Във все повече страни ваксините стават задължителни
Апелативният съд в Сливен, много изненадващо, реши, че недопускането на градина на дете без наложителните за България имунизации е дискриминация. Въпреки че по закон на градина могат да вървят единствено имунизирани деца, съдът счете, че откакто може да се прави изключение за тези, които нямат имунизации по медицински аргументи, значи такова може да има и за децата на хора, които не желаят да ги ваксинират, тъй като считат, че от имунизациите има повече щета, в сравнение с изгода. Типично за България, решението, което занапред ще се гледа на последна инстанция - от Върховния административен съд, отприщи крайни реакции.
Ищецът - известният в Сливен отец Евгений, татко на 9 деца, заклет антиваксър от седмото дете нататък и труженик за строга хетеросексуалност, разгласи победа за съперниците на имунизациите, а всички теории за международната интрига и могъщата фармаиндустрия, която трови децата за облага с отровни препарати, изплуваха с цялостна мощ. Проваксърите дадоха отговор уместно и за жалост със съответния поучителен звук. Решението на съда беше охулено от юристи, Българския лекарски съюз и кой ли още не, тъй като отваря вратите на пъкъла и опонира на публичния интерес. Един тип - само наложителният темперамент на имунизациите пази България от всеобщ мор по децата.
Спорът има ли смисъл от ваксини е изобилен, а и неправилен. Далеч по-продуктивно е обаче да се види по какъв начин е решен въпросът с имунизациите в страните, с които се съпоставяме - имунизират ли хората в Европа децата си и как страната ги подтиква или задължава да го вършат.
В половин Европа, главно в западната й част, имунизациите не са наложителни. И обратно на насадения стандарт, там, където има демократичен режим, не са и изискуеми при постъпване в градина или учебно заведение. А най-удивителното е, че макар демократичния режим в доста от страните, където родителите имат право на избор, имунизационното покритие е по-високо, в сравнение с у нас да вземем за пример. Факт е обаче, че в редица страни обмислят или са подхванали промени за стягане на режима от по-либерален към рестриктивен поради спада на покритието с ваксини и появяването на епидемии в последните години, най-много от морбили.
Имунизациите са наложителни главно в страните от Източна и Централна Европа, плюс Франция и Италия. В Германия, Испания, Англия и скандинавските страни са въпрос на избор на родителите. Интересното е, че право на избор дават и Румъния, и Гърция.
Франция и Италия
Наскоро във Франция бяха въведени промени, съгласно които децата, родени след 1 януари 2018 година, наложително би трябвало да имат 11 ваксини, а преди този момент законът изискваше от родителите единствено 3 - против дифтерия, тетанус и полиомиелит. Новите ваксини са за коклюш, морбили, заушка, рубеола, хепатит Б, хемофилус инфлуенце, пневмококи и менингококи. Родителите, които откажат да имунизират децата си, могат да лежат до 6 месеца в пандиза и да платят санкция до 3750 евро, а също по този начин неимунизираните деца нямат право на достъп до ясли, градини и учебно заведение. Първите задължителни ваксини са на 2-месечна възраст.
От 2017 година в Италия е в действие закон, съгласно който има 10 наложителни ваксини. Преди това те са били 4, само че страната минава на по-рестриктивен режим след епидемия от морбили, която визира над 4000 души. Сега там наложителните ваксини са тетанус, полиомиелит, хепатит Б, дифтерия, коклюш, хемофилус инфлуенце, морбили, заушка, рубеола и варицела, като първият банкет е на 2-3 месеца. Изключения се вършат единствено по медицински аргументи. Глобата за липса на имунизация е 500 евро, а също децата не могат да вървят на ясла, градина и учебно заведение. Лекарите, които издадат подправено уверение за съществуване на медицински противопоказания за имунизации, могат да изгубят разрешителното си за упражняване на специалността.
Първите данни и за двете страни след измененията сочат, че равнището на покритие на имунизациите пораства. Франция, която е известна като една от страните с най-високо съмнение във имунизациите, бележи растеж с 36% на ваксинираните срещу менингококи - от 39 на 100 до 75 на 100. В резултат случаите на менингит при новородени падат от 17 годишно в предните години на 4 през 2018 година В Италия равнището на имунизирани срещу морбили скача от 82 на 94% при децата на две години. Прието е, че групов имунитет, който пази от появяването на зараза, има при най-малко 95 на 100 покритие със съответната ваксина.
Германия
Там имунизациите са доброволни, няма и условие за съществуване на имунизации при постъпване на дете в ясла, градина, учебно заведение и университет. Препоръчителни са имунизациите против ротавирус, тетанус, дифтерия, коклюш, хемуфилус инфлуенце, полиомиелит, хепатит Б, пневмококи, менингококи, морбили, заушки, рубеола, варицела, при девойки - за човешки папилома вирус, а за хора над 60 години - за пневмококи, грип и морбили (при родени след 1970 г.)
Страната обаче е на път да направи имунизацията против морбили наложителна, защото случаите са се утроили в последните години. За задачата от март следващата година ще се вкара санкция от 2500 евро за липса на ваксина и недопускане на неимунизирани деца в градини и учебни заведения. Въпреки доброволния темперамент на имунизациите 93 на 100 от хората в Германия са имунизирани.
Заради скорошната поява на изчезналата от Англия морбили, там също стартира спор дали имунизацията не би трябвало да стане наложителна. Засега обаче решение няма, нито пък единодушие до каква степен това ще обезпечи по-високо имунизационно покритие. То е паднало до към 90 на 100, което се счита рисково за поява на епидемии. Иначе на Острова няма наложителни ваксини, за сметка на това целесъобразните до навършване на 6 месеца са цели 30.
Един от доводите в Англия срещу наложителните ваксини е, че в скандинавските страни родителите имат избор, а имунизационното покритие е извънредно високо. За морбили да вземем за пример покритието е 95% в Дания, 96% във Финландия и Норвегия и 97% в Швеция, въпреки че нищо не задължава родителите да го вършат. Набляга се на акции и препоръки от страна на управляващите и медиите, или както обича да споделя българският основен държавен здравен контрольор Ангел Кунчев: " Когато питахме по какъв начин са постигнали толкоз високо равнище на доброволни имунизации против грип във Финландия, ни обясниха, че просто министърът предложил имунизацията по малкия екран ".
На Изток
В Румъния имунизациите също не са наложителни. Страната се прочу с най-високия брой инфектирани с морбили при епидемията в Европа през 2016 и 2017 година - с над 6600 доказани случая, от които 29 приключили съдбовно. Това докара до опити на държавното управление да промени режима, само че срещна отпор и имунизациите останаха доброволни макар натиска и от страна на Европейски Съюз. Данните на Световната здравна организация за страната са, че покритието с ваксини срещу морбили е 90 на 100 през 2018 година, само че предходните две години, когато имаше и най-вече инфектирани, то е било едвам 86 на 100, което значи, че за разлика от северните страни съседката ни не може да разчита на волята на родителите за реализиране на положително имунизационно покритие. Дори в Гърция, където също няма наложителни ваксини, покритието при морбили е 97 на 100, което обаче не попречи и там да се появи взрив на заболяването.
В Полша има 10 наложителни ваксини, в Унгария - 11. В Унгария съвсем всички се водят ваксинирани, защото лекарите им дават подправени удостоверения и съвсем никой не плаща задължителната санкция за липса на ваксини. Въпреки това, според данните на СЗО едвам 87 на 100 е покритието с ваксина против полиомиелит в Полша. В Унгария е 99%. Толкова е при морбили в Унгария, а в Полша - едвам 93 на 100.
България
У нас наложителните ваксини са 10, а покритието с тях е под нужното за групов имунитет. При морбили то е 93 на 100 за 2018 година Макар, както и в останалата част от света, и тук антиваксърите да са много шумни, те действително образуват дребна част от неимунизираните - счита се, че са сред 0.5 и 1% от всички родители. Огромната част от неимунизираните деца са роми, които или нямат персонален доктор, или не са имунизирани заради ниска здравна просвета на родителите. Факт е също, че когато у нас още веднъж се появи морбили - при започване на тази година, здравните управляващи реагираха бързо, съумяха да ваксинират хиляди ромски деца и да лимитират разпространяването на заболяването.
В България е воден и дебатът може ли имунизациите да станат целесъобразни, само че към този момент сходна смяна не се планува, тъй като се счита, че ще докара до спад в имунизациите. А и при изчезналото доверие в здравната система и институциите не това е най-належащият въпрос.
Ищецът - известният в Сливен отец Евгений, татко на 9 деца, заклет антиваксър от седмото дете нататък и труженик за строга хетеросексуалност, разгласи победа за съперниците на имунизациите, а всички теории за международната интрига и могъщата фармаиндустрия, която трови децата за облага с отровни препарати, изплуваха с цялостна мощ. Проваксърите дадоха отговор уместно и за жалост със съответния поучителен звук. Решението на съда беше охулено от юристи, Българския лекарски съюз и кой ли още не, тъй като отваря вратите на пъкъла и опонира на публичния интерес. Един тип - само наложителният темперамент на имунизациите пази България от всеобщ мор по децата.
Спорът има ли смисъл от ваксини е изобилен, а и неправилен. Далеч по-продуктивно е обаче да се види по какъв начин е решен въпросът с имунизациите в страните, с които се съпоставяме - имунизират ли хората в Европа децата си и как страната ги подтиква или задължава да го вършат.
В половин Европа, главно в западната й част, имунизациите не са наложителни. И обратно на насадения стандарт, там, където има демократичен режим, не са и изискуеми при постъпване в градина или учебно заведение. А най-удивителното е, че макар демократичния режим в доста от страните, където родителите имат право на избор, имунизационното покритие е по-високо, в сравнение с у нас да вземем за пример. Факт е обаче, че в редица страни обмислят или са подхванали промени за стягане на режима от по-либерален към рестриктивен поради спада на покритието с ваксини и появяването на епидемии в последните години, най-много от морбили.
Имунизациите са наложителни главно в страните от Източна и Централна Европа, плюс Франция и Италия. В Германия, Испания, Англия и скандинавските страни са въпрос на избор на родителите. Интересното е, че право на избор дават и Румъния, и Гърция.
Франция и Италия
Наскоро във Франция бяха въведени промени, съгласно които децата, родени след 1 януари 2018 година, наложително би трябвало да имат 11 ваксини, а преди този момент законът изискваше от родителите единствено 3 - против дифтерия, тетанус и полиомиелит. Новите ваксини са за коклюш, морбили, заушка, рубеола, хепатит Б, хемофилус инфлуенце, пневмококи и менингококи. Родителите, които откажат да имунизират децата си, могат да лежат до 6 месеца в пандиза и да платят санкция до 3750 евро, а също по този начин неимунизираните деца нямат право на достъп до ясли, градини и учебно заведение. Първите задължителни ваксини са на 2-месечна възраст.
От 2017 година в Италия е в действие закон, съгласно който има 10 наложителни ваксини. Преди това те са били 4, само че страната минава на по-рестриктивен режим след епидемия от морбили, която визира над 4000 души. Сега там наложителните ваксини са тетанус, полиомиелит, хепатит Б, дифтерия, коклюш, хемофилус инфлуенце, морбили, заушка, рубеола и варицела, като първият банкет е на 2-3 месеца. Изключения се вършат единствено по медицински аргументи. Глобата за липса на имунизация е 500 евро, а също децата не могат да вървят на ясла, градина и учебно заведение. Лекарите, които издадат подправено уверение за съществуване на медицински противопоказания за имунизации, могат да изгубят разрешителното си за упражняване на специалността.
Първите данни и за двете страни след измененията сочат, че равнището на покритие на имунизациите пораства. Франция, която е известна като една от страните с най-високо съмнение във имунизациите, бележи растеж с 36% на ваксинираните срещу менингококи - от 39 на 100 до 75 на 100. В резултат случаите на менингит при новородени падат от 17 годишно в предните години на 4 през 2018 година В Италия равнището на имунизирани срещу морбили скача от 82 на 94% при децата на две години. Прието е, че групов имунитет, който пази от появяването на зараза, има при най-малко 95 на 100 покритие със съответната ваксина.
Германия
Там имунизациите са доброволни, няма и условие за съществуване на имунизации при постъпване на дете в ясла, градина, учебно заведение и университет. Препоръчителни са имунизациите против ротавирус, тетанус, дифтерия, коклюш, хемуфилус инфлуенце, полиомиелит, хепатит Б, пневмококи, менингококи, морбили, заушки, рубеола, варицела, при девойки - за човешки папилома вирус, а за хора над 60 години - за пневмококи, грип и морбили (при родени след 1970 г.)
Страната обаче е на път да направи имунизацията против морбили наложителна, защото случаите са се утроили в последните години. За задачата от март следващата година ще се вкара санкция от 2500 евро за липса на ваксина и недопускане на неимунизирани деца в градини и учебни заведения. Въпреки доброволния темперамент на имунизациите 93 на 100 от хората в Германия са имунизирани.
Заради скорошната поява на изчезналата от Англия морбили, там също стартира спор дали имунизацията не би трябвало да стане наложителна. Засега обаче решение няма, нито пък единодушие до каква степен това ще обезпечи по-високо имунизационно покритие. То е паднало до към 90 на 100, което се счита рисково за поява на епидемии. Иначе на Острова няма наложителни ваксини, за сметка на това целесъобразните до навършване на 6 месеца са цели 30.
Един от доводите в Англия срещу наложителните ваксини е, че в скандинавските страни родителите имат избор, а имунизационното покритие е извънредно високо. За морбили да вземем за пример покритието е 95% в Дания, 96% във Финландия и Норвегия и 97% в Швеция, въпреки че нищо не задължава родителите да го вършат. Набляга се на акции и препоръки от страна на управляващите и медиите, или както обича да споделя българският основен държавен здравен контрольор Ангел Кунчев: " Когато питахме по какъв начин са постигнали толкоз високо равнище на доброволни имунизации против грип във Финландия, ни обясниха, че просто министърът предложил имунизацията по малкия екран ".
На Изток
В Румъния имунизациите също не са наложителни. Страната се прочу с най-високия брой инфектирани с морбили при епидемията в Европа през 2016 и 2017 година - с над 6600 доказани случая, от които 29 приключили съдбовно. Това докара до опити на държавното управление да промени режима, само че срещна отпор и имунизациите останаха доброволни макар натиска и от страна на Европейски Съюз. Данните на Световната здравна организация за страната са, че покритието с ваксини срещу морбили е 90 на 100 през 2018 година, само че предходните две години, когато имаше и най-вече инфектирани, то е било едвам 86 на 100, което значи, че за разлика от северните страни съседката ни не може да разчита на волята на родителите за реализиране на положително имунизационно покритие. Дори в Гърция, където също няма наложителни ваксини, покритието при морбили е 97 на 100, което обаче не попречи и там да се появи взрив на заболяването.
В Полша има 10 наложителни ваксини, в Унгария - 11. В Унгария съвсем всички се водят ваксинирани, защото лекарите им дават подправени удостоверения и съвсем никой не плаща задължителната санкция за липса на ваксини. Въпреки това, според данните на СЗО едвам 87 на 100 е покритието с ваксина против полиомиелит в Полша. В Унгария е 99%. Толкова е при морбили в Унгария, а в Полша - едвам 93 на 100.
България
У нас наложителните ваксини са 10, а покритието с тях е под нужното за групов имунитет. При морбили то е 93 на 100 за 2018 година Макар, както и в останалата част от света, и тук антиваксърите да са много шумни, те действително образуват дребна част от неимунизираните - счита се, че са сред 0.5 и 1% от всички родители. Огромната част от неимунизираните деца са роми, които или нямат персонален доктор, или не са имунизирани заради ниска здравна просвета на родителите. Факт е също, че когато у нас още веднъж се появи морбили - при започване на тази година, здравните управляващи реагираха бързо, съумяха да ваксинират хиляди ромски деца и да лимитират разпространяването на заболяването.
В България е воден и дебатът може ли имунизациите да станат целесъобразни, само че към този момент сходна смяна не се планува, тъй като се счита, че ще докара до спад в имунизациите. А и при изчезналото доверие в здравната система и институциите не това е най-належащият въпрос.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ