Арменската общност в Кърджали отбеляза Международния ден на майчиния език

Арменската общественост в Кърджали означи Международния ден на майчиния език дружно с посетители от Пловдив, водени от почетния консул Ехиезар Узунян, съобщи кореспондентът на БГНЕС от града.

Д-р Ахавни Кеворкян показа историята на основаването на арменската писменост. Лекарката е шеф на арменския културно-информационен център в Пловдив, стоматолог по специалност и като всички арменци изобилен душеприказчик. На този език приказват към 10 милиона души на планетата, пръснати в над 30 страни. Навсякъде по арменската земя има пространства, по които са пръснати буквите, направени от туф-камък и украсени с дантелени фигури – огромни и с друг рисунък. Азбуката е най-красивото, най-великото богатство, което пази духа на арменците, акцентира доктор Кеворкян. Паметникът на основателя й Месроп Машдоц /362-440 г./ е пред Матенадаран – книгохранилището на арменската нация, среща се в столицата Ереван. За своето дело той е канонизиран за светец и на Апостолическата, и на Католическата черква. Пръснатите из целия свят арменци донасят в него 17 000 скъпи ръкописи и 100 000 архивни документи, несъмнено, цялостно е с безчет модерни книги. Там се съхраняват единствените оживели преписи на Евклид и литература, оригиналите на която не съществуват по света, само че пък са живи преводите им на арменски. Има и църковен празник, отдаден на Светите преводачи. Армения е първата страна в света, която приема християнството – още през 301 година Учениците на Месроп Машдоц преписват първо Библията, през 443 година написват житието на учителя си, а след това работят във всички международни библиотеки, с цел да преписват всевъзможните научни произведения. В Сирия той и учениците му изучавали писмености и граматики на другите нации. Около 399 година в Едеса Машдоц съумял да сформира писменост, състояща се от 36 неповторими букви, която изцяло съответствала на фонетичната система на арменския език от това време. После се обърнал към гръцкия калиграф Хрофанос от Самосат с молба да изпише калиграфски всички букви в техния цялостен искра. Така в 405 година арменската писменост била напълно подготвена. Неговата писменост отключила началото на Златния век на арменската книжовност, език и просвета, а през днешния ден всички арменци по света употребяват без никакви корекции и промени буквите на Машдоц. Впоследствие през вековете са добавени единствено 2 нови букви, знаците станали 38 и една лигатура. Всяка от буквите значи и избрана цифра, по този начин математическите задания на процедура се изписват с букви. В химичната таблица на Менделеев думата „ злато “ е означена с 4 букви, образуващи цифрата 79.

Арменците са поклонници на хубостта и това се вижда от изображенията на буквите като риби, цветя, птици, дървета и човешки тела, дело на майсторите-ювелири и художниците. А и буквите дружно с Божия кръст са на всички места – освен по откритите пространства, само че и по облеклата и шаловете, по паметниците. Из целия Ереван може да се видят монументи на буквите и на книгата. Ако я нямаше вярата, нямаше да я има и арменската нация, подложена на доста гонения, по тази причина до буквите на Месроп Машдоб стои кръстът - да ги пази, споделя Ахавни Кеворкян.

Християнството стартира да прониква в Армения през I век и според преданието е било проповядвано от апостолите Тадей и Вартоломей, по тази причина и църквата се назовава Апостолическа. През 301 година Армения приема първа християнството като държавна вяра, от този момент датират и първите църкви.

Духовният център на арменците "Св. Ечмиадзин" покрай Ереван съставлява манастирски комплекс, включващ резиденцията на католикоса на всички арменци, духовна академия и музей на църковните реликви. Мястото е реликва за арменците, а те са народ, мъчително обвързван със своята черква, която е поддържала духа им, дала е подтик в развиването на изкуството, науката и образованието, и е основа за запазването на арменската еднаквост. Сред съкровищата, съхранявани в комплекса, са основните знаци на този народ - златните букви и златният кръст върху ониксова поставка, направени от дарени украшения, избавени при бягството от геноцида от 1915 година В годините на руската власт богато семейство арменци от Марсилия вземат решение да дарят огромно количество злато за изработването на кръст, само че тогава е невероятно металът да бъде импортиран, споделя лекарката. Прилага се таен проект – 80 туристи от Франция идват в Ереван, накичени със златни украшения и след поклонението в манастира оставят всичките бижута. Така под носа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) църквата се снабдява с 20 кг от благородния метал и 200 скъпоценни камъни, вложени в направата на кръста и буквите. Когато целият скришен план е изцяло приключен обаче Комитет за Държавна сигурност (на СССР) въпреки всичко го разкрива, само че духовните водачи на Армения съумяват да убедят държавните, че основната цел е в действителност короната на концепцията – гербът на страната.

Гостуващите в Кърджали арменци от Пловдив описаха и за своя самоинициативен спектакъл „ Хагоп Баронян “, който има 110-годишна история. Някога в представленията са играли родителите на към този момент починалия режисьор Крикор Азарян и доста фамилни двойки. В репертоара са пиеси на арменски създатели от Европа, както и на класици като Шекспир, Молиер и други През 1936 година театърът слага връх от 16 постановки за годината. За един от спектаклите на сцената е бил построен цялостен фонтан – един от артистите бил по специалност водопроводчик и го направил със личните си ръце. През 60-те години на предишния век са показани и две оперети, и оперен театър. Ангажиментът към театъра е еднакъв на дълг към фамилната традиция, сега огромна част от артистите са възпитаници в елитните гимназии, само че намират време за подготовки и участия. Сега се приготвя пиесата на арменски създател със заглавие „ Спипах снаха си “. По този метод натрупваме лексика и упражняваме езика, тъй като в всекидневието никой от нас няма опцията да поддържа връзка на арменски, споделя доктор Кеворкян. Преди седмица театърът гастролира в гръцкия град Комотини, където локалните арменци също имат своя натрупа.

Арменци има на всички места по света, само че тъкмо поради това езикът се приказва по-малко – всеки от тях е насочен да се осъществя и да откри мястото си в обществото, в което е интегриран оптимално. Така на процедура единствено с песните, театъра и скаутската активност те съхраняват националната си еднаквост. А в песните им има доста обич и болежка, потвърдиха го изпълнителките от дуета „ Сурун “ / “любов “ от арм./, и несъмнено, международно известният кавал на Дживан Каспарян.

След тържеството почетният консул на Армения Ехиезар Узунян съобщи, че е настъпило времето етносите да излязат от своята капсула, тъй като глобализацията го постанова. „ Трябва да си приказваме и взаимно да се опознаваме. Ние, арменците, имаме какво да покажем и с удоволствие го споделяме. Ако някой може да вземе нещо положително от това, което сме създали и постигнали, дано се възползва. Ние сме народ, който обича да дава “, сподели той. Узунян прикани всички етноси в България към взаимно опознаване, тъй като „ колкото повече контактуваме между тях, толкоз по-добре ще живеем “. /БГНЕС