Апендиксът (на латински: appendix vermiformis) е сляпо завършващ, извит орган,

Апендиксът (на латински: appendix vermiformis) е сляпо завършващ, закривен орган, започващ от задно-медиалната стена на сляпото черво (цекум) на разстояние 2 - 4 сm под илео-цекалната клапа. Средната му дължина е към 7 - 8 сm, само че варира от 2 - 20 сm. По вътрешната си повърхнина е затрупан с кафези, отделящи нищожно количество слузест секрет, който се оттича към цекума. Стената на апендикса съдържа най-много мускулна и лимфна тъкан. Последната е част от имунната система на организма и взе участие в производството на антитела.
Придатъкът служи като " контейнер " за множеството потребни бактерии (бактериална флора), живеещи в човешкия организъм и нужни за естествената работа на храносмилателната система, както и като " фабрика " за тяхното възпроизводство. При избрани болести, като да вземем за пример холера и дизентерия, бактериалната флора в тялото умира или е с нарушени функционалности. След като имунната система на организма преодолее болестта, апендиксът е този, който възвръща изгубената бактериална флора.
В продължение на десетилетия този орган в човешкото тяло се е считал от медицината за непотребен, тъй като не извършва никакви функционалности. Това е повода при избрани условия той да бъде премахван. Характерно за апендикса е, че възпалението в него (апендицит) се развива бързо и има животозастрашаващ темперамент.
Най-големият апендикс е измерен с дължина от 26 сантиметра при аутопсия на пациент в Загреб, Хърватия.