Арнолд Шварценегер е австро-американски бивш професионален културист, актьор, режисьор, предприемач,

...
Арнолд Шварценегер е австро-американски бивш професионален културист, актьор, режисьор, предприемач,
Коментари Харесай

30 юли – Терминаторът навършва 71 години

Арнолд Шварценегер е австро-американски някогашен професионален културист, артист, режисьор, бизнесмен, вложител и политик, който е губернатор на щата Калифорния в интервала 2003 - 2011 година

Печели премията „ Мистър Вселена “ през 1967 година на 20-годишна възраст и „ Мистър Олимпия “ седем пъти. Шварценегер оставя значима диря в историята на културизма и е създател на няколко книги и многочислени публикации за този спорт. В ранните си години Арнолд печели необятна известност като сполучлив културист, а по-късно и като сполучлива кино екшън звезда от Холивуд. Като културист носи прякора „ Австрийския дъб “, а в политиката е именуван и „ Калифорнатора “ (по прилика с „ Терминатора “). Може би най-известният му филм е Терминаторът, наред с други филми като „ Хищникът “, „ Терминатор 2: Денят на страшния съд “, „ Терминатор 3: Бунтът на машините “, „ Истински неистини “, „ Ченге в детската градина “, „ Зов за завръщане “, „ Джуниър “, “Коледата невъзможна “ и холивудския му пробив „ Конан Варварина “.

Като претендент на Републиканската партия е определен за губернатор на щата Калифорния след предварителни избори на 7 октомври 2003 година с мандат до 8 януари 2007 година На постоянните избори на 7 ноември 2006 година, Арнолд е избран отново за губернатор на Калифорния.

Арнолд Шварценегер е женен за Мария Шрайвър в продължение на 25 години и двамата имат четири деца. През 2011 година излиза наяве, че преди 14 години Шварценегер е бил забъркан в извънбрачна връзка със своя служителка, от която има наследник. Това води до раздялата на Шварценегер и Шрайвър, като Шрайвър подава молба за бракоразвод. По-късно Мария показа, че въпреки всичко има опция и да не се стигне до бракоразвод.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1419 година — Убити са седем члена на градската администрация в Прага, което е първата Пражка дефенестрация.
•    1619 година — Във Вирджиния е формирано първото американско законодателно заседание.
•    1629 година — При земетресение в Неапол, Италия умират 10 000 души.
•    1729 година — Основан е Балтимор в щата Мериленд.
•    1792 година — Френският народен химн Марсилезата е изпят за първи път в Париж.
•    1811 година — Водачът на Мексиканската национално-освободителна война отец Мигел Идалго и Костиля е екзекутиран от испанците в Чиуауа, Мексико.
•    1868 година — Българските земи под османско господство: Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е разрушена от османски постоянни войски на връх Бузлуджа.
•    1877 година — Руско-турска война (1877–1878): По време на обсадата на Плевен корпусът на генерал-лейтенант Николай Криденер реализира втората офанзива против града.
•    1878 година — Започва издаването на журнални постановления на съветския императорски комисар, които признават правото на мюсюлманските бежанци да се завърнат невъоръжени и да възстановят собствеността си след Руско-турската война.
•    1898 година — В американското списание Сайнтифик Американ е отпечатана първата реклама на автомобил.
•    1913 година — Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора подписват съюзен контракт, ориентиран против Царство България.
•    1913 година — Бежански въпрос: 15 Обикновено национално заседание отпуска 500 000 лева за подкрепяне на бежанците.
•    1930 година — В Монтевидео Националният тим по футбол на Уругвай печели Световното състезание по футбол, като побеждава Националния тим по футбол на Аржентина с 4:2.
•    1932 година — В Лос Анджелис се откриват Десетите олимпийски игри.
•    1939 година — Състои се формалното разкриване на плавателния канал Албер в Североизточна Белгия.
•    1945 година — Втората международна война: Американският крайцер Индианаполис е потънал от японска подводница, откакто сполучливо е доставил на местоназначението им значими елементи за атомната бомба Малчугана, хвърлена след седмица над Хирошима.
•    1960 година — С поредност актове в продължение на 15 дни Народна република България признава независимостта на Дахомей, Нигер,Бряг на слоновата кост, Горна Волта, Централната африканска република и Габон.
•    1966 година — Националният тим по футбол на Англия печели Световното състезание по футбол, като побеждава на финала Националния тим по футбол на Федерална Република Германия с 4:2 след продължения.
•    1971 година — Програма Аполо: Американският галактически транспортен съд Аполо 15 каца на Луната.
•    1973 година — Фармацевтичната компания Дистилърс, която създава медикамента талидомид във Англия, се съгласява да изплати над 20 милиона лири отплата на родените с недостатъци деца.
•    1980 година — Провъзгласена е независимостта на Вануату.
•    1997 година — 38 Народно заседание гласоподава да се разсекретят досиетата на Държавна сигурност, основана е Комисия по досиетата ръководена от министър Богомил Бонев.
•    2006 година — Открит е българският уебсайт за видеосподеляне Vbox7.

Родени

•    1511 година — Джорджо Вазари, италиански художник и проектант († 1574 г.)
•    1784 година — Леополд Шефер, немски публицист († 1862 г.)
•    1818 година — Емили Бронте, английска романистка († 1849 г.)
•    1863 година — Хенри Форд, американски фабрикант, създател на автомобилна компания († 1947 г.)
•    1889 година — Владимир Зворикин, руско-американски откривател, основател на кинескопа († 1982 г.)
•    1893 година — Фатима Джина, сестра на Мохамед Али Джина, майка на нацията на Пакистан († 1967 г.)
•    1895 година — Найден Войнов, български шахматист († 1982 г.)
•    1900 година — Тошо Гоцев, български доктор физиолог и академик († 1980 г.)
•    1907 година — Роман Руденко, руски офицер и правист († 1981 г.)
•    1914 година — Лорд Киланин, ирландски аристократ, ръководител на МОК († 1999 г.)
•    1914 година — Майкъл Морис, ирландски състезателен функционер († 1999 г.)
•    1919 година — Александър Вутимски, български стихотворец и есеист († 1943 г.)
•    1920 година — Никола Николов, български публицист и държавник († 1997 г.)
•    1923 година — Дипа Айдит, индонезийски политик († 1965 г.)
•    1932 година — Георги Мандичев, български инженер († 2007 г.)
•    1936 година — Бъди Гай, американски музикант
•    1939 година — Питър Богданович, американски режисьор
•    1941 година — Банко Банков, български артист († 2007 г.)
•    1941 година — Пол Анка, канадски артист и композитор
•    1945 година — Леонид Якубович, съветски артист
•    1947 година — Франсоаз Баре-Синуси, френска вирусоложка, Нобелов лауреат
•    1948 година — Жан Рено, френски артист от марокански генезис
•    1948 година — Юлия Ценова, българска пианистка, композитор и възпитател († 2010 г.)
•    1956 година — Георг Генсвайн, персонален секретар на папа Бенедикт XVI
•    1956 година — Лаура Сапата, мексиканска актриса
•    1956 година — Радослав Здравков, български футболист и треньор
•    1956 година — Уилям Орбит, английски музикант
•    1957 година — Рени Стоянова, българска писателка
•    1958 година — Кейт Буш, британска певица
•    1961 година — Лорънс Фишбърн, американски артист
•    1963 година — Лиса Кудроу, американска актриса
•    1964 година — Юрген Клинсман, немски футболист
•    1966 година — Милен Цветков, български публицист
•    1968 година — Роберт Коженьовски, полски спортист
•    1969 година — Саймън Бейкър, австралийски артист
•    1971 година — Том Грийн, канадски артист
•    1974 година — Радостин Кишишев, български футболист
•    1974 година — Хилари Суонк, американска актриса
•    1977 година — Юрген Патока, австрийски футболист
•    1983 година — Петя Неделчева, българска бадминтонистка
•    1987 година — Кирил Петров, български играч

Починали

•    579 година — Бенедикт I, римски папа (*? г.)
•    1031 година — Робер II, крал на Франция (* 972 г.)
•    1718 година — Уилям Пен, създател на Пенсилвания (* 1644 г.)
•    1811 година — Мигел Идалго и Костиля, мексикански духовник (* 1753 г.)
•    1849 година — Джейкъб Пъркинс, американски откривател (* 1766 г.)
•    1866 година — Габор Егреши, маджарски актьор (* ок. 1808 г.)
•    1898 година — Ото декор Бисмарк, 1-и канцлер на Германия (* 1815 г.)
•    1900 година — Алфред, английски аристократ (* 1844 г.)
•    1912 година — Мейджи, 122-и император на Япония (* 1852 г.)
•    1937 година — Станое Станоевич, сръбски историк (* 1874 г.)
•    1944 година — Николай Поликарпов, руски откривател (* 1892 г.)
•    1947 година — Лука Групчев, български бунтовник (* 1874 г.)
•    1949 година — Стоян Данев, министър-председател на България (* 1858 г.)
•    1951 година — Асен Разцветников, български публицист (* 1897 г.)
•    1961 година — Мамин Колю, български бунтовник (* 1880 г.)
•    1996 година — Клодет Колбер, американска актриса от френски генезис (* 1903 г.)
•    1996 година — Магда Шнайдер, немска актриса (* 1909 г.)
•    1997 година — Бао Дай, император на Виетнам (* 1913 г.)
•    1999 година — Румяна Андролова, фолк певица (* 1965 г.)
•    2007 година — Ингмар Бергман, шведски сценичен и кино режисьор (* 1918 г.)
•    2007 година — Микеланджело Антониони, италиански кинорежисьор (* 1912 г.)
•    2007 година — Теоктист, румънски патриарх (* 1915 г.)
•    2008 година — Валентина Топузова, българска преводачка (* 1918 г.)
•    2008 година — Ивайла Вълкова, българска журналистка (* 1925 г.)
•    2010 година — Стефка Съботинова, българска национална певица (* 1930 г.)
•    2012 година — Христос Цолакис, гръцки лингвист (* 1935 г.)

Празници

•    България — Боен празник на 34-и Троянски и 16-и Ловчански пехотни полкове
•    Вануату — Ден на независимостта (1980 година, от Франция и Англия, народен празник)
•    Мароко — Празник на трона
•    Световен ден на другарството - Учреден е с резолюция 65/275 на Общото заседание на Организация на обединените нации от 27 април 2011 година, с която публично се афишира денят 30 юли за Световен ден на другарството.

 

Obekti.bg
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР