Арестантът Пламен Куцаров починал заради сърдечен проблем и наркотици, а не от побой
Арестантът Пламен Куцаров, който преди повече от осем години умря в бус на ГДБОП, е имал уголемено сърце и гибелта му е породена от неочаквана остра сърдечна и дихателна непълнота. Това се схваща от претекстовете на арбитър Петя Крънчева от Софийския градски съд (СГС) към присъдата, с която през април тя оправда подсъдимите някогашни чиновници на ГДБОП Божидар Проданов и Ирен Вълев за породена по несъобразителност гибел на арестанта, осведоми " Правен свят ". Прокуратурата твърдеше, че двамата са го натиснали, до момента в който са се возели в полицейския бус, и по този начин мъжът се задушил.
Куцаров умря през 2009 година на път за постройката на ГДБОП на софийския бул. " Черни връх ", където е трябвало да бъде разпитван и упрекнат за отвличания. В сутринта на същия ден той е задържан в дома си, а при последвалия арест той е качен в полицейска кола.
Делото се води от 2011 година и е включено в листата на каузи, които следи Европейската комисия.
Случаят стана обществено прочут поради изнесената информация, че карцерът на Куцаров въобще не е бил документиран от Министерство на вътрешните работи, а съгласно прокуратурата някогашните служители на реда са били арестанта, с цел да изтръгнат показания, държали са го притиснат по очи и с белезници на ръцете, закопчани на гърба, което в последна сметка е довело до задушаването му. Дори съгласно първичната експертиза в хода на следствието, Куцаров е умрял точно от задушаване.
Оправдателната присъда на първа инстанция сподели обаче, че съгласно съда не е станало по този начин и не е ясно кой и по кое време е бил Куцаров. Получените контузии сигурно не са били причина за гибелта му. За подсъдимите, арбитър Крънчева написа в претекстовете си, че само вероятният извод е, че с държанието си те
" не са предизвикали, а даже не са се явили и съпричина за настъпване на гибелта на Куцаров ".
Нейният извод е, че сърдечно заболяване, а не задушаване от прилепяне е причина за гибелта на Куцаров. Той е изработен след няколко съдебно-медицински експертизи, като всички са били единомислещи за сърдечния проблем на жертвата.
Уголеменото сърце на Куцаров било открито едвам след гибелта му, защото приживе той нямал недоволства и не се е лекувал. За неочакваното утежняване на положението му е асъдействало и
приемането на амфетамини, което съгласно изводи на специалистите може да е станало и няколко дни преди задържането му.
Видими следи от принуждение по него обаче не са забелязали нито чиновниците в Института по логика на психиката към Министерство на вътрешните работи, където Куцаров е бил преди да бъде качен в буса, в който е умрял, нито лекарка в " Пирогов ", където е откаран, откакто се почувствал зле. Проданов и Вълев трябвало да върнат арестанта в ГДБОП, откакто той бил " продънен " на полиграфическото проучване. При него Куцаров бил питан за безследно изчезналия тогава Кирил Божилов-Цигането, като съгласно Министерство на вътрешните работи той е бил виновен за отвличането му дружно с Валентин Янев-Бореца и още един мъж.
Проданов и Вълев отхвърлят при конвоирането на арестанта той да е бил притиснат на земята.
Според обясненията на подсъдимите, които съдът приема за достоверни, при пътуването Куцаров бил седнал в буса и в един миг споделил, че му е неприятно. Куртев го попитал по-късно по какъв начин се усеща, а Куцаров споделил, че му няма нищо. Шефът на групата наредил да спрат колата и тогава Проданов попитал арестанта дали желае вода, само че той дал отговор: " Не ви ща водата ". След като минали още 100-200 метра обаче Куцаров изхъркал неестествено и служителите на реда му свалили белезниците и отново спрели колата. Като видели, че арестантът е неконтактен, Куртев го напръскал с вода, блъснал му леки плесници, извадил му езика и почнал изкуствено дишане и масаж на сърцето.
Според съда
част от установените по тялото пострадвания на Куцаров може да са резултат и от тези дейности на служителите на реда, когато са опитвали да му окажат първа помощ.
" За съда е несъмнено, обаче, че установените телесни увреждания по натрупа на Куцаров, не са в причинна връзка с настъпилата гибел ", се споделя в претекстовете на съда. В тях арбитър Крънчева написа още, че по делото не е открито нито едно директно или цялост от косвени доказателства, които да разрешават да се направи извод, че Куцаров е бил обичай, до момента в който е конвоиран от подсъдимите.
Оправдателните присъди на Проданов и Вълев не са дефинитивни и прокуратурата може да стачкува пред Софийския апелативен съд. До момента обаче разноските по делото са за над 24 000 лв. и към този момент остават за сметка на страната.
Куцаров умря през 2009 година на път за постройката на ГДБОП на софийския бул. " Черни връх ", където е трябвало да бъде разпитван и упрекнат за отвличания. В сутринта на същия ден той е задържан в дома си, а при последвалия арест той е качен в полицейска кола.
Делото се води от 2011 година и е включено в листата на каузи, които следи Европейската комисия.
Случаят стана обществено прочут поради изнесената информация, че карцерът на Куцаров въобще не е бил документиран от Министерство на вътрешните работи, а съгласно прокуратурата някогашните служители на реда са били арестанта, с цел да изтръгнат показания, държали са го притиснат по очи и с белезници на ръцете, закопчани на гърба, което в последна сметка е довело до задушаването му. Дори съгласно първичната експертиза в хода на следствието, Куцаров е умрял точно от задушаване.
Оправдателната присъда на първа инстанция сподели обаче, че съгласно съда не е станало по този начин и не е ясно кой и по кое време е бил Куцаров. Получените контузии сигурно не са били причина за гибелта му. За подсъдимите, арбитър Крънчева написа в претекстовете си, че само вероятният извод е, че с държанието си те
" не са предизвикали, а даже не са се явили и съпричина за настъпване на гибелта на Куцаров ".
Нейният извод е, че сърдечно заболяване, а не задушаване от прилепяне е причина за гибелта на Куцаров. Той е изработен след няколко съдебно-медицински експертизи, като всички са били единомислещи за сърдечния проблем на жертвата.
Уголеменото сърце на Куцаров било открито едвам след гибелта му, защото приживе той нямал недоволства и не се е лекувал. За неочакваното утежняване на положението му е асъдействало и
приемането на амфетамини, което съгласно изводи на специалистите може да е станало и няколко дни преди задържането му.
Видими следи от принуждение по него обаче не са забелязали нито чиновниците в Института по логика на психиката към Министерство на вътрешните работи, където Куцаров е бил преди да бъде качен в буса, в който е умрял, нито лекарка в " Пирогов ", където е откаран, откакто се почувствал зле. Проданов и Вълев трябвало да върнат арестанта в ГДБОП, откакто той бил " продънен " на полиграфическото проучване. При него Куцаров бил питан за безследно изчезналия тогава Кирил Божилов-Цигането, като съгласно Министерство на вътрешните работи той е бил виновен за отвличането му дружно с Валентин Янев-Бореца и още един мъж.
Проданов и Вълев отхвърлят при конвоирането на арестанта той да е бил притиснат на земята.
Според обясненията на подсъдимите, които съдът приема за достоверни, при пътуването Куцаров бил седнал в буса и в един миг споделил, че му е неприятно. Куртев го попитал по-късно по какъв начин се усеща, а Куцаров споделил, че му няма нищо. Шефът на групата наредил да спрат колата и тогава Проданов попитал арестанта дали желае вода, само че той дал отговор: " Не ви ща водата ". След като минали още 100-200 метра обаче Куцаров изхъркал неестествено и служителите на реда му свалили белезниците и отново спрели колата. Като видели, че арестантът е неконтактен, Куртев го напръскал с вода, блъснал му леки плесници, извадил му езика и почнал изкуствено дишане и масаж на сърцето.
Според съда
част от установените по тялото пострадвания на Куцаров може да са резултат и от тези дейности на служителите на реда, когато са опитвали да му окажат първа помощ.
" За съда е несъмнено, обаче, че установените телесни увреждания по натрупа на Куцаров, не са в причинна връзка с настъпилата гибел ", се споделя в претекстовете на съда. В тях арбитър Крънчева написа още, че по делото не е открито нито едно директно или цялост от косвени доказателства, които да разрешават да се направи извод, че Куцаров е бил обичай, до момента в който е конвоиран от подсъдимите.
Оправдателните присъди на Проданов и Вълев не са дефинитивни и прокуратурата може да стачкува пред Софийския апелативен съд. До момента обаче разноските по делото са за над 24 000 лв. и към този момент остават за сметка на страната.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ