А, да не забравя - проклети да сте
Аркадий Бабченко, прочут от години публицист, отразяващ военни дейности в Чечения, Южна Осетия и в последно време в Източна Украйна, бе погубен във вторник с изстрели в гърба пред жилището му в Киев. Той се бе преместил в украинската столица заради опасения за живота си в Русия. Украински политици и водачи незабавно упрекнаха Москва, че стои зад покушението. Кремъл отвърна, че това е парадокс и антируска агитация. Руските демократични следи са в потрес от следващото очистване на публицист, и то на следващия кореспондент на " Новая газета ", където работеше Анна Политковская.
Стар табиет да си подбираш думите, с цел да не започнеш да виеш... Понякога оказва помощ.
Първата мисъл след шока - нищо ново не се е случило... След февруари 2015 година към този момент е непристойно да се съмняваме в това, че елитът на Руската федерация се състои от убийци и от такива, които прикриват убийства. Това стана повече или по-малко ясно от дълго време - след гибелта на Юрий Чшекочихин*, само че убийството на Борис Немцов и последвалият отвод да бъдат разпитани Руслан Геремеев и Алимбек Делимханов сложи точка по този въпрос (за тези, които се още си задаваха въпроси).
Нито едно ликвидиране на съветски опозиционер - още повече персонален зложелател на президента Владимир Путин - няма да бъде разследвано в Русия до демонтирането на режима. Сегашните " следствени органи " на Руската федерация, нейната " прокуратура " и " съдии " са характерен бандитски " чадър ", единствено че с неограничени благоприятни условия. Със същия триумф може да се чака от берлинската полиция от 30-те години на ХХ век да проверява Адолф Хитлер и неговия хайлайф.
Путинските силовики се научиха доста добре и да убиват на открито - описът с премахнати зад граница врагове на Путин стартира със Зелимхан Яндарбиев и не приключва с Александър Литвиненко. Убиваха и в Лондон, какво да кажем за Киев! Там те все едно са си вкъщи.
Втората констатация, произлизаща от първата, е, че всеки от нас може да бъде погубен във всеки един миг и напълно безнаказано . За това напълно не е наложително заповедта да идва персонално от Путин. Достатъчна е персоналната или корпоративната мотивация на който и да е от многочислените въоръжени негодници във висшето обграждане, както и неведнъж потвърждаваната убеденост в безнаказаността на сходно закононарушение.
Путин отгледа и легитимира незаконна среда във властта и в този момент тези метастази се разрастват изцяло независимо.
Третата констатация е, че воплите от Кремъл и Останкино, че гибелта на опозиционер е преференциална на враговете на Путин, ги слушаме от деня на убийството на Анна Политковская. Оттогава убийствата и " странната " гибел на политически съперници на режима станаха бит и част от бита ни. Всеки път с подхилкване ни подмятат все тази вкиснала конспирологична долнопробност.
Да, човек с ръце, оплискани в кръвта на враговете му, теоретично може да бъде и жертва на целенасочени провокации. Но по-скоро той е просто палач, нали? " Бръсначат на Окам ", сещате се...
(Контролна точка: за годините на ръководство на Путин не беше погубен нито един политически съперник на президентите, министър председателите и канцлерите на Съединени американски щати, Канада, Франция, Англия, Германия, Япония, Австралия... Защо по този начин? Няма искащи да дискредитират Тръмп и Меркел? Или повода е в това, че властта в тези страни не е узурпирана, а прокуратурата не е в скрит план с администрацията?)
Четвърта констатация. Никакъв различен хайлайф с изключение на силовия (съставен от военни нарушители, елементарни убийци и прикриващите ги в правоохранителните органи) няма в днешна Русия. Да приказваме за Народното събрание е смешно, а " либералите " обслужват режима в статут на някакъв групов Улюкаев**; с обичаните измежду тях във всеки миг може да създадат каквото си пожелаят и те го знаят. Никакви стопански промени не може да има в изискванията на всеобщо плячкосване и перманентна война и всичките наши Кудрин-Грефовци прелестно го знаят, другояче ще се наложи да допуснем, че са идиоти.
Но те не са идиоти. Уви, те са фалшификатори. Най-малкото в политическо отношение - като част от интервенцията за прикриване.
Пета констатация и прогноза. Всички режими, характеризиращи се с параметрите, разказани нагоре - пренебрежение към правата на индивида, безнаказана неистина, несменяемост на властта, интервенции в чужбина, политически репресии и убийства на опозиционери - са излизали доста скъпо и кърваво на народите, разрешили си нещо сходно, и Русия няма да е изключение. Никакъв " необикновен път " в историята не е имало и няма (излъгали са ви). Има модел за развиване с ясни и от дълго време изследвани характерности. Затова, повярвайте ми, поели сме натам, където са Узбекистан и Уганда.
Така и ни се пада на нас - простаците и търпеливите.
В деня на убийството на блестящия и почтен публицист Аркадий Балченко даже не ми се желае различен излаз.
А, забравих да кажа - проклети да сте!
Текстът е оповестен в страницата на писателя Виктор Шендерович във " Facebook " под заглавие " Пет констатации и една прогноза ".
* Юрий Чшекочихин бе прочут проверяващ публицист в " Комсомолская истина " още от 70-те години и в " Новая газета " след разпадането на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, публицист, драматург. Той умря през 2003 година след скоротечно заболяване, унищожило го единствено за две седмици. В тялото му са открити извънредно огромни количества фенол и лидокаин, провокирали тежка интоксикация и синдром на Лайл. Защо и по какъв начин веществата са попаднали в тялото му и до през днешния ден няма отговор.
** Алексей Улюкаев бе министър на стопанската система и считан за един от демократичните членове на държавното управление, съперник на завладяването на частни компании от страната. През ноември 2016 година бе арестуван при " приемане на рушвет от 2 милиона $ ", което той упорства, че е инсценировка от ръководителя на " Роснефт " Игор Сечин. През декември 2017 година бе наказан на 8 години отнемане от независимост в затворническа колония с изключително непоколебим режим.
Стар табиет да си подбираш думите, с цел да не започнеш да виеш... Понякога оказва помощ.
Първата мисъл след шока - нищо ново не се е случило... След февруари 2015 година към този момент е непристойно да се съмняваме в това, че елитът на Руската федерация се състои от убийци и от такива, които прикриват убийства. Това стана повече или по-малко ясно от дълго време - след гибелта на Юрий Чшекочихин*, само че убийството на Борис Немцов и последвалият отвод да бъдат разпитани Руслан Геремеев и Алимбек Делимханов сложи точка по този въпрос (за тези, които се още си задаваха въпроси).
Нито едно ликвидиране на съветски опозиционер - още повече персонален зложелател на президента Владимир Путин - няма да бъде разследвано в Русия до демонтирането на режима. Сегашните " следствени органи " на Руската федерация, нейната " прокуратура " и " съдии " са характерен бандитски " чадър ", единствено че с неограничени благоприятни условия. Със същия триумф може да се чака от берлинската полиция от 30-те години на ХХ век да проверява Адолф Хитлер и неговия хайлайф.
Путинските силовики се научиха доста добре и да убиват на открито - описът с премахнати зад граница врагове на Путин стартира със Зелимхан Яндарбиев и не приключва с Александър Литвиненко. Убиваха и в Лондон, какво да кажем за Киев! Там те все едно са си вкъщи.
Втората констатация, произлизаща от първата, е, че всеки от нас може да бъде погубен във всеки един миг и напълно безнаказано . За това напълно не е наложително заповедта да идва персонално от Путин. Достатъчна е персоналната или корпоративната мотивация на който и да е от многочислените въоръжени негодници във висшето обграждане, както и неведнъж потвърждаваната убеденост в безнаказаността на сходно закононарушение.
Путин отгледа и легитимира незаконна среда във властта и в този момент тези метастази се разрастват изцяло независимо.
Третата констатация е, че воплите от Кремъл и Останкино, че гибелта на опозиционер е преференциална на враговете на Путин, ги слушаме от деня на убийството на Анна Политковская. Оттогава убийствата и " странната " гибел на политически съперници на режима станаха бит и част от бита ни. Всеки път с подхилкване ни подмятат все тази вкиснала конспирологична долнопробност.
Да, човек с ръце, оплискани в кръвта на враговете му, теоретично може да бъде и жертва на целенасочени провокации. Но по-скоро той е просто палач, нали? " Бръсначат на Окам ", сещате се...
(Контролна точка: за годините на ръководство на Путин не беше погубен нито един политически съперник на президентите, министър председателите и канцлерите на Съединени американски щати, Канада, Франция, Англия, Германия, Япония, Австралия... Защо по този начин? Няма искащи да дискредитират Тръмп и Меркел? Или повода е в това, че властта в тези страни не е узурпирана, а прокуратурата не е в скрит план с администрацията?)
Четвърта констатация. Никакъв различен хайлайф с изключение на силовия (съставен от военни нарушители, елементарни убийци и прикриващите ги в правоохранителните органи) няма в днешна Русия. Да приказваме за Народното събрание е смешно, а " либералите " обслужват режима в статут на някакъв групов Улюкаев**; с обичаните измежду тях във всеки миг може да създадат каквото си пожелаят и те го знаят. Никакви стопански промени не може да има в изискванията на всеобщо плячкосване и перманентна война и всичките наши Кудрин-Грефовци прелестно го знаят, другояче ще се наложи да допуснем, че са идиоти.
Но те не са идиоти. Уви, те са фалшификатори. Най-малкото в политическо отношение - като част от интервенцията за прикриване.
Пета констатация и прогноза. Всички режими, характеризиращи се с параметрите, разказани нагоре - пренебрежение към правата на индивида, безнаказана неистина, несменяемост на властта, интервенции в чужбина, политически репресии и убийства на опозиционери - са излизали доста скъпо и кърваво на народите, разрешили си нещо сходно, и Русия няма да е изключение. Никакъв " необикновен път " в историята не е имало и няма (излъгали са ви). Има модел за развиване с ясни и от дълго време изследвани характерности. Затова, повярвайте ми, поели сме натам, където са Узбекистан и Уганда.
Така и ни се пада на нас - простаците и търпеливите.
В деня на убийството на блестящия и почтен публицист Аркадий Балченко даже не ми се желае различен излаз.
А, забравих да кажа - проклети да сте!
Текстът е оповестен в страницата на писателя Виктор Шендерович във " Facebook " под заглавие " Пет констатации и една прогноза ".
* Юрий Чшекочихин бе прочут проверяващ публицист в " Комсомолская истина " още от 70-те години и в " Новая газета " след разпадането на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, публицист, драматург. Той умря през 2003 година след скоротечно заболяване, унищожило го единствено за две седмици. В тялото му са открити извънредно огромни количества фенол и лидокаин, провокирали тежка интоксикация и синдром на Лайл. Защо и по какъв начин веществата са попаднали в тялото му и до през днешния ден няма отговор.
** Алексей Улюкаев бе министър на стопанската система и считан за един от демократичните членове на държавното управление, съперник на завладяването на частни компании от страната. През ноември 2016 година бе арестуван при " приемане на рушвет от 2 милиона $ ", което той упорства, че е инсценировка от ръководителя на " Роснефт " Игор Сечин. През декември 2017 година бе наказан на 8 години отнемане от независимост в затворническа колония с изключително непоколебим режим.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ