Грузия вече се управлява от Русия. Поглед в историята - как меч...
Армията от служители на реда за битка с безредиците най-сетне се отдръпна от бул. " Руставели ", необятната улица пред постройката на Народното събрание, назад в барикадираното парламентарно имение.
Последният час по улиците на грузинската столица Тбилиси беше изпълнен с принуждение. Отряди за похищение на хора хванаха протестиращите, до момента в който служителите на реда, удряйки с палки по щитовете си, се втурнаха напред, с цел да изтласкат скандиращите тълпи от покритата с графити внушителна постройка на Народното събрание.
Беше вторник следобяд и депутатите вътре трябваше да излязат, откакто одобриха омразния закон за " задграничните сътрудници " - което и направиха. Но все пак отстъплението на полицията, под лек дъжд от пластмасови бутилки и яйца, беше бурно приветствано. Тогава тълпата стартира да пее: " Да се хвали свободата, да се хвали свободата ".
Това беше грузинският народен химн " Тависуплеба " или " Свобода " - горчиво-сладко увещание за някои от по-възрастните протестиращи за времето на огромни обещания - и разочарования.
Тависуплеба, композиран от Закария Палиашвили, е признат през май 2004 година дружно с новото национално знаме и герб на Грузия. Те са знаци на нова епоха, откакто ненасилствената гражданска война на розите анулира корумпираната руска администрация на президента Едуард Шеварднадзе, някогашен руски министър на външните работи.
Ако тогава имаше вяра, в този момент има яд. Значението на закона за " задграничните сътрудници " може да наподобява загадъчно за тези, които не са в Грузия, само че за тези, които са на улицата, той е опит да се очернят инакомислещите западни гласове като предатели.
Организациите на гражданското общество и медиите, които получават повече от 20% от приходите си от чужбина, ще би трябвало да се записват като " организации, обслужващи ползите на непозната страна ".
Твърди се, че това законодателство е част от разгръщането на всичко, което е реализирано, въпреки и на парче, след разпадането на Съветския съюз.
" Грузия стачкува от 30 години ", сподели 45-годишната Екатерина Буркадзе, до момента в който на назад във времето звучаха клаксони на протестиращи и валеше дъжд. " Но първоначално всички те наподобяват повече или по-малко допустими. "
Преди две десетилетия отпред на революцията застана Михаил Саакашвили, просветен в Съединени американски щати и другарски надъхан към медиите съдружник на Запада. Той стана президент с 96% от гласовете, само че поддръжката беше същинска.
През първия му мандат антикорупционното му старание и решимостта му да сближи Грузия с НАТО и Европейски Съюз му донесоха похвали вкъщи и в чужбина, както и впечатляващ стопански напредък.
През втория мандат обаче интернационалните наблюдаващи и локалните неправителствени организации предизвестяват за разрастването на клептокрацията и пълзящия авторитаризъм. Ревността и целеустремеността на Саакашвили, които бяха толкоз привлекателни, започнаха да се изчерпват.
" Реформите бяха спуснати от горната страна надолу и трябваше да бъдат бързи ", споделя Гиа Нодиа, който през 2008 година беше министър на образованието и науката в кабинета на Саакашвили. " Идеята беше, че не разполагаме с доста време. Имаше централизация на власт и, несъмнено, Саакашвили е наркоман на властта, в случай че щете, и в действителност нямаше съпротива. "
Добре замислените политики бяха изпълнени по метод, който ще натрупа дълготрайни политически проблеми.
Саакашвили искаше да реформира грузинските университети, които бяха " загнили и корумпирани ", споделя Нодиа. Ректорите бяха назначени от Министерството на образованието, преподавателите бяха принудени да аплайват още веднъж за работата си, а институциите бяха обединени - всичко това в границите на две години.
Автономията на университетите беше възобновена, само че доста интелектуалци и общественици бяха изцяло разочаровани.
Нахлуването на Русия в Грузия през 2008 година, след борба сред Тбилиси и Москва по отношение на отделилия се район Южна Осетия, на пръв взор изглеждаше, че ще попълни политическите ресурси на Саакашвили.
Когато той разгласи преустановяване на огъня след петдневен спор, беше приветстван от тези, които година по-рано бяха излезли на улицата и призоваваха за оставката му.
Но Русия продължава да окупира 20% от територията на Грузия. Очевидното неуважение на Саакашвили да разстрои Москва ще бъде несъмнено от опозиционната партия " Грузинска фантазия " като неразумно.
След това се стигна до огромен вътрешен скандал. В навечерието на изборите през 2012 година се появи видеоматериал, излъчен от подкрепящия опозицията канал TV9, на който се вижда по какъв начин полугол пандизчия плаче и моли за прошка, до момента в който двама надзиратели го ритат и удрят, а по-късно го изнасилват с метла.
Саакашвили назова случая " ужасяващо посягане върху човешките права и достолепие " и даде обещание да изправи отговорните пред съда.
Скандалът приказва за чувството в Грузия, че това, което е почнало като метод на " нулева приемливост " към престъпността, се е изкривило в нещо доста по-зловещо.
Мистериозният милиардер и водач на " Грузинска фантазия " Бидзина Иванишвили, натрупал благосъстоянието си в Русия през 90-те години на предишния век, направи изказване, в което осъди " тези актове на мъчения от страна на грузинското държавно управление ".
На изборите партията на Иванишвили завоюва с платформа, която обещаваше да възвърне гражданските права и да възвърне връзките с Москва, като в същото време се стреми към участие в Европейски Съюз.
Саакашвили одобри решението на гласоподавателите в първия кротичък либерален преход на властта в грузинската история.
Още по-зловещо е, че Кремъл приветства резултата. Малцина видяха пълзящата заплаха.
46-годишният Давид Кацарава е в болница, където би трябвало да бъде опериран поради счупени скули след нечовечен побой от полицията за битка с безредиците по време на бурния час във вторник преди осъществяването на националния химн.
Той е добре прочут в Грузия с работата си по наблюдаване на " окупационната линия " сред територията, следена от Грузия, и мястото, където в този момент се намират съветските войски.
Кацарава поддържа " Грузинска фантазия " през 2012 година " Смятахме, че със промяната на това държавно управление можем още веднъж да се върнем в вярната посока ", сподели той. " Това беше огромна, огромна неточност. Днес виждаме, че Грузия се ръководи от съветско държавно управление ".
През последните 12 години Грузия разказваше за бъдещото си участие в Европейски Съюз, като в това време организираше несъвместими политики - и се измъкна от отговорност, споделя той.
Нодиа, който през днешния ден управлява мозъчен концерн, споделя, че след 2018 година, когато за малко е изглеждало, че пожеланият претендент за президент на " Грузинска фантазия " и възможен победител Саломе Зурабишвили може да загуби, грузинското държавно управление се е обърнало.
" Мисля, че Иванишвили вярваше, че Западът стои зад него ", сподели Нодиа. " В последна сметка той желае да остане на власт. "
Антизападни групи, някои от които извънредно десни и които не са публично свързани с " Грузинска фантазия ", започнаха да нападат критиците на държавното управление по улиците или по време на митинги.
Саакашвили, който напусна Грузия малко след изборите, беше задочно наказан през 2018 година за корист със служебно състояние и наказан на шест години затвор. Той беше задържан при завръщането си преди три години и продължава да е в ареста.
Гиорги Канделаки, който беше народен представител от партията на Саакашвили " Единно национално придвижване ", съобщи, че презареждането на връзките сред Съединени американски щати и Русия по времето на тогавашния американски президент Барак Обама е осигурило подтекста на случилото се, като Западът е бил податлив да одобри грузинското доближаване с Москва - чак до войната в Украйна.
" Иванишвили споделяше всички тези неща от години, само че никой не искаше да го слуша ", сподели Канделаки.
Едва когато Русия нахлу в Украйна, грузинското държавно управление трябваше да избере страна - отказвайки да се причисли към Запада в налагането на наказания.
Дори тогава, през декември, на страната беше възложен статут на претендент за участие в Европейски Съюз.
Габриелиус Ландсбергис, министър на външните работи на Литва, който беше в Тбилиси тази седмица, призна, че Европейски Съюз е отговорен за " ръководството на упадъка ".
" Вече съм бил тук ", сподели Ландсбергис. " Казвахме едни и същи неща за изборния закон, за метода, по който се назначават съдиите, за толкоз доста неща, а не бяха подхванати никакви стъпки. То ескалираше и ние не посрещнахме тази ескалация ".
Отново измежду протестиращите, Буркадзе и 21-годишният ѝ племенник Паата Калояни ги чакат още доста дни и нощи на улицата. " Протестирахме по време на революцията на розите, протестирахме против Саакашвили. Сега сме тук ", споделя тя. " Трябва да защитим нашата република и нашето спокойно бъдеще в Европейския съюз ".
Даниел Бофи, The Guardian. Преводът е на редакцията на ФрогНюз.
Последният час по улиците на грузинската столица Тбилиси беше изпълнен с принуждение. Отряди за похищение на хора хванаха протестиращите, до момента в който служителите на реда, удряйки с палки по щитовете си, се втурнаха напред, с цел да изтласкат скандиращите тълпи от покритата с графити внушителна постройка на Народното събрание.
Беше вторник следобяд и депутатите вътре трябваше да излязат, откакто одобриха омразния закон за " задграничните сътрудници " - което и направиха. Но все пак отстъплението на полицията, под лек дъжд от пластмасови бутилки и яйца, беше бурно приветствано. Тогава тълпата стартира да пее: " Да се хвали свободата, да се хвали свободата ".
Това беше грузинският народен химн " Тависуплеба " или " Свобода " - горчиво-сладко увещание за някои от по-възрастните протестиращи за времето на огромни обещания - и разочарования.
Тависуплеба, композиран от Закария Палиашвили, е признат през май 2004 година дружно с новото национално знаме и герб на Грузия. Те са знаци на нова епоха, откакто ненасилствената гражданска война на розите анулира корумпираната руска администрация на президента Едуард Шеварднадзе, някогашен руски министър на външните работи.
Ако тогава имаше вяра, в този момент има яд. Значението на закона за " задграничните сътрудници " може да наподобява загадъчно за тези, които не са в Грузия, само че за тези, които са на улицата, той е опит да се очернят инакомислещите западни гласове като предатели.
Организациите на гражданското общество и медиите, които получават повече от 20% от приходите си от чужбина, ще би трябвало да се записват като " организации, обслужващи ползите на непозната страна ".
Твърди се, че това законодателство е част от разгръщането на всичко, което е реализирано, въпреки и на парче, след разпадането на Съветския съюз.
" Грузия стачкува от 30 години ", сподели 45-годишната Екатерина Буркадзе, до момента в който на назад във времето звучаха клаксони на протестиращи и валеше дъжд. " Но първоначално всички те наподобяват повече или по-малко допустими. "
Преди две десетилетия отпред на революцията застана Михаил Саакашвили, просветен в Съединени американски щати и другарски надъхан към медиите съдружник на Запада. Той стана президент с 96% от гласовете, само че поддръжката беше същинска.
През първия му мандат антикорупционното му старание и решимостта му да сближи Грузия с НАТО и Европейски Съюз му донесоха похвали вкъщи и в чужбина, както и впечатляващ стопански напредък.
През втория мандат обаче интернационалните наблюдаващи и локалните неправителствени организации предизвестяват за разрастването на клептокрацията и пълзящия авторитаризъм. Ревността и целеустремеността на Саакашвили, които бяха толкоз привлекателни, започнаха да се изчерпват.
" Реформите бяха спуснати от горната страна надолу и трябваше да бъдат бързи ", споделя Гиа Нодиа, който през 2008 година беше министър на образованието и науката в кабинета на Саакашвили. " Идеята беше, че не разполагаме с доста време. Имаше централизация на власт и, несъмнено, Саакашвили е наркоман на властта, в случай че щете, и в действителност нямаше съпротива. "
Добре замислените политики бяха изпълнени по метод, който ще натрупа дълготрайни политически проблеми.
Саакашвили искаше да реформира грузинските университети, които бяха " загнили и корумпирани ", споделя Нодиа. Ректорите бяха назначени от Министерството на образованието, преподавателите бяха принудени да аплайват още веднъж за работата си, а институциите бяха обединени - всичко това в границите на две години.
Автономията на университетите беше възобновена, само че доста интелектуалци и общественици бяха изцяло разочаровани.
Нахлуването на Русия в Грузия през 2008 година, след борба сред Тбилиси и Москва по отношение на отделилия се район Южна Осетия, на пръв взор изглеждаше, че ще попълни политическите ресурси на Саакашвили.
Когато той разгласи преустановяване на огъня след петдневен спор, беше приветстван от тези, които година по-рано бяха излезли на улицата и призоваваха за оставката му.
Но Русия продължава да окупира 20% от територията на Грузия. Очевидното неуважение на Саакашвили да разстрои Москва ще бъде несъмнено от опозиционната партия " Грузинска фантазия " като неразумно.
След това се стигна до огромен вътрешен скандал. В навечерието на изборите през 2012 година се появи видеоматериал, излъчен от подкрепящия опозицията канал TV9, на който се вижда по какъв начин полугол пандизчия плаче и моли за прошка, до момента в който двама надзиратели го ритат и удрят, а по-късно го изнасилват с метла.
Саакашвили назова случая " ужасяващо посягане върху човешките права и достолепие " и даде обещание да изправи отговорните пред съда.
Скандалът приказва за чувството в Грузия, че това, което е почнало като метод на " нулева приемливост " към престъпността, се е изкривило в нещо доста по-зловещо.
Мистериозният милиардер и водач на " Грузинска фантазия " Бидзина Иванишвили, натрупал благосъстоянието си в Русия през 90-те години на предишния век, направи изказване, в което осъди " тези актове на мъчения от страна на грузинското държавно управление ".
На изборите партията на Иванишвили завоюва с платформа, която обещаваше да възвърне гражданските права и да възвърне връзките с Москва, като в същото време се стреми към участие в Европейски Съюз.
Саакашвили одобри решението на гласоподавателите в първия кротичък либерален преход на властта в грузинската история.
Още по-зловещо е, че Кремъл приветства резултата. Малцина видяха пълзящата заплаха.
46-годишният Давид Кацарава е в болница, където би трябвало да бъде опериран поради счупени скули след нечовечен побой от полицията за битка с безредиците по време на бурния час във вторник преди осъществяването на националния химн.
Той е добре прочут в Грузия с работата си по наблюдаване на " окупационната линия " сред територията, следена от Грузия, и мястото, където в този момент се намират съветските войски.
Кацарава поддържа " Грузинска фантазия " през 2012 година " Смятахме, че със промяната на това държавно управление можем още веднъж да се върнем в вярната посока ", сподели той. " Това беше огромна, огромна неточност. Днес виждаме, че Грузия се ръководи от съветско държавно управление ".
През последните 12 години Грузия разказваше за бъдещото си участие в Европейски Съюз, като в това време организираше несъвместими политики - и се измъкна от отговорност, споделя той.
Нодиа, който през днешния ден управлява мозъчен концерн, споделя, че след 2018 година, когато за малко е изглеждало, че пожеланият претендент за президент на " Грузинска фантазия " и възможен победител Саломе Зурабишвили може да загуби, грузинското държавно управление се е обърнало.
" Мисля, че Иванишвили вярваше, че Западът стои зад него ", сподели Нодиа. " В последна сметка той желае да остане на власт. "
Антизападни групи, някои от които извънредно десни и които не са публично свързани с " Грузинска фантазия ", започнаха да нападат критиците на държавното управление по улиците или по време на митинги.
Саакашвили, който напусна Грузия малко след изборите, беше задочно наказан през 2018 година за корист със служебно състояние и наказан на шест години затвор. Той беше задържан при завръщането си преди три години и продължава да е в ареста.
Гиорги Канделаки, който беше народен представител от партията на Саакашвили " Единно национално придвижване ", съобщи, че презареждането на връзките сред Съединени американски щати и Русия по времето на тогавашния американски президент Барак Обама е осигурило подтекста на случилото се, като Западът е бил податлив да одобри грузинското доближаване с Москва - чак до войната в Украйна.
" Иванишвили споделяше всички тези неща от години, само че никой не искаше да го слуша ", сподели Канделаки.
Едва когато Русия нахлу в Украйна, грузинското държавно управление трябваше да избере страна - отказвайки да се причисли към Запада в налагането на наказания.
Дори тогава, през декември, на страната беше възложен статут на претендент за участие в Европейски Съюз.
Габриелиус Ландсбергис, министър на външните работи на Литва, който беше в Тбилиси тази седмица, призна, че Европейски Съюз е отговорен за " ръководството на упадъка ".
" Вече съм бил тук ", сподели Ландсбергис. " Казвахме едни и същи неща за изборния закон, за метода, по който се назначават съдиите, за толкоз доста неща, а не бяха подхванати никакви стъпки. То ескалираше и ние не посрещнахме тази ескалация ".
Отново измежду протестиращите, Буркадзе и 21-годишният ѝ племенник Паата Калояни ги чакат още доста дни и нощи на улицата. " Протестирахме по време на революцията на розите, протестирахме против Саакашвили. Сега сме тук ", споделя тя. " Трябва да защитим нашата република и нашето спокойно бъдеще в Европейския съюз ".
Даниел Бофи, The Guardian. Преводът е на редакцията на ФрогНюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ