Тази страна обяви фалит за рекорден 9-ти път
Аржентина разгласи фалит по задълженията си в понеделник, което е деветият ѝ банкрут от 1827 година насам, с което страната сложи световен връх в тази категория, съобщи Zero Hedge. За финален път тя беше в неплатежоспособност преди шест години, през 2014 година
Страната разгласи късно нощес българско време, че отсрочва заплащанията на отговорности за 10 милиарда $, изтеглени по закона за потребностите и спешността. Тъй като те бяха изтеглени по локална регулация, средствата не подлежат на интернационален арбитраж - нещо, поради което някои южноамерикански страни изгубиха даже и военноморски плавателни съдове в предишното. Мярката е в действие до края на годината.
Първият ѝ фалит идва малко над 10 години след оповестяването на самостоятелност на страната, през 1827 година, а наклонността демонстрира, че всички междинни банкрути са били предшествани от интервал на плевел стопански напредък, показват от изданието. Причините за това са две и те са свързани.
МВФ отхвърля да отпише дълга на Аржентина
Страната дължи на Фонда $44 милиарда, желае съглашение и с другите кредитори
Първата е, че страната инфлира доста валутата си посредством увеличение на паричното предложение, а втората е, че това, в композиция с банкирането с частични запаси, което през днешния ден се следи по целия свят, довежда до взривове, само че по-късно и до рецесии и банкови рецесии, защото се изкривяват сигналите на пазарите.
Така наподобява хрониката на банкрутите на Аржентина от независимостта си от Испания до през днешния ден:
1827 година
Първото десетилетие на самостоятелност е интервал на скоростен напредък, само че захранван от продажбата на държавни скъпи бумаги в Лондон, тогава финансовото сърце на света. Лихвите по отговорностите обаче нарастват в средата на 20-те години, което за две години довежда Аржентина до толкоз тежък банкрут, че изминават три десетилетия, преди тя да възобнови обслужването им.
1890 година - Барингсовата рецесия
За да финансира потребностите на промишлеността, Аржентина възобновява тегленето на интернационалните заеми през втората половина на XIX в. Един от най-големите вложители в страната по това време е Barings Bank, които подкрепят производството, железниците и селското стопанство. Но с взривяването на имотния балон, вложителите скоростно се изтеглят от навлязлата в криза страна, която е изправена и пред банкова суматоха.
Поради неналичието на средства, тя е принудена да прекрати заплащанията на отговорностите си още веднъж, а президентът Мигел Хуарес Келман подава оставка. Проблемите на Аржентина довеждат и Barings до банкрут, а притокът на задграничен капитал е възобновен след пет години, когато американски бизнеси възобновяват вложенията в нея.
1951 година
След Втората международна война, Аржентина се трансформира в известна дестинация за доста европейци, макар че страната е ръководена от военна хунта от над четвърт век към този миг. Заради икономическите проблеми в световен мащаб след двете международни войни ив резултат на разюзданата политика на постоянно сменящите се ръководещи през 30-те години и по-късно на диктатора Хуан Перон, Аржентина още веднъж банкрутира по задълженията си през 1951 година
1956 година
Перон, наподобява, не се е учил елементарно от грешките си. Той национализира предприятия и вкарва огромни " обществени " стратегии, финансирани на заем. Той е свален по-малко от десетилетие откакто взима властта, през 1955 година, само че Аржентина към този миг е била в механически фалит, който се случва на процедура през идната година.
1982 година
След пика на Студената война, през 1976 година Аржентина, която за следващ път е ръководена от антикомунистически настроена военна хунта, стартира да получава западно финансиране за разнообразни държавни планове. Така външният дълг на страната нараства от 8 милиарда $ в средата на 70-те до 46 милиарда $ към началото на 80-те - съвсем шесткратен напредък единствено в границите на към пет години.
По това време в Съединени американски щати са в положение на галопираща инфлация от 14% през 1980 година и извънредно висока безработица - 20%, която доникъде на годината ще нарасне до 22%. Председателят на Федералния запас Пол Волкър подвига внезапно главния лихвен % в опит да обуздае рецесията, като в пика си той доближава 20%, само че това се отразява и на лихвите на заема за останалите страни.
В подтекста на поскъпващ бързо възходящ дълг и растеж на цените на интернационалните пазари, Аржентина е в положение на несъстоятелност още веднъж през 1982 година Но десетилетието още не е свършило.
1989 година
Страната стартира гневно да печата пари след банкрута си от 1982 година, което довежда до хиперинфлация, достигнала над 3000%. Затова още през 1989 година Аржентина банкрутира още веднъж, което довежда до някои от най-правилните стопански политики в историята ѝ. Много бизнеси са приватизирани, което стабилизира стопанската система и води до растеж на директните задгранични вложения.
Не всички дейности на Карлос Манем обаче са положителни за растежа. Както предшествениците си, откакто стопанството се възвръща, по време на втория си мандат той усилва фрапантно държавните разноски, които финансира с интернационален дълг, който нараства до над 100 милиарда $.
Манем ръководи 10 години, до 1999 година Когато губи властта, той оставя Аржентина в познатото положение на криза и висока безработица. Все отново той не съумява да я банкрутира през 90-те години.
2001 година
За сметка на това, две години след края на мандата му страната към момента е рецесия, която отстрани над 60% от брутния ѝ вътрешен артикул. Това довежда до сериозна политическа неустойчивост при започване на новия век, като се изреждат петима президенти за половин месец. През 2001 година Аржентина е изцяло неплатежоспособна, осъществявайки най-тежкия държавен банкрут в историята, откакто стопира заплащанията на заеми за съвсем 100 милиарда $.
За да не изгубят изцяло вложенията си в нейния дълг, през идващите 10 години доста от кредиторите ѝ се съгласяват на " подстрижка ", при която получават 30 цента на всеки провиснал $ заем.
2014 година
Не всички обаче бяха склонни да отпишат вложенията си и част от тях, обединени към Пол Сингър, съдиха страната на интернационален арбитраж. Това докара до следващия банкрут от 2014 година, защото за над 10 години фамилията Нестор Киршнер и Кристина Фернандес (на снимката), които се изреждат като президенти, не съумяха да я създадат платежоспособна.
Проблемите, до които я довеждат президентското семейство, блокират достъпа до интернационалните финансови запаси чак до 2016 година, когато средствата на хедж фондовете въпреки всичко са изплатени.
Страната разгласи късно нощес българско време, че отсрочва заплащанията на отговорности за 10 милиарда $, изтеглени по закона за потребностите и спешността. Тъй като те бяха изтеглени по локална регулация, средствата не подлежат на интернационален арбитраж - нещо, поради което някои южноамерикански страни изгубиха даже и военноморски плавателни съдове в предишното. Мярката е в действие до края на годината.
Първият ѝ фалит идва малко над 10 години след оповестяването на самостоятелност на страната, през 1827 година, а наклонността демонстрира, че всички междинни банкрути са били предшествани от интервал на плевел стопански напредък, показват от изданието. Причините за това са две и те са свързани.
МВФ отхвърля да отпише дълга на Аржентина
Страната дължи на Фонда $44 милиарда, желае съглашение и с другите кредитори
Първата е, че страната инфлира доста валутата си посредством увеличение на паричното предложение, а втората е, че това, в композиция с банкирането с частични запаси, което през днешния ден се следи по целия свят, довежда до взривове, само че по-късно и до рецесии и банкови рецесии, защото се изкривяват сигналите на пазарите.
Така наподобява хрониката на банкрутите на Аржентина от независимостта си от Испания до през днешния ден:
1827 година
Първото десетилетие на самостоятелност е интервал на скоростен напредък, само че захранван от продажбата на държавни скъпи бумаги в Лондон, тогава финансовото сърце на света. Лихвите по отговорностите обаче нарастват в средата на 20-те години, което за две години довежда Аржентина до толкоз тежък банкрут, че изминават три десетилетия, преди тя да възобнови обслужването им.
1890 година - Барингсовата рецесия
За да финансира потребностите на промишлеността, Аржентина възобновява тегленето на интернационалните заеми през втората половина на XIX в. Един от най-големите вложители в страната по това време е Barings Bank, които подкрепят производството, железниците и селското стопанство. Но с взривяването на имотния балон, вложителите скоростно се изтеглят от навлязлата в криза страна, която е изправена и пред банкова суматоха.
Поради неналичието на средства, тя е принудена да прекрати заплащанията на отговорностите си още веднъж, а президентът Мигел Хуарес Келман подава оставка. Проблемите на Аржентина довеждат и Barings до банкрут, а притокът на задграничен капитал е възобновен след пет години, когато американски бизнеси възобновяват вложенията в нея.
1951 година
След Втората международна война, Аржентина се трансформира в известна дестинация за доста европейци, макар че страната е ръководена от военна хунта от над четвърт век към този миг. Заради икономическите проблеми в световен мащаб след двете международни войни ив резултат на разюзданата политика на постоянно сменящите се ръководещи през 30-те години и по-късно на диктатора Хуан Перон, Аржентина още веднъж банкрутира по задълженията си през 1951 година
1956 година
Перон, наподобява, не се е учил елементарно от грешките си. Той национализира предприятия и вкарва огромни " обществени " стратегии, финансирани на заем. Той е свален по-малко от десетилетие откакто взима властта, през 1955 година, само че Аржентина към този миг е била в механически фалит, който се случва на процедура през идната година.
1982 година
След пика на Студената война, през 1976 година Аржентина, която за следващ път е ръководена от антикомунистически настроена военна хунта, стартира да получава западно финансиране за разнообразни държавни планове. Така външният дълг на страната нараства от 8 милиарда $ в средата на 70-те до 46 милиарда $ към началото на 80-те - съвсем шесткратен напредък единствено в границите на към пет години.
По това време в Съединени американски щати са в положение на галопираща инфлация от 14% през 1980 година и извънредно висока безработица - 20%, която доникъде на годината ще нарасне до 22%. Председателят на Федералния запас Пол Волкър подвига внезапно главния лихвен % в опит да обуздае рецесията, като в пика си той доближава 20%, само че това се отразява и на лихвите на заема за останалите страни.
В подтекста на поскъпващ бързо възходящ дълг и растеж на цените на интернационалните пазари, Аржентина е в положение на несъстоятелност още веднъж през 1982 година Но десетилетието още не е свършило.
1989 година
Страната стартира гневно да печата пари след банкрута си от 1982 година, което довежда до хиперинфлация, достигнала над 3000%. Затова още през 1989 година Аржентина банкрутира още веднъж, което довежда до някои от най-правилните стопански политики в историята ѝ. Много бизнеси са приватизирани, което стабилизира стопанската система и води до растеж на директните задгранични вложения.
Не всички дейности на Карлос Манем обаче са положителни за растежа. Както предшествениците си, откакто стопанството се възвръща, по време на втория си мандат той усилва фрапантно държавните разноски, които финансира с интернационален дълг, който нараства до над 100 милиарда $.
Манем ръководи 10 години, до 1999 година Когато губи властта, той оставя Аржентина в познатото положение на криза и висока безработица. Все отново той не съумява да я банкрутира през 90-те години.
2001 година
За сметка на това, две години след края на мандата му страната към момента е рецесия, която отстрани над 60% от брутния ѝ вътрешен артикул. Това довежда до сериозна политическа неустойчивост при започване на новия век, като се изреждат петима президенти за половин месец. През 2001 година Аржентина е изцяло неплатежоспособна, осъществявайки най-тежкия държавен банкрут в историята, откакто стопира заплащанията на заеми за съвсем 100 милиарда $.
За да не изгубят изцяло вложенията си в нейния дълг, през идващите 10 години доста от кредиторите ѝ се съгласяват на " подстрижка ", при която получават 30 цента на всеки провиснал $ заем.
2014 година
Не всички обаче бяха склонни да отпишат вложенията си и част от тях, обединени към Пол Сингър, съдиха страната на интернационален арбитраж. Това докара до следващия банкрут от 2014 година, защото за над 10 години фамилията Нестор Киршнер и Кристина Фернандес (на снимката), които се изреждат като президенти, не съумяха да я създадат платежоспособна.
Проблемите, до които я довеждат президентското семейство, блокират достъпа до интернационалните финансови запаси чак до 2016 година, когато средствата на хедж фондовете въпреки всичко са изплатени.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ