Бас виновен за разчитането на историята на Месопотамия
Археологическите проучвания на загадъчната Месопотамия стартират при започване на XVIII век. Тогава в месността Куюмджик, измежду останките на голям величествен дворец, била открита библиотека, съдържаща общо 20 000 „ книги “ от глинени плочки. Месопотамското писмо обаче било по-загадъчно даже от египетските писмени знаци. Мнозина въобще се съмнявали, че е писмо, защото надписите приличали по-скоро на следи от птици, които са подскачали по мокра глина.
Клинописът, на който била написана литературата, не можел да разчете никой. Борбата за откриването на тайните на историята на Месопотамия обаче не се водела на археологическите площадки, а там, където никой не предполагал – в тихото немско градче Гьотинген в скромната стаичка на един преподавател от тамошната гимназия.
Човекът, който разгадал клинописа, се наричал Георг Гротефенд (1775-1853 г.). Още като дете той обичал да взема решение ребуси и кръстословици, а като студент се занимавал с проблемите на писмото. През пролетта на 1802 година, двадесет и седем годишен, той се обзаложил с приятеля си Фиорило, секретар в Гьотингенската библиотека, че ще разчете тайнствения клинопис. Не е за поверие, само че този преподавател, живеещ сив работен живот, разгадал едни от най-вълнуващите загадки от антични времена.
Какви са били изгледите той да успее? Първо, той не знаел на какъв език са били написани надписите. Второ, не знаел какъв тип писмо е това – дали е звуково или сричково, или пък всеки знак не значи цяла дума. Трето – не знаел по какъв начин се чете - изпод нагоре, от горната страна надолу, отляво надясно или отдясно наляво. Четвърто – не владеел никакъв източен език. И пето – нямал на разположение никакъв двуезичен надпис. Можел ли да разчете нещо при такива условия?
С късото си съчинение „ Принос към разчитането на персеполския клинопис “ от септември 1802 година Гротефенд потвърдил, че може.
Най-напред учителят открил по какъв начин се прави един подобен текст в техническо отношение. Очевидно редовете били водоравни и започвали от ляво, както при нашия метод на писане, противоположната посока щяла да бъде неуместна за писаря. За нас това е явно от пръв взор, обаче на Изток се е пишело и се написа прекомерно постоянно от отдясно наляво, от горната страна надолу, за всеки ред посоката се сменя и така нататък После Гротефенд преброил идентичните знаци и щом открил, че те са относително малцина, направил извода, че писмото евентуално е „ азбучно “. Накрая учителят решил, да не разчита писмото като лингвист, а да приложи логиката – да съпоставя знаците, да откри какъв брой постоянно се срещат и тогава да размишления какво биха могли да значат те.
Така Гротефенд решил уравнение, съдържащо единствено незнайни. След като спечелил облога, учителят престанал да се занимава с клинописа.
Научният свят не взел драговолно неговото изобретение. Нали Гротефенд не бил „ експерт “, нито пък „ учен “, а бил наследник на обущар. Тогавашните учени не го сметнали за „ заслужен сътрудник “. Така неговото дело понъло в давност...
