Да откриеш звука на дървото
Апостол Калоферов има вяра, че новите принадлежности звучат толкоз добре, колкото и старите
Автор: Виктор Троянов Школата на българските лютиери е по-известна отвън страната, в сравнение с тук. Историята стартира около няколко майстори, основали, запазили и предали традиция в направата на инструментите, които вършат класическата музика. Един от тях е Апостол Калоферов, чието ателие се намира в Банкя. Той е потомствен лютиер, който този септември навърши 75 години.
По този мотив на 29 септември в зала " България " ще има концерт с присъединяване на Софийската филхармония и един от най-известните български цигулари - Светлин Русев.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В началото бе Хених
Историята на лютиерството в България стартира с Иван Калоферов, бащата на Апостол Калоферов, неговия дядо и един от най-хубавите му другари – чешкият музикант и лютиер резбар Георг Хених, който сходно на доста свои сънародници идва в България след Освобождението и при започване на XX век (той също по този начин е първообраз на героя със същото име в романа на Виктор Пасков " Балада за Георг Хених " ).
Докато двамата свирят (дядото е тромпетист) преди балканските войни в оперите на Истанбул, Неапол и Александрия, бързо се оформя огромно другарство. Това е и времето, в което чехът демонстрира първите стъпки в лютиерството на бащата на Апостол, който се оказва огромен гений и бързо развива собствен личен жанр.
Така последователно се основава първата лютиерска школа в България, само че по-интересното е, че публично за нея стартира да се приказва след забавен мотив за първия конкурс. " През 1949 година сред татко ми и другия възпитаник на Хених – Франц Христодоров, стартира спор, задявка кой е по-голям лютиер и по този начин се прави първият народен конкурс, който татко ми печели ", споделя Апостол Калоферов. Тогава се заражда неговата пристрастеност по лютиерството. " Още от дребен мечтаех да стана като татко си, а и от дете съм привикнал с всички арии, които той ми свиреше с уста, " Травиата ", " Риголето ", " Тоска ", " Трубадур ", " Дон Карлос ", споделя през днешния ден Апостол Калоферов, чийто наследник Иван също е лютиер, приключил института " Антонио Страдивари " в Кремона, Италия.
Апостол учи дърворезба в художествената академия, а първите си уроци по лютиерство взима естествено от татко си. След като печели състезанието в Лиеж през 1972, където Иван Калоферов и международният френски занаятчия Жан Боер са жури, французинът го кани на специализация при него. " Там научих обичайния метод на разработване от времето на Страдивари, до момента в който татко ми е развил личен жанр, откакто Хених му е посочил единствено писмеността. Просто е бил гений, който е развил техниката ", споделя Калоферов за татко си.
Следват още негови участия в състезания като участник, а по-късно като член на жури с редица награди в Лиеж (Белгия), Познан (Полша), Ню Арк (Англия), Сан Диего (Калифорния), оферти за работа в Канада и Съединени американски щати, само че той отхвърля и продължава да работи в България. За татко му първоначално при комунизма не е било елементарно да работи, постоянно заключват ателието му, само че по-късно нещата се усъвършенстват. " Не имаха вяра, че ще имаме триумфи по интернационалните състезания, само че всичко се трансформира, когато татко ми носи златен орден от Лиеж, Белгия, през 1957 година Впоследствие стана по-лесно, защото страната толерираше спорта и изкуството, а ние пък носехме награди ", споделя през днешния ден Калоферов.
В средата на 80-те години дружно с негови сътрудници дават нов живот на фабриката " Кремона " в Казанлък - " беше западнало изцяло и го възстановихме ", вършат къща " Хемус " за търговия в чужбина с цигулки.
Цигулка от котленски явор
За Апостол Калоферов най-голямото благополучие е, че е приел занaята от татко си и го е предал на своя наследник. Върховен миг за всеки лютиер обаче е и да откри самичък дървото, което да трансформира в инструмент. " През 1981 година вървях в котленския Балкан, където има хубави яворови гори. Дървото се избира, до момента в който още не е отсечено, и с брадвичка върша прозорче на дървото, с цел да видя структурата ", стартира историята си той. Така няколко дни обикаля със собствен другар по 20-30 км в планинската гора. " Нашето дърво е особено, като се изключи че би трябвало да е остаряло, би трябвало да е от гъста гора, без чепове, да е право, да върви нагоре, да има чисто стъбълце ", споделя Калоферов. Освен това материалът от едно дърво не е идентичен като звучност, зависи от къде ще го вземеш - от ствола, короната, дали е от южната или северната част на стъблото, не може да се кара на конвейер, всичко е в ръцете ти. И той в действителност намира дървото, от което е правил принадлежности до неотдавна – близо 40 години от един материал. Резултатът са 40 цигулки, 10 виоли и 12 чела от най хубавите елементи от явора над Котел. Цялото му творчество включва 260 направени инструмента, от които едвам 10% са в България. Цигулките на Калоферов са в ръцете на известни музиканти от Франция, Англия, Германия, Австрия, Япония и Съединени американски щати.
Има ли бъдеще лютиерството
" Много е мъчно. И през днешния ден се вършат хубави принадлежности, само че не може да сраняваш младия със остарелия инструмент. С остаряването звукът става по-добър, по-хубав, по-зрял. Но въпреки всичко и цигулката има стеснен живот, някои са към този момент на 400 години ", споделя Калоферов и продължава: " Това е един жив организъм с доста детайли и елементи. Не може да се каже къде е тайната на направата, дали в лака, дървото или настройката. То е както и при индивида, в случай че заболее един орган или не работи както би трябвало, страда цялото тяло. "
Апостол Калоферов не обича преданията за секрети и мистики при производството на струнни музикални принадлежности. " Страдивари е талант, всичко е в ръцете и гения. Това е повече от ясно. Глупаво е да се приказва за секрети в лютиерството. " Защото, в случай че има мистичност, тя е в това да мислиш непрекъснато по какъв начин ще наподобява инструментът, да работиш с доста възприятие и ентусиазъм. За концерта
" Искаме да покажем, че новите принадлежности също звучат добре ", споделя Апостол Калоферов във връзка концерта, на който всички солисти ще свирят на негови принадлежности. На 29 септември в зала " България " ще има три двойни концерта във връзка неговия празник. В програмата са " Концерт за две цигулки и оркестър " на Бах, " Симфония концерт за цигулка, виола и оркестър K364 " на Моцарт и " Концерт за цигулка, виолончело и оркестър " на Йоханес Брамс. Диригент ще е Росен Гергов, а солисти са Светлин Русев (цигулка), Натали Шабо (цигулка), Симеон Симеонов (цигулка), Павел Пенев (цигулка), Мишел Микалакакос (виола) и Ромен Гариу (виолончело). На 30 септемви в Камерната зала квартет " Кредо " ще изнесе камерен концерт отново с негови принадлежности. В програмата са " Хайдн квартет " и Пиацола.
Автор: Виктор Троянов Школата на българските лютиери е по-известна отвън страната, в сравнение с тук. Историята стартира около няколко майстори, основали, запазили и предали традиция в направата на инструментите, които вършат класическата музика. Един от тях е Апостол Калоферов, чието ателие се намира в Банкя. Той е потомствен лютиер, който този септември навърши 75 години.
По този мотив на 29 септември в зала " България " ще има концерт с присъединяване на Софийската филхармония и един от най-известните български цигулари - Светлин Русев.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В началото бе Хених
Историята на лютиерството в България стартира с Иван Калоферов, бащата на Апостол Калоферов, неговия дядо и един от най-хубавите му другари – чешкият музикант и лютиер резбар Георг Хених, който сходно на доста свои сънародници идва в България след Освобождението и при започване на XX век (той също по този начин е първообраз на героя със същото име в романа на Виктор Пасков " Балада за Георг Хених " ).
Докато двамата свирят (дядото е тромпетист) преди балканските войни в оперите на Истанбул, Неапол и Александрия, бързо се оформя огромно другарство. Това е и времето, в което чехът демонстрира първите стъпки в лютиерството на бащата на Апостол, който се оказва огромен гений и бързо развива собствен личен жанр.
Така последователно се основава първата лютиерска школа в България, само че по-интересното е, че публично за нея стартира да се приказва след забавен мотив за първия конкурс. " През 1949 година сред татко ми и другия възпитаник на Хених – Франц Христодоров, стартира спор, задявка кой е по-голям лютиер и по този начин се прави първият народен конкурс, който татко ми печели ", споделя Апостол Калоферов. Тогава се заражда неговата пристрастеност по лютиерството. " Още от дребен мечтаех да стана като татко си, а и от дете съм привикнал с всички арии, които той ми свиреше с уста, " Травиата ", " Риголето ", " Тоска ", " Трубадур ", " Дон Карлос ", споделя през днешния ден Апостол Калоферов, чийто наследник Иван също е лютиер, приключил института " Антонио Страдивари " в Кремона, Италия.
Апостол учи дърворезба в художествената академия, а първите си уроци по лютиерство взима естествено от татко си. След като печели състезанието в Лиеж през 1972, където Иван Калоферов и международният френски занаятчия Жан Боер са жури, французинът го кани на специализация при него. " Там научих обичайния метод на разработване от времето на Страдивари, до момента в който татко ми е развил личен жанр, откакто Хених му е посочил единствено писмеността. Просто е бил гений, който е развил техниката ", споделя Калоферов за татко си.
Следват още негови участия в състезания като участник, а по-късно като член на жури с редица награди в Лиеж (Белгия), Познан (Полша), Ню Арк (Англия), Сан Диего (Калифорния), оферти за работа в Канада и Съединени американски щати, само че той отхвърля и продължава да работи в България. За татко му първоначално при комунизма не е било елементарно да работи, постоянно заключват ателието му, само че по-късно нещата се усъвършенстват. " Не имаха вяра, че ще имаме триумфи по интернационалните състезания, само че всичко се трансформира, когато татко ми носи златен орден от Лиеж, Белгия, през 1957 година Впоследствие стана по-лесно, защото страната толерираше спорта и изкуството, а ние пък носехме награди ", споделя през днешния ден Калоферов.
В средата на 80-те години дружно с негови сътрудници дават нов живот на фабриката " Кремона " в Казанлък - " беше западнало изцяло и го възстановихме ", вършат къща " Хемус " за търговия в чужбина с цигулки.
Цигулка от котленски явор
За Апостол Калоферов най-голямото благополучие е, че е приел занaята от татко си и го е предал на своя наследник. Върховен миг за всеки лютиер обаче е и да откри самичък дървото, което да трансформира в инструмент. " През 1981 година вървях в котленския Балкан, където има хубави яворови гори. Дървото се избира, до момента в който още не е отсечено, и с брадвичка върша прозорче на дървото, с цел да видя структурата ", стартира историята си той. Така няколко дни обикаля със собствен другар по 20-30 км в планинската гора. " Нашето дърво е особено, като се изключи че би трябвало да е остаряло, би трябвало да е от гъста гора, без чепове, да е право, да върви нагоре, да има чисто стъбълце ", споделя Калоферов. Освен това материалът от едно дърво не е идентичен като звучност, зависи от къде ще го вземеш - от ствола, короната, дали е от южната или северната част на стъблото, не може да се кара на конвейер, всичко е в ръцете ти. И той в действителност намира дървото, от което е правил принадлежности до неотдавна – близо 40 години от един материал. Резултатът са 40 цигулки, 10 виоли и 12 чела от най хубавите елементи от явора над Котел. Цялото му творчество включва 260 направени инструмента, от които едвам 10% са в България. Цигулките на Калоферов са в ръцете на известни музиканти от Франция, Англия, Германия, Австрия, Япония и Съединени американски щати.
Има ли бъдеще лютиерството
" Много е мъчно. И през днешния ден се вършат хубави принадлежности, само че не може да сраняваш младия със остарелия инструмент. С остаряването звукът става по-добър, по-хубав, по-зрял. Но въпреки всичко и цигулката има стеснен живот, някои са към този момент на 400 години ", споделя Калоферов и продължава: " Това е един жив организъм с доста детайли и елементи. Не може да се каже къде е тайната на направата, дали в лака, дървото или настройката. То е както и при индивида, в случай че заболее един орган или не работи както би трябвало, страда цялото тяло. "
Апостол Калоферов не обича преданията за секрети и мистики при производството на струнни музикални принадлежности. " Страдивари е талант, всичко е в ръцете и гения. Това е повече от ясно. Глупаво е да се приказва за секрети в лютиерството. " Защото, в случай че има мистичност, тя е в това да мислиш непрекъснато по какъв начин ще наподобява инструментът, да работиш с доста възприятие и ентусиазъм. За концерта
" Искаме да покажем, че новите принадлежности също звучат добре ", споделя Апостол Калоферов във връзка концерта, на който всички солисти ще свирят на негови принадлежности. На 29 септември в зала " България " ще има три двойни концерта във връзка неговия празник. В програмата са " Концерт за две цигулки и оркестър " на Бах, " Симфония концерт за цигулка, виола и оркестър K364 " на Моцарт и " Концерт за цигулка, виолончело и оркестър " на Йоханес Брамс. Диригент ще е Росен Гергов, а солисти са Светлин Русев (цигулка), Натали Шабо (цигулка), Симеон Симеонов (цигулка), Павел Пенев (цигулка), Мишел Микалакакос (виола) и Ромен Гариу (виолончело). На 30 септемви в Камерната зала квартет " Кредо " ще изнесе камерен концерт отново с негови принадлежности. В програмата са " Хайдн квартет " и Пиацола.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ