Аронията - баланс за организма
Аронията е един от най-силните антиоксиданти в природата и съдържа извънредно високо количество биофлавоноиди и 20 пъти повече витамин Р от ябълките или портокалите.
Любима храна на зайчета и сърнички, аронията е нисък дълголетен шубрак, чиито генезис води началото си от Северна Америка. През 18-19 век растението от сем. Розоцветни става част и пейзажа и кухнята на Русия и редица страни в Европа.
Родът Aronia включва в себе си повече от 20 растения, в това число и хибридни, като най-разпространен е типът Aronia melanocarpa (черноплодна), следван от Aronia arbutifolia (арония, чиито плодчета са червени). Аронията с червени плодове е с по-сладък усет от черноплодната, която е леко по-стипчива. И двете разновидности обаче съдържат доста количество потребни за здравето хранителни съставки.
Черноплодната арония
Когато не плододава, черноплодната арония се разграничава от аления представител на същия жанр по неналичието на мъхче по стъблата и по противоположната страна на листата. Обикновено черните плодчета са по-мънички от алените си събратя, а храстът, на който порастват, доближава до 2.4 метра на височина. Черноплодната арония има лъскави мрачно зелени листа през лятото, които през есента те се трансформират в букет от жълти, оранжеви и червени багри. Плодовете на растението зреят в средата на юли, като изцяло узряват и са подготвени за консумация през август.
Името на аронията на британски (chokeberry) евентуално е произлязло от наблюденията на хората, че птичките в началото заобикалят плодчетата и стартират да ги ядат едвам по-късно през зимата, когато това са едни от последните останали плодове. Възможно е мощният мирис на танин в аронията да е и повода, заради която птиците я заобикалят, до момента в който не узрее изцяло.
Лечебни изгоди от черноплодната аронията
Кисело сладките плодчета на най-разпространения тип арония имат характерен мирис и съгласно мнозина са прекомерно стипчиви на усет. Сокът от тях е съсредоточен здравословен елексир, скрил в себе си куп от потребни свойства и субстанции.
Подобно на едно от най-известните потребни свойства на аронията е обвързвано с високото наличие на антоцианините. Антоцианините са тип водоразтворими цветни пигменти с многочислени здравословни изгоди, огромна част от които се основават на антиоксидантото им и противовъзпалитено деяние.
В аронията антоцианините са в доста количество 725 до 1050 mg на 100 г на свеж плод. Друга специфичност на аронията във връзка с изгодите й е огромното количество рутин в състава й. Рутинът (наричан още витамин P) влия позитивно върху пропускливостта на съдовете - укрепва ги и спомага за изчистването на плаките, насъбрани по стените им. Аронията се предлага при атеросклероза и сърдечно-съдови болести.
Освен упоменатия рутин, аронията е богата и на каротин и витамин А и Е. В нея има витамин C съвсем колкото в лимоните, както и доста витамин К и витамини от групата B.
Аронията съдържа огромни количества флавоноиди (действащи като антиоксиданти в организма) като лутеин, зеаксантин, каротин. Известно е, че зеаксантинът филтрира нездравословните ултравиолетови лъчи и по този метод пази ретината от макулна недъгавост.
Тръпчивият плод е скъп и поради високите стойности на микроелементи в него - съдържа калций и калий, магнезий, в по-малки количества натрий, фосфор и желязо. Има още и бор, мед и манган, като количеството йод и доста. Аронията е богата и на фибри и фитонциди.
Редовната консумация на арония понижава равнището на нездравословния холестерол в кръвта и може да намали кръвното налягане. За събаряне на кръвното налягане се предлага изцеден сок от арония (50 мл), или 100 плодове, да се одобряват три пъти дневно. За профилактика на хипертония е належащо всеки ден, заран и вечер, да се ядат 2 супени лъжици от горски плодове, които се смесват със захар или с мед.
Сред многото преимущества на аронията е и това, че тя е алкална храна. Плодчетата, с изключение на високото си наличие на фруктоза (12 до 20% разтворими твърди вещества), имат и ниско pH - от 3,3 до 3.7, което е чудесно средство за поддържане на в организма.
Сокът от арония може да се употребява като естествена отбрана против лъчението от мобилни телефони, компютри.За лекуване или профилактика аронията се предлага при пациенти с диабет и атеросклеротични увреждания. Тя оказва помощ при съсирването на кръвта, за подсилване на имунитета при болести и даже има неповторимата дарба да извежда токсични субстанции и тежки метали от организма.
Червената арония или още Brilliantissima
Другата вариация арония, която споменахме, наречена Aronia arbutifolia е шубрак, който стига до 3 метра височина и цъфти в края на септември и началото на октомври. И това растение има гръмък тип, освен поради листната си маса, само че и тъй като плодовете нормално остават греещо червени и лъскави даже и през декември.
Казват на тази арония още и Brilliantissima. В нея също има доста потребни хранителни субстанции. Плодовете й съдържат доста витамин B, който работи добре на съсирването на кръвта и укрепва стените на капилярите. Червените плодове имат леко изразено слабително и диуретично деяние.
Подобно на черноплодната арония, плодчетата на алената такава се предлагат при високо кръвно налягане, а също и при диабет. Подходящи са за диабетици заради ниското наличие на захароза и високото наличие на фруктоза в тях. Консумирането на алена арония предотвратява внезапното повишаване на кръвната захар. Червените плодове са потребни и при нарушена функционалност на щитовидната жлеза, в тях има 3 до 5 пъти повече йод от наличието му в ягодите, малините и ябълките.
Сокът от алените плодчета на аронията се приема при гастрити, при хемороиди и при проблеми с червата. Благодарение на фитонцидите, които се съдържат в плодчетата, потреблението им унищожава патогенните организми в чревната флора.
Във тип на пресни плодове, сок, замразена или изсушена, аронията има неповторимата дарба да резервира огромна част от хранителната си стойност. Дори след обработка тя е потребна съставна част за желета, мармалади, сиропи, сокове, ликьори и виновност, тъй като плодчетата не губят бактерицидните си свойства.
В недопечен тип, аронията може да се прибавя към сладкиши, кремове и други десерти, като с цел да премахнете естественото им восъчно покритие, е нужно единствено да я измиете щедро с топла вода.
И черните и алените плодчета на аронията нямат доста противопоказания, само че в случаи на нарушено кръвосъсирване, тромбофлебит, язва, диария или хипотония, плодът следва да се употребява с нараснало внимание. Препоръчително е потреблението да се лимитира и от хора, предразположени към формиране на оксалатни бъбречни камъни, защото самият плод съдържа оксалатна киселина.
Любима храна на зайчета и сърнички, аронията е нисък дълголетен шубрак, чиито генезис води началото си от Северна Америка. През 18-19 век растението от сем. Розоцветни става част и пейзажа и кухнята на Русия и редица страни в Европа.
Родът Aronia включва в себе си повече от 20 растения, в това число и хибридни, като най-разпространен е типът Aronia melanocarpa (черноплодна), следван от Aronia arbutifolia (арония, чиито плодчета са червени). Аронията с червени плодове е с по-сладък усет от черноплодната, която е леко по-стипчива. И двете разновидности обаче съдържат доста количество потребни за здравето хранителни съставки.
Черноплодната арония
Когато не плододава, черноплодната арония се разграничава от аления представител на същия жанр по неналичието на мъхче по стъблата и по противоположната страна на листата. Обикновено черните плодчета са по-мънички от алените си събратя, а храстът, на който порастват, доближава до 2.4 метра на височина. Черноплодната арония има лъскави мрачно зелени листа през лятото, които през есента те се трансформират в букет от жълти, оранжеви и червени багри. Плодовете на растението зреят в средата на юли, като изцяло узряват и са подготвени за консумация през август.
Името на аронията на британски (chokeberry) евентуално е произлязло от наблюденията на хората, че птичките в началото заобикалят плодчетата и стартират да ги ядат едвам по-късно през зимата, когато това са едни от последните останали плодове. Възможно е мощният мирис на танин в аронията да е и повода, заради която птиците я заобикалят, до момента в който не узрее изцяло.
Лечебни изгоди от черноплодната аронията
Кисело сладките плодчета на най-разпространения тип арония имат характерен мирис и съгласно мнозина са прекомерно стипчиви на усет. Сокът от тях е съсредоточен здравословен елексир, скрил в себе си куп от потребни свойства и субстанции.
Подобно на едно от най-известните потребни свойства на аронията е обвързвано с високото наличие на антоцианините. Антоцианините са тип водоразтворими цветни пигменти с многочислени здравословни изгоди, огромна част от които се основават на антиоксидантото им и противовъзпалитено деяние.
В аронията антоцианините са в доста количество 725 до 1050 mg на 100 г на свеж плод. Друга специфичност на аронията във връзка с изгодите й е огромното количество рутин в състава й. Рутинът (наричан още витамин P) влия позитивно върху пропускливостта на съдовете - укрепва ги и спомага за изчистването на плаките, насъбрани по стените им. Аронията се предлага при атеросклероза и сърдечно-съдови болести.
Освен упоменатия рутин, аронията е богата и на каротин и витамин А и Е. В нея има витамин C съвсем колкото в лимоните, както и доста витамин К и витамини от групата B.
Аронията съдържа огромни количества флавоноиди (действащи като антиоксиданти в организма) като лутеин, зеаксантин, каротин. Известно е, че зеаксантинът филтрира нездравословните ултравиолетови лъчи и по този метод пази ретината от макулна недъгавост.
Тръпчивият плод е скъп и поради високите стойности на микроелементи в него - съдържа калций и калий, магнезий, в по-малки количества натрий, фосфор и желязо. Има още и бор, мед и манган, като количеството йод и доста. Аронията е богата и на фибри и фитонциди.
Редовната консумация на арония понижава равнището на нездравословния холестерол в кръвта и може да намали кръвното налягане. За събаряне на кръвното налягане се предлага изцеден сок от арония (50 мл), или 100 плодове, да се одобряват три пъти дневно. За профилактика на хипертония е належащо всеки ден, заран и вечер, да се ядат 2 супени лъжици от горски плодове, които се смесват със захар или с мед.
Сред многото преимущества на аронията е и това, че тя е алкална храна. Плодчетата, с изключение на високото си наличие на фруктоза (12 до 20% разтворими твърди вещества), имат и ниско pH - от 3,3 до 3.7, което е чудесно средство за поддържане на в организма.
Сокът от арония може да се употребява като естествена отбрана против лъчението от мобилни телефони, компютри.За лекуване или профилактика аронията се предлага при пациенти с диабет и атеросклеротични увреждания. Тя оказва помощ при съсирването на кръвта, за подсилване на имунитета при болести и даже има неповторимата дарба да извежда токсични субстанции и тежки метали от организма.
Червената арония или още Brilliantissima Другата вариация арония, която споменахме, наречена Aronia arbutifolia е шубрак, който стига до 3 метра височина и цъфти в края на септември и началото на октомври. И това растение има гръмък тип, освен поради листната си маса, само че и тъй като плодовете нормално остават греещо червени и лъскави даже и през декември.
Казват на тази арония още и Brilliantissima. В нея също има доста потребни хранителни субстанции. Плодовете й съдържат доста витамин B, който работи добре на съсирването на кръвта и укрепва стените на капилярите. Червените плодове имат леко изразено слабително и диуретично деяние.
Подобно на черноплодната арония, плодчетата на алената такава се предлагат при високо кръвно налягане, а също и при диабет. Подходящи са за диабетици заради ниското наличие на захароза и високото наличие на фруктоза в тях. Консумирането на алена арония предотвратява внезапното повишаване на кръвната захар. Червените плодове са потребни и при нарушена функционалност на щитовидната жлеза, в тях има 3 до 5 пъти повече йод от наличието му в ягодите, малините и ябълките.
Сокът от алените плодчета на аронията се приема при гастрити, при хемороиди и при проблеми с червата. Благодарение на фитонцидите, които се съдържат в плодчетата, потреблението им унищожава патогенните организми в чревната флора.
Във тип на пресни плодове, сок, замразена или изсушена, аронията има неповторимата дарба да резервира огромна част от хранителната си стойност. Дори след обработка тя е потребна съставна част за желета, мармалади, сиропи, сокове, ликьори и виновност, тъй като плодчетата не губят бактерицидните си свойства.
В недопечен тип, аронията може да се прибавя към сладкиши, кремове и други десерти, като с цел да премахнете естественото им восъчно покритие, е нужно единствено да я измиете щедро с топла вода.
И черните и алените плодчета на аронията нямат доста противопоказания, само че в случаи на нарушено кръвосъсирване, тромбофлебит, язва, диария или хипотония, плодът следва да се употребява с нараснало внимание. Препоръчително е потреблението да се лимитира и от хора, предразположени към формиране на оксалатни бъбречни камъни, защото самият плод съдържа оксалатна киселина.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ