С Шенген по въздух пестим време на летищата
Аргументите срещу стартират да стават още по-неоправдани
В момента шенгенското пространство се състои от 26 страни, от които 22 са членки на Европейския съюз, и включва малко повече от 400 милиона жители. Членството в пространство без граници сред тези страни значи, че не се правят гранични инспекции при прекосяването от една страна в друга страна, както и че се прави съгласуван надзор въз основата на ясно избрани критерии по външните граници на тези страни, т.е. по границите сред шенгенска страна и нешенгенска страна.
По-конкретно, в границите на Шенген, жителите не минават граничен надзор когато пътуват от една страна в друга, без значение дали по въздух, море или суша. Освен това биват отстранени всички спънки пред пътния превоз и инспекции на колите. По летищата и пристанищата, могат, само че не е наложително, да бъдат осъществявани инспекции само на самоличността на обещано лице, само че без то да бъде проверявано в европейските и национални бази данни за сигурност. В резултат, европейските жители и жителите на трети страни могат да пътуват свободно в границите на Шенген и единствените гранични инспекции, които на които биват подлагани, са при прекосяването на външните шенгенски граници.
България, дружно с Хърватска, Кипър, Ирландия, Румъния и Англия са единствените държави-членки на Европейския съюз, които не са част от Шенген. Това значи, че полет от една от тези страни към някоя от страните от Шенгенското пространство се смята за външен за Европейския съюз и пасажерите на него би трябвало да преминат гранична инспекция преди и след полета. Това не лимитира, само че забавя доста свободното пътешестване в границите на Европейски Съюз.
За да се причисли България към Шенген, ние би трябвало да демонстрираме, че охраняваме добре външните граници от името на другите шенгенски страни. Следва още да си сътрудничим дейно с другите шенгенски страни, с цел да бъде обезпечено високо равнище на сигурност след отпадането на границите. Следва също да се ползва европейското законодателство за отбрана на всички типове граници, полицейско съдействие, зашита на персоналните данни, даже издаване на визи. Важно е също да сме свързани с европейските осведомителни системи – Шенгенската осведомителна система и Визовата осведомителна система (ВИЗ). България извършва от дълго време всички тези критерии, като само не издаваме шенгенски визи и надлежно нямаме деен достъп до ВИЗ, защото не сме част от Шенген.
Според европейското законодателство, в случай, че сме изпълнили нужните критерии, ние от дълго време трябваше да сме признати в Шенген. За страдание обаче заради чисто вътрешно политически аргументи в избрани страни, ние продължаваме да сме непозволено възпирани. Дори се прави правно необосновата връзка с осъществяването на критериите по Механизма за съдействие и инспекция, което даже Европейската комисия неведнъж е заявявала, че не е вярно.
Но напоследък, предвид на позитивните резултати, признавани в отчетите по Механизма, виждаме оживление и по Шенгенския въпрос, тъй като причините срещу стартират да стават още по-неоправдани. Освен това в последните четири години българските евродепутати успяхме да извоюваме огромни победи, които приближиха България доста покрай Шенген – вкарахме страната в обсега на Европейската гранична и брегова защита, предоставихме въздържан достъп до Визовата осведомителна система, приложихме новосъздаваната система Умни граници върху България.
Така че приемането на България в Шенген, въпреки и последователно, е от дълго време предстоящо и нужно развиване на нещата. Приемането ни по въздух ще значи, че към този момент хората, които взимат полет от и до България, няма да минават надзор на документите за идентичност. Естествено ще продължат да се ползват инспекциите за сигурност, само че те нямат нищо с Шенген. Така ще стане по-бърз целият развой на прекосяване на инспекции и ще намалеят опашките по летищата в България. Тук мога да ви дам персонален образец – когато върша връзка от Брюксел към София през Мюнхен да вземем за пример, наложително би трябвало да мина паспортен надзор в Мюнхен, което, при 35-минутна връзка, забавя доста и от време на време слага под въпрос дали ще съумея да си хвана полета за България. След приемането ни в Шенген по въздух към този момент няма да има потребност от прекосяването на този граничен надзор.
Това не значи, че напълно ще бъдат отстранени инспекциите на самоличността на хората. Ако прилагаме спорадични инспекции на територията на цялата страна, то ще можем да прилагаме същите инспекции и в летищата.
Освен това всички полети, от и за трети страни, ще не престават да бъдат подлагани на граничен надзор. С последните промени в Шенгенския кодекс, даже европейските жители, отиващи за или влизащи от трети страни, следва да бъдат подробно проверявани в съответните системи за сигурност.
Шенгенската осведомителна система (ШИС) играе огромна роля в защитата на европейските граници. Системата съдържа информация за търсени или изчезнали хора, за откраднати коли, за търсени терористи, даже и единствено по тяхно ДНК. Българските гранични служители на реда я употребяват в своето всекидневие, с цел да подсигуряват българската и европейската сигурност. Но с цел да бъде още по-ефективна тази система, всички страни в Европейски Съюз би трябвало да споделят информация със своите сътрудници посредством системата. Нагледен образец е когато един от забърканите в атентатите в Париж от 2015 година съумя да премине сръбско-българската граница, тъй като нямахме информация за него от френските управляващи. Но когато той стигна до границата с Турция, българските граничари го арестуваха, тъй като френските служби бяха пратили по системата заповед за неговия арест.
Шенгенското пространство е едно от най-големите достижения на Европейския съюз – в земи, върху които до относително скоро се е ляла кръв във войни, в този момент пътуват свободно милиони европейски жители. Близо 12 години след участието на България в Европейски Съюз е време и ние да станем част от това пространство, с цел да могат и българските жители да се употребяват със същите права като останалите европейци.
В момента шенгенското пространство се състои от 26 страни, от които 22 са членки на Европейския съюз, и включва малко повече от 400 милиона жители. Членството в пространство без граници сред тези страни значи, че не се правят гранични инспекции при прекосяването от една страна в друга страна, както и че се прави съгласуван надзор въз основата на ясно избрани критерии по външните граници на тези страни, т.е. по границите сред шенгенска страна и нешенгенска страна.
По-конкретно, в границите на Шенген, жителите не минават граничен надзор когато пътуват от една страна в друга, без значение дали по въздух, море или суша. Освен това биват отстранени всички спънки пред пътния превоз и инспекции на колите. По летищата и пристанищата, могат, само че не е наложително, да бъдат осъществявани инспекции само на самоличността на обещано лице, само че без то да бъде проверявано в европейските и национални бази данни за сигурност. В резултат, европейските жители и жителите на трети страни могат да пътуват свободно в границите на Шенген и единствените гранични инспекции, които на които биват подлагани, са при прекосяването на външните шенгенски граници.
България, дружно с Хърватска, Кипър, Ирландия, Румъния и Англия са единствените държави-членки на Европейския съюз, които не са част от Шенген. Това значи, че полет от една от тези страни към някоя от страните от Шенгенското пространство се смята за външен за Европейския съюз и пасажерите на него би трябвало да преминат гранична инспекция преди и след полета. Това не лимитира, само че забавя доста свободното пътешестване в границите на Европейски Съюз.
За да се причисли България към Шенген, ние би трябвало да демонстрираме, че охраняваме добре външните граници от името на другите шенгенски страни. Следва още да си сътрудничим дейно с другите шенгенски страни, с цел да бъде обезпечено високо равнище на сигурност след отпадането на границите. Следва също да се ползва европейското законодателство за отбрана на всички типове граници, полицейско съдействие, зашита на персоналните данни, даже издаване на визи. Важно е също да сме свързани с европейските осведомителни системи – Шенгенската осведомителна система и Визовата осведомителна система (ВИЗ). България извършва от дълго време всички тези критерии, като само не издаваме шенгенски визи и надлежно нямаме деен достъп до ВИЗ, защото не сме част от Шенген.
Според европейското законодателство, в случай, че сме изпълнили нужните критерии, ние от дълго време трябваше да сме признати в Шенген. За страдание обаче заради чисто вътрешно политически аргументи в избрани страни, ние продължаваме да сме непозволено възпирани. Дори се прави правно необосновата връзка с осъществяването на критериите по Механизма за съдействие и инспекция, което даже Европейската комисия неведнъж е заявявала, че не е вярно.
Но напоследък, предвид на позитивните резултати, признавани в отчетите по Механизма, виждаме оживление и по Шенгенския въпрос, тъй като причините срещу стартират да стават още по-неоправдани. Освен това в последните четири години българските евродепутати успяхме да извоюваме огромни победи, които приближиха България доста покрай Шенген – вкарахме страната в обсега на Европейската гранична и брегова защита, предоставихме въздържан достъп до Визовата осведомителна система, приложихме новосъздаваната система Умни граници върху България.
Така че приемането на България в Шенген, въпреки и последователно, е от дълго време предстоящо и нужно развиване на нещата. Приемането ни по въздух ще значи, че към този момент хората, които взимат полет от и до България, няма да минават надзор на документите за идентичност. Естествено ще продължат да се ползват инспекциите за сигурност, само че те нямат нищо с Шенген. Така ще стане по-бърз целият развой на прекосяване на инспекции и ще намалеят опашките по летищата в България. Тук мога да ви дам персонален образец – когато върша връзка от Брюксел към София през Мюнхен да вземем за пример, наложително би трябвало да мина паспортен надзор в Мюнхен, което, при 35-минутна връзка, забавя доста и от време на време слага под въпрос дали ще съумея да си хвана полета за България. След приемането ни в Шенген по въздух към този момент няма да има потребност от прекосяването на този граничен надзор.
Това не значи, че напълно ще бъдат отстранени инспекциите на самоличността на хората. Ако прилагаме спорадични инспекции на територията на цялата страна, то ще можем да прилагаме същите инспекции и в летищата.
Освен това всички полети, от и за трети страни, ще не престават да бъдат подлагани на граничен надзор. С последните промени в Шенгенския кодекс, даже европейските жители, отиващи за или влизащи от трети страни, следва да бъдат подробно проверявани в съответните системи за сигурност.
Шенгенската осведомителна система (ШИС) играе огромна роля в защитата на европейските граници. Системата съдържа информация за търсени или изчезнали хора, за откраднати коли, за търсени терористи, даже и единствено по тяхно ДНК. Българските гранични служители на реда я употребяват в своето всекидневие, с цел да подсигуряват българската и европейската сигурност. Но с цел да бъде още по-ефективна тази система, всички страни в Европейски Съюз би трябвало да споделят информация със своите сътрудници посредством системата. Нагледен образец е когато един от забърканите в атентатите в Париж от 2015 година съумя да премине сръбско-българската граница, тъй като нямахме информация за него от френските управляващи. Но когато той стигна до границата с Турция, българските граничари го арестуваха, тъй като френските служби бяха пратили по системата заповед за неговия арест.
Шенгенското пространство е едно от най-големите достижения на Европейския съюз – в земи, върху които до относително скоро се е ляла кръв във войни, в този момент пътуват свободно милиони европейски жители. Близо 12 години след участието на България в Европейски Съюз е време и ние да станем част от това пространство, с цел да могат и българските жители да се употребяват със същите права като останалите европейци.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ