На 3 април 1879 г. София е обявена за столица на България
Архивите сочат, че когато София става столица, в града е имало 11 694 поданици, 2 учебни заведения, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи. Според данни от първото публично броене на София през 1880 година жителите на столичния град са 20 856, от които 12 368 са мъже. Само 11 395 са родени в града, а останалите 9106 са пристигнали извън. 3 април е датата, на която през 1879 година София е оповестена за столица на България. Тогава депутатите в Учредителното заседание (10 февруари – 16 април 1879) в Търново единомислещо избират за столица на Княжество България град София. Предложението е на един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките проф. Марин Дринов, а претекстът – заради географското разположение и капацитета за стопански напредък.
По време на дебатите тогава националният представител Драган Цанков споделя:
„ Ние имаме две столици – Търново – историческа, и София – държавна. Затова аз предлагам и отсега нататък София да си остане за резиденцията на княза, а в Търново да става коронацията на княза “.
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885) София става столица на обединена България. През първите няколко десетилетия след Освобождението в София са издигнати едни от най-известните здания, които оформят неповторимия тип на столицата – Народното събрание, Народният спектакъл „ Иван Вазов “, Централната минерална баня, Академията на науките, Софийският университет „ Св. Климент Охридски “, Народната библиотека, храм-паметникът „ Св. Александър Невски “ и други Най-красивите и впечатляващи от тях са оповестени за монументи на културата.
Докато през 1878 година територията на София е едвам 3 кв. км, то в края на Първата международна война (1914-1918) към този момент е 8,5 кв. км, а през 1934 година доближава 42 кв. км. С присъединението на близките села Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци, Малашевци територията й нараства на 57 кв. км.
През 1879 година София е разграничена на 18 ориенталски махали. Тъй като улиците били без номера, за ориентировка жителите на града, които били към 16 000 души, казвали от коя махала са. Само една от тях се наричала „ Калоянова махала “, всички останали носели турски имена.
Сред десетките църкви и джамии в София по това време се откроявали църквата „ Света Неделя “, Бююк джамия, Черната джамия и други В столицата се намирали и три огромни пазара – Житни пазар, Конски пазар и Говежди пазар.
На 22 декември 1879 година е публикуван декрет на Александър Батенберг (1879-1887) с първия градоустройствен проект, който обрисува и контролира развиването на строителните граници на новата столица през идващите години. На 16 януари 1880 година Общинският съвет утвърждава градоустройствен проект на София, направен от френския инженер Амадие. Този проект, наименуван „ Батенбергов “, съчетавал правоъгълна с радиално-кръгова улична мрежа. Очертана е централната част на града – сред днешните булеварди „ Васил Левски “, „ Патриарх Евтимий “, „ Христо Ботев “ и „ Сливница “.
От 1882 година до 1947 година град София е райониран в 4-5 кметства. След приемането на Конституцията от 1947 година се основава тристепенно разделяне: Софийски национален съвет – Районен национален съвет – кметски наместници. През 1955 година за първи път се вкарва нов принцип на административно-териториално разделяне – основават се 6 региона. Тази конструкция съществува над 30 години, като се усилва броят на регионите с още 6. На 10 декември 1987 година 9-ото Народно заседание приема Закон за основаване на общини в град София. С Указ 3405/14 декември 1987 година Държавният съвет на Народна Република България дефинира броя, границите и наименованията на общините в град София – 24.
На 29 март 1900 година Софийското градско общинско ръководство приема плана на художника Харалампи Тачев за герб на София. Създаден във връзка присъединяване на България в Световното ревю в Париж, гербът е одобрен с декрет 115 на княз Фердинанд от 24 април 1900 година Девизът „ Расте, само че не старее “ е прибавен през 1911 година
С решение на Общинския съвет от 25 март 1992 година за празник на София е одобрен 17 септември – църковният празник „ Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов “. А в интервала 1979-1992 година празникът е отбелязван на 3 април – датата, на която през 1879 година градът е разгласен за столица на България.
Безспорно одобрени основни центрове на България от основаването й като страна са Плиска, Преслав, Търново и София, макар че през многовековната й история има и други селища, които при разнообразни условия са изпълнявали краткотрайно функционалностите на съществени средища. Това разяснява за Българска телеграфна агенция ст.н.с. и лекар по история Милен Куманов, съавтор на „ Историческа енциклопедия на България “ и на редица издания, свързани с историята на България.
inlife.bg
PETEL.BG се дистанцира през цялото време от съобщаването като изключителна вест на броя на умряли остарели хора в Италия, Испания и други страни с огромен % възрастно население.
Засега няма никакви данни, които да демонстрират, че има някакво нарастване на междинната сезонна смъртност в нито една от страните, което да постанова тази статистика да се оповестява като изключителна вест.
Информирайте се от достоверни източници!
Не се подавайте на операции и на евентуални опити на измамници и политици да употребяват изключителната финсова рецесия за користни персонални цели.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
По време на дебатите тогава националният представител Драган Цанков споделя:
„ Ние имаме две столици – Търново – историческа, и София – държавна. Затова аз предлагам и отсега нататък София да си остане за резиденцията на княза, а в Търново да става коронацията на княза “.
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885) София става столица на обединена България. През първите няколко десетилетия след Освобождението в София са издигнати едни от най-известните здания, които оформят неповторимия тип на столицата – Народното събрание, Народният спектакъл „ Иван Вазов “, Централната минерална баня, Академията на науките, Софийският университет „ Св. Климент Охридски “, Народната библиотека, храм-паметникът „ Св. Александър Невски “ и други Най-красивите и впечатляващи от тях са оповестени за монументи на културата.
Докато през 1878 година територията на София е едвам 3 кв. км, то в края на Първата международна война (1914-1918) към този момент е 8,5 кв. км, а през 1934 година доближава 42 кв. км. С присъединението на близките села Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци, Малашевци територията й нараства на 57 кв. км.
През 1879 година София е разграничена на 18 ориенталски махали. Тъй като улиците били без номера, за ориентировка жителите на града, които били към 16 000 души, казвали от коя махала са. Само една от тях се наричала „ Калоянова махала “, всички останали носели турски имена.
Сред десетките църкви и джамии в София по това време се откроявали църквата „ Света Неделя “, Бююк джамия, Черната джамия и други В столицата се намирали и три огромни пазара – Житни пазар, Конски пазар и Говежди пазар.
На 22 декември 1879 година е публикуван декрет на Александър Батенберг (1879-1887) с първия градоустройствен проект, който обрисува и контролира развиването на строителните граници на новата столица през идващите години. На 16 януари 1880 година Общинският съвет утвърждава градоустройствен проект на София, направен от френския инженер Амадие. Този проект, наименуван „ Батенбергов “, съчетавал правоъгълна с радиално-кръгова улична мрежа. Очертана е централната част на града – сред днешните булеварди „ Васил Левски “, „ Патриарх Евтимий “, „ Христо Ботев “ и „ Сливница “.
От 1882 година до 1947 година град София е райониран в 4-5 кметства. След приемането на Конституцията от 1947 година се основава тристепенно разделяне: Софийски национален съвет – Районен национален съвет – кметски наместници. През 1955 година за първи път се вкарва нов принцип на административно-териториално разделяне – основават се 6 региона. Тази конструкция съществува над 30 години, като се усилва броят на регионите с още 6. На 10 декември 1987 година 9-ото Народно заседание приема Закон за основаване на общини в град София. С Указ 3405/14 декември 1987 година Държавният съвет на Народна Република България дефинира броя, границите и наименованията на общините в град София – 24.
На 29 март 1900 година Софийското градско общинско ръководство приема плана на художника Харалампи Тачев за герб на София. Създаден във връзка присъединяване на България в Световното ревю в Париж, гербът е одобрен с декрет 115 на княз Фердинанд от 24 април 1900 година Девизът „ Расте, само че не старее “ е прибавен през 1911 година
С решение на Общинския съвет от 25 март 1992 година за празник на София е одобрен 17 септември – църковният празник „ Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов “. А в интервала 1979-1992 година празникът е отбелязван на 3 април – датата, на която през 1879 година градът е разгласен за столица на България.
Безспорно одобрени основни центрове на България от основаването й като страна са Плиска, Преслав, Търново и София, макар че през многовековната й история има и други селища, които при разнообразни условия са изпълнявали краткотрайно функционалностите на съществени средища. Това разяснява за Българска телеграфна агенция ст.н.с. и лекар по история Милен Куманов, съавтор на „ Историческа енциклопедия на България “ и на редица издания, свързани с историята на България.
inlife.bg
PETEL.BG се дистанцира през цялото време от съобщаването като изключителна вест на броя на умряли остарели хора в Италия, Испания и други страни с огромен % възрастно население.
Засега няма никакви данни, които да демонстрират, че има някакво нарастване на междинната сезонна смъртност в нито една от страните, което да постанова тази статистика да се оповестява като изключителна вест.
Информирайте се от достоверни източници!
Не се подавайте на операции и на евентуални опити на измамници и политици да употребяват изключителната финсова рецесия за користни персонални цели.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ