Интеграция? Но само до следващите избори...
Апостола на свободата написа тези слова с ясно схващане, тъй като знае, че хората по тези земи съпреживяват всичко дружно – и положително, и неприятно. Така, всички съпреживяват Априлското въстание. Така, съпреживяват Освобождението, Съединението и Независимостта. Така българи, турци, роми, евреи, арменци и други съпреживяват националните произшествия в редиците на Българската войска и като население, което е подложено на ограничения. Така народът на Царство България съпреживява спасяването на евреите и ромите, само че и изпращането на събратята им от Новите земи към лагерите на гибелта. Така съпреживяват преврата, Народния съд и тоталитарният режим. Така, съпреживяват идването на демокрацията и незаконния преход. Така съпреживяват влизането на България в НАТО и Европейски Съюз. Така не престават да съпреживяват всички несгоди и дребни мотиви за благополучие. Съпреживяванията са сближили всички по тези тематики, че всеки тенденциозен опит за разцепление би счупил брадвата, вместо да сцепи камъка. Когато делиш резен самун с комшията, когато се потиш дружно с него на полето и в мината, когато изпитваш същите наслади, когато споделяш празника си, когато е отворена вратата за него – никаква отрова не може да те пречупи.
През всичките тези години разликите в България постоянно са били употребени за политически игли за националистическо убождане. Въпреки това, народът на България продължава да съпреживява дружно – и бедността, и политическа низост, и словоблудство, и щастието, и любовта, и банкрутите, и корупцията, и прочие Всеки ден роми, българи, турци, евреи, арменци, власи, помаци и прочие работят един до друг. Всеки един от тях с изключение на своето семейство, устоя страната. Издържа я, като си купува храна, облекла, медикаменти и от всички свои разноски – 20% от които отиват в държавната хазна. Най-бедният и най-богатият в България заплащат налог добавена стойност от 20%. Всеки ден погледите на хората на България се срещат. Всеки ден дишат един въздух. Всеки ден употребяват едни и същи принадлежности в заведенията за хранене. Всеки ден децата им са дружно на площадката. Всеки ден се допират волно и несъзнателно.
Днес думата интеграция е основна, тъй като всеки човек се интегрира в процеси, институции и време. Всичко това се обуславя от изискванията, които са налични за реализирането на процеса включване в избрана система от културни, политически и стопански правила. Хората от селата се интегрират в градовете. Майките се реинтегрират след майчинство. Децата се интегрират в детските градини и учебните заведения. Завършилите учебно заведение или университет се интегрират на пазара на труда. България се интегрира в Европейски Съюз и НАТО. Всички ние като персони непрестанно се интегрираме някъде, тъй като ролята ни е динамична и се сменя ежедневно, а от време на време влизаме в разнообразни обувки за един ден.
Интеграцията на малцинства към болшинство изветрява от ден дневно, тъй като става все по-неактуална . Всичко се изговоря и изрича – до идващото сборичкване и побутване на къщи, до идващите избори. На дневен ред е заслужено и съразмерно систематизиране на богатства, запаси, услуги и отговорности. Защото единствено по този начин се реализира дълбока интеграция.
Дълбока интеграция се реализира тогава, когато културните, политическите и икономическите запаси на страната доближат до всеки жител и квартал: когато имаш роми в законодателната, изпълнителната и правосъдната управляващи, когато публикуваш ромски създатели и поставяш ромски пиеси, когато признаеш и оцениш обстоятелството, че цели стопански браншове в България са подвластни от роми , които са крайните служащи – земеделие, отглеждане на животни, розобер, билкарство, гъбарство, строителство и други
Дълбока интеграция се реализира, когато се обновяват или изграждаш пътища, паркове, площадки или просто се облагородява градската и селската среда - да не се спираш процеса на границата на ромския квартал . Изграждането и развиването на градския превоз да не подминава, заобикаля или стопира до ромския квартал.
Дълбока интеграция се реализира тогава, когато каквито условия и поощрявания имаш към " белите " възпитаници на първия чин, такива да имаш и към " черните възпитаници " на последния чин, а не да се излизаш с аргумента " те толкоз могат " или " за тях образованието не е полезност ". Преустановяването на една от най-тежките корупционни форми в образованието би било положително начало - сегрегацията на ромските деца в избрани учебни заведения и търгуването с тях.
Дълбока интеграция се реализира тогава, когато се промени законът, който накърнява ползите на голяма група от хора и основава циклични конфликти. Защото законът би трябвало да е рационален и обективен, а не порицаващ и репресиращ. Позоваването на първото изречение на инцидентен член от Конституцията, която се трансформира в бърсалка за всеки политически мъртвец, не води до правдивост и дълбока интеграция.
Дълбока интеграция се реализира тогава, както израждаш " бяла " бременна жена в " естественото " поделение, по този начин да израждаш и " черната " - а не да я изолираш в " циганското поделение ", където 20 родилки употребяват една баня и тоалетна.
Дълбока интеграция се реализира тогава, когато ти кажат, че ромите се возят без билет, да не мълчиш, а да излезеш и да кажеш каква е статистиката, тъй като всички жители заплащат за черната финансова дупка в столичния градски превоз. Разбира се, този диалог е банален, защото безплатният градски превоз рано или късно ще бъде въведен.
Дълбока интеграция се реализира тогава, когато наемаш роми, да не си мислиш, че " елементарният мангал " ще ти свърши работата на половин цена, та даже и без пари, щото е " мангал " – както при физически труд, по този начин и при умствен.
При дълбока интеграция в Европейски Съюз и НАТО националните ни граници от ден на ден губят смисъл и значение. Хората пътуват, опознават се, влюбват се, заживяват дружно, основават фамилии – раждат се нови култури, които надмогват ретроградни обичайни вярвания и практики. Светът се модернизира и става все непредвидим. Технологиите изпреварват времето си, а хората задминават развиването на обществата си. Глобалните поданство се трансформира в действителността, макар изоставането на страната, която се заинатила, че това е химера. Боксува и медийната действителност, която ни претопля остарели гозби от предишния век, доста постоянно с изминал период на валидност.
Българи, турци, роми и други от всяка една точка по света изпращат пари в България за една минута, а държавната политика не може да им обезпечи една електронна услуга без срив. Всички те заплащат локални налози и такси в дребните си общини, макар че не живеят там. Родители им тънат в нечистотия, тъй като няма постоянно сметоизвозване и съществуването на вода е директно подвластно от преваляванията.
Българи, турци, роми и други купуват винетки, заплащат за гражданска отговорност, а страната и общините при 10 см сняг изпадат в бедствено състояние. Пак същите са работили през социализма с десетилетия за страната, а най-после са с по 200 лева пенсии.
И още веднъж те - българи, турци, роми и други са съседи, другари, близки, щастливи и тъжни дружно, а най-после България била единствено на българите, а ромите били нагли, турците за под ножа, евреите за Хитлер.
" Има два съществени пътя за увещание на хората – централен и периферен. Централният е обвързван с претегляне на причини и обмисляне на съответните обстоятелства, систематично обсъждане на проблемите и постигане до решение. За разлика от него периферният път към убеждаването е по-малко обвързван с мислене - човек реагира на елементарни, постоянно неуместни сигнали, които дефинират даден мотив като верен, неправилен или прелъстителен без присъединяване на мисълта. Хората за склонни надълбоко да се замислят, в случай че казусът е непосредствен и значим за тях. Понякога обаче, даже казусът да е значим, не му отделяме внимание заради заплеснатост, или тъй като информацията е поднесена по този начин, че я одобряваме безотговорно ", из " Човекът – " обществено животно " на Елиът Арънсън.
Автор: Огнян Исаев
През всичките тези години разликите в България постоянно са били употребени за политически игли за националистическо убождане. Въпреки това, народът на България продължава да съпреживява дружно – и бедността, и политическа низост, и словоблудство, и щастието, и любовта, и банкрутите, и корупцията, и прочие Всеки ден роми, българи, турци, евреи, арменци, власи, помаци и прочие работят един до друг. Всеки един от тях с изключение на своето семейство, устоя страната. Издържа я, като си купува храна, облекла, медикаменти и от всички свои разноски – 20% от които отиват в държавната хазна. Най-бедният и най-богатият в България заплащат налог добавена стойност от 20%. Всеки ден погледите на хората на България се срещат. Всеки ден дишат един въздух. Всеки ден употребяват едни и същи принадлежности в заведенията за хранене. Всеки ден децата им са дружно на площадката. Всеки ден се допират волно и несъзнателно.
Днес думата интеграция е основна, тъй като всеки човек се интегрира в процеси, институции и време. Всичко това се обуславя от изискванията, които са налични за реализирането на процеса включване в избрана система от културни, политически и стопански правила. Хората от селата се интегрират в градовете. Майките се реинтегрират след майчинство. Децата се интегрират в детските градини и учебните заведения. Завършилите учебно заведение или университет се интегрират на пазара на труда. България се интегрира в Европейски Съюз и НАТО. Всички ние като персони непрестанно се интегрираме някъде, тъй като ролята ни е динамична и се сменя ежедневно, а от време на време влизаме в разнообразни обувки за един ден.
Интеграцията на малцинства към болшинство изветрява от ден дневно, тъй като става все по-неактуална . Всичко се изговоря и изрича – до идващото сборичкване и побутване на къщи, до идващите избори. На дневен ред е заслужено и съразмерно систематизиране на богатства, запаси, услуги и отговорности. Защото единствено по този начин се реализира дълбока интеграция.
Дълбока интеграция се реализира тогава, когато културните, политическите и икономическите запаси на страната доближат до всеки жител и квартал: когато имаш роми в законодателната, изпълнителната и правосъдната управляващи, когато публикуваш ромски създатели и поставяш ромски пиеси, когато признаеш и оцениш обстоятелството, че цели стопански браншове в България са подвластни от роми , които са крайните служащи – земеделие, отглеждане на животни, розобер, билкарство, гъбарство, строителство и други
Дълбока интеграция се реализира, когато се обновяват или изграждаш пътища, паркове, площадки или просто се облагородява градската и селската среда - да не се спираш процеса на границата на ромския квартал . Изграждането и развиването на градския превоз да не подминава, заобикаля или стопира до ромския квартал.
Дълбока интеграция се реализира тогава, когато каквито условия и поощрявания имаш към " белите " възпитаници на първия чин, такива да имаш и към " черните възпитаници " на последния чин, а не да се излизаш с аргумента " те толкоз могат " или " за тях образованието не е полезност ". Преустановяването на една от най-тежките корупционни форми в образованието би било положително начало - сегрегацията на ромските деца в избрани учебни заведения и търгуването с тях.
Дълбока интеграция се реализира тогава, когато се промени законът, който накърнява ползите на голяма група от хора и основава циклични конфликти. Защото законът би трябвало да е рационален и обективен, а не порицаващ и репресиращ. Позоваването на първото изречение на инцидентен член от Конституцията, която се трансформира в бърсалка за всеки политически мъртвец, не води до правдивост и дълбока интеграция.
Дълбока интеграция се реализира тогава, както израждаш " бяла " бременна жена в " естественото " поделение, по този начин да израждаш и " черната " - а не да я изолираш в " циганското поделение ", където 20 родилки употребяват една баня и тоалетна.
Дълбока интеграция се реализира тогава, когато ти кажат, че ромите се возят без билет, да не мълчиш, а да излезеш и да кажеш каква е статистиката, тъй като всички жители заплащат за черната финансова дупка в столичния градски превоз. Разбира се, този диалог е банален, защото безплатният градски превоз рано или късно ще бъде въведен.
Дълбока интеграция се реализира тогава, когато наемаш роми, да не си мислиш, че " елементарният мангал " ще ти свърши работата на половин цена, та даже и без пари, щото е " мангал " – както при физически труд, по този начин и при умствен.
При дълбока интеграция в Европейски Съюз и НАТО националните ни граници от ден на ден губят смисъл и значение. Хората пътуват, опознават се, влюбват се, заживяват дружно, основават фамилии – раждат се нови култури, които надмогват ретроградни обичайни вярвания и практики. Светът се модернизира и става все непредвидим. Технологиите изпреварват времето си, а хората задминават развиването на обществата си. Глобалните поданство се трансформира в действителността, макар изоставането на страната, която се заинатила, че това е химера. Боксува и медийната действителност, която ни претопля остарели гозби от предишния век, доста постоянно с изминал период на валидност.
Българи, турци, роми и други от всяка една точка по света изпращат пари в България за една минута, а държавната политика не може да им обезпечи една електронна услуга без срив. Всички те заплащат локални налози и такси в дребните си общини, макар че не живеят там. Родители им тънат в нечистотия, тъй като няма постоянно сметоизвозване и съществуването на вода е директно подвластно от преваляванията.
Българи, турци, роми и други купуват винетки, заплащат за гражданска отговорност, а страната и общините при 10 см сняг изпадат в бедствено състояние. Пак същите са работили през социализма с десетилетия за страната, а най-после са с по 200 лева пенсии.
И още веднъж те - българи, турци, роми и други са съседи, другари, близки, щастливи и тъжни дружно, а най-после България била единствено на българите, а ромите били нагли, турците за под ножа, евреите за Хитлер.
" Има два съществени пътя за увещание на хората – централен и периферен. Централният е обвързван с претегляне на причини и обмисляне на съответните обстоятелства, систематично обсъждане на проблемите и постигане до решение. За разлика от него периферният път към убеждаването е по-малко обвързван с мислене - човек реагира на елементарни, постоянно неуместни сигнали, които дефинират даден мотив като верен, неправилен или прелъстителен без присъединяване на мисълта. Хората за склонни надълбоко да се замислят, в случай че казусът е непосредствен и значим за тях. Понякога обаче, даже казусът да е значим, не му отделяме внимание заради заплеснатост, или тъй като информацията е поднесена по този начин, че я одобряваме безотговорно ", из " Човекът – " обществено животно " на Елиът Арънсън.
Автор: Огнян Исаев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ