Пет статуи, открити в Испания, преобърнаха всичко, което знаем за древна цивилизация и начина на живот
Археологически разкопки в Бадахос, Югозападна Испания, пренаписват това, което знаем за предримската иберийска просвета. С откриването на пет каменни бюста, датиращи от V в. пр.н.е., досегашният общопризнат роман за локалната тартесианска просвета се прекатурва с главата надолу.
Показват ясно, че античните поданици на региона са били изтънчена цивилизация, съперничеща на тази в Гърция и Етрурия.
Тартесите от дълго време са загадъчна цивилизация, нормално считана за една от най-ранните в Западна Европа. Културата им през днешния ден е позната основно от препратките на гръцки и римски писатели. Подобно на доста други исторически сведения от това време, те би трябвало да се одобряват с известна доза песимизъм. Описанията на невероятното благосъстояние и умеене на народа минават в полумитичен проект, а някои по-фантастични теории го сочат като мястото, където се намира Атлантида.
Физическите доказателства за цивилизацията обаче се оказват нищожни.
Знаем да вземем за пример, че те са имали функционираща писмена система, само че цялата тартезианска езикова книгопис се състои от по-малко от 100 надписа и графити. Що се отнася до скулптурите и статуите – ами, до момента се смяташе, че те не съществуват. Единствените образци, открити в региона, са дребни бронзови произведения от Финикия.
С новите открития обаче тази концепция е разрушена – дружно с общоприетата доктрина, че тартесите не са били независима и цивилизована просвета.
Находката разчупва парадигмата, че тартесите са били аниконска просвета, т.е. такава, която не е имала фигурални или антропоморфни изображения. Независимо дали става дума за майстор от друго място или за човек, роден в региона, който е овладял техниките, наподобява ясно, че те са били изваяни тук. А това приказва доста за равнището на изисканост на тези, които са поръчали нещо сходно.
Себастиан Селестино, откривател в Института по археология в Мерида и съдиректор на плана пред El País.
Почти в естествена величина, статуите освен трансформират метода, по който историците мислят за културата като цяло.
Те също по този начин към този момент попълнят някои от детайлите на тартесианския живот. Вземете да вземем за пример двата бюста, които носят обеци.
Този вид обеци са откривани и в други обекти от епохата и района, тъй че са доста добре документирани. само че в този момент най-сетне знаем по какъв начин са били носени: верижката се е употребила за прикрепяне към ухото.
Естер Родригес, другият съдиректор на обекта, пред El País.
Друг бюст изобразява млад боец, с коса, сплетена на плитка – знак на прехода към зрелостта.
Този претекст е бил постоянно срещан в ранна Иберия. Може би, допускат откривателите, този млад боец е воин в история, разказана от статуите. Може би е закрилян от богини, украсени с обеци. Всички те образуват това, което в миналото е било един изпъкнал роман.
Намерени са при разкопките на археологическия обект Casas de Turuñuelo – голяма двуетажна постройка на 2500 години.
Тя е определяна като „ неповторима “ в Западното Средиземноморие. Петте бюста са открити дружно в една стая. Въз основа на откритите в нея артефакти, както и на структурата и организацията на помещението, откривателите допускат, че тази стая може да е изпълнявала ролята на стопански и политически център за локалния регион.
Въпреки това те предизвестяват, че бюстовете може да са били преместени на това място, а не да са били постоянно там.
Подобно на други здания в региона, постройката, в която са открити статуите, е била съзнателно разрушена преди към 2500 години – опожарена, заровена и изоставена след голям гуляй и всеобщо обществено жертвоприношение на повече от 50 животни.
Но макар че бюстовете сигурно носят белезите на това опустошение, оцеляването им може би се дължи по подигравка на ориста точно на това принуждение.
Който и да е бил този, който е решил да унищожи постройките и статуите, той също по този начин е избрал да зарови доказателствата под пласт глина. Глина, която, съгласно откривателите, е работила като предпазен пласт против ерозията на почвата и естествените стихии.
Има възможност да не сме видели същинския размер на художественото и скулптурното завещание на културата.
Не може да се каже какъв брой е било изгубено при разтърсванията, довели до унищожаването им. Откриването на тези пет бюста въпреки всичко промени метода, по който ще се гледа на тартезианската просвета. Като цяло на античните цивилизации. Далеч от досега познатата цивилизация, свободна от каквито и да било човешки изображения. Този античен иберийски народ скоро може да се радва на репутацията на просвета, която е толкоз изтънчена и артистична, колкото никоя друга от това време.
Конкретното изобретение ни припомня и, че не би трябвало да разчитаме до завършек на моментното съществуване или липса на сведения, информация и извори за даден феномен. Във всеки един миг може да се появи нещо, което тотално да промени визиите ни. Подобни планове могат да бъдат искрата, която да възпламени нужния интерес за преразглеждане на античната история. За да открием неща, които сме пропуснали до в този момент и да се приближим една крачка по-близо до установяването на пътя ни до това, в което сме се трансформирали през днешния ден. Голяма част от нашата същина е нашата история – по-близка и по-далечна. Дали, с цел да разберем повече за вътрешния си и външния си свят, или с цел да предотвратим остарели неточности, няма значение.
