиново “ единствено 0,3% са с висше обучение, 6,9% - със приблизително. И с незавършено начално и главно са над 50-60 %. За неграмотността да не приказваме, изключително измежду младите. 60-годишни вървят с внуците по институциите като преводачи.
В същото време 90% от емигриралите деца приключват учебно заведение. Предпоставките са други там и има смесено образование. У нас сегрегацията е незаконна, само че има голям брой сегрегирани учебни заведения. Малко са децата, които учат отвън махалата и има реакция против тях от болшинството.
- С едни гърди напред ли е Европа в културата на решенията? Може би схваща, че неналичието на интеграция основава проблем и на болшинството, до момента в който тук се разделяме на „ ние “ и „ те “?
- Адаптацията, интеграцията и общуването са на база просвета. За страдание, у нас на база другарство няма просвета. И нашето общество не си задава въпроса до каква степен може да стигне това. Кварталите се затварят и основават свои механизми на връзки, търговия, обществени действия. В последните 10-12 година дискриминирането се задълбочи и влезе в общуването на битово равнище.
- Говорите за капсулиране, само че хората, видели различен метод на живот, са все по-видими - на центъра, в Цар-Симеоновата градина, в заведенията. Не е ли това отваряне?
- По-скоро се затваря общността. Причината не е единствено бедността. Няма интеграционен метод. Да вземем регион „ Източен “ - 80 000 души, от които към 50 000 от „ Столипиново “. Колко от тях работят в администрацията? Да, нямат обучение. Но тези, които имат, позволени ли са до пазара на труда? Идват пари по планове, само че какъв брой са ориентирани към „ Столипиново “? Там се живее в успореден свят.
- Да признаем въпреки всичко, че е въпрос и на нрав. Някои имат опция да платят 100 лв. за вход за фамилията, само че влизат с облекла в басейна.
- Не бива да се обобщава. От другата страна са тези, които не са позволени до тези обекти.
- По-скоро сте черноглед?
- Вярно е, че част от общността работи, доби самочувствие. Няма значение, че в друга страна. Но не е всеобщо. Невинаги парите водят до смяна на бита. Богатият би трябвало да изучи децата си. Това го няма в „ Столипиново “. Доста богати има в квартала, само че не трансформират метода си на живот.
Същото е със забогателите в чужбина. Стандартът и смяната в държанието на емигрантите не способства за смяна в „ Столипиново “. Поне 40% от махалата е в чужбина. Идват през лятото, само че не трансформират квартала. Тук остават най-бедните, най-пасивните и най-неуките, трето потомство на обществени помощи. Хора по на 25-30 година на никое място не работят, нямат специалност. За тях няма излаз - нито обучение, нито подготовка, нито работа. Могат да са податливи на неща, които могат да са рискови за страната.
- И с етносите ли се случва това, което с българите при започване на прехода - който потърси различен живот, го откри в чужбина, останалите тук зациклиха в серпантина на политически и битови неудачи?
- В етническата общественост е по-дълбок процесът. И като че ли някакво утешение настъпи във властта, че потегли малцинството за Западна Европа. А останалите? Липсата на взор и отношение към проблемите основава още по-голямо оттегляне от тяхна страна. Трябва вътре в общността да се работи. Не ни ли тормози, че деца по на 14 година раждат? Има закони. И какво от това? Ако двама родители за 3 месеца влязат в пандиза, резултатът ще е различен. Вместо това - условни присъди, пробация, санкции. А това дете унищожава себе си и основава дете със здравни проблеми и обречено на същия път. Друг въпрос е манталитетът на дамите от квартала, които напират баби да станат. Защо Германия откри модел, а нашата страна, в която младежите от малцинствата могат да бъдат впрегнати в публичните връзки, не го прави? Защото там знаят, че в случай че не създадат крачка към тях, ще са проблем за цялото общество.
Следя и процесите със пандизчиите - огледален облик на политиките по отношение на махалите. 70% са от малцинствата. За прехрана на един пандизчия са нужни 1350 лева месечно. За студент - под 1000 лева Социалните измерения са големи. Трябва да се носи отговорност! Но в случай че присъдата е от 1 до 7 година, какъв брой ще даде съдът, в случай че виновният е българин или от малцинствата? Бащата като влезе в пандиза, децата почват да скитат, майката проституира. Възпроизвеждаме последващи пандизчии. Отделно ощетяваме страната. Три месеца преди излизането на пандизчията имаме ли механизми да го социализираме? Във Финландия влизат службите и стартират да работят - шлосер ли желае да стане, водач ли. Обучават го. В деня след излизане на независимост получава обществена помощ и незабавно го поемат в трудова реализация. Няма опция да се върне към остарелия живот. Влагат пари, само че с това икономисват доста старания и финанси на страната.
Но за такива политики е нужна експертиза. Трагично е, че страната не познава малцинствата си. И Пловдив 2019 не стигна до тези хора, а големи средства се изсипаха по планове за „ Столипиново “. Дървен мост ли е необходим, да завъртят една бъчва ли? И това не стана. Толкова благоприятни условия имаше да се покажат занаяти, традиции на общността. Дойдоха едни актьори по високобюджетни планове за атракция, а локалната общественост не взе участие. Не знаем какво вършим. В кварталите остават най-неграмотните, най-лесно податливите на операции, най-неосъзнатите. Ще пристигна време, когато ще основат още проблеми. Сега би трябвало да се работи.
Обществото е семейство с 5 деца - едното е по-можещо, другото не толкоз, третото мургавко. Когато непрекъснато подкрепяш едното и неглижираш другото, най-после плащаш тежък налог. А никоя конструкция, от която зависят решенията, няма експертиза за дълбочината на процесите.
- Тези, които отпътуваха, ще станат ли осъзнати и финансово самостоятелни, с цел да не са среда за платен избор? А останалите тук ще гласоподават ли, щом партиите нищо не вършат за тях?
- В чужбина гласоподаваха на последните избори. Мисионери отпътуваха да убеждават да се поддържа една политическа мощ. С едно позвъняване отсам в Дортмунд се събраха повече гласове за друга. Говори се, че на мисионерите не им платили.
Отвъд това - комплицирани са хората. Тези, които отпътуваха, с пари към този момент не могат да бъдат купени. Ще гласоподават, в случай че ги убедиш, че има смисъл. Това е хубаво - прочувствената връзка с България не е прекратена и не им е все едно какво ще се случи тук.
Тук апатията е все по-голяма, само че за какво постоянно за платен избор се търсят хора от етнически квартали? Защо не се ревизират партийните централи? Нима не се знае кой дава парите? Не може да се тормозят задачите махали и да се притискат с други лостове, с инспекции, с полиция. Директно би трябвало да се работи - по отношение на тези, за които се знае, че търгуват с гласове.
Да се постави завършек на следения избор има единствено един метод - да се даде на хората друга причина да гласоподават и тя е действителна смяна в живота им.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ