Как американци се били 4 часа с руснаци в Сирия
Артилерийската пукотевица била толкоз мощна, че американските командоси се скрили в окопите и се показвали, покрити с прахуляк и нечистотия, с цел да отговорят на огъня по колоната от танкове, движеща се под масирания обстрел.
Така в. "Ню Йорк таймс " разказва началото на 4-часова офанзива на близо 500 сирийски проправителствени бойци измежду които и съветски наемници. Това се случва на 7 февруари. Инцидентът можел да подпали така и така нажежените до прекаленост връзки сред Москва и Вашингтон.
В последна сметка били убити сред 200 и 300 от нападателите. Другите се отдръпнали под безмилостните въздушни офанзиви на Съединени американски щати, а по-късно се върнали да си приберат убитите. Не потърпевш нито един от близо 40-те американци на дребния надзорен пункт.
"Ню Йорк таймс " научил детайлности за борбата от изявленията и документи, с които се сдобил. Това е първият огласен обществено доклад на Пентагона за случая.
Според американското Министерство на защитата боят е бил акт на самоотбрана против поделение, подкрепящо сирийското държавно управление. В интервютата представители на ведомството настояват, че са следили приближаването на стотици бойци на съперника, бойни коли и артилерия през седмицата преди офанзивата.
Отдавна има опасения от опцията за конфликт сред съветски и американки сили в случай, че двата съперника от времето на Студената война поддържат разнообразни страни в 7-годишния сирийски спор.
Руски и американски военни командири от дълго време поддържат връзка в Сирия по спеиален телефонен канал. В дните преди офанзивата двете страни подкрепяха обособени настъпления против "Ислямска страна " в богатата на нефт провинция Дейр аз Зур.
Твърди се, че американците предизвестили, че има повишаване на броя на войските. Руснаците обаче декларирали, че те не управляват бунтовниците, които се събират покрай брега на река Ефрат. Руските военни твърдели това даже откакто посредством разследващи средства американците научили, че идващите бойци приказват на съветски.
Документите разказват бойците като "подкрепящи режима сили ", правилни на сирийския президент Башар Асад. Сред тях имало някои държавни бойци и милиции. Но съгласно представители на армията и разузнаването на Съединени американски щати множеството били съветски паравоенни наемници. Най-вероятно те били от Частната военна компания (ЧВК) на Вагнер. Тя постоянно е употребена от Кремъл за задания, с чието осъществяване висшето управление не желае да бъде свързвано съветското държавно управление.
В началото на деня съвсем нищо не намеквало за идната борба.
Група от близо 30 бойци от отряда "Делта " и рейнджъри от Съвместното командване на специфичните интервенции работили дружно с кюрдски и арабски сили на дребен и прашен надзорен пост покрай газовата рафинерия "Коноко ", покрай град Дейр аз Зур.
На към 30 километра разстояние, на база за поддръжка на задачата, група "зелени барети " и взвод морски пехотинци следили компютърните екрани и подавали на американците в рафинерията събирана от дронове информация за скупчването на бойци.
В 15 часа локално време сирийските сили почнали да се придвижват към "Коноко ". Привечер се събрали над 500 военнослужещи и 27 военни машини, измежду които танкове и бронетранспортьори.
В американския център за въздушни интервенции в базата "Ал Убейд " в Катар и в Пентагона обърканите военни и анализатори на разузнаването следили развиването. Командирите уведомили водачите и наземния личен състав. В целия район бойните самолети били сложени под паника.
В дребната база в Сирия "зелените барети " и морските пехотинци подготвили дребна група за реагиране - едвам 16 военнослужещи и 4 коли, предпазени против мини. Това било при положение, че бъде нужна помощта им в "Коноко ".
В 20,30 часа три съветски танка Т-72, тежащи близо 50 тона и въоръжени със 125-милиметрови оръдия, се доближили на километър и половина от рафинерията. Готови за офанзива, "зелените барети " се приготвили да задействат силите за реагиране.
На контролния пункт американците видели по какъв начин колона от танкове и други бронирани коли тръгнали към тях в 22 часа. Те се появили иззад околните домове, където пробвали да се съберат неусетно.
Руските наемници и сирийските сили нападнали час по-късно.
Върху "Коноко " се стоварил огън от танкове, едрокалибрена артилерия и миномети, сочат документите. Въздухът бил цялостен с прахуляк и шрапнели. Американските командоси се укрили, след което побегнали зад земните диги, с цел да отвърнат на огъня с противотанкови ракети и картечници по настъпващата колона от бронирани машини.
През първите 15 минути американските военни звънели на съветските си сътрудници и ги призовалали да спарт офанзивата. След като не съумели, американците отправили предупредителни изстрели по посока на група коли и гаубици. Врагът обаче продължавал да напредва.
На групи дошли американски самолети, измежду които дронове "Рийпър ", изтребители Ф-22 и Ф-15Е, бомбардировачи Б-52, хеликоптери "Апачи " и други. През идващите три часа по съперника били нанесени десетки удари. От земята морската пехота провеждала ракетна артилерийска офанзива.
Към мястото на борбата се отправила групата за реагиране. Когато "зелените барети " и морските пехотинци доближили "Коноко " към 23,30 часа, те трябвало да спрат. Артилерийският огън правил невероятно прекосяването, до момента в който въздушните офанзиви не унищожили вражеските гаубици и танкове.
Групата за реагиране стигнала "Коноко " в 1 часа сутринта на 8 февруари и почнала да стреля. По това време час от американските бойни самолети се завърнали в базата заради изчерпването било на боеприпасите, било на горивото.
Американските военнослужещи, които били едвам 40 на брой, се приготвили да се отбраняват, когато наемниците тръгнали към контролния пункт пешком.
Час по-късно неприятелят почнал да отстъпва, а американците прекратили огъня.
Броят на убитите на 7 февруари е противоречив.
В началото съветски представители оповестиха, че са починали единствено 4-ма съветски жители. Вероятно обаче са убити с десетки повече. Сирийски представител заяви, че са починали близо 100 бойци на Дамаск. Според документа, с който се е сдобил "Ню Йорк таймс ", жертвите са сред 200 и 300.
Резултатът от борбата и огромна част от нейната "механика " демонстрират, че съветските наемници и сирийските им съдружници са позволили грешката, като са пробвали елементарна масирана офанзива против американски боен пост. След нахлуването в Ирак през 2003 година Централното командване на Съединени американски щати усъвършенства оборудването, логистиката, координацията и тактиката, нужни за офанзива от въздуха и от земята.
Остават въпросите кои тъкмо са били тези съветски наемници и за какво са направили нападението.
Американски разузнавачи настояват, че ЧВК на Вагнер се намира в Сирия, с цел да завладява петролни и газови полета и да ги охранява от името на държавното управление на Асад. Наемниците получават част от приходите от добива на тези полета.
Наемниците рядко координират дейностите си с съветската войска в Сирия, въпреки да се твърди, че водачите на ЧВК на Вагнер са получавали награди в Кремъл, а бойците й се образоват в центрове на съветското Министерство на защитата.
Намиращите се в Сирия съветски държавни сили упорстват, че не са взели участие в този пердах. През последните седмици обаче те заглушават връзките с дребните американски дронове и самолетите за артилерийска поддръжка от вида, употребен при Дейр аз Зур.
Така в. "Ню Йорк таймс " разказва началото на 4-часова офанзива на близо 500 сирийски проправителствени бойци измежду които и съветски наемници. Това се случва на 7 февруари. Инцидентът можел да подпали така и така нажежените до прекаленост връзки сред Москва и Вашингтон.
В последна сметка били убити сред 200 и 300 от нападателите. Другите се отдръпнали под безмилостните въздушни офанзиви на Съединени американски щати, а по-късно се върнали да си приберат убитите. Не потърпевш нито един от близо 40-те американци на дребния надзорен пункт.
"Ню Йорк таймс " научил детайлности за борбата от изявленията и документи, с които се сдобил. Това е първият огласен обществено доклад на Пентагона за случая.
Според американското Министерство на защитата боят е бил акт на самоотбрана против поделение, подкрепящо сирийското държавно управление. В интервютата представители на ведомството настояват, че са следили приближаването на стотици бойци на съперника, бойни коли и артилерия през седмицата преди офанзивата.
Отдавна има опасения от опцията за конфликт сред съветски и американки сили в случай, че двата съперника от времето на Студената война поддържат разнообразни страни в 7-годишния сирийски спор.
Руски и американски военни командири от дълго време поддържат връзка в Сирия по спеиален телефонен канал. В дните преди офанзивата двете страни подкрепяха обособени настъпления против "Ислямска страна " в богатата на нефт провинция Дейр аз Зур.
Твърди се, че американците предизвестили, че има повишаване на броя на войските. Руснаците обаче декларирали, че те не управляват бунтовниците, които се събират покрай брега на река Ефрат. Руските военни твърдели това даже откакто посредством разследващи средства американците научили, че идващите бойци приказват на съветски.
Документите разказват бойците като "подкрепящи режима сили ", правилни на сирийския президент Башар Асад. Сред тях имало някои държавни бойци и милиции. Но съгласно представители на армията и разузнаването на Съединени американски щати множеството били съветски паравоенни наемници. Най-вероятно те били от Частната военна компания (ЧВК) на Вагнер. Тя постоянно е употребена от Кремъл за задания, с чието осъществяване висшето управление не желае да бъде свързвано съветското държавно управление.
В началото на деня съвсем нищо не намеквало за идната борба.
Група от близо 30 бойци от отряда "Делта " и рейнджъри от Съвместното командване на специфичните интервенции работили дружно с кюрдски и арабски сили на дребен и прашен надзорен пост покрай газовата рафинерия "Коноко ", покрай град Дейр аз Зур.
На към 30 километра разстояние, на база за поддръжка на задачата, група "зелени барети " и взвод морски пехотинци следили компютърните екрани и подавали на американците в рафинерията събирана от дронове информация за скупчването на бойци.
В 15 часа локално време сирийските сили почнали да се придвижват към "Коноко ". Привечер се събрали над 500 военнослужещи и 27 военни машини, измежду които танкове и бронетранспортьори.
В американския център за въздушни интервенции в базата "Ал Убейд " в Катар и в Пентагона обърканите военни и анализатори на разузнаването следили развиването. Командирите уведомили водачите и наземния личен състав. В целия район бойните самолети били сложени под паника.
В дребната база в Сирия "зелените барети " и морските пехотинци подготвили дребна група за реагиране - едвам 16 военнослужещи и 4 коли, предпазени против мини. Това било при положение, че бъде нужна помощта им в "Коноко ".
В 20,30 часа три съветски танка Т-72, тежащи близо 50 тона и въоръжени със 125-милиметрови оръдия, се доближили на километър и половина от рафинерията. Готови за офанзива, "зелените барети " се приготвили да задействат силите за реагиране.
На контролния пункт американците видели по какъв начин колона от танкове и други бронирани коли тръгнали към тях в 22 часа. Те се появили иззад околните домове, където пробвали да се съберат неусетно.
Руските наемници и сирийските сили нападнали час по-късно.
Върху "Коноко " се стоварил огън от танкове, едрокалибрена артилерия и миномети, сочат документите. Въздухът бил цялостен с прахуляк и шрапнели. Американските командоси се укрили, след което побегнали зад земните диги, с цел да отвърнат на огъня с противотанкови ракети и картечници по настъпващата колона от бронирани машини.
През първите 15 минути американските военни звънели на съветските си сътрудници и ги призовалали да спарт офанзивата. След като не съумели, американците отправили предупредителни изстрели по посока на група коли и гаубици. Врагът обаче продължавал да напредва.
На групи дошли американски самолети, измежду които дронове "Рийпър ", изтребители Ф-22 и Ф-15Е, бомбардировачи Б-52, хеликоптери "Апачи " и други. През идващите три часа по съперника били нанесени десетки удари. От земята морската пехота провеждала ракетна артилерийска офанзива.
Към мястото на борбата се отправила групата за реагиране. Когато "зелените барети " и морските пехотинци доближили "Коноко " към 23,30 часа, те трябвало да спрат. Артилерийският огън правил невероятно прекосяването, до момента в който въздушните офанзиви не унищожили вражеските гаубици и танкове.
Групата за реагиране стигнала "Коноко " в 1 часа сутринта на 8 февруари и почнала да стреля. По това време час от американските бойни самолети се завърнали в базата заради изчерпването било на боеприпасите, било на горивото.
Американските военнослужещи, които били едвам 40 на брой, се приготвили да се отбраняват, когато наемниците тръгнали към контролния пункт пешком.
Час по-късно неприятелят почнал да отстъпва, а американците прекратили огъня.
Броят на убитите на 7 февруари е противоречив.
В началото съветски представители оповестиха, че са починали единствено 4-ма съветски жители. Вероятно обаче са убити с десетки повече. Сирийски представител заяви, че са починали близо 100 бойци на Дамаск. Според документа, с който се е сдобил "Ню Йорк таймс ", жертвите са сред 200 и 300.
Резултатът от борбата и огромна част от нейната "механика " демонстрират, че съветските наемници и сирийските им съдружници са позволили грешката, като са пробвали елементарна масирана офанзива против американски боен пост. След нахлуването в Ирак през 2003 година Централното командване на Съединени американски щати усъвършенства оборудването, логистиката, координацията и тактиката, нужни за офанзива от въздуха и от земята.
Остават въпросите кои тъкмо са били тези съветски наемници и за какво са направили нападението.
Американски разузнавачи настояват, че ЧВК на Вагнер се намира в Сирия, с цел да завладява петролни и газови полета и да ги охранява от името на държавното управление на Асад. Наемниците получават част от приходите от добива на тези полета.
Наемниците рядко координират дейностите си с съветската войска в Сирия, въпреки да се твърди, че водачите на ЧВК на Вагнер са получавали награди в Кремъл, а бойците й се образоват в центрове на съветското Министерство на защитата.
Намиращите се в Сирия съветски държавни сили упорстват, че не са взели участие в този пердах. През последните седмици обаче те заглушават връзките с дребните американски дронове и самолетите за артилерийска поддръжка от вида, употребен при Дейр аз Зур.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ