Сара Нора Кръстева, шеф на балета на Софийската опера, пред „Труд“: Внасяме мъже балетисти от чужбина
Артистичният шеф на балета на Националната ни опера Сара Нора Кръстева неотдавна се върна от Варна, където, дружно с други шефове на международни театри и балетни корифеи, беше в журито на влиятелния Международен балетен конкурс. Възползваме се от дребното й свободно време, с цел да обсъдим отличното показване на българските състезатели и хореографи и за какво състезанието беше „ високомерен “ от азиатски балетисти, танцуващи под най-различни национални знамена. Примабалерината Сара Нора Кръстева изброява върховите моменти на трупата през миналия сезон, а ние се възползваме да я подпитаме какво да чакат феновете през идващия.
– Наскоро се завърнахте от Международния балетен конкурс във Варна, където бяхте член на журито. Дъждовете съумяха ли да попречат на балетната олимпиада?
– Наистина тази година не беше доста късметлийска. Много валя, мъчно беше, вечер започвахме късно. Дори влязохме в историята – и жури, и участници – с една конкурсна вечер, която стартира в 12,30 и завърши в 4,20 сутринта. Но в последна сметка премиите бяха раздадени и популярност Богу, мисля че състезанието мина сполучливо. Преди началото му приказвах доста с уредниците Димитър Димитров и Соня Димитрова. За първи път имаха доста съществени финансови усложнения и бяха мощно обезпокоени дали въобще състезанието ще се организира. За всички българи този конкурс е нещо извънредно значимо. Няма какво да крием, има доста апетити към него – дали да бъде приватизиран, или просто погубен. Трябва да създадем всичко допустимо да си го запазим. Под „ ние “ имам поради понсорите, страната. Министерството на културата оказва помощ, и популярност Богу, само че няма да е неприятно, в случай че може, и повече спонсори да се отзоват за спасяването на нещо, което си е национална горделивост.
– Каква е причинта за тези нововъзникнали финансови проблеми?
– Миналите години е имало повече спонсори, които в този момент по една или друга причина не са могли да се включат. Този конкурс е най-дългият в света – цели две седмици! Организацията му в действителност е доста тежка. Освен това се заплаща наем за всеки ден в театъра. Мисля че от община Варна биха могли да измислят някакъв метод най-малко този наем да бъде банален. Всички свързват този конкурс с Варна, той е горделивост за града и би било редно общината да го подкрепи.
– България има двама носители на награди в Балетния конкурс, и двамата са от трупата на Софийската опера и балет. Трябва ли да ви поздравим с техните достижения?
– Ами, уповавам се. Смятам че е редно. Ето, София Цуцакова взе бронзов орден. Напоследък в действителност й давам и солови функции, само че тя към момента е ансамблова балерина. Това значи, че равнището на нашия отбор е много положително. Разбира се, че ще я поощря с още нещо, тъй като тя работи доста и пред очите ни доста израстна. Джон също е с доста добра техника, само че той си е солист, от него чаках доста положително показване.
– Имаме и две награди за съвременна хореография – за Ангелина Гаврилова и за Надежда Дичева. Наистина ли нашите хореографи са толкоз положителни, съпоставени със международното равнище?
– Очертава се едно положително потомство от нови български хореографи. Беше коментирано от цялото жури, че тази година единствено българската група е с хубави и съществени модерни постановки. В това число и Раду Поклитару, който сега прави международна кариера като хореограф, ми сподели: „Моите поздравления и за двете хореографки!“
– Балетните състезания взеха да стават като Мондиала – под националните знамена се състезават от ден на ден чужденци. Но във Варна доминираха азиатците. На какво се дължи това?
– Факт е. Да, азиатските балетисти доста напреднаха. Те като цяло развиват извънредно доста техниката си. Още преди години идваха и безусловно ни стресираха с техническите си осъществявания. Но с времето съумяха да развият и още нещо. Първо, трансформираха външния си тип. Звучи необикновено, само че е реалност. Днес всичките са доста издължени, с доста хубави пропорции, само че първоначално не беше по този начин. По някакъв метод съумяха да преборят физиката си, която при тях е ген – затворени крайници, при японците криви от коленете надолу – с О-байн. Сега няма такова нещо. По-рано казвахме: „Да, но те не са артистични.“ Е, към този момент изобщо не е по този начин. Докато ние на Запад губим стила, тъй като се опитваме да трансформираме изкуството в нещо комерсиално, при тях, защото започнаха по-късно в това изкуство да работят, страната оптимално го подкрепя. Максимално! Аз съм говорила с доста китайци, корейци, японци. Всичките споделят, че напълно са субсидирани от страната: получават каквото изискат. Плаща им се пътуването до Варна, костюмите, образованието, всичко. А ние се опитваме да превърнем балетното изкуство в нещо, което да изкарва пари.
– Как стоят нещата за претендентите от България? Те сами ли заплащат? Сами ли отделят пари за костюмите, за подготовката си?
– Да, сами си заплащат костюмите, сами си заплащат на педагозите, сами си заплащат на хореографите за модерните постановки. Изцяло си заплащат сами.
– Колко души работят в балетната натрупа на Софийската опера?
– 64, от тях 25-има са мъжете. Сега взех трима – единият от тях е българин, само че се води италианец, едно момче, което е приключило тук Националното учебно заведение за танцово изкуство, само че е от Австралия и едно момче от Гърция.
– Значи си внасяме мъже?
– Внасяме ги, да. Добре че са отворени границите, та в последна сметка можем да си внасяме. Съжалявам че балетното учебно заведение тук не „произвежда“ задоволително фрагменти. Може би би трябвало повече реклама да се прави.
– Съществува един фатализъм, споделян най-много от българските бащи, че синовете им ще станат „женчовци“ или гейове, в случай че играят балет. Има ли истина в това?
– Това е мит. В това отношение балетът не се отличава от останалите специалности. В нашата натрупа сега няма нито един гей. В последна сметка балетът е една доста хубава специалност, която ти дава доста повече в сравнение с ти взима.
– Тъй като балетният танц е обвързван с красиви придвижвания и жестове, мачовците намират в това съображение да настояват, че балетистите са женствени. Какво бихте им споделили по този мотив?
– Мога да им кажа, че в случай че мачовците подвигат по толкоз пъти дневно по 50 кг над главата си, да дойдат да ми се обадят. Аз съм виждала по този начин един мощно напомпан културист, който се правеше на мачо, само че не съумя да реалокира един доста солиден стол в заведението, а нашите мъже надлежно много се смяха на тази обстановка. Те са… нямат проблеми! Пренасяне на хладилници, на пиана… Изглеждат елегантно, а в това време са доста, доста здрави.
– Кое е най-големият камшик в работата на балетистите? Например, театралните артисти се оплакват, че зад кулисите става течение и се схващат.
– Лошият под. С течението имаме към този момент много опит, изключително от фестивалите навън, където преди излизане на сцената си пожелаваме „попътен вятър“.
– Какво значи това – в случай че скачаш, вятърът да ти е зад тила?
– Ако вятърът е зад тила – добре, в случай че е против теб, би трябвало повечко сили да извадиш. Но в случай че подът е неравномерен, тогава е неприятно, тъй като тогава се вършат контузии, които заплашват кариерата.
– Имало ли е случаи да откажете присъединяване на място, където подът е неприятен?
– Да, аз съм отказвала такива. Това е риск за артистите. Щастлива съм и съм горда, че преди години съумях да провеждам спонсорство за сцената с тампонирания под. Това е ужасно облекчение за натоварването на ставите. Навремето нямаше такива улеснения. Успях да го провеждам, само че не съумях да стъпя на този под. Виждам, че е огромно улеснение. Травмите несъмнено понижиха от този момент. Навремето, аз до момента в който танцувах, подът беше толкоз неприятен, че ми се е случвало до половината стъпалото ми да хлътне в дупка. Течаха ми сълзите, имах възприятието че нямам крайник – безусловно нямам крайник! Беше на „Лебедово езеро“. Мислех си че ми стърчи костта, такова беше чувството. Когато съумях да погледна, видях че не стърчи. Не беше строшен, само че болката беше неистова. Навремето танцувахме на подобен под.
– Сложно ли е да си управител на Националната балетна натрупа?
– Ами… не знам. Историята ще покаже дали се оправям или не се оправям. Сложното е в това, че в България, за мое голямо страдание, богатите дават повече пари за спорт. Даже не за всеки спорт, а за футбол. Ако можеше дребна част от тези финанси да бъдат пренасочени към културата, би било отлично. Както следим напоследък, в България има културен апетит. Салоните са цялостни – най-малко тези на Софийската опера. Наистина би трябвало да има хора, които да ни подкрепят. Не става единствено на наша лична прехрана или с пари от министерстовото на културата. Навсякъде по света има богати хора, меценати, а при нас – не. В интерес на истината ние имахме подобен човек, който обичаше оперното и балетното изкуство, само че той за жалост умря. Сергей Давидов беше същински филантроп и подпомагаше напълно Софийската опера. След неговата кончина нещата вървят мъчно.
– Е, да само че може би спънка е и потребността от този прославен закон за меценатството, за който роптаят всички в областта на театралните изкуства.
– Доколкото знам, той още не е гласуван.
– Правилно ли ви разбрах, че съгласно вашите наблюдения, българите са станали по-отворени към културата? Може ли да се каже, че чалга епохата отминава?
– Според мен, да. Имам такива наблюдения и откровено се надявам да съм права.
– Като цяло миналият сезон беше доста сполучлив за балета на Софийската опера. Кои са главните ви мотиви за горделивост като артистичен шеф на трупата?
– Първо, премиерата на “Корсар ”. Аз съм доста горда с този театър. Изкуството е субективно нещо – на едни нещо им харесва, на други – не. Има доста постановки на “Корсар ” по света и аз съм изгледала огромна част от тях. Дълго търсих подобаващата за нашата аудитория и за нашите актьори. Много съм доворлна от постановката на Елдар Алиев. Започнахме сезона с премията на Съюза на музикалните и танцовите дейци Златна муза във връзка 90-годишнината на балета на Софийската опера. През март бяхме на турне в Италия. Но безусловно най-големият връх беше гостуването на сцената на Болшой спектакъл. Това за мен е една сбъдната фантазия.
– Въпреки очевидния триумф в Болшой спектакъл, получихте и някои рецензии. Как ще ги коментирате?
– Каквито и неща да чета по фейсбук от, меко казано, отрицателни хора, аз бях очевидец, а те – не. Салонът беше цялостен, хората пляскаха над 15 минути. Стейдж мениджърът беше възхитена и все повтаряше: „Шикарен театър!“ Видях реакцията на публиката, видях сътрудниците си по какъв начин танцуваха надъхано, и съм удовлетворена. И в последващите спектакли се виждаше, че те към този момент танцуват с едно друго самочувствие. Наистина го заслужават. Живот и здраве, ще забележим дали ще има и различен гастрол.
– Фестивалите навън тази година бяха ли сполучливи за балета?
– Деветият фестивал в парка на Военната академия за жалост мина без нито един балетен театър навън. Времето тази година не ни го разреши и всичките представления бяха изместени на сцената на Софийската опера. Сцена на върховете в Белоградчик мина доста хубаво. Играхме „ Корсар ”, “Жизел ” и “Дон Кихот ”. Операта остана два уикенда след нас с “Реквием ”, “Кармен ”, “Тоска ” и още един уикенд “Мамма миа ”, което беше фурорът на сезона.
– Имате ли някакви фамозни проекти за идващия сезон?
– В момента приготвяме контракт за ново посещение на Светлана Захарова и Денис Родкин. Би трябвало да танцуват на 10 ноември в „ Баядерка “ на сцената на Софийската опера този път, не в НДК. Надявам се да се случи, само че имаме много съществени бюрократични премеждия, тъй че към този момент идването им не е 100 % несъмнено. Другото, което приготвям, е огромна премиера на 15 март послучай 120 година от рождението на Панчо Владигеров. Ще поставаме „ Легенда за езерото ” с хореограф Донвена Пандурска.
– В Софийската опера следва избор на шеф, усеща ли се към този момент някакво напрежение?
– Предполагам че има. Слава богу, в този момент съм в отпуска, тъй че не го чувствам. Ако би трябвало да съм почтена, акад. Карталов няма конкуренция в България. Смятам, че се е потвърдил в безусловно всичките си амплоа – и като режисьор, и като управител. Той направи ужасно доста за Софийската опера и с помощта на него към този момент сме безусловно важен европейски спектакъл. Но в последна сметка си е негово персонално решение дали ще продължи, или не. Конкурсът го провежда Министерството на културата, там постъпват кандидатурите.
Нашият посетител
Сара Нора Кръстева е примабалерина на Националния спектакъл за опера и балет и живописен началник на балетната натрупа. Дъщеря е на Екатерина Илиева, прима от първото потомство професионални балерини у нас, и Асен Георгиев, артист, сценарист, драматург. През 2003 година е удостоена с премията “Кристална лира ” за ролята на Черния рицар в “Кръстоносци ”. През 2008 година е наградена със “Сребърен ритон ” за изключителни заслуги за разпространение на българската просвета. Директор на балета става през януари 2009 г.
– Наскоро се завърнахте от Международния балетен конкурс във Варна, където бяхте член на журито. Дъждовете съумяха ли да попречат на балетната олимпиада?
– Наистина тази година не беше доста късметлийска. Много валя, мъчно беше, вечер започвахме късно. Дори влязохме в историята – и жури, и участници – с една конкурсна вечер, която стартира в 12,30 и завърши в 4,20 сутринта. Но в последна сметка премиите бяха раздадени и популярност Богу, мисля че състезанието мина сполучливо. Преди началото му приказвах доста с уредниците Димитър Димитров и Соня Димитрова. За първи път имаха доста съществени финансови усложнения и бяха мощно обезпокоени дали въобще състезанието ще се организира. За всички българи този конкурс е нещо извънредно значимо. Няма какво да крием, има доста апетити към него – дали да бъде приватизиран, или просто погубен. Трябва да създадем всичко допустимо да си го запазим. Под „ ние “ имам поради понсорите, страната. Министерството на културата оказва помощ, и популярност Богу, само че няма да е неприятно, в случай че може, и повече спонсори да се отзоват за спасяването на нещо, което си е национална горделивост.
– Каква е причинта за тези нововъзникнали финансови проблеми?
– Миналите години е имало повече спонсори, които в този момент по една или друга причина не са могли да се включат. Този конкурс е най-дългият в света – цели две седмици! Организацията му в действителност е доста тежка. Освен това се заплаща наем за всеки ден в театъра. Мисля че от община Варна биха могли да измислят някакъв метод най-малко този наем да бъде банален. Всички свързват този конкурс с Варна, той е горделивост за града и би било редно общината да го подкрепи.
– България има двама носители на награди в Балетния конкурс, и двамата са от трупата на Софийската опера и балет. Трябва ли да ви поздравим с техните достижения?
– Ами, уповавам се. Смятам че е редно. Ето, София Цуцакова взе бронзов орден. Напоследък в действителност й давам и солови функции, само че тя към момента е ансамблова балерина. Това значи, че равнището на нашия отбор е много положително. Разбира се, че ще я поощря с още нещо, тъй като тя работи доста и пред очите ни доста израстна. Джон също е с доста добра техника, само че той си е солист, от него чаках доста положително показване.
– Имаме и две награди за съвременна хореография – за Ангелина Гаврилова и за Надежда Дичева. Наистина ли нашите хореографи са толкоз положителни, съпоставени със международното равнище?
– Очертава се едно положително потомство от нови български хореографи. Беше коментирано от цялото жури, че тази година единствено българската група е с хубави и съществени модерни постановки. В това число и Раду Поклитару, който сега прави международна кариера като хореограф, ми сподели: „Моите поздравления и за двете хореографки!“
– Балетните състезания взеха да стават като Мондиала – под националните знамена се състезават от ден на ден чужденци. Но във Варна доминираха азиатците. На какво се дължи това?
– Факт е. Да, азиатските балетисти доста напреднаха. Те като цяло развиват извънредно доста техниката си. Още преди години идваха и безусловно ни стресираха с техническите си осъществявания. Но с времето съумяха да развият и още нещо. Първо, трансформираха външния си тип. Звучи необикновено, само че е реалност. Днес всичките са доста издължени, с доста хубави пропорции, само че първоначално не беше по този начин. По някакъв метод съумяха да преборят физиката си, която при тях е ген – затворени крайници, при японците криви от коленете надолу – с О-байн. Сега няма такова нещо. По-рано казвахме: „Да, но те не са артистични.“ Е, към този момент изобщо не е по този начин. Докато ние на Запад губим стила, тъй като се опитваме да трансформираме изкуството в нещо комерсиално, при тях, защото започнаха по-късно в това изкуство да работят, страната оптимално го подкрепя. Максимално! Аз съм говорила с доста китайци, корейци, японци. Всичките споделят, че напълно са субсидирани от страната: получават каквото изискат. Плаща им се пътуването до Варна, костюмите, образованието, всичко. А ние се опитваме да превърнем балетното изкуство в нещо, което да изкарва пари.
– Как стоят нещата за претендентите от България? Те сами ли заплащат? Сами ли отделят пари за костюмите, за подготовката си?
– Да, сами си заплащат костюмите, сами си заплащат на педагозите, сами си заплащат на хореографите за модерните постановки. Изцяло си заплащат сами.
– Колко души работят в балетната натрупа на Софийската опера?
– 64, от тях 25-има са мъжете. Сега взех трима – единият от тях е българин, само че се води италианец, едно момче, което е приключило тук Националното учебно заведение за танцово изкуство, само че е от Австралия и едно момче от Гърция.
– Значи си внасяме мъже?
– Внасяме ги, да. Добре че са отворени границите, та в последна сметка можем да си внасяме. Съжалявам че балетното учебно заведение тук не „произвежда“ задоволително фрагменти. Може би би трябвало повече реклама да се прави.
– Съществува един фатализъм, споделян най-много от българските бащи, че синовете им ще станат „женчовци“ или гейове, в случай че играят балет. Има ли истина в това?
– Това е мит. В това отношение балетът не се отличава от останалите специалности. В нашата натрупа сега няма нито един гей. В последна сметка балетът е една доста хубава специалност, която ти дава доста повече в сравнение с ти взима.
– Тъй като балетният танц е обвързван с красиви придвижвания и жестове, мачовците намират в това съображение да настояват, че балетистите са женствени. Какво бихте им споделили по този мотив?
– Мога да им кажа, че в случай че мачовците подвигат по толкоз пъти дневно по 50 кг над главата си, да дойдат да ми се обадят. Аз съм виждала по този начин един мощно напомпан културист, който се правеше на мачо, само че не съумя да реалокира един доста солиден стол в заведението, а нашите мъже надлежно много се смяха на тази обстановка. Те са… нямат проблеми! Пренасяне на хладилници, на пиана… Изглеждат елегантно, а в това време са доста, доста здрави.
– Кое е най-големият камшик в работата на балетистите? Например, театралните артисти се оплакват, че зад кулисите става течение и се схващат.
– Лошият под. С течението имаме към този момент много опит, изключително от фестивалите навън, където преди излизане на сцената си пожелаваме „попътен вятър“.
– Какво значи това – в случай че скачаш, вятърът да ти е зад тила?
– Ако вятърът е зад тила – добре, в случай че е против теб, би трябвало повечко сили да извадиш. Но в случай че подът е неравномерен, тогава е неприятно, тъй като тогава се вършат контузии, които заплашват кариерата.
– Имало ли е случаи да откажете присъединяване на място, където подът е неприятен?
– Да, аз съм отказвала такива. Това е риск за артистите. Щастлива съм и съм горда, че преди години съумях да провеждам спонсорство за сцената с тампонирания под. Това е ужасно облекчение за натоварването на ставите. Навремето нямаше такива улеснения. Успях да го провеждам, само че не съумях да стъпя на този под. Виждам, че е огромно улеснение. Травмите несъмнено понижиха от този момент. Навремето, аз до момента в който танцувах, подът беше толкоз неприятен, че ми се е случвало до половината стъпалото ми да хлътне в дупка. Течаха ми сълзите, имах възприятието че нямам крайник – безусловно нямам крайник! Беше на „Лебедово езеро“. Мислех си че ми стърчи костта, такова беше чувството. Когато съумях да погледна, видях че не стърчи. Не беше строшен, само че болката беше неистова. Навремето танцувахме на подобен под.
– Сложно ли е да си управител на Националната балетна натрупа?
– Ами… не знам. Историята ще покаже дали се оправям или не се оправям. Сложното е в това, че в България, за мое голямо страдание, богатите дават повече пари за спорт. Даже не за всеки спорт, а за футбол. Ако можеше дребна част от тези финанси да бъдат пренасочени към културата, би било отлично. Както следим напоследък, в България има културен апетит. Салоните са цялостни – най-малко тези на Софийската опера. Наистина би трябвало да има хора, които да ни подкрепят. Не става единствено на наша лична прехрана или с пари от министерстовото на културата. Навсякъде по света има богати хора, меценати, а при нас – не. В интерес на истината ние имахме подобен човек, който обичаше оперното и балетното изкуство, само че той за жалост умря. Сергей Давидов беше същински филантроп и подпомагаше напълно Софийската опера. След неговата кончина нещата вървят мъчно.
– Е, да само че може би спънка е и потребността от този прославен закон за меценатството, за който роптаят всички в областта на театралните изкуства.
– Доколкото знам, той още не е гласуван.
– Правилно ли ви разбрах, че съгласно вашите наблюдения, българите са станали по-отворени към културата? Може ли да се каже, че чалга епохата отминава?
– Според мен, да. Имам такива наблюдения и откровено се надявам да съм права.
– Като цяло миналият сезон беше доста сполучлив за балета на Софийската опера. Кои са главните ви мотиви за горделивост като артистичен шеф на трупата?
– Първо, премиерата на “Корсар ”. Аз съм доста горда с този театър. Изкуството е субективно нещо – на едни нещо им харесва, на други – не. Има доста постановки на “Корсар ” по света и аз съм изгледала огромна част от тях. Дълго търсих подобаващата за нашата аудитория и за нашите актьори. Много съм доворлна от постановката на Елдар Алиев. Започнахме сезона с премията на Съюза на музикалните и танцовите дейци Златна муза във връзка 90-годишнината на балета на Софийската опера. През март бяхме на турне в Италия. Но безусловно най-големият връх беше гостуването на сцената на Болшой спектакъл. Това за мен е една сбъдната фантазия.
– Въпреки очевидния триумф в Болшой спектакъл, получихте и някои рецензии. Как ще ги коментирате?
– Каквито и неща да чета по фейсбук от, меко казано, отрицателни хора, аз бях очевидец, а те – не. Салонът беше цялостен, хората пляскаха над 15 минути. Стейдж мениджърът беше възхитена и все повтаряше: „Шикарен театър!“ Видях реакцията на публиката, видях сътрудниците си по какъв начин танцуваха надъхано, и съм удовлетворена. И в последващите спектакли се виждаше, че те към този момент танцуват с едно друго самочувствие. Наистина го заслужават. Живот и здраве, ще забележим дали ще има и различен гастрол.
– Фестивалите навън тази година бяха ли сполучливи за балета?
– Деветият фестивал в парка на Военната академия за жалост мина без нито един балетен театър навън. Времето тази година не ни го разреши и всичките представления бяха изместени на сцената на Софийската опера. Сцена на върховете в Белоградчик мина доста хубаво. Играхме „ Корсар ”, “Жизел ” и “Дон Кихот ”. Операта остана два уикенда след нас с “Реквием ”, “Кармен ”, “Тоска ” и още един уикенд “Мамма миа ”, което беше фурорът на сезона.
– Имате ли някакви фамозни проекти за идващия сезон?
– В момента приготвяме контракт за ново посещение на Светлана Захарова и Денис Родкин. Би трябвало да танцуват на 10 ноември в „ Баядерка “ на сцената на Софийската опера този път, не в НДК. Надявам се да се случи, само че имаме много съществени бюрократични премеждия, тъй че към този момент идването им не е 100 % несъмнено. Другото, което приготвям, е огромна премиера на 15 март послучай 120 година от рождението на Панчо Владигеров. Ще поставаме „ Легенда за езерото ” с хореограф Донвена Пандурска.
– В Софийската опера следва избор на шеф, усеща ли се към този момент някакво напрежение?
– Предполагам че има. Слава богу, в този момент съм в отпуска, тъй че не го чувствам. Ако би трябвало да съм почтена, акад. Карталов няма конкуренция в България. Смятам, че се е потвърдил в безусловно всичките си амплоа – и като режисьор, и като управител. Той направи ужасно доста за Софийската опера и с помощта на него към този момент сме безусловно важен европейски спектакъл. Но в последна сметка си е негово персонално решение дали ще продължи, или не. Конкурсът го провежда Министерството на културата, там постъпват кандидатурите.
Нашият посетител
Сара Нора Кръстева е примабалерина на Националния спектакъл за опера и балет и живописен началник на балетната натрупа. Дъщеря е на Екатерина Илиева, прима от първото потомство професионални балерини у нас, и Асен Георгиев, артист, сценарист, драматург. През 2003 година е удостоена с премията “Кристална лира ” за ролята на Черния рицар в “Кръстоносци ”. През 2008 година е наградена със “Сребърен ритон ” за изключителни заслуги за разпространение на българската просвета. Директор на балета става през януари 2009 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ