Антон Чехов: Кои са културните хора
Антон Павлович Чехов е общоизвестен съветски създател, занаятчия на късия роман, на спестовния, само че изразителен език и иронията, с която се отнася към света. Епохата в тогавашна Русия изобилства от затворени " висши " общества, където царуват лични порядки, само че клонящи към френската просвета и фасон. На респект са интелектуалците, създателите, както и меценати- дворяни и военна аристокрация.
Чехов е в апогея на славата си, когато получава зов за помощ от своя по- дребен брат, художникът Николай Чехов. Той обезверено желае да бъде признат от някое от тези общества, само че не знае метода. Смътно подозира, че с изключение на гений, той би трябвало да има държание и качества, които обаче остават цялостна мистерия за него.
Остроумният и остроумен брат му дава отговор с едно писмо, останало като справочник на културните хора. И в световноизвестните си произведения, и в персоналния си живот, геният е гений във всичко, което прави. Колкото е по- огромен, толкоз по- дълго във времето отеква делото му. Дори и през днешния ден, това писмо звучи настоящо:
“Често ми се оплакваш, че хората „ не те схващат ”! Гьоте и Нютон не са се оплаквали от това… Само Христос, само че той е говорел за своята теория, а не за себе си… Хората те схващат идеално добре. Ако ти не се разбираш, виновността не е тяхна.
Уверявам те като твой брат и като другар, че те разбирам и ти съчувствам с цялото си сърце. Познавам положителните ти качества, както познавам петте си пръста. Имаш единствено един минус и погрешността на твоята позиция, твоето злощастие и твоето неразположение на стомаха се дължат напълно на него. Това е твоята цялостна липса на просвета. Прости ми апелирам те, само че veritas magis amicitiae*. Разбираш, че животът има своите условия. За да се усеща комфортно измежду образовани хора, с цел да бъде като вкъщи си и благополучен с тях, човек би трябвало да бъде просветен до избрана степен.
Културните хора би трябвало съгласно мен да дават отговор на следните условия:
1. Те почитат човешката персона и за това са постоянно благи, деликатни, общителни и подготвени да услужат на другите. Прощават шума, студа и изсушеното месо, и остроумието, и наличието на непознати в домовете им.
2. Те не симпатизират единствено на просяците и котките. Сърцето ги боли за това, което очите не могат да видят… Стоят будни през нощта, с цел да оказват помощ на П.., да платят образованието на братята им и да купят облекла на майка им.
3. Те почитат имуществото на другите и по тази причина си заплащат задълженията.
4. Те са почтени и се ужасяват от лъжата като от огън. Не лъжат даже за дребни неща. Лъжата е засегнатост за слушателите и ги слага в по-низша позиция в очите на говорещите. Не се преструват, държат се на улицата, както вкъщи, не се перчат пред по-скромните си приятели. От почитание към ушите на другите, те по-често мълчат, в сравнение с приказват.
5. Те не омаловажават себе си, с цел да търсят състрадание. Не си играят със струните на сърцата на другите хора, с цел да ги карат да въздишат и да ги употребяват. Не споделят „ Аз съм неразбираем. ” или „ Аз съм към този момент излишен. ”, тъй като целият този блян към на ниска цена резултат е пошъл, изхабен, фалшив…
6. Не имат плитка суетливост. Не се вълнуват от такива подправени диаманти като познаването на звезди, здрависването с П., слушането на възторзите на инцидентен наблюдаващ на киноспектакъл, известността в кръчмите…
7. Ако имат гений, те го уважат. За него жертват останалото – дами, вино, суетност… Те са горди със своя талант… Освен това са взискателни към себе си.
8. Те развиват естетическото възприятие у себе си. Те не могат да си легнат с дрехите; да гледат пукнатини, цялостни с буболечки, по стените си; да дишат неприятен въздух; да върят по наплют под. Не търсят просветеност (у индивида до себе си), която се демонстрира в непрекъснато лъгане. Те желаят, изключително в случай че са актьори, прохлада, грациозност, човещина. Не лочат водка когато и да е на деня и нощта; не душат към шкафовете, тъй като не са свине и знаят, че не са. Пият, единствено когато са свободни, с повод… Защото желаят mens sana in corpore sano**.
И по този начин нататък. Такива са културните хора. За да си културен и да не стоиш по-долу от равнището на твоето обграждане, не е задоволително да си чел „ Записките на Пикуик ”*** или да си научил монолога от „ Фауст ”…
“Необходима е непрекъсната работа, денонощно, непрестанно четене, учене, воля… Всеки час е скъпоценен… ”
Ела при нас, разбий шишето с водка, легни и чети… Тургенев, в случай че желаеш, който не си чел.
Трябва да се откажеш от твоята суетливост, ти не си дете… ще станеш на тридесет скоро.
Време е!
Очаквам те… Всички ние те чакаме. ”
* Истината стои над другарството
** Здрав разум в крепко тяло.
*** „ Посмъртните мемоари на клуба Пикуик “, прочут разказ по това време на Чарлз Дикенс.
Чехов е в апогея на славата си, когато получава зов за помощ от своя по- дребен брат, художникът Николай Чехов. Той обезверено желае да бъде признат от някое от тези общества, само че не знае метода. Смътно подозира, че с изключение на гений, той би трябвало да има държание и качества, които обаче остават цялостна мистерия за него.
Остроумният и остроумен брат му дава отговор с едно писмо, останало като справочник на културните хора. И в световноизвестните си произведения, и в персоналния си живот, геният е гений във всичко, което прави. Колкото е по- огромен, толкоз по- дълго във времето отеква делото му. Дори и през днешния ден, това писмо звучи настоящо:
“Често ми се оплакваш, че хората „ не те схващат ”! Гьоте и Нютон не са се оплаквали от това… Само Христос, само че той е говорел за своята теория, а не за себе си… Хората те схващат идеално добре. Ако ти не се разбираш, виновността не е тяхна.
Уверявам те като твой брат и като другар, че те разбирам и ти съчувствам с цялото си сърце. Познавам положителните ти качества, както познавам петте си пръста. Имаш единствено един минус и погрешността на твоята позиция, твоето злощастие и твоето неразположение на стомаха се дължат напълно на него. Това е твоята цялостна липса на просвета. Прости ми апелирам те, само че veritas magis amicitiae*. Разбираш, че животът има своите условия. За да се усеща комфортно измежду образовани хора, с цел да бъде като вкъщи си и благополучен с тях, човек би трябвало да бъде просветен до избрана степен.
Културните хора би трябвало съгласно мен да дават отговор на следните условия:
1. Те почитат човешката персона и за това са постоянно благи, деликатни, общителни и подготвени да услужат на другите. Прощават шума, студа и изсушеното месо, и остроумието, и наличието на непознати в домовете им.
2. Те не симпатизират единствено на просяците и котките. Сърцето ги боли за това, което очите не могат да видят… Стоят будни през нощта, с цел да оказват помощ на П.., да платят образованието на братята им и да купят облекла на майка им.
3. Те почитат имуществото на другите и по тази причина си заплащат задълженията.
4. Те са почтени и се ужасяват от лъжата като от огън. Не лъжат даже за дребни неща. Лъжата е засегнатост за слушателите и ги слага в по-низша позиция в очите на говорещите. Не се преструват, държат се на улицата, както вкъщи, не се перчат пред по-скромните си приятели. От почитание към ушите на другите, те по-често мълчат, в сравнение с приказват.
5. Те не омаловажават себе си, с цел да търсят състрадание. Не си играят със струните на сърцата на другите хора, с цел да ги карат да въздишат и да ги употребяват. Не споделят „ Аз съм неразбираем. ” или „ Аз съм към този момент излишен. ”, тъй като целият този блян към на ниска цена резултат е пошъл, изхабен, фалшив…
6. Не имат плитка суетливост. Не се вълнуват от такива подправени диаманти като познаването на звезди, здрависването с П., слушането на възторзите на инцидентен наблюдаващ на киноспектакъл, известността в кръчмите…
7. Ако имат гений, те го уважат. За него жертват останалото – дами, вино, суетност… Те са горди със своя талант… Освен това са взискателни към себе си.
8. Те развиват естетическото възприятие у себе си. Те не могат да си легнат с дрехите; да гледат пукнатини, цялостни с буболечки, по стените си; да дишат неприятен въздух; да върят по наплют под. Не търсят просветеност (у индивида до себе си), която се демонстрира в непрекъснато лъгане. Те желаят, изключително в случай че са актьори, прохлада, грациозност, човещина. Не лочат водка когато и да е на деня и нощта; не душат към шкафовете, тъй като не са свине и знаят, че не са. Пият, единствено когато са свободни, с повод… Защото желаят mens sana in corpore sano**.
И по този начин нататък. Такива са културните хора. За да си културен и да не стоиш по-долу от равнището на твоето обграждане, не е задоволително да си чел „ Записките на Пикуик ”*** или да си научил монолога от „ Фауст ”…
“Необходима е непрекъсната работа, денонощно, непрестанно четене, учене, воля… Всеки час е скъпоценен… ”
Ела при нас, разбий шишето с водка, легни и чети… Тургенев, в случай че желаеш, който не си чел.
Трябва да се откажеш от твоята суетливост, ти не си дете… ще станеш на тридесет скоро.
Време е!
Очаквам те… Всички ние те чакаме. ”
* Истината стои над другарството
** Здрав разум в крепко тяло.
*** „ Посмъртните мемоари на клуба Пикуик “, прочут разказ по това време на Чарлз Дикенс.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ