Арх. Валентина Василева: Инвеститорският интерес често е водещ при взимането на решения за културни ценности
Арх. Валентина Василева е приключила архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия през 1976 година Специализира запазване на историческото завещание във Франция. Тя е член на профилирания експертен съвет за запазване на културните полезности към министъра на културата. Одобрението на съвета би трябвало да се взима при всички претенции за промени или събаряне на предпазения статут на монументи на културата, дава отговор и за даване на статути на протекция. Василева е представител в него на камарата на архитектите. Тя работи по планове за запазване на недвижимото културно завещание.
Какво е вашето мнение за актуалното развиване на София? Съхранява ли се духът на града?
- Напоследък има и положителни случаи, настройка да се пази, да се пазят старите здания. За страдание тези положителни образци доста постоянно са след реакции от няколко общественици и специалисти.
В същото време София става все по-аморфна, безредна. Тя просто нараства, всяка година идват десетки хиляди нови хора. Има над милион празни жилища, а ние продължаваме да строим нови. Докога? Не може да се раздува до безспир.
Столицата се обезличава. Липсва ни просвета, с цел да разберем смисъла от съществуването на историческата среда. Не виждам отношение към стойностите. В София всичко е на всички места, стърчат високи здания. Ако човек се качи нависоко в Париж, ще види, че той е на 10 етажа. Вземете Солун, огромен колкото София, с голямо пристанище, летище. Пак 10 етажа и край. Защо там може нищо да не стърчи като таралеж?
Има една алчност – всеки желае да забогатее в този момент и незабавно и вижда парцела си като машина за пари. Все по-често ставаме очевидци и на това да се удовлетворяват инвеститорски ползи, да се дават позволения, да се смъкват статути на предпазени здания - монументи на културата, единствено тъй като вложителят изискал, имал капиталово желание. И като че ли се предават, не желаят да си основават главоболието да се занимават с някой вложител и неговите планове и напън.
Как ще коментирате отзиви, че старите настилки и здания пречат за развиването на модерна и комфортна градска среда? Докъде е редно да се простират намесите и измененията?
- Еднозначно решение няма. Има голям брой фактори – каква културна полезност е дадена постройка, какво й е положението. Има задоволително модерни решения за подсилване и адаптиране на старите здания, с цел да са безвредни и комфортни. Не изпадам в крайности, не всичко би трябвало да бъде съхранено в оригинал, не ме тормозят и случаи, в които биват непокътнати единствено фасадите, а вътре се построява нещо ново. Но това би трябвало да е единствено когато постройката не е с висока културна стойност и нейното положение е неприятно, пред рухване. И наложително това да е истинската фасада, а не възстановка. Защото тогава към този момент нямаме културна полезност. Копие, имитация - да, само че не и монумент на културата.
Колкото до монументи с национално и локално значение, там би трябвало да се стремим да запазим както външността, по този начин и детайлите вътре.
Ще ви дам образец - преди години едно крило на постройката на Журналистическия факултет на Софийския университет се беше напукала съществено, оказа се, че има дървени подови структури, прогнили, изкривени. Ремонтирахме. Сега пространствата са изцяло използваеми и безвредни, а извън си е остарялата постройка, не проличава да е имало интервенция.
Но несъмнено е много по-скъпо от това да събориш остарялата къща и да изградиш нова, която да прилича остарялата?
- Всяка реорганизация е по-скъпа, само че какво значение има това, като имаш монумент на културата и си длъжен да го опазваш. Ако искаш да си построиш нещо ново - софийското поле е огромно, вземи си празен имот, построй си имитация. Защо се гордеем с писателите си или със старите си художници. Дайте да накълцаме картините на Майстора, някой ще мацне друго сходно и него да закачим в музеите. Това се предлага, когато се приказва за преизграждане на старите къщи със модерни материали, същото е.
Казвате, че има задоволително способи за подсилване и съвременна, деликатна акомодация. Но сме очевидци на противоположното – оставени да се саморазрушават здания. А центровете на огромните градове се обезличават. Кое и какво не работи?
- Всичко сложно – и неспособността, нежеланието на страната, на общините да защищават, и съществуващите механизми за отбрана. В Закона за културното завещание има текстове, позволяващи да се ипотекират здания - монументи на културата, в случай че притежателите им не се грижат за тях. Чрез средствата от ипотеката общините и страната могат да създадат нужните поправки. Сега споделят, че тези текстове не работят. Не са прилагани нито един път, а съществуват към този момент повече от 6 години, имаше сходни текстове и преди този момент. Ако наредбите не работят, за какво не ги вършат работещи? Кой би трябвало да ги направи настоящи? Кого чакат?
Казвате, че все по-често всичко зависи от това какво желае вложителят. Работите ли под напън в експертния съвет към Министерството на културата?
- Не мога да настоявам сходно нещо, не мога да предсказвам има ли напън, има ли лобизъм и някой дали желае да услужи на притежателя. Но мога да кажа, че има изненадващи решения.
Ето вземете образеца с " Къщата с ягодите ". Продължавам да настоявам, че тя е здрава и би могла да бъде укрепена. За нея невиждано беше плануван ексклузивен експертен съвет с единствена точка – да се одобри експертизата от страна на вложителя, че тази къща не дава отговор на актуалните противоземетръсни условия. Беше поканен целият проектантски екип, което не се е случвало при други разисквания. Те участваха и на гласуването. Безпрецедентно присъстваше Влади Калинов, тогава шеф на " Общински строителен надзор ", който удостовери, че общината е съгласна тази къща да се събори.
Работеше се с поръчани от вложителя документи, въпреки и доста точно, професионално направени. А в това време в съвета няма нито един инженер-конструктор, който може да удостовери като самостоятелен специалист дали платените от вложителя обследвания за положението на постройката дават отговор на истината.
Имаше и случай - обсъждахме последната еднофамилна къща по бул. " Цариградско шосе ". Тя е реперът къде е свършвала остаряла София, след нея са започвали някогашните казарми и полето. Какви са причините да се желае свалянето на статута и отбраната? Собствениците имали други капиталови планове. Посочваше се, че не могат да поддържат къщата. Това мотив ли е ние въобще да обсъждаме снемане на статута?
Ситуацията с това да се вслушваме в инвеститорски поръчки стигна до безумство с така наречен Двойна къща. Когато от Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) внесоха настояването да й бъде лишен статутът, означиха, че има постъпило капиталово желание. Тогава попитах сътрудниците, в случай че има доста мощен вложител, който желае да построи нещо върху Народното събрание, дали бихме се съгласили, тъй като има " капиталово желание ". Не ме чуха, падна статутът, лишиха й го. И я събориха. И в този момент какво става - внезапно НИНКН още веднъж внася в експертния съвет проблема с " Двойната къща ", на която пък този път да бъде даден статут на недвижима културна полезност. И й го дадоха. Не можах да схвана на какво съветът даде статут, защото там сега няма нищо. Като желае вложителят да възвърне две фасади, нищо не му пречи да го направи. Но по какъв начин това ще е монумент!
Да, има планувана законова процедура по преизграждане по достоверни данни. Но какво ще имаме ние в последна сметка на мястото на " Двойната къща " – позволява се ново строителство, надстрояване, дострояване, бухване на цялата постройка. И ще имаме две стени, които ще показват остарялата къща. При това не достоверните фасади, а нещо ново. Как това нещо, по какъв начин една непостроена, непроектирана даже постройка към този момент е монумент. Това нарушава и равнопоставеността в архитектурната общественост. За един архитект към този момент се знае, че той ще направи монумент на културата.
Не се съблюдава и условието постройката - монумент на културата, да е издигната преди най-малко 50 години, това беше претекст за отвод така наречен Японски хотел да не получи статут да вземем за пример.
Така че един път съветът лиши статута на същинския монумент, тъй като притежателят изискал. После отново, тъй като притежателят изискал, даде статут на нещо непостроено. Каквото изиска притежателят, съветът го извършва.
Все по-често от централните софийски улици изчезват освен старите къщи, изчезват и паважите. Какво е мнението ви за това?
- Паважите са градообразуващ белег – когато селото е станало град, си е поставило калдъръм, който се е развил до паваж. Първото нещо, което са правили римляните, основавайки град, е да се направи паваж на улиците. Паважът е ценностно достижение на Европа. Това дава категорията на обитаемото място. София още в 1906 година е имала задоволително далновидна администрация, която е предпочела да се сложат павета. И тогава се е поставял въпросът за асфалт. Но е било решено да се постави паваж, въпреки и по-скъпо като направа и слагане. Общината даже взима огромен заем, който се изплаща години наред – от нашите дядовци, от софиянци. За да го имаме през днешния ден. А и паважът е по-лесен за поддръжка.
В случая имаме недоумение, неглижиране от страна на общината. Ето образеца с ремонта на бул. " Дондуков ". Паважите са недвижима културна полезност. Винаги когато ще се пипа нещо по тях, би трябвало да има особено позволение. И не може първо да направиш нещо, а след това да поискаш разрешението. Общината обаче разпорежда да се прави ремонт на бул. " Дондуков ", разпорежда планиране, прави търг и подписва контракт за строителство. Едва тогава се сеща да желае координиране в експертния съвет. И от нас се чака да дадем със задна дата позволение. Това демонстрира пренебрежение към процедурата от общината, която си мисли, че всичко й е разрешено, тъй като е общината, а не е частният вложител.
Изтъкваха се какви ли не причини, с цел да се отстрани паважът – за звук, прахуляк, замърсяване. Оказва се в последна сметка, че въпросът не е желаеме или не желаеме паваж, а в това, че изпълнителят няма павьори. Общината също няма павьори.
Тази администрация е в общината към този момент 10 години. Когато е влезнала в ръководството, би трябвало да знае, че в този град има градски превоз, затова трябват водачи и техника, има топлоснабдяване – значи трябват топлотехници, има електрозахранване и трябват електротехници за поддръжката. Има и улици с павета, затова трябват павьори. Ами, като виждаш, че няма, обезпечи!
Българи павьори редят паважи в Чехия, в Холандия. В Прага и тротоарите са с павенца, от тях са създали цели мозайки, фигури. Всеки квартал си има личен рисунък. В Париж, Виена, Рим – всички остарели европейски столици имат павета освен в пешеходната си част. Европейски градове изкупуват наши остарели павета. Едно паве е към 3 евро, в един квадрат има 50-60 павета. Сами можете да пресметнете какъв брой костват 600 метра от бул. " Дондуков ". И аз си задавам въпрос – къде са тези павета? Къде са и предходните? Къде са жълтите павета, които преди започваха от Орлов мост?
Все отново не е ли неуместно улици с претрупан трафик да са с павета?
- Въпросът не е да има ли павета, а по какъв начин те да са подредени, с цел да бъдат естествена градска настилка и да се поддържат. На ул. " Иван Асен " в центъра на София преди години желаеха да махнат паважа, само че в квартала се подвигнаха на митинги. Като възмездие върнаха паважа по най-калпавия метод. Има едни специфични петоъгълни павета, които се подреждат около бордюра и по тях вървят редовете с останалите. Тези петоъгълни павета сега могат да бъдат видени на всички места из улицата – по средата на платното, в група, независимо, в края, вляво, вдясно. Което демонстрира безспорна неначетеност на този механически началник, в случай че въобще го е имало. Лицевата страна на паветата постоянно е слагана изпод и какво ли още не. Минете по бул. " Цар Борис Трети " – там, където паважът не е пипан от десетилетия, колата върви безпрепятствено, не друса, не шуми. Новата част е разрушена.
Какво още неглижираме в София?
- Индустриалните здания отпреди войната. От такива индустриални обекти по света се вършат страхотни неща – културни центрове, библиотеки, спортни центрове, нощни заведения.
Изчезва цяло направление от материалната просвета. Те демонстрират ясно, че София преди началото на комунистическата власт не е била единствено поле, каруци и мамул, те носят паметта. В доста от тях могат да бъдат видени детайли, материали, на които има даже железни пластини, върху които е изписано от кое място са импортирани. А строителството, направата, детайлите ясно демонстрират, че преди толкоз години нашите строители са се учили, били са на висотата на европейските.
Какво е вашето мнение за актуалното развиване на София? Съхранява ли се духът на града?
- Напоследък има и положителни случаи, настройка да се пази, да се пазят старите здания. За страдание тези положителни образци доста постоянно са след реакции от няколко общественици и специалисти.
В същото време София става все по-аморфна, безредна. Тя просто нараства, всяка година идват десетки хиляди нови хора. Има над милион празни жилища, а ние продължаваме да строим нови. Докога? Не може да се раздува до безспир.
Столицата се обезличава. Липсва ни просвета, с цел да разберем смисъла от съществуването на историческата среда. Не виждам отношение към стойностите. В София всичко е на всички места, стърчат високи здания. Ако човек се качи нависоко в Париж, ще види, че той е на 10 етажа. Вземете Солун, огромен колкото София, с голямо пристанище, летище. Пак 10 етажа и край. Защо там може нищо да не стърчи като таралеж?
Има една алчност – всеки желае да забогатее в този момент и незабавно и вижда парцела си като машина за пари. Все по-често ставаме очевидци и на това да се удовлетворяват инвеститорски ползи, да се дават позволения, да се смъкват статути на предпазени здания - монументи на културата, единствено тъй като вложителят изискал, имал капиталово желание. И като че ли се предават, не желаят да си основават главоболието да се занимават с някой вложител и неговите планове и напън.
Как ще коментирате отзиви, че старите настилки и здания пречат за развиването на модерна и комфортна градска среда? Докъде е редно да се простират намесите и измененията?
- Еднозначно решение няма. Има голям брой фактори – каква културна полезност е дадена постройка, какво й е положението. Има задоволително модерни решения за подсилване и адаптиране на старите здания, с цел да са безвредни и комфортни. Не изпадам в крайности, не всичко би трябвало да бъде съхранено в оригинал, не ме тормозят и случаи, в които биват непокътнати единствено фасадите, а вътре се построява нещо ново. Но това би трябвало да е единствено когато постройката не е с висока културна стойност и нейното положение е неприятно, пред рухване. И наложително това да е истинската фасада, а не възстановка. Защото тогава към този момент нямаме културна полезност. Копие, имитация - да, само че не и монумент на културата.
Колкото до монументи с национално и локално значение, там би трябвало да се стремим да запазим както външността, по този начин и детайлите вътре.
Ще ви дам образец - преди години едно крило на постройката на Журналистическия факултет на Софийския университет се беше напукала съществено, оказа се, че има дървени подови структури, прогнили, изкривени. Ремонтирахме. Сега пространствата са изцяло използваеми и безвредни, а извън си е остарялата постройка, не проличава да е имало интервенция.
Но несъмнено е много по-скъпо от това да събориш остарялата къща и да изградиш нова, която да прилича остарялата?
- Всяка реорганизация е по-скъпа, само че какво значение има това, като имаш монумент на културата и си длъжен да го опазваш. Ако искаш да си построиш нещо ново - софийското поле е огромно, вземи си празен имот, построй си имитация. Защо се гордеем с писателите си или със старите си художници. Дайте да накълцаме картините на Майстора, някой ще мацне друго сходно и него да закачим в музеите. Това се предлага, когато се приказва за преизграждане на старите къщи със модерни материали, същото е.
Казвате, че има задоволително способи за подсилване и съвременна, деликатна акомодация. Но сме очевидци на противоположното – оставени да се саморазрушават здания. А центровете на огромните градове се обезличават. Кое и какво не работи?
- Всичко сложно – и неспособността, нежеланието на страната, на общините да защищават, и съществуващите механизми за отбрана. В Закона за културното завещание има текстове, позволяващи да се ипотекират здания - монументи на културата, в случай че притежателите им не се грижат за тях. Чрез средствата от ипотеката общините и страната могат да създадат нужните поправки. Сега споделят, че тези текстове не работят. Не са прилагани нито един път, а съществуват към този момент повече от 6 години, имаше сходни текстове и преди този момент. Ако наредбите не работят, за какво не ги вършат работещи? Кой би трябвало да ги направи настоящи? Кого чакат?
Казвате, че все по-често всичко зависи от това какво желае вложителят. Работите ли под напън в експертния съвет към Министерството на културата?
- Не мога да настоявам сходно нещо, не мога да предсказвам има ли напън, има ли лобизъм и някой дали желае да услужи на притежателя. Но мога да кажа, че има изненадващи решения.
Ето вземете образеца с " Къщата с ягодите ". Продължавам да настоявам, че тя е здрава и би могла да бъде укрепена. За нея невиждано беше плануван ексклузивен експертен съвет с единствена точка – да се одобри експертизата от страна на вложителя, че тази къща не дава отговор на актуалните противоземетръсни условия. Беше поканен целият проектантски екип, което не се е случвало при други разисквания. Те участваха и на гласуването. Безпрецедентно присъстваше Влади Калинов, тогава шеф на " Общински строителен надзор ", който удостовери, че общината е съгласна тази къща да се събори.
Работеше се с поръчани от вложителя документи, въпреки и доста точно, професионално направени. А в това време в съвета няма нито един инженер-конструктор, който може да удостовери като самостоятелен специалист дали платените от вложителя обследвания за положението на постройката дават отговор на истината.
Имаше и случай - обсъждахме последната еднофамилна къща по бул. " Цариградско шосе ". Тя е реперът къде е свършвала остаряла София, след нея са започвали някогашните казарми и полето. Какви са причините да се желае свалянето на статута и отбраната? Собствениците имали други капиталови планове. Посочваше се, че не могат да поддържат къщата. Това мотив ли е ние въобще да обсъждаме снемане на статута?
Ситуацията с това да се вслушваме в инвеститорски поръчки стигна до безумство с така наречен Двойна къща. Когато от Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) внесоха настояването да й бъде лишен статутът, означиха, че има постъпило капиталово желание. Тогава попитах сътрудниците, в случай че има доста мощен вложител, който желае да построи нещо върху Народното събрание, дали бихме се съгласили, тъй като има " капиталово желание ". Не ме чуха, падна статутът, лишиха й го. И я събориха. И в този момент какво става - внезапно НИНКН още веднъж внася в експертния съвет проблема с " Двойната къща ", на която пък този път да бъде даден статут на недвижима културна полезност. И й го дадоха. Не можах да схвана на какво съветът даде статут, защото там сега няма нищо. Като желае вложителят да възвърне две фасади, нищо не му пречи да го направи. Но по какъв начин това ще е монумент!
Да, има планувана законова процедура по преизграждане по достоверни данни. Но какво ще имаме ние в последна сметка на мястото на " Двойната къща " – позволява се ново строителство, надстрояване, дострояване, бухване на цялата постройка. И ще имаме две стени, които ще показват остарялата къща. При това не достоверните фасади, а нещо ново. Как това нещо, по какъв начин една непостроена, непроектирана даже постройка към този момент е монумент. Това нарушава и равнопоставеността в архитектурната общественост. За един архитект към този момент се знае, че той ще направи монумент на културата.
Не се съблюдава и условието постройката - монумент на културата, да е издигната преди най-малко 50 години, това беше претекст за отвод така наречен Японски хотел да не получи статут да вземем за пример.
Така че един път съветът лиши статута на същинския монумент, тъй като притежателят изискал. После отново, тъй като притежателят изискал, даде статут на нещо непостроено. Каквото изиска притежателят, съветът го извършва.
Все по-често от централните софийски улици изчезват освен старите къщи, изчезват и паважите. Какво е мнението ви за това?
- Паважите са градообразуващ белег – когато селото е станало град, си е поставило калдъръм, който се е развил до паваж. Първото нещо, което са правили римляните, основавайки град, е да се направи паваж на улиците. Паважът е ценностно достижение на Европа. Това дава категорията на обитаемото място. София още в 1906 година е имала задоволително далновидна администрация, която е предпочела да се сложат павета. И тогава се е поставял въпросът за асфалт. Но е било решено да се постави паваж, въпреки и по-скъпо като направа и слагане. Общината даже взима огромен заем, който се изплаща години наред – от нашите дядовци, от софиянци. За да го имаме през днешния ден. А и паважът е по-лесен за поддръжка.
В случая имаме недоумение, неглижиране от страна на общината. Ето образеца с ремонта на бул. " Дондуков ". Паважите са недвижима културна полезност. Винаги когато ще се пипа нещо по тях, би трябвало да има особено позволение. И не може първо да направиш нещо, а след това да поискаш разрешението. Общината обаче разпорежда да се прави ремонт на бул. " Дондуков ", разпорежда планиране, прави търг и подписва контракт за строителство. Едва тогава се сеща да желае координиране в експертния съвет. И от нас се чака да дадем със задна дата позволение. Това демонстрира пренебрежение към процедурата от общината, която си мисли, че всичко й е разрешено, тъй като е общината, а не е частният вложител.
Изтъкваха се какви ли не причини, с цел да се отстрани паважът – за звук, прахуляк, замърсяване. Оказва се в последна сметка, че въпросът не е желаеме или не желаеме паваж, а в това, че изпълнителят няма павьори. Общината също няма павьори.
Тази администрация е в общината към този момент 10 години. Когато е влезнала в ръководството, би трябвало да знае, че в този град има градски превоз, затова трябват водачи и техника, има топлоснабдяване – значи трябват топлотехници, има електрозахранване и трябват електротехници за поддръжката. Има и улици с павета, затова трябват павьори. Ами, като виждаш, че няма, обезпечи!
Българи павьори редят паважи в Чехия, в Холандия. В Прага и тротоарите са с павенца, от тях са създали цели мозайки, фигури. Всеки квартал си има личен рисунък. В Париж, Виена, Рим – всички остарели европейски столици имат павета освен в пешеходната си част. Европейски градове изкупуват наши остарели павета. Едно паве е към 3 евро, в един квадрат има 50-60 павета. Сами можете да пресметнете какъв брой костват 600 метра от бул. " Дондуков ". И аз си задавам въпрос – къде са тези павета? Къде са и предходните? Къде са жълтите павета, които преди започваха от Орлов мост?
Все отново не е ли неуместно улици с претрупан трафик да са с павета?
- Въпросът не е да има ли павета, а по какъв начин те да са подредени, с цел да бъдат естествена градска настилка и да се поддържат. На ул. " Иван Асен " в центъра на София преди години желаеха да махнат паважа, само че в квартала се подвигнаха на митинги. Като възмездие върнаха паважа по най-калпавия метод. Има едни специфични петоъгълни павета, които се подреждат около бордюра и по тях вървят редовете с останалите. Тези петоъгълни павета сега могат да бъдат видени на всички места из улицата – по средата на платното, в група, независимо, в края, вляво, вдясно. Което демонстрира безспорна неначетеност на този механически началник, в случай че въобще го е имало. Лицевата страна на паветата постоянно е слагана изпод и какво ли още не. Минете по бул. " Цар Борис Трети " – там, където паважът не е пипан от десетилетия, колата върви безпрепятствено, не друса, не шуми. Новата част е разрушена.
Какво още неглижираме в София?
- Индустриалните здания отпреди войната. От такива индустриални обекти по света се вършат страхотни неща – културни центрове, библиотеки, спортни центрове, нощни заведения.
Изчезва цяло направление от материалната просвета. Те демонстрират ясно, че София преди началото на комунистическата власт не е била единствено поле, каруци и мамул, те носят паметта. В доста от тях могат да бъдат видени детайли, материали, на които има даже железни пластини, върху които е изписано от кое място са импортирани. А строителството, направата, детайлите ясно демонстрират, че преди толкоз години нашите строители са се учили, били са на висотата на европейските.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ