Артър Ивлин Сейнт Джон Уо (1903 ~ 1966) е един

Артър Ивлин Сейнт Джон Уо (1903 ~ 1966) е един от най-блестящите английски писатели на предишния век. Роден е в Лондон, приключва Хертфорт Колидж в Оксфорт, където съгласно личните му думи единствено си е изгубил времето. За къс интервал работи в частни учебни заведения. От едно от тях е уволнен поради пиене. След това работи за като публицист за,,Дейли експрес “. По време на Втората международна война служи в морската пехота и взе участие в десантната интервенция в Либия, получава чин капитан, със специфична задача посещава Югославия през 1944 година

Популярни са сатиричните му романи „ Шепа прахуляк “, „ Упадък и проваляне “, „ Унизени тела “, успешно екранизиран от режисьора Стивън Фрай, както и по-личният „ Завръщане в Брайдсхед “, по който също е изработен филм.

Уо е занаятчия на изтънчената ирония на британското висше общество, към което той е мощно притеглен и чийто празен живот и привички обича да осмива. Той е утвърден като един от най-впечатляващите стилисти на ХХ век. Гор Видал го назовава „ първия сатирик на нашето време “, а Джордж Оруел го разказва като „ толкоз добър, колкото един публицист може да бъде, без да е неплатежоспособен “.

(1903 ~ 1966)

Понякога имам възприятието, че предишното и бъдещето ме притискат толкоз мощно от двете страни, че не остава никакво място за сегашното.

Да разбираш всичко е да прощаваш всичко.

Никога не можеш да си сигурен какво ще нарани хората.

В това да обичаш друго човешко създание се корени всяка мъдрост.

В последна сметка, по дяволите, какво значи да си влюбен, в случай че не можеш да вярваш на този човек?

Има единствено едно велико зло в днешния свят. Отчаянието.

Пунктуалността е добродетел на отегчените.

Промяната е единственото доказателство за живот.

Вместо това неуместно разделяне на полове, би трябвало хората да се класифицират като статични и динамични.

Не знаех, че е допустимо да страдаш непрекъснато и отново да си жив, само че съм чувал, че е публикувано положение.

Когато спорим за рестриктивните мерки си, в действителност ги резервираме.

Твоите дейности, само те, дефинират какъв брой струваш.

Нямате визия какъв брой по – своеволен щях да бъда, в случай че не бях католик. Без свръхестествена помощ аз надали щях да съм човешко създание.

И най-безуспешният и пагубен ден наподобява прелестен през синия благоуханен пушек на хаванска пура.

Човешкият разум е въодушевен, когато стане въпрос за измисляне на ужаси. Когато обаче би трябвало да се сътвори нещо райско, се демонстрира като непохватен.

Изкуството е знак на двете най-благородни човешки достижения – да градиш и да страниш от разрушението.

Почти всяко закононарушение идва от угнетяване на желанието за изложение на хармония.

По-рано опитаха в изкуството. Сега опитите им станах изкуство.

Нима сме толкоз оглупели от Холивуд, че сме изгубили усет към изкуството от висша проба?

В Холивуд от време на време простят гения, само че гения - в никакъв случай.

Ние обичаме своите другари не за това, че с тях ни е забавно, а поради това, че на тях им е забавно с нас.

Маниерите са изключително нужни на елементарните. На красивите може да им се размине съвсем всичко.

Гениите постоянно се занимават с най-нелепи хрумвания.

Човек не помни думите, както не помни имената. Речникът се нуждае от непрекъснато торене, другояче ще почине.

Не всеки остарява, само че всеки е бил по-млад, в сравнение с е в този момент.

В Ню Йорк витае раздразнителност във въздуха, която хората бъркат с сила.

Европеецът не може да живее в заточение и да резервира културното си равнище неразвалено. Американските интелектуалци най-вече са бежанци от Централна Европа.

Човек прекарва първия учебен срок в „ Оксфорд “, срещайки забавни хора и останалото време в опити да ги заобикаля.

Само изгубилият всевъзможни ползи за бъдещето човек съзрява, с цел да напише записки.

Да напише разказ може всеки, в случай че му дадат шест седмици време, химикалка, хартия и да му махнат телефона и дамата.

Само едно нещо би ме направило в действителност благополучен, само че в случай че го получа, щях да съм и богат; само че благосъстоянието нямаше да има значение, тъй като колкото и богат да бях, в случай че нямах това, дето би ми донесло благополучие, нямаше и да бъда благополучен.

Бих желал да заровя нещо скъпоценно на всяко място, на което съм бил благополучен и когато остарея, погрознея и озлочестея, да се връщам, да го изривам и да си припомням.

Снимки: Wikipedia, Pinterest