АОБР (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ) настояват за изменение и

АОБР (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ) упорстват за изменение и допълнение на Закона за извънредното състояние. Те излагат своите оферти в писмо до депутатите и ръководителя на Народното събрание.

Представителните на национално ниво организации на работодателите АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в АОБР, чиито членове обезпечават работа на над 82% от наетите в България, с цел да се запази заетостта и поддържат приходите на трудовите хора в границите на заделения запас от 1 милиарда лв., показваме своето безпокойствие от обстоятелството, че при над 60 000 наложително спрели работа и над 350 000 наранени от рецесията предприятия, при 5 000 души, оставащи без работа всеки ден, едвам 228 предприятия (което е статистическа нула) желаят да се възползват от поддръжката по реда на параграф 6 от ЗМДВИП. Причината доста под 1% от предприятията да виждат опция за опазване на работни места по предлагания ред е в същностни недостатъци на закона (в параграфи 4 и 6 от преходните и заключителните му разпоредби), които работят в посока, противоположна на мечтаната – вместо да способстват за опазване на работните места посредством рационално обезщетяване, тези правила вършат запазването на заетостта невероятно, разпореждайки служащият да получи брутното си трудово заплащане (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не поставя труд. При това състояние, предприятието е насила да освободи служащия, за който е неразрешено или не може да обезпечи работа, т.к. не е в положение да доплаща на същия служащ цялостно заплащане против никакъв труд. И тогава компенсацията за безработица се поема изцяло от страната, за интервал до една година, вместо той да бъде непокътнат в претовареност с по-малко разноски.

Задължението за възнаграждение на цялостния размер на трудовото заплащане на служащите и чиновниците, без каквато и да било насрещна престация, без положен труд, не намира опора нито в правната, нито в икономическата теория. Това е обвързване за предприятията да заплащат еднообразно както на служащ, който е отработил цялостно работно време, по този начин и на служащ отработил ½ работно време, по този начин и на подобен, който за същия интервал не е работил въобще. С такова обвързване не се компенсира изчезнал приход от неположен труд, а се заплаща цялостно заплащане против никакъв труд. Това не е отплата, а ощетяване на предприятието и на работещите в него служащи, които би трябвало да изработят и обезпечат пари за сходна голословна отплата, която облагодетелства само неработещите.

Принципът на компенсиране на неполучен приход допуска предоставяне на част от неполученото, в никакъв случай предоставяне на целия приход. Така е и при установяване на размера на пенсиите, където те са малко над 40% от осигурителния приход, като търсената стойност е 60%. Обезщетението за безработица е 60% от получаваното заплащане. Това е по този начин, тъй като тези заплащания се явяват заместващ приход, който замества трудовия приход на служащия или служителя във времето през което той не поставя труд и никога те не могат и не би трябвало да компенсират на 100% изчезналия приход, тъй като това е лишено от икономическа и осигурителна логичност и ще докара до деформиране на социално-осигурителния модел. Освен това, следва да се регистрира фактът, че когато не се поставя труд, разноските за прехрана спадат – приблизително с 40 % съгласно справедливи изследвания.

За да се употребяват оптимално, ефикасно и дейно лимитираните финансови запаси на страната, тъй че в границите на същия запас да се обезпечи на повече хора съответна поддръжка, най-много там, където е най-потребно, цялостна отплата на прихода може да е позволена единствено във връзка с хонорари равни на минималната работна заплата, а с повишаване на прихода интензитетът на отплата следва да понижава.

Поради изключително късите периоди на приемане, Закона страда и от други пропуски и несъгласия, които следва да бъдат отстранени.

С §4, т. 2 на Преходните и заключителните разпореждания (ПЗР) на ЗМДВИП в Кодекса на труда (КТ) се основава нов юридически институт " прекратяване на работата при оповестено изключително състояние “, без да му се дава легална формулировка.

Понастоящем, Кодексът на труда борави с понятията " прекъсване на работа “ и " прекратяване на активността “ на предприятието. Понятието " прекратяване на активността на предприятието “ е въведено в Кодекса на труда през 2010 година, с цел да уреди опцията на служащ и чиновник на приключи трудовото си правно отношение, в случаите когато работодателят, лицето, което го съставлява, или лицето, несъмнено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат открити на адреса на ръководство, посочен в трудовия контракт. Съгласно §1, т. 14 на Допълнителните разпореждания на Кодекса на труда, " прекратяване на активността е фактическото прекратяване на индустриалната и/или стопанската активност на предприятието за повече от 15 работни дни, без да е разгласен престой или прекъсване на работа, заради софтуерни аргументи или индустриална нужда “.

На процедура, при по този начин създалата се обстановка, активността на работодателя се стопира и служащият или служителят се намира в престой. Въвеждането на нов юридически институт подвига въпроса каква е разликата сред прекъсване на работата, престой и прекратяване на активността, без да носи добавена стойност. По тази причина считаме, че следва да се употребяват откритите институти (спиране на работата), използването на които е ясно и непротиворечиво.

С §4, т. 5 Преходни и заключителни разпоредби ЗМДВИП се основава нов член 267а КТ – " Трудово заплащане при прекратяване на работата при оповестено изключително състояние “, според който за времето на прекратяване на работата служащият или служителят има право на брутното си трудово заплащане.

Трудовото заплащане е насрещната престация от работодателя против даването на работната мощ на служащия. Ето за какво, отвън откритите изключения (напр., при прилагане на заплатен годишен отпуск), в случай че задължението на служащия или служителя да престира труд се стопира, то се стопира и насрещното обвързване за работодателя да начислява и изплаща трудово заплащане. Доколкото трудовото правно отношение за интервала на прекъсване на работата не е прекъснато, за него на служащия или служителя ще се поставя и заплатен годишен отпуск (арг. член 351, алинея 1 КТ), което в допълнение ще натовари финансово предприятията.

Задължението за начисляване и погашение на брутното трудово заплащане на служащите при престой, скрепено със задължението за начисляване и погашение на брутното трудово заплащане, в обстановка на изключително състояние от неработещи предприятия, за несигурно дълъг интервал от време, е причина за реализиране на тъкмо противоположния на целения резултат, а точно – съкращения на служащи и чиновници, вместо опазване на заетостта.

С §6 на Преходни и заключителни разпоредби ЗМДВИП се вкара норма, според която по време на действието на този закон, само че за период не по-дълъг от три месеца, Националният застрахователен институт превежда 60 на 100 от размера на осигурителния приход за месец януари 2020 година за лица, обезпечени по член 4, алинея 1, т. 1 от Кодекса за обществено обезпечаване от осигурители, отговарящи на критерии, избрани с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния застраховател. В случай че осигурителят не изплати цялостния размер на трудовото заплащане на служащите и чиновниците, за които са получени средствата, той се задължава да ги възвърне.

С Постановление № 55 от 30 март 2020 година за установяване на изискванията и реда за погашение на обезщетения на работодатели за опазване на заетостта на служащите и чиновниците при изключителното състояние, оповестено с решение на националното заседание от 13 март 2020 година (Постановлението), Министерският съвет одобри критерии и ред за кандидатстване от работодателите за обезщетения. Мярката е проектирана по метод, който препятства опциите да бъдат подкрепени тези, които най-вече се нуждаят от поддръжка. Съществува действителна заплаха множеството служащи и чиновници в предприятия, чиято активност е наранена от противоепидемичните ограничения, да останат без всевъзможен приход, заради неспособност на предприятията да обезпечат 40 на 100 от възнагражденията, осигурителните вноски и опцията да заплащат цялостния размер на възнагражденията на служащите и чиновниците, за които е получена компенсацията за двойно по-дълъг период, какъвто е в този момент откритият ред. Същевременно, редица предприятия ще би трябвало да създадат забележителен разход, с цел да извършат съкращения, с цел да могат служащите да се записват и да получат компенсации за безработица. В допълнение, при всеобщи уволнения, процедурата лишава сред 30 и 45 дни. Ако шеф не дава отговор на критериите, заложени в Постановлението, или какъвто е всеобщия случай – не разполага

с финансов запас да заплаща 40% от брутните заплати плюс близо 20 % осигуровки при спряна работа, служащите са сложени под риск да не разполагат с никакви финансови средства – нито под формата на трудови хонорари, нито под формата на компенсации.

За да се реализира действителен резултат от препоръчаната мярка и да се преодолеят разпознатите проблеми, е належащо работодателите да не бъдат натоварвани с разноски за трудови хонорари и обвързваните с тях осигурителни вноски, в случаите, когато работата на предприятието е спряна (напълно или частично) и когато служащият или служителят не поставя труд. За интервала на престой, служащият или служителят следва да получава обезщетение от фонд Безработица, като в същото време резервира работното си място.

За да се избегне дискриминация сред обезщетяване на служащи и чиновници, които са в престой, и тези, които работят на ненапълно време, предлагаме приходът на работещите при ненапълно работно време по реда на член 138а, алинея 2 да бъде допълнен с обезщетение, в размер съразмерно на неотработеното време.

Предложението основава опция по едно и също време за опазване на ползите на служащите и чиновниците, работодателите и тези на фиска, доколкото се понижава интервалът до 3 месеца на погашение на обезщетение, спрямо хипотезата, при която същите тези лица могат да получават същия размер на обезщетение за интервал до 12 месеца. По този метод работодателят ще резервира заетостта в предприятието си.

С оглед на горното, единомислещото ни мнение е, че с цел да е работеща мярка за опазване на заетостта, е нужна законодателна смяна, посредством която със средствата да могат да бъдат подпомагани директно и отчасти отсъстващите приходи на служащите и чиновниците, без да се слагат неизпълними условия пред предприятията. В тази посока е и нашето предложение.

1. В Преходни и заключителни разпоредби ЗМДВИП, § 4., т. 2:

1.1. Заглавието да се промени, както следва: думата " прекратяване “ да се размени с думата " прекъсване “ и да придобие следната редакция: " Спиране на работата при оповестено изключително състояние “

1.2. Текстът на алинея 120в да придобие следната редакция:

" Когато при оповестено изключително състояние са въведени противоепидемични ограничения, ограничаващи директно или индиректно упражняваната активност, работодателят може със заповед да спре работата на предприятието, на част от него или на обособени служащи или чиновници. “

Действащата редакция на алинея 2 урежда несъществуваща догадка, с която работата на предприятието или на част от него се прекратена със заповед на държавен орган. За работодателя се основава обвързване да не позволява служащите или чиновниците до работните им места за интервала, избран в заповедта. Със Заповед РД-01-124 от 13.03.2020 година на Министъра на опазването на здравето не се прекратява работата на предприятията, а се преустановяват визитите в редица обекти. Предложената редакция на член 120в отразява действителната обстановка.

2. В Преходни и заключителни разпоредби ЗМДВИП, § 4., т. 3, писмен знак " а “:

Ал. 2 на член 138а да бъде променена и допълнена, както следва:

" (2) В предприятието, в част от него или за обособени служащи или чиновници работодателят може да откри за целия интервал на оповестено изключително състояние или за част от този интервал ненапълно работно време за служащите и чиновниците, които работят на цялостно работно време. "

Предложената редакция разрешава еластичност на работодателя при определяне на ненапълно работно време, съгласно действителната си нужда.

3. В Преходни и заключителни разпоредби ЗМДВИП, § 4., т. 4:

Алинея 1 на член 173а да бъде променена и допълнена, както следва:

Думите " със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган “ да бъдат заличени, а думата " прекратена “ да бъде сменена с думата " спряна “ и текстът да придобие следната редакция:

" (1) Когато, заради оповестено изключително състояние е спряна работата на предприятието, на част от предприятието или на обособени служащи и чиновници, работодателят има право да даде платения годишен отпуск на служащия или служителя и без негово единодушие, в това число на служащ или чиновник, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

4. В Преходни и заключителни разпоредби ЗМДВИП §4., т. 5.

4.1. Заглавието да бъде изменено, както следва:

" Обезщетение при прекъсване на работата и при открито ненапълно работно време при оповестено изключително състояние “

4.2. текстът на член 267а да бъде променен, както следва:

" Чл. 267а. (1) За времето на прекъсване на работата в случаите по член 120в, както и при определяне на ненапълно работно време от работодателя по член 138а, алинея 2 от Кодекса на труда, служащият или служителят има право на парично обезщетение по реда на §6 от Преходните и заключителни разпореждания на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година Периодът на прекъсване на работа се зачита за трудов стаж.

(2) При въвеждане на ненапълно работно време от работодателя по член 138а, алинея 2 от Кодекса на труда, размерът на паричното обезщетение се дефинира съразмерно на неотработеното време. “

5. В Преходни и заключителни разпоредби ЗМДВИП §5

1. Добавя се нова т. 3 със следното наличие:

3. В член 9 алинея 2 се прибавя нова т. 6:

" т. 6. през което лицето е получавало парично обезщетение по член 267а КТ. “

С предлаганото изменение се планува интервалът на приемане на обезщетение по реда на член 267а да се зачита за застрахователен стаж, без да се дължи внасяне на осигурителни вноски.

6. В Преходни и заключителни разпоредби ЗМДВИП § 6

Текстът да придобие следната редакция:

§6. (1) По време на действието на този закон, само че за период не по-дълъг от три месеца, Националният застрахователен институт превежда парично обезщетение в размер на 60 на 100 от размера на осигурителния приход за месец януари 2020 година на лица, обезпечени по член 4, алинея 1, т. 1 от Кодекса за обществено обезпечаване от осигурители, отговарящи на критерии, избрани с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответните обезпечени лица в период до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.

(2) Средствата, превеждани по реда на алинея 1, са за сметка на фонд " Безработица " на държавното публично обезпечаване.

(3) Осигурителите по алинея 1 подават до Агенция по заетостта информация за лицата, попадащи в режима по член 120в или 267а по ред и условия, избрани в акт на Министерския съвет.

7. Да се сътвори точка в ПРЗ ЗМДВИП със следното наличие:

" Дължимите компенсации на обезпечените лица, посочени в заявките, подадени по реда на §6. от Преходните и заключителни разпореждания на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, преди влизане в действие на този закон, се изплащат по реда на този закон. “

С оферти текст се уреждат случаите на към този момент подадените заявки.