Аргументът, който от години бизнесът се опитва да наложи в

Аргументът, който от години бизнесът се пробва да наложи в публичното схващане е, че повдигането на минималната работна заплата води до увеличение на безработните лица с ниска подготовка, не просто е погрешен, само че е и оборен неведнъж с калкулации и емпирични данни. Това се споделя в позиция на, представена от БГНЕС.

Не единствено, че няма понижение на нискоквалифицираната претовареност при сдържан растеж на МРЗ, само че резултатът е тъкмо противоположният – вижда се нарастване. Това демонстрират данните в България от последните години при темповете, с които усилваме МРЗ. Този погрешен принцип бе оборен и от един от Нобеловите лауреати за стопанска система през тази година Дейвид Кард. Неговите опити и разбори за въздействието на минималната работна заплата върху пазара на труда демонстрират, че по-високата минимална работна заплата освен не води до загуба на работни места, а даже усилва заетостта. (https://davidcard.berkeley.edu/papers/njmin-aer.pdf)
Бизнесът и синдикатите на едно мнение: Искаме от властта съответни ограничения против високите цени
Синдикати и работодатели ще предложат нарастване на приходите. Днес представителите на бизнеса и властта се събират в Министерския съвет...

Нещо повече, налице е емпирична взаимозависимост сред нарастването на минималната работна заплата и растежа на стопанската система. Според Есенната макроикономическа прогноза на МФ от октомври 2021 година за последните шест години главен мотор на растежа на българската стопанска система е било вътрешното ползване, което потвърждава, че растежът на приходите дава пряк резултат върху генерирането на по-висок действителен стопански напредък.

Неверни са и изказванията, че растежът на минималната заплата ще попречи на участието на България в Еврозоната. Примерите на други включили се преди нас страни – като Латвия, да вземем за пример, демонстрира, че преди влизането в Еврозоната минималната работна заплата в страната годишно се е увеличавала с 25%. За тази година растежът е от 16 на 100.

Аргументите за нарастване на МРЗ са доста. През тази година към септември месец на годишна база Национален статистически институт регистрира 14 % растеж на междинната работна заплата. В същото време минималната работна заплата е увеличена едвам с 6,6 на 100. Такава заплата сега получават 500 хиляди трудещи се българи. КНСБ предлага през идващите 4 година тя да пораства изпреварващо, с цел да успее страната ни да отстрани феномена „ работещи небогати “. Ако годишно МРЗ пораства със 17-18 %, както предлага КНСБ, през 2025 година тя ще доближи размера на Заплатата за прехрана. Това значи, че в случай че двама работещи възрастни в едно тричленно домакинство, каквото е към този момент за жалост българското семейство, получават МРЗ, то би трябвало тя да е 1200 лева и тази сума да покрива това, което е належащо за издръжката му. Едва тогава можем да кажем, че няма да има работещи небогати.

Искаме да е ясно, че ние не търсим никаква функционалност сред МРЗ и главните знаци на пазара на труда, само че това е методът, който възприема бизнесът и в този смисъл, даже и по този метод – тяхната теза не може да бъде доказана емпирично.
30% от минималната заплата на българина отива за сметки
Близо 30% от приходите на човек, който получава минимална заплата от 650 лева или 552 лева чисто, отиват за покриване на сметките за ток,...

Настояваме да се приключи едностранното пояснение на МРЗ като разход за работодателя единствено и само от позиция на така наречен „ разходна конкурентоспособност ”, като се подценява фактът, че МРЗ е приход за наемния служащ и повишението ѝ подтиква включването на работната мощ в пазара на труда, без да провокира несъответствия сред търсене и предложение.

КНСБ продължава да стои твърдо зад своите обективни претенции за растеж на приходите и за почтено заплащане на работещите българи.