Аплодисменти от развълнувани зрители поставиха финала на двете премиерни представления

Аплодисменти от разчувствани фенове сложиха финала на двете премиерни представления на първия моноспектакъл на Валери Йорданов в Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Сцена „ Апостол Карамитев “ едвам събра феновете, които желаеха да го видят като Рамадан Дервишов в „ Караконджул “.

Актьорът, който през последните години потъна и в писане около сюжета на дебютния си игрален филм, чието завършване следва, е присъединил и свои текстове в постановката на Стоян Радев. Както знаят феновете на Хайтов, във фокуса на сюжета е изповедта на Рамадан Дервишов пред неговия мечок – изповед трагична и комична, поетична и цялостна с парадокси по нашенски и по световному. Това е равносметката на една необикновена орис - оженен на 14 години, той губи и обичаната си, и любовта. Изгаря от тъга и от копнеж за отмъщението, само че не се оставя да бъде обуздан от злото – и след доста душевни съмнения и обрати открива пътя към положителното и към себе си. Но е огромен дивак - по родопски,  като че ли роден от скалите в планинатаа. Спомня си първите мигове на своя брак – брак сред деца. Копнее да е край момичето си и този идеал от време на време го смирява, с цел да се извиси до чистотата на огромната обич. Потъва в несъгласията и контрастите на битието, глаголства за наивни и мъдри открития, а смешните до сълзи случки водят него и феновете до смисъла и силата, които се крият зад всекидневните борби.  Разказите  уголемяват визиите за неистовите битки на индивида със света. Всъщност Рамадан не може да преживее любовната си повинност и се затваря в планинската си барака. Не може и да спи – като истински караконджул. Сценографията и костюмите са на Елица Георгиева, звуковата картина е на Стоян Радев.