Иван Кръстев: ГЕРБ се чувстваше доста комфортно. Това ги направи нечувствителни
" Апартаментгейт " е онази точка, в която се пресичат дребната и огромната корупция. И към този момент няма да бъдат толерирани неща, които хората до неотдавна одобряваха. Това ми се вижда доста значимо развиване, споделя политологът Иван Кръстев в изявление за " Дойче веле ".
Защо абсурдът с недвижимите парцели в България подвигна такава голяма вълна от неодобрение, полемики и рецензии?
Иван Кръстев: Три са обясненията, съгласно мен. Едното е, че има изтощение на политическото ръководство на ГЕРБ, което беше забелязано и преди този момент, само че всеки вид неодобрение постоянно ескалира и търси израз през съответен скандал. 10 години са дълго време в политиката, а последните 10 години в България несъмнено бяха доминирани от ГЕРБ - даже когато партията не беше във властта. В този смисъл свършва някакъв цикъл в българската политика - и това беше една от структурните аргументи.
Втората е обвързвана с обстоятелството, че хората изключително се вбесяват от онази корупция, която могат да си показват. Да откраднеш 10 милиона $ - това доста малко българи могат да си го показват, те въобще не могат да си показват по какъв начин наподобяват 10 милиона $. Но апартамент, кола – това са неща, които хората си показват.
Третата и най-важна причина, която ще има най-силен резултат върху бъдещето, е обвързвана с обстоятелството, че казусът с жилищата е онази точка, в която се пресичат дребната и огромната корупция. Макар и не в такива пропорции, доста българи в персоналния си живот са заобикаляли закона при покупката на жилища. Но за тях това е било „ позволена " корупция. То е нормализирано, те го мислят не като корупция, а като оптимизация на личните си приходи и благоприятни условия. И внезапно в този момент схващат, че същото това нещо, обаче осъществено от властта на напълно друго ниво, в действителност е търговия с власт. Става дума за огромни суми пари. И чувството им, че сред дребната и огромна корупция няма никаква връзка, внезапно се оказва разрушено.
Сега обществото ще стартира да се вглежда в парцелите на хората във властта, а в следствие, апропо, ще стане доста мъчно да се излъчва каквото и да било последващо потомство от политически водачи. Всеки, който желае да влезе в политиката, ще би трябвало да си зададе въпроса: Как наподобява ситуацията с моите жилища? Дали пък и аз не съм заявил доста по-ниска цена, с цел да платя по-ниски налози? И отсега нататък все по-трудно ще се намират хора, подготвени да влизат в политиката. Особено когато знаем, че в този момент по този метод ще бъдат преглеждани приходите освен на депутатите, само че и на общинските съветници. И това дълготрайно ми се вижда и доста значимо развиване. Защото нормално в множеството страни, когато хората желаят да се занимават с политика, те живеят от първия ден на съзнателния си живот по този начин, че да могат да вземат участие в политиката.
Тоест, търсенето на министри и на депутати ще става все по-трудно, както видяхме с министъра на правораздаването?
Иван Кръстев: Много мъчно. Защото към този момент няма да бъдат толерирани неща, които хората до неотдавна одобряваха и толерираха. Просто те внезапно схванаха, че върху основата на дребната корупция, в която те самите вземат участие, ръководещите практикуват една доста по-голяма корупция. Това е отговорът и на въпроса за какво мнозина от атакуваните с обвинявания, че са злоупотребили с позицията си на власт, отказваха да схванат къде е казусът и от самото начало упорстваха на законността на подписаните покупко-продажби.
С две думи: един от огромните проблеми на България е, че хората са чувствителни към корупцията, която води и до обществени неравенства и до чувство за неправда, само че в действителност са чувствителни най-вече към корупцията на другите - и са супер толерантни към личната си корупция, която е на ниско ниво и не е безусловно обвързвана с власт. Те не се разпознават като корумпирани. Корупция - това са другите. И в този смисъл си мисля, че „ Апартментгейт “ е доста значим миг в рецесията на политическата ни система. Особено забавен е и фактът, че ГЕРБ се усещаше много удобно по повод както на правосъдната власт, по този начин и на медиите, че нямаше напрежение сред другите управляващи и изпълнителната власт значително доминираше. А това ги направи нечувствителни – и ето какво се случи.
А обозрими ли са следствията за ГЕРБ и за господин Борисов?
Иван Кръстев: Много е мъчно да се реши. По няколко аргументи. Първо: не е ясно по кое време и по какъв начин ще се изразят тези последици. Второ: не е ясно дали през идващите няколко месеца няма да се появят различен вид кавги. Защото абсурден капацитет постоянно съществува, само че според от това какъв е абсурдът, една или друга политическа мощ печели. Например, в случай че внезапно възникне нова рецесия с миграционен напън по границата, „ Апартаментгейт “ ще наподобява по различен метод. Затова ми е доста мъчно да кажа какъв ще е резултатът, а и сътрудниците социолози, които наблюдават по-отблизо данните, са доста внимателни. Но има резултат, който е дълготраен, без значение от това, по какъв начин ще завършат изборите. В някакъв смисъл формулата на настоящето ръководство ще би трябвало да бъде заменена: или ще бъде заменена от опозицията, или ще бъде заменена от ГЕРБ. Защото има някакво привършване и аз мисля, че най-малко що се отнася до министър-председателя, на него това му е пределно ясно. И още: доста се повтаря, че в страната няма опция, че Българска социалистическа партия не може да бъде опция. Но това не е правилно. В страната има опция. Въпросът е дали е добра тази опция.
През последните година-две, изключително след избирането на госпожа Нинова, Българска социалистическа партия се препозиционира. Те търсят друга политическа еднаквост. Неслучайно се появиха и всички тези приказки за излизане от ПЕС. Българска социалистическа партия към този момент търси своята позиция като национално-консервативна политическа групировка, която обаче в стопански проект е подготвена да следва доста по-леви политики. И тя е сега доста по-евроскептичната партия в България – нещо, което не беше особено за социалистическата партия в предходен интервал. Тоест, казусът не е, че няма други възможности на ръководството на ГЕРБ. Проблемът е, че алтернативата на ГЕРБ, най-малко за момента, наподобява доста по-евроскептична от сегашната ръководеща партия.
Какво значи всичко това тъкмо преди Европейските избори?
Иван Кръстев: През последната седмица имах опция да следя деликатно данните от огромното социологическо проучване, поръчано от Европейския съвет за външна политика и осъществено от английската организация you.gov. По отношение на европейските избори има няколко мита, които човек си заслужава да огледа по-внимателно. Единият е, че когато се приказва за Европа, съвсем всички коментатори си показват процесите в Европа по прилика с това, което се случва в Съединени американски щати и Англия: огромна поляризация, всеки си стои в неговата медийна среда, никой не е подготвен да чуе другия, гласоподавателят не е подготвен да смени вота си, без значение от това какво прави неговата политическа мощ. В момента, в който човек проучва данните, този вид изложение се оказва ненапълно правилно за страни като Полша, само че като цяло в Европа следим нещо изцяло друго. Спомням си от една брошура, която съм чел като дете, по какъв начин Лорд Не-знам-си-кой-си скочил на коня и лудо препуснал… във всички направления по едно и също време. Така наподобява европейският гласоподавател в множеството страни през днешния ден. Почти половината от хората, които са решили да гласоподават, още не знаят за кого ще гласоподават. Изведнъж се оказва, че най-лошо защитаваната граница в Европа е тази сред популистките партии и систематичните партии.
Тоест, не географска, а политическа граница.
Иван Кръстев: Точно по този начин: политически граници. Което е доста забавно. Хората непрестанно ги прескачат и в двете направления. Така че в действителност една от особеностите на тези европейски избори е, че до последния миг ние не можем да предвиждаме по какъв начин ще наподобяват резултатите, имено заради тази особена комплицираност. Избирателят от една страна е комплициран, от друга желае смяна, само че не е знае къде ще откри тази смяна. Заблуда е и друго: че изборите са разграничителна линия сред проевропейски настроените полици, от една страна, и националистите, от друга. И че тези два блока са доста ясно обрисувани, че проевропейските политици харесват Европейски Съюз, а националистите не го харесват. Във Франция последователите на Макрон са с най-голяма степен на неодобрение от Европейски Съюз. Те не харесват Европейски Съюз подобен, какъвто е – желаят го подобен, какъвто би могъл да бъде, или най-малко какъвто Макрон им дава обещание, че може да го направи.
На въпросите: „ Мислите ли че Европейски Съюз работи? Мислите ли, че националната страна работи? " най-голямата група дава отговор, че и двете не работят. Според мен, нещо доста значимо се е трансформирало в Европа. Европейски Съюз е план, основан от общества, които се опасяват от своето минало: фашизъм, комунизъм, международните войни… В основата на всичко е съзнанието, че има едно ужасно минало, което не трябва да се повтаря и по тази причина ние сме обединени от едно бъдеще, което можем да изградим дружно.
А в този момент?
Иван Кръстев: През последните 10 години от ден на ден общества се опасяват от бъдещето. Те се опасяват от бъдещето по разнообразни аргументи. Демографска: Европа застарява, в света ще има все по-малко европейци. Технологическа: Хората доста мъчно могат да си показват един свят, обитаем с роботи. Екологическа: Как ще наподобява Земята след 15 или 20 години? Тоест, поражда един гласоподавател, който мечтае не за бъдещето, а за предишното. Парадоксално, само че единственият огромен въпрос като че ли гласи: Къде тъкмо да се върнем, в кое минало? Кой е най-прекрасният интервал, в който сме живели преди? За мен това са трите характерности на днешния гласоподавател: той е комплициран, той опитва разнообразни варианти, тъй като желае смяна, само че когато мисли за тази смяна, той мисли доста повече за предишното, в сравнение с за бъдещето.
Вие бяхте член на делегацията на немския президент, която беше в България два дни. Ако би трябвало да извадим най-важното пред скоби – кое ще бъде то?
Иван Кръстев: Самият факт, че немският президент взема решение да посети България два месеца преди изборите, е доста мощен сигнал: Германия си дава сметка, че връзките сред центъра и периферията са изменени, че има рецесия и част от тази рецесия е обвързвана с огромното придвижване на хора, със загубата на население в част от периферните страни, че икономическият модел, който действаше в тези страни, значително е привършен. Според моето чувство, тези политически водачи за първи път идват с чувството, че не схващат какво се случва в нашите страни. Досега те нормално идваха в Източна Европа с концепцията, че добре знаят какво би трябвало да се случи – и разумно не бяха изключително любопитни какво в действителност се случва. Може би това е лична характерност на немския президент, само че на мен ми направи усещане голямото му любознание и интерес да разбере какво се случва, да си показа за какво българите мислят за Европа, претърпяват Европа по един или различен метод. По време на срещите доминираше и въпросът дали новият цех на Фолксваген ще пристигна в България. Това също е многозначително, тъй като илюстрира една от илюзиите на българското общество: че немските президенти вземат решение къде ще бъдат заводите на немските компании…
Може би българите го мислят по някаква аналогия…
Защо абсурдът с недвижимите парцели в България подвигна такава голяма вълна от неодобрение, полемики и рецензии?
Иван Кръстев: Три са обясненията, съгласно мен. Едното е, че има изтощение на политическото ръководство на ГЕРБ, което беше забелязано и преди този момент, само че всеки вид неодобрение постоянно ескалира и търси израз през съответен скандал. 10 години са дълго време в политиката, а последните 10 години в България несъмнено бяха доминирани от ГЕРБ - даже когато партията не беше във властта. В този смисъл свършва някакъв цикъл в българската политика - и това беше една от структурните аргументи.
Втората е обвързвана с обстоятелството, че хората изключително се вбесяват от онази корупция, която могат да си показват. Да откраднеш 10 милиона $ - това доста малко българи могат да си го показват, те въобще не могат да си показват по какъв начин наподобяват 10 милиона $. Но апартамент, кола – това са неща, които хората си показват.
Третата и най-важна причина, която ще има най-силен резултат върху бъдещето, е обвързвана с обстоятелството, че казусът с жилищата е онази точка, в която се пресичат дребната и огромната корупция. Макар и не в такива пропорции, доста българи в персоналния си живот са заобикаляли закона при покупката на жилища. Но за тях това е било „ позволена " корупция. То е нормализирано, те го мислят не като корупция, а като оптимизация на личните си приходи и благоприятни условия. И внезапно в този момент схващат, че същото това нещо, обаче осъществено от властта на напълно друго ниво, в действителност е търговия с власт. Става дума за огромни суми пари. И чувството им, че сред дребната и огромна корупция няма никаква връзка, внезапно се оказва разрушено.
Сега обществото ще стартира да се вглежда в парцелите на хората във властта, а в следствие, апропо, ще стане доста мъчно да се излъчва каквото и да било последващо потомство от политически водачи. Всеки, който желае да влезе в политиката, ще би трябвало да си зададе въпроса: Как наподобява ситуацията с моите жилища? Дали пък и аз не съм заявил доста по-ниска цена, с цел да платя по-ниски налози? И отсега нататък все по-трудно ще се намират хора, подготвени да влизат в политиката. Особено когато знаем, че в този момент по този метод ще бъдат преглеждани приходите освен на депутатите, само че и на общинските съветници. И това дълготрайно ми се вижда и доста значимо развиване. Защото нормално в множеството страни, когато хората желаят да се занимават с политика, те живеят от първия ден на съзнателния си живот по този начин, че да могат да вземат участие в политиката.
Тоест, търсенето на министри и на депутати ще става все по-трудно, както видяхме с министъра на правораздаването?
Иван Кръстев: Много мъчно. Защото към този момент няма да бъдат толерирани неща, които хората до неотдавна одобряваха и толерираха. Просто те внезапно схванаха, че върху основата на дребната корупция, в която те самите вземат участие, ръководещите практикуват една доста по-голяма корупция. Това е отговорът и на въпроса за какво мнозина от атакуваните с обвинявания, че са злоупотребили с позицията си на власт, отказваха да схванат къде е казусът и от самото начало упорстваха на законността на подписаните покупко-продажби.
С две думи: един от огромните проблеми на България е, че хората са чувствителни към корупцията, която води и до обществени неравенства и до чувство за неправда, само че в действителност са чувствителни най-вече към корупцията на другите - и са супер толерантни към личната си корупция, която е на ниско ниво и не е безусловно обвързвана с власт. Те не се разпознават като корумпирани. Корупция - това са другите. И в този смисъл си мисля, че „ Апартментгейт “ е доста значим миг в рецесията на политическата ни система. Особено забавен е и фактът, че ГЕРБ се усещаше много удобно по повод както на правосъдната власт, по този начин и на медиите, че нямаше напрежение сред другите управляващи и изпълнителната власт значително доминираше. А това ги направи нечувствителни – и ето какво се случи.
А обозрими ли са следствията за ГЕРБ и за господин Борисов?
Иван Кръстев: Много е мъчно да се реши. По няколко аргументи. Първо: не е ясно по кое време и по какъв начин ще се изразят тези последици. Второ: не е ясно дали през идващите няколко месеца няма да се появят различен вид кавги. Защото абсурден капацитет постоянно съществува, само че според от това какъв е абсурдът, една или друга политическа мощ печели. Например, в случай че внезапно възникне нова рецесия с миграционен напън по границата, „ Апартаментгейт “ ще наподобява по различен метод. Затова ми е доста мъчно да кажа какъв ще е резултатът, а и сътрудниците социолози, които наблюдават по-отблизо данните, са доста внимателни. Но има резултат, който е дълготраен, без значение от това, по какъв начин ще завършат изборите. В някакъв смисъл формулата на настоящето ръководство ще би трябвало да бъде заменена: или ще бъде заменена от опозицията, или ще бъде заменена от ГЕРБ. Защото има някакво привършване и аз мисля, че най-малко що се отнася до министър-председателя, на него това му е пределно ясно. И още: доста се повтаря, че в страната няма опция, че Българска социалистическа партия не може да бъде опция. Но това не е правилно. В страната има опция. Въпросът е дали е добра тази опция.
През последните година-две, изключително след избирането на госпожа Нинова, Българска социалистическа партия се препозиционира. Те търсят друга политическа еднаквост. Неслучайно се появиха и всички тези приказки за излизане от ПЕС. Българска социалистическа партия към този момент търси своята позиция като национално-консервативна политическа групировка, която обаче в стопански проект е подготвена да следва доста по-леви политики. И тя е сега доста по-евроскептичната партия в България – нещо, което не беше особено за социалистическата партия в предходен интервал. Тоест, казусът не е, че няма други възможности на ръководството на ГЕРБ. Проблемът е, че алтернативата на ГЕРБ, най-малко за момента, наподобява доста по-евроскептична от сегашната ръководеща партия.
Какво значи всичко това тъкмо преди Европейските избори?
Иван Кръстев: През последната седмица имах опция да следя деликатно данните от огромното социологическо проучване, поръчано от Европейския съвет за външна политика и осъществено от английската организация you.gov. По отношение на европейските избори има няколко мита, които човек си заслужава да огледа по-внимателно. Единият е, че когато се приказва за Европа, съвсем всички коментатори си показват процесите в Европа по прилика с това, което се случва в Съединени американски щати и Англия: огромна поляризация, всеки си стои в неговата медийна среда, никой не е подготвен да чуе другия, гласоподавателят не е подготвен да смени вота си, без значение от това какво прави неговата политическа мощ. В момента, в който човек проучва данните, този вид изложение се оказва ненапълно правилно за страни като Полша, само че като цяло в Европа следим нещо изцяло друго. Спомням си от една брошура, която съм чел като дете, по какъв начин Лорд Не-знам-си-кой-си скочил на коня и лудо препуснал… във всички направления по едно и също време. Така наподобява европейският гласоподавател в множеството страни през днешния ден. Почти половината от хората, които са решили да гласоподават, още не знаят за кого ще гласоподават. Изведнъж се оказва, че най-лошо защитаваната граница в Европа е тази сред популистките партии и систематичните партии.
Тоест, не географска, а политическа граница.
Иван Кръстев: Точно по този начин: политически граници. Което е доста забавно. Хората непрестанно ги прескачат и в двете направления. Така че в действителност една от особеностите на тези европейски избори е, че до последния миг ние не можем да предвиждаме по какъв начин ще наподобяват резултатите, имено заради тази особена комплицираност. Избирателят от една страна е комплициран, от друга желае смяна, само че не е знае къде ще откри тази смяна. Заблуда е и друго: че изборите са разграничителна линия сред проевропейски настроените полици, от една страна, и националистите, от друга. И че тези два блока са доста ясно обрисувани, че проевропейските политици харесват Европейски Съюз, а националистите не го харесват. Във Франция последователите на Макрон са с най-голяма степен на неодобрение от Европейски Съюз. Те не харесват Европейски Съюз подобен, какъвто е – желаят го подобен, какъвто би могъл да бъде, или най-малко какъвто Макрон им дава обещание, че може да го направи.
На въпросите: „ Мислите ли че Европейски Съюз работи? Мислите ли, че националната страна работи? " най-голямата група дава отговор, че и двете не работят. Според мен, нещо доста значимо се е трансформирало в Европа. Европейски Съюз е план, основан от общества, които се опасяват от своето минало: фашизъм, комунизъм, международните войни… В основата на всичко е съзнанието, че има едно ужасно минало, което не трябва да се повтаря и по тази причина ние сме обединени от едно бъдеще, което можем да изградим дружно.
А в този момент?
Иван Кръстев: През последните 10 години от ден на ден общества се опасяват от бъдещето. Те се опасяват от бъдещето по разнообразни аргументи. Демографска: Европа застарява, в света ще има все по-малко европейци. Технологическа: Хората доста мъчно могат да си показват един свят, обитаем с роботи. Екологическа: Как ще наподобява Земята след 15 или 20 години? Тоест, поражда един гласоподавател, който мечтае не за бъдещето, а за предишното. Парадоксално, само че единственият огромен въпрос като че ли гласи: Къде тъкмо да се върнем, в кое минало? Кой е най-прекрасният интервал, в който сме живели преди? За мен това са трите характерности на днешния гласоподавател: той е комплициран, той опитва разнообразни варианти, тъй като желае смяна, само че когато мисли за тази смяна, той мисли доста повече за предишното, в сравнение с за бъдещето.
Вие бяхте член на делегацията на немския президент, която беше в България два дни. Ако би трябвало да извадим най-важното пред скоби – кое ще бъде то?
Иван Кръстев: Самият факт, че немският президент взема решение да посети България два месеца преди изборите, е доста мощен сигнал: Германия си дава сметка, че връзките сред центъра и периферията са изменени, че има рецесия и част от тази рецесия е обвързвана с огромното придвижване на хора, със загубата на население в част от периферните страни, че икономическият модел, който действаше в тези страни, значително е привършен. Според моето чувство, тези политически водачи за първи път идват с чувството, че не схващат какво се случва в нашите страни. Досега те нормално идваха в Източна Европа с концепцията, че добре знаят какво би трябвало да се случи – и разумно не бяха изключително любопитни какво в действителност се случва. Може би това е лична характерност на немския президент, само че на мен ми направи усещане голямото му любознание и интерес да разбере какво се случва, да си показа за какво българите мислят за Европа, претърпяват Европа по един или различен метод. По време на срещите доминираше и въпросът дали новият цех на Фолксваген ще пристигна в България. Това също е многозначително, тъй като илюстрира една от илюзиите на българското общество: че немските президенти вземат решение къде ще бъдат заводите на немските компании…
Може би българите го мислят по някаква аналогия…
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ