Археологически открития от човешки общества в Южна Америка хвърлят нова

Археологически открития от човешки общества в Южна Америка хвърлят нова светлина върху ролята на лисиците в тях.

Те са едни от най-адаптивните животни. Срещат се от тундрата до пясъчните пустини.

Едно изследване сподели –  написа Britanica – че лисиците избират региони, които са по-развити и поддържани, като жилищни квартали, спортни стадиони и градски паркове.

Те също по този начин демонстрират модел на отбягване на местообитания, които са по-естествени и по-малко застроени, като гори, открити полета и други форми на зелено пространство, които са били посещавани от койоти.

Според учени от Оксфордския университет наличието на лисиците наоколо до индивида не е нещо ново. Често лисици търсят контакт и се сближават с хора, а даже им стават любимци. Един от образците е по какъв начин лисица яде баница и гледа телевизия с ловна дружинка в родопско село.

Пренасяйки се в Патагония, Аржентина, археологически открития демонстрират гробове на 1500 години, в които до хората са били погребвани лисици. Това подсказва, че те са били високо скъп сателит или домакински любим на ловци.

Зъби на диви лисици са открити в антични човешки погребения в Аржентина и Перу, което допуска, че животното е имало алегорично значение там, само че цялостен скелет на лисица в човешки гроб е извънредно археологическо изобретение.

Лисицата, известна с научното си име Dusicyon avus, е била междинна на растеж към 10-15 кг. Тя е изчезнала преди към 500 години – няколко века преди да се появят домашните кучета в Патагония, предава Би Би Си.