Истинското Православие и неговите врагове в съвременния свят
Архиепископ Аверкий (Таушев)
Широко публикуваното в наши дни, „ общоизвестно " мнение за Православието е, че то съставлява единствено една от многото разновидности на християнството, наред с другите, като всички те имат право на битие и даже са равноценни в една или друга степен.
Но да се мисли по този начин е или последна доверчивост, учредена на незнание, или несъмнено e злонамерено изкривяване на правдата.
Ако се обърнем към историята на Християнската Църква и си дадем труда умерено и независимо, без всевъзможни предубеждения радикално да се срещнем с нея, елементарно ще се убедим, че само Православието е същинското християнство - тази Истина, за която на земята пристигна да свидетелствува, съгласно личните Си думи, въплътилият се Единороден Син Божий.
Изконният зложелател на човешкото избавление дяволът е желал, както знаем, да погуби нашия Спасител още в яслите, с цел да Му попречи да извърши делото на нашето избавление. Когато това не му се удало, той се надигнал срещу Него с всичката си завист, като използувал за свое оръдие гордостта, тщеславието, властолюбието и честолюбието на юдейските първосвещеници, старейшини, книжници и фарисеи. Когато и тези злобни хитрини се разрушили и самата власт на дявола била потъпкана посредством Христовото Възкресение, той изначало посредством юдеите, а сетне и посредством езичниците подигнал изключително жестоки, кървави гонения против Христовите почитатели с вярата да затрие християнството от лицето на земята.
Ала и тези козни на врага не се увенчали с триумф и даже в противен случай - в тогавашния културен гръко-римски свят християнството станало господствуващо изповедание. Но лукавият зложелател не паднал духом от претърпените провали. Тогава той наченал нова война срещу омразната му Христова религия - срещу божествената Истина, която въплътилият се Син Божий донесъл на земята за спасението на индивидите - война несравнимо по-трудна и рискова.
По негово подстрекаване и ентусиазъм индивиди, прелъстени от него посредством горделивост и самолюбие, измежду самите християни, вътре в самата Христова Църква, както това планувал още св. деятел Павел, почнали да възбуждат разногласия за вярата, всякакви несъгласия и разделения, като поставяли своите лични, чисто човешки измислици и съображения на мястото на богооткровената Истина.
Така зародили ересите и разколите, които заплашвали да подкопаят от вътрешната страна животворната и избавителна за индивидите мощ на Христовото обучение, подменяйки истината с неистина.
За изобличаването и осъждането на тези ереси-лъжеучения и разколи пазителите на божествената Истина, приемниците на светите апостоли - епископите, почнали да се стичат на Събори - поместни и космополитен, та посредством вселенския „ съборен разсъдък " да изяснят за всички християни един път вечно наложителното и непроменяемо обучение на Църквата, като ги вразумят и открият по какъв начин са вярвали на всички места, в какво са вярвали постоянно, в какво са вярвали всички (св. Викентий Лерински).
Тогава точно същинската християнска религия - правата религия, почнала да се посочва православна, с цел да се отличава от ересите и сектите, които също се наричали „ християнство ".
И така, ето какво е Православието!
Православието е чистата и неизопачена Истина, донесена на земята от Христа Спасителя за спасението на индивидите. То е опазеното в цялата му непорочност и неповреденост същинско Учение Христово за вярата и благочестието (живота съгласно тая вяра), изложено от светите апостоли в Св. Писание, усърдно изяснено и в детайли изтълкувано от техните законни приемници - апостолските мъже, светите отци и учители на Църквата - в Свещеното Предание на нашата Православно-католическа (т. е. вселенска) Източна Църква (за католичността на Православната Църква виж: Триадицкий свещеник Фотий. Ватиканът не е католическата черква - бел. прев.), която единствена и до ден сегашен се именува, и то изцяло заслужено, „ Православната Църква ", защото не е изменила нищо в това обучение.
За злощастие, в наше време до такава степен е загубен живият интерес към възвишените истини на вярата и тяхното вярно схващане, а най-много - използването им в живота, нормално наричано „ благочестие ", че мнозина откровено си мислят: цялата разлика сред Православието и останалите изповедания се заключава само в обредите, а защото „ обредите " са, видите ли, „ нещо второстепенно, а Бог е един, то не е ли все едно към какво изповедание ще принадлежи човек, стига единствено да има вяра в Бога и да е добър? "
Такова е стилното, общоприетото мнение. Но правилно ли е то?
Бог е един, Христос е един, а вярата неизвестно за какво не е една, има разнообразни, доста вери.
Ако Бог е един, то може ли всички тези разнообразни вери да бъдат еднообразно истинни и, затова, еднообразно избавителни? Та белким в случай че „ Бог е един и Христос е един " това не задължава всички същински вярващи в Христа всичко, засягащо тяхната религия и благочестие, да бъде също едно - еднообразно, а не друго?
Именно тази истина и утвърждава словото Божие с думите: „ Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички " (Еф. 4:5-6). Нима Господ е основал доста и разнообразни Църкви?
Нима не е споделил Той ясно и несъмнено: „ ще съградя църквата Си, (именно една Църква, а не доста, разнообразни църкви!) и портите адови няма да ù надделеят " (Мат. 16:18)?
Нима можем да считаме тези слова на нашия Спасител за лъжовни, неоправдани в историята, като кощунствено признаваме, че „ портите адови " въпреки всичко са надвили на Църквата и са я разрушили на голям брой разнообразни църкви?
Да не бъде! Не ще си позволим такава страшна нападка против Сина Божий!
Само Една - една-единствена Църква е учредена от Въплътилия се Единороден Син Божий за спасението на индивидите: тя е една, учредена е от Самия Него, а не от елементарни неверни люде, съществувала е постоянно, съществува в този момент и ще съществува непроменяемо до края на времето.
Нужно е единствено да имаме вяра в това и да не мъдруваме лукаво!
А таман заради това „ лукаво умуване " са се появили на света толкоз доста всевъзможни лъжецъркви и „ деноминации ", които разпалено и самонадеяно изричат искания да обладават Истината, без да я имат, и постоянно проповядват очевидна неистина и всевъзможни измислици, които примамват развратеното човешко сърце.
Истинската Църква е цялата от истина, в нея не може и да има даже сянка от каквато и да било неистина или илюзия.
Отделните членове на Църквата, в това число и най-високопоставените йерарси, могат от време на време, облягайки се само върху личния си разсъдък, да бъркат и да се заблуждават, само че цялата Църква в цялост - в никакъв случай.
Тя и само тя едничка, Истинската Църква, е непогрешима, тъй като в нея пребъдва до края на времената нейният Глава - Сам Господ Иисус Христос (Мат. 28:20), въодушевява я и я управлява Дух Светий (Иоан. 14:16-17).
Това наше изказване не е голословно, то се основава върху ясното обучение на словото Божие: тя е „ черква на живия Бог, дирек и крепило на истината " (І Тим. 3:15) - така споделя великият Павел, апостолът на езичниците.
Ако някой лъже или изпада в илюзия, подобен тутакси се отсича от Църквата от невидимия Съд Божий, отпада от нея, като със самото това губи вярата за избавление и може още веднъж да се причисли към нея само посредством откровено смирение.
Никаква неистина не е свойствена на Църквата и не се търпи в нея. Ето за какво в нея не може да има нито разногласие, нито различие, нито разделяне. За това ясно приказва св. деятел Павел, когато наставлява първите християни: „ Моля ви, братя, пазете се от ония, които създават разцепления и съблазни срещу учението, което сте научили, и странете от тях " (Рим. 16:17), „ имайте едни мисли, като имате една и съща обич, и бъдете единомислещи и единомислени; нищо не вършете от любов към свада или от тщеславие " (Фил. 2:2-3).
А по какъв начин наподобява така стилното в наши дни „ икуменическо " придвижване от становище на това така ясно и изрично обучение на словото Божие? Не е ли то неистина изначало до дъно, неистина несвойствена на същинската Църква и нетърпима в нея?
Изисквайки от християните цялостно единодушие и единогласие в тяхната среда, словото Божие по този начин ясно и изрично приказва за това по какъв начин същинските християни са длъжни да се отнасят и към лъжеучителите-еретици, изопачаващи същинското обучение на Църквата: „ Страни от разколник, откакто го посъветваш един път и дваж " (Тит. 3:10). Така ли постъпват актуалните „ християни "? Те или се „ срамят " от условията на словото Божие като „ остарели ", „ изостанали от времето ", незадоволително „ прогресивни "! Ето за какво лъжат срещу Истината всички тези „ икуменисти " и всевъзможен жанр модерни „ обединители ", стремящи се да съединят несъединимото - Правдата с беззаконието, Светлината с тъмнината, Христа с велиара, правилния с погрешния (ІІ Кор. 6:14-15).
Какво да кажем след всичко това за йерарсите, началниците и духовните ръководители на актуалните поместни православни църкви, които са встъпили в „ икуменическото придвижване " и са станали пълноправни членове и дейни дейци на „ Световния съвет на църквите "? Имат ли право те към момента да се смятат за православни?
Да не приказваме към този момент за цялата поредност от канонически правила на Православната Църква, които не разрешават молитвеното общение с еретици, за каквото се поставя отделяне от Църквата, а епископите и свещенослужителите подлежат на снемане на сана (вж. Апостолските правила 45, 46 и 65, разпоредбите на Лаодикийския събор 32, 33 и 37), защото мнозина през днешния ден смятат, че каноните изобщо са „ изостанали " от живота, „ отишъл прекомерно напред " и че би трябвало всички те да бъдат анулирани или преправени така, че за никого да няма терзания и всеки да може да прави каквото откри за добре, за лично наслаждение.
Ако пък вземем под внимание това, че доста от предстоятелите на тези църкви, представители на йерархията и духовенството, да не приказваме за редовите вярващи, встъпват даже в антихристиянски организации или намерено провъзгласят атеистичната богоборческа власт за „ власт от Бога ", на която би трябвало да се покоряваме „ не от боязън, а по съвест ", като се предоставяме изцяло в услуга на враговете Христови и ставаме техни послушни оръдия - тогава става напълно ужасно!
До какво доживяхме?!
И може ли да затваряме очите си за всичко това и нехайно да приспиваме себе си и другите с уверението, че тук няма нищо изключително, че, видите ли, „ постоянно си е било така "?
Някои неща може и да са били така, само че не по същия метод, не в такива големи, всеобхващащи размери, когато съвсем не е останало крепко място и честният, откровен християнин не знае къде и с кого да върви, на кого може да се довери.
Тъй като тъмните демонски сили не са били в положение след продължителна вековна битка просто да унищожат Църквата, в наши дни те с особена яростна сила връхлитат Църквата, стремейки се да я овладеят от вътрешната страна, с цел да я използуват за своите цели посредством податливи нейни чиновници. Оскъдняването на вярата и на същинската християнска обич спомагат за това, а тщеславният ламтеж за реклама и суетна популярност и устремът към материални изгоди са в директна услуга на тези демонски планове.
И ето, в следствие, печалната панорама, която през днешния ден ние следим: солта губи силата си.
Мнозина в наше време не помнят, че Църквата не е някакво земно, човешко институция, а институция Божествено, чието най-висше предопределение е спасението на човешките души за живот безконечен, че в нея няма място каквато и да е „ политика " или „ дипломация " и че е неприемливо да си кривим душата, да потъпкваме съвестта си в името на каквито и да е чисто земни цели, въпреки те посредством неистина да се прикриват с подправените лозунги за „ мира на целия свят ", „ всеобщото богатство " и даже мнимата „ християнска обич " и „ смирението ", така фешън през днешния ден.
Всичкият този актуален фалш и шумотевица и увлечението от някаква си „ висша политика " и „ загадка дипломация ", към които интензивно се притеглят освен редовите членове, само че и висшите чиновници на Църквата, не си слагат друга задача, с изключение на подготовката на бъдещото международно господство на антихриста, който би трябвало да възглави едната (обединена от всички международни религии) лъжецърква и едната всемирна (обединена от всички националности) страна.
Но дано ние се покорим, като послушни деца, на избавителното подстрекателство на нашата майка Църквата! Да осъществим паметта си с облика на Божия Съд.
Ето го отговорът на Църквата към ония безумни „ умници ", които не желаят да слушат диалози за края на света, за второто Христово пришествие и Страшния съд и своеволно настояват, че „ не е нужно да плашим хората на вятъра ", че „ това, видите ли, е неразбираемо за актуалните хора " и даже сякаш „ създава не позитивно, а по-скоро негативно деяние! " (?!)
Христовата Църква гледа на това иначе.
И в случай че вземем поради какво става в този момент с православните християни в по този начин наречения „ свободен свят ", където господствува „ икуменизмът " и където всички към този момент съвсем са се обединили в състава на така наречен „ международен съвет на църквите ", не можем да не се съгласим, че тук е подходящо едно по-точно наименование - истинно православни християни - с цел да се откроят те от ония, които се назовават „ православни ", а в действителност към този момент са се отрекли от Православието, запазвайки само неговият забележим външен образ.
Нужно е да помним и да знаем: същинската Христова Църква не може да провъзглася или утвърждава каквато и да е неистина и да встъпва в съдружничество или съдействие с враговете на Христа!
Ето за какво всички тези епископи, свещенослужители и миряни, които участвуват в тази неистина и по един или различен метод дружат и сътрудничат с враговете на нашия Господ и Спасител, са „ православни " единствено по име.
И още веднъж, и още веднъж несъзнателно идват на мозъка в действителност пророческите думи на нашия дивен съветски светител Теофан, Затворник Вишенски, за това, че в последните времена „ на всички места ще се чува името ‘християнин`, на всички места ще се виждат храмове и църковна уредба, само че всичко това ще бъде единствено симулативност, а вътре - същинско оттегляне (Св. Феофан Затворник. Творения. Толкования посланий апостола Павла (Послания к Солунянам, к Филимону, к Евреям), М., Московский Сретенский монастырь, 1998. с. 308.) (вж. също Триадицкий свещеник Фотий. Кризата в православното църковно схващане през днешния ден - допустима ли е в Православието категорията „ външна точност "? - бел. прев.).
Не следим ли към този момент нещо сходно в наши дни? Та нали Православието не е нещо отвлечено. Православието е освен вярата, само че и животът съгласно тая религия - животът съгласно вярата, който нормално се назовава благочестие.
И ето, прекомерно особено е, че всички модерни модернисти и икуменисти, които освен това се назовават и „ православни ", с някакво самодоволно лековерие отхвърлят всички подвижнически устави на Светата Църква, в които най-пълно и най-ярко е изразен духът на православното благочестие, да вземем за пример, в подвига на въздържанието, на душевния и телесния пост.
Но дано ние се стремим към подвижничество, защото в него е изразена същността на нашата православно-християнска религия, която е героизъм на имитиране на Христа в носенето на кръста и разпъването на себе си. А като се подвизаваме законно, както ни учи словото Божие, тогава да поносим всичко поради Истината, без да отстъпваме от нея, както това вършат през днешния ден мнозина заради безволие или поради земни изгоди.
И да помним твърдо: където няма героизъм, където няма твърдо отстояване на истината - там няма и Православие, няма същинска религия в Бога и в Христа.
© Превод от съветски език, Православна сказка. Оригиналната публикация бе взета от http://www.dorogadomoj.com/dr63ave.html
Широко публикуваното в наши дни, „ общоизвестно " мнение за Православието е, че то съставлява единствено една от многото разновидности на християнството, наред с другите, като всички те имат право на битие и даже са равноценни в една или друга степен.
Но да се мисли по този начин е или последна доверчивост, учредена на незнание, или несъмнено e злонамерено изкривяване на правдата.
Ако се обърнем към историята на Християнската Църква и си дадем труда умерено и независимо, без всевъзможни предубеждения радикално да се срещнем с нея, елементарно ще се убедим, че само Православието е същинското християнство - тази Истина, за която на земята пристигна да свидетелствува, съгласно личните Си думи, въплътилият се Единороден Син Божий.
Изконният зложелател на човешкото избавление дяволът е желал, както знаем, да погуби нашия Спасител още в яслите, с цел да Му попречи да извърши делото на нашето избавление. Когато това не му се удало, той се надигнал срещу Него с всичката си завист, като използувал за свое оръдие гордостта, тщеславието, властолюбието и честолюбието на юдейските първосвещеници, старейшини, книжници и фарисеи. Когато и тези злобни хитрини се разрушили и самата власт на дявола била потъпкана посредством Христовото Възкресение, той изначало посредством юдеите, а сетне и посредством езичниците подигнал изключително жестоки, кървави гонения против Христовите почитатели с вярата да затрие християнството от лицето на земята.
Ала и тези козни на врага не се увенчали с триумф и даже в противен случай - в тогавашния културен гръко-римски свят християнството станало господствуващо изповедание. Но лукавият зложелател не паднал духом от претърпените провали. Тогава той наченал нова война срещу омразната му Христова религия - срещу божествената Истина, която въплътилият се Син Божий донесъл на земята за спасението на индивидите - война несравнимо по-трудна и рискова.
По негово подстрекаване и ентусиазъм индивиди, прелъстени от него посредством горделивост и самолюбие, измежду самите християни, вътре в самата Христова Църква, както това планувал още св. деятел Павел, почнали да възбуждат разногласия за вярата, всякакви несъгласия и разделения, като поставяли своите лични, чисто човешки измислици и съображения на мястото на богооткровената Истина.
Така зародили ересите и разколите, които заплашвали да подкопаят от вътрешната страна животворната и избавителна за индивидите мощ на Христовото обучение, подменяйки истината с неистина.
За изобличаването и осъждането на тези ереси-лъжеучения и разколи пазителите на божествената Истина, приемниците на светите апостоли - епископите, почнали да се стичат на Събори - поместни и космополитен, та посредством вселенския „ съборен разсъдък " да изяснят за всички християни един път вечно наложителното и непроменяемо обучение на Църквата, като ги вразумят и открият по какъв начин са вярвали на всички места, в какво са вярвали постоянно, в какво са вярвали всички (св. Викентий Лерински).
Тогава точно същинската християнска религия - правата религия, почнала да се посочва православна, с цел да се отличава от ересите и сектите, които също се наричали „ християнство ".
И така, ето какво е Православието!
Православието е чистата и неизопачена Истина, донесена на земята от Христа Спасителя за спасението на индивидите. То е опазеното в цялата му непорочност и неповреденост същинско Учение Христово за вярата и благочестието (живота съгласно тая вяра), изложено от светите апостоли в Св. Писание, усърдно изяснено и в детайли изтълкувано от техните законни приемници - апостолските мъже, светите отци и учители на Църквата - в Свещеното Предание на нашата Православно-католическа (т. е. вселенска) Източна Църква (за католичността на Православната Църква виж: Триадицкий свещеник Фотий. Ватиканът не е католическата черква - бел. прев.), която единствена и до ден сегашен се именува, и то изцяло заслужено, „ Православната Църква ", защото не е изменила нищо в това обучение.
За злощастие, в наше време до такава степен е загубен живият интерес към възвишените истини на вярата и тяхното вярно схващане, а най-много - използването им в живота, нормално наричано „ благочестие ", че мнозина откровено си мислят: цялата разлика сред Православието и останалите изповедания се заключава само в обредите, а защото „ обредите " са, видите ли, „ нещо второстепенно, а Бог е един, то не е ли все едно към какво изповедание ще принадлежи човек, стига единствено да има вяра в Бога и да е добър? "
Такова е стилното, общоприетото мнение. Но правилно ли е то?
Бог е един, Христос е един, а вярата неизвестно за какво не е една, има разнообразни, доста вери.
Ако Бог е един, то може ли всички тези разнообразни вери да бъдат еднообразно истинни и, затова, еднообразно избавителни? Та белким в случай че „ Бог е един и Христос е един " това не задължава всички същински вярващи в Христа всичко, засягащо тяхната религия и благочестие, да бъде също едно - еднообразно, а не друго?
Именно тази истина и утвърждава словото Божие с думите: „ Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички " (Еф. 4:5-6). Нима Господ е основал доста и разнообразни Църкви?
Нима не е споделил Той ясно и несъмнено: „ ще съградя църквата Си, (именно една Църква, а не доста, разнообразни църкви!) и портите адови няма да ù надделеят " (Мат. 16:18)?
Нима можем да считаме тези слова на нашия Спасител за лъжовни, неоправдани в историята, като кощунствено признаваме, че „ портите адови " въпреки всичко са надвили на Църквата и са я разрушили на голям брой разнообразни църкви?
Да не бъде! Не ще си позволим такава страшна нападка против Сина Божий!
Само Една - една-единствена Църква е учредена от Въплътилия се Единороден Син Божий за спасението на индивидите: тя е една, учредена е от Самия Него, а не от елементарни неверни люде, съществувала е постоянно, съществува в този момент и ще съществува непроменяемо до края на времето.
Нужно е единствено да имаме вяра в това и да не мъдруваме лукаво!
А таман заради това „ лукаво умуване " са се появили на света толкоз доста всевъзможни лъжецъркви и „ деноминации ", които разпалено и самонадеяно изричат искания да обладават Истината, без да я имат, и постоянно проповядват очевидна неистина и всевъзможни измислици, които примамват развратеното човешко сърце.
Истинската Църква е цялата от истина, в нея не може и да има даже сянка от каквато и да било неистина или илюзия.
Отделните членове на Църквата, в това число и най-високопоставените йерарси, могат от време на време, облягайки се само върху личния си разсъдък, да бъркат и да се заблуждават, само че цялата Църква в цялост - в никакъв случай.
Тя и само тя едничка, Истинската Църква, е непогрешима, тъй като в нея пребъдва до края на времената нейният Глава - Сам Господ Иисус Христос (Мат. 28:20), въодушевява я и я управлява Дух Светий (Иоан. 14:16-17).
Това наше изказване не е голословно, то се основава върху ясното обучение на словото Божие: тя е „ черква на живия Бог, дирек и крепило на истината " (І Тим. 3:15) - така споделя великият Павел, апостолът на езичниците.
Ако някой лъже или изпада в илюзия, подобен тутакси се отсича от Църквата от невидимия Съд Божий, отпада от нея, като със самото това губи вярата за избавление и може още веднъж да се причисли към нея само посредством откровено смирение.
Никаква неистина не е свойствена на Църквата и не се търпи в нея. Ето за какво в нея не може да има нито разногласие, нито различие, нито разделяне. За това ясно приказва св. деятел Павел, когато наставлява първите християни: „ Моля ви, братя, пазете се от ония, които създават разцепления и съблазни срещу учението, което сте научили, и странете от тях " (Рим. 16:17), „ имайте едни мисли, като имате една и съща обич, и бъдете единомислещи и единомислени; нищо не вършете от любов към свада или от тщеславие " (Фил. 2:2-3).
А по какъв начин наподобява така стилното в наши дни „ икуменическо " придвижване от становище на това така ясно и изрично обучение на словото Божие? Не е ли то неистина изначало до дъно, неистина несвойствена на същинската Църква и нетърпима в нея?
Изисквайки от християните цялостно единодушие и единогласие в тяхната среда, словото Божие по този начин ясно и изрично приказва за това по какъв начин същинските християни са длъжни да се отнасят и към лъжеучителите-еретици, изопачаващи същинското обучение на Църквата: „ Страни от разколник, откакто го посъветваш един път и дваж " (Тит. 3:10). Така ли постъпват актуалните „ християни "? Те или се „ срамят " от условията на словото Божие като „ остарели ", „ изостанали от времето ", незадоволително „ прогресивни "! Ето за какво лъжат срещу Истината всички тези „ икуменисти " и всевъзможен жанр модерни „ обединители ", стремящи се да съединят несъединимото - Правдата с беззаконието, Светлината с тъмнината, Христа с велиара, правилния с погрешния (ІІ Кор. 6:14-15).
Какво да кажем след всичко това за йерарсите, началниците и духовните ръководители на актуалните поместни православни църкви, които са встъпили в „ икуменическото придвижване " и са станали пълноправни членове и дейни дейци на „ Световния съвет на църквите "? Имат ли право те към момента да се смятат за православни?
Да не приказваме към този момент за цялата поредност от канонически правила на Православната Църква, които не разрешават молитвеното общение с еретици, за каквото се поставя отделяне от Църквата, а епископите и свещенослужителите подлежат на снемане на сана (вж. Апостолските правила 45, 46 и 65, разпоредбите на Лаодикийския събор 32, 33 и 37), защото мнозина през днешния ден смятат, че каноните изобщо са „ изостанали " от живота, „ отишъл прекомерно напред " и че би трябвало всички те да бъдат анулирани или преправени така, че за никого да няма терзания и всеки да може да прави каквото откри за добре, за лично наслаждение.
Ако пък вземем под внимание това, че доста от предстоятелите на тези църкви, представители на йерархията и духовенството, да не приказваме за редовите вярващи, встъпват даже в антихристиянски организации или намерено провъзгласят атеистичната богоборческа власт за „ власт от Бога ", на която би трябвало да се покоряваме „ не от боязън, а по съвест ", като се предоставяме изцяло в услуга на враговете Христови и ставаме техни послушни оръдия - тогава става напълно ужасно!
До какво доживяхме?!
И може ли да затваряме очите си за всичко това и нехайно да приспиваме себе си и другите с уверението, че тук няма нищо изключително, че, видите ли, „ постоянно си е било така "?
Някои неща може и да са били така, само че не по същия метод, не в такива големи, всеобхващащи размери, когато съвсем не е останало крепко място и честният, откровен християнин не знае къде и с кого да върви, на кого може да се довери.
Тъй като тъмните демонски сили не са били в положение след продължителна вековна битка просто да унищожат Църквата, в наши дни те с особена яростна сила връхлитат Църквата, стремейки се да я овладеят от вътрешната страна, с цел да я използуват за своите цели посредством податливи нейни чиновници. Оскъдняването на вярата и на същинската християнска обич спомагат за това, а тщеславният ламтеж за реклама и суетна популярност и устремът към материални изгоди са в директна услуга на тези демонски планове.
И ето, в следствие, печалната панорама, която през днешния ден ние следим: солта губи силата си.
Мнозина в наше време не помнят, че Църквата не е някакво земно, човешко институция, а институция Божествено, чието най-висше предопределение е спасението на човешките души за живот безконечен, че в нея няма място каквато и да е „ политика " или „ дипломация " и че е неприемливо да си кривим душата, да потъпкваме съвестта си в името на каквито и да е чисто земни цели, въпреки те посредством неистина да се прикриват с подправените лозунги за „ мира на целия свят ", „ всеобщото богатство " и даже мнимата „ християнска обич " и „ смирението ", така фешън през днешния ден.
Всичкият този актуален фалш и шумотевица и увлечението от някаква си „ висша политика " и „ загадка дипломация ", към които интензивно се притеглят освен редовите членове, само че и висшите чиновници на Църквата, не си слагат друга задача, с изключение на подготовката на бъдещото международно господство на антихриста, който би трябвало да възглави едната (обединена от всички международни религии) лъжецърква и едната всемирна (обединена от всички националности) страна.
Но дано ние се покорим, като послушни деца, на избавителното подстрекателство на нашата майка Църквата! Да осъществим паметта си с облика на Божия Съд.
Ето го отговорът на Църквата към ония безумни „ умници ", които не желаят да слушат диалози за края на света, за второто Христово пришествие и Страшния съд и своеволно настояват, че „ не е нужно да плашим хората на вятъра ", че „ това, видите ли, е неразбираемо за актуалните хора " и даже сякаш „ създава не позитивно, а по-скоро негативно деяние! " (?!)
Христовата Църква гледа на това иначе.
И в случай че вземем поради какво става в този момент с православните християни в по този начин наречения „ свободен свят ", където господствува „ икуменизмът " и където всички към този момент съвсем са се обединили в състава на така наречен „ международен съвет на църквите ", не можем да не се съгласим, че тук е подходящо едно по-точно наименование - истинно православни християни - с цел да се откроят те от ония, които се назовават „ православни ", а в действителност към този момент са се отрекли от Православието, запазвайки само неговият забележим външен образ.
Нужно е да помним и да знаем: същинската Христова Църква не може да провъзглася или утвърждава каквато и да е неистина и да встъпва в съдружничество или съдействие с враговете на Христа!
Ето за какво всички тези епископи, свещенослужители и миряни, които участвуват в тази неистина и по един или различен метод дружат и сътрудничат с враговете на нашия Господ и Спасител, са „ православни " единствено по име.
И още веднъж, и още веднъж несъзнателно идват на мозъка в действителност пророческите думи на нашия дивен съветски светител Теофан, Затворник Вишенски, за това, че в последните времена „ на всички места ще се чува името ‘християнин`, на всички места ще се виждат храмове и църковна уредба, само че всичко това ще бъде единствено симулативност, а вътре - същинско оттегляне (Св. Феофан Затворник. Творения. Толкования посланий апостола Павла (Послания к Солунянам, к Филимону, к Евреям), М., Московский Сретенский монастырь, 1998. с. 308.) (вж. също Триадицкий свещеник Фотий. Кризата в православното църковно схващане през днешния ден - допустима ли е в Православието категорията „ външна точност "? - бел. прев.).
Не следим ли към този момент нещо сходно в наши дни? Та нали Православието не е нещо отвлечено. Православието е освен вярата, само че и животът съгласно тая религия - животът съгласно вярата, който нормално се назовава благочестие.
И ето, прекомерно особено е, че всички модерни модернисти и икуменисти, които освен това се назовават и „ православни ", с някакво самодоволно лековерие отхвърлят всички подвижнически устави на Светата Църква, в които най-пълно и най-ярко е изразен духът на православното благочестие, да вземем за пример, в подвига на въздържанието, на душевния и телесния пост.
Но дано ние се стремим към подвижничество, защото в него е изразена същността на нашата православно-християнска религия, която е героизъм на имитиране на Христа в носенето на кръста и разпъването на себе си. А като се подвизаваме законно, както ни учи словото Божие, тогава да поносим всичко поради Истината, без да отстъпваме от нея, както това вършат през днешния ден мнозина заради безволие или поради земни изгоди.
И да помним твърдо: където няма героизъм, където няма твърдо отстояване на истината - там няма и Православие, няма същинска религия в Бога и в Христа.
© Превод от съветски език, Православна сказка. Оригиналната публикация бе взета от http://www.dorogadomoj.com/dr63ave.html
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ