Д-р Антон Панчев: Палят автомобилите на косовски сърби, които са се сменили номерата на колите
Антон Панчев е лекар по политология, академични учител и преводач с албански език
- Д-р Панчев, промяната на сръбските регистрационни номера в на колите в Косово получи нова пролонгация, този път до април. Очаквате ли, макар отлагането, да има ескалация в идващите месеци? Ето, през днешния ден да вземем за пример, пристигна вест, че Вучич отсрочва визитите си в чужбина поради желанието на косовските сърби да се отдръпват от институциите в Косово.
- Напрежението сред Сърбия и Косово е непрекъснато – просто има интервали на ескалация, които следват избрана цикличност. Посланикът на Съединени американски щати в Прищина предложи на държавното управление на Косово срокът за промяна на номерата, който изтичаше на 31 октомври, да бъде продължен с 10 месеца, само че министър-председателят Албин Курти избра една компромисна мярка, която също увеличи напрежението, само че това е неизбежно поради чувствителността на въпросите.
Ескалацията идва нормално от активността на сръбските паралелни и незаконни структури в Косово, които са дирижирани от ръководещите в Белград. Ръководителите на тези структури заплашват с овакантяване на косовските институции от страна на сръбските чиновници, има случаи на принуждение против косовски сърби, които са сменили номерата си – палят им колите. Няма нищо по-лесно от това да се предвижда, че от време на време ще има нови етапи на ескалация.
- Засега нито една от страните не е склонна на взаимни отстъпки. Какво би могло да се случи след новия период?
- Съставът на новото държавно управление на Сърбия е явен сигнал от президента Александър Вучич, че в Белград няма да вършат никакви взаимни отстъпки и отстъпки от своята позиция през идващите месеци. Външен министър стана Ивица Дачич, който е родом от Призрен, а отпред на Министерство на вътрешните работи и на органите за сигурност застават „ ястреби ”. В Прищина обаче нещата не стоят по този начин. Вярно е, че министър-председателят Албин Курти отхвърля всевъзможни оферти за споразумяване на спора със Сърбия, които биха заплашили одобряването на независимостта, суверенитета и териториалната целокупност на страната, само че опозиционните партии подават ясни сигнали, че са подготвени да извършват рекомендациите на интернационалните сътрудници и да одобряват взаимни отстъпки със Сърбия.
Тези взаимни отстъпки включва приемането на основаването на Асоциацията на сръбските общини, която конструкция би основала фактическа автономност за косовските сърби, както и други отстъпки, свързани с използването на подписани съглашения, само че които повреждат суверенитета на Косово.
- Към края на октомври Сърбия приведе армията си на по-високо равнище на бойна подготвеност. Може ли да пламне още веднъж спор в района?
- Сръбските управляващи постоянно правят военни учения и заплашват с приложимост на мощ, само че въоръжен спор не може да има, тъй като Сърбия не може да си го разреши по никакъв метод.
Република Сърбия е извънредно дейна в своята районна политика и не се колебае да употребява всевъзможни принадлежности, даже и опасността от потребление на мощ. Институциите в Белград непосредствено нападат и слагат под въпрос суверенитета, териториалната целокупност, независимостта на Косово, Черна гора и Босна и Херцеговина, като без никакво съмнение приказват и за потребление на военна мощ дори по незначителни мотиви. Сърбия пази нападателно своите ползи, както ги схващат, въпреки и в комплицирана интернационална конюнктура, защото не се употребява от ефикасна външна поддръжка.
Учудващо е обаче държанието на Европейски Съюз и Съединени американски щати, които в такива случаи реагират с обръщение „ страните (!) да се въздържат от приложимост на мощ ”. Може да ми е неприятно да го призная, само че очевидно Сърбия се употребява в интернационален проект с почитание и пази сполучливо своите позиции в комплицирана конюнктура, като не позволява външен напън при определянето на своите ползи и методите на тяхната отбрана.
- Каква е ролята на интернационалния фактор в този спор? Има ли действителни старания за неговото разрешаване или великите сили имат по-важни провокации пред себе си?
- Под интернационалния фактор би трябвало да разбираме най-много Европейски Съюз и Съединени американски щати, които имат свои пратеници, ангажирани с провеждането на договарянията сред Сърбия и Косово. През последните месеци и Англия се пробва да бъде дейна посредством своя формален представител за Балканите. Не може да има подозрение, че интернационалните медиатори биха се радвали да се подпише официално съглашение за споразумяване на спора, въпреки че неговото приложение ще бъде подозрително при всички случаи. Споразумение обаче няма, тъй като ръководещите и в Прищина, и в Белград не се поддават на интернационалния напън и пазят своите ползи съгласно личните си разбирания.
- Как огромният конфликт Изток-Запад се проектира върху проблемите сред Косово и Сърбия?
- Въпросът за Косово постоянно се употребява от висши съветски политически и дипломатически представители, в това число и от президента Владимир Путин, за обвинявания против Запада в двойни стандарти във връзка с Крим и Донбас. Това много тормози президента Вучич и сръбското публично мнение, само че постоянно по-късно те биват успокоявани от съветската дипломация, че нищо не може да разколебае поддръжката на Москва по косовския въпрос. Въпреки натиска от страна на Съединени американски щати и на Европейски Съюз, Сърбия не се тормози да задълбочава съдействието си с Русия и да координира външната си политика с Москва.
Смятам, че е обосновано да се направи догатката, че в Белград изчакват развиването на войната в Украйна с вяра, че след нейното привършване в европейски, а и в световен проект могат да настъпят по-благоприятни за ползите на Сърбия условия. От друга страна, Съединени американски щати и страните от Европейски Съюз остават единствено в границите на неоправдателната изразителност по отношение на държанието на Белград, само че не подхващат кой знае какви действителни ограничения, с цел да принудят Сърбия да се включи в глобите против Русия.
- Очаквате ли ускорение на европейската интеграция на Западните Балкани и в частност – на Сърбия?
- В самата Сърбия поддръжката за участието в Европейски Съюз е на най-ниските си равнища и то не е преди всичко в дневния ред на ръководещите в Белград. За да се форсира евроинтеграцията на Сърбия, в Белград би трябвало да се откажат от Косово, да одобряват редица хърватски претенции, да подхващат значими промени по посока на демократизация, само че това наподобява невероятно поради превъзходството на националистическите сили в тази страна. Албания има съществени проблеми с демокрацията след към този момент съвсем десетгодишното ръководство на Еди Рама, а страната е под сериозен гръцки напън по малцинствени, териториални и исторически въпроси, което ще забавя интеграцията.
Всички сме наясно с провокациите пред интеграцията на Република Северна Македония в Европейски Съюз, само че албанските партии и общност в тази страна желаят съществени промени на Конституцията и юридическото равнене на правата на албанците с тези на македонците като стартират от изравняването на статута на албанския език с този на формалния. Всички тези и доста други въпроси и проблеми не вещаят ускорение на евроинтеграцията макар честите пропагандни изказвания за противоположното от висшите представители на Европейски Съюз.
- Заговори се за френско-германско съглашение за споразумяване на проблемите сред Косово и Сърбия. Има ли изясненост какво съдържа то?
- Беше оповестен текстът на това предложение, само че занапред ще се договаря по неговите точки. Неговата същина е Сърбия в действителност да признае съществуването на Косово като държавно образувание, да не основава интернационалните проблеми пред косовската държавност, а въпросът за взаимното признание сред двете страни да се отсрочи за към 10 години. Косово би получило признаването от останалите 5 страни членки на Европейски Съюз и участие в интернационалните организации, до момента в който Сърбия ускорение на интеграцията в Европейски Съюз. Засега и двете страни наподобяват твърди в своите позиции – Сърбия отхвърля да признае даже в действителност независимостта на Косово, а държавното управление в Прищина желае взаимно признание и уважаване на суверенитета и независимостта на Косово. Тези позиции са непримирими и мъчно ще се откри компромис през идващите месеци, като ще се организират дълги и сложни договаряния по точките от това съглашение.
- В Берлин на 3 ноември приключи срещата сред водачите на шестте страни от Западните Балкани и Европейски Съюз в границите на по този начин наречения Берлински развой. Какъв е Вашият прочит на подписаните три съглашения?
- Да, интеграцията би трябвало да се развива и животът на жителите да се улеснява, само че съгласно мен по-голям е политическият прочит. Между Сърбия, Албания и Република Северна Македония преди няколко години беше основана самодейността „ Отворени Балкани ”. Споразуменията, подписани в Берлин, заместват съответните съглашения сред тези три страни, само че са по-всеобхватни, тъй като в тях вземат участие всички страни от този район и са подкрепени от Европейски Съюз. Това обаче не значи, че с „ Отворени Балкани ” е свършено като план, тъй като Сърбия прокарва свои политически цели посредством него в Република Северна Македония и Албания. Сърбия се изживява като неофициален, а даже и като фиктивен водач на тази група, което значи, че през идващите месеци Белград ще предложи още повече начинания за развиване на съдействието в границите на тази самодейност, като ще се пробва да притегля и политически фигури от другите страни, като Дритан Абазович от Черна гора.
- Във формата взе участие и служебният министър председател Гълъб Донев, който акцентира смисъла на подписания контракт сред „ Булгартрансгаз ” и държавната компания на Северна Македония „ ГА-МА “ за създаване на нов интерконектор. Движат се и други стопански планове, само че връзките София-Скопие остават напрегнати. Може ли да се стигне до нова ескалация?
- Отношенията ни с Република Северна Македония са в непрекъсната ескалация, тъй като такава е същността на идеологията, която задушава македонското общество – безусловна и последна ненавист против българите и България. Никакви инфраструктурни планове и стопански контакти няма да трансформират това.
Институционализираната и официализираната ненавист против българите ще продължи да се популяризира по всички вероятни канали, в това число и интернационалните, както и във всички пластове на популацията. Това значи дискриминация и гонене на всички македонски жители със непокътнато българско съзнание, заличаване на българското културно-историческо завещание, опазване и разширение на расистките нападки против българите и всичко останало от до болежка познатия ни македонистки репертоар. Всеки техен прогрес в процеса на евроинтеграцията ще ускорява тази ненавист и възприятието им за предимство по отношение на българите. Македонските партии и публичното им мнение ще отхвърлят вписването на българите в конституцията на страната, ще дискриминират без никакво терзание българите в тази страна. В последна сметка те ще бъдат подготвени да одобряват всички албански претенции, даже и за федерализиране на страната след няколко години, единствено и единствено да не разрешат в Република Северна Македония да има българи, които свободно да изявяват националното си съзнание.
Странна е цялостната илюзия на някои политически и интелектуални кръгове в София, които си мислят, че с евроатлантическата интеграция на Република Северна Македония проблемите ще се вземат решение. Напротив – ще се задълбочават, тъй като в Скопие, освен това с съображение, ще решат, че македонизмът е витална идеология, която се употребява с нужната интернационална поддръжка.
- Д-р Панчев, промяната на сръбските регистрационни номера в на колите в Косово получи нова пролонгация, този път до април. Очаквате ли, макар отлагането, да има ескалация в идващите месеци? Ето, през днешния ден да вземем за пример, пристигна вест, че Вучич отсрочва визитите си в чужбина поради желанието на косовските сърби да се отдръпват от институциите в Косово.
- Напрежението сред Сърбия и Косово е непрекъснато – просто има интервали на ескалация, които следват избрана цикличност. Посланикът на Съединени американски щати в Прищина предложи на държавното управление на Косово срокът за промяна на номерата, който изтичаше на 31 октомври, да бъде продължен с 10 месеца, само че министър-председателят Албин Курти избра една компромисна мярка, която също увеличи напрежението, само че това е неизбежно поради чувствителността на въпросите.
Ескалацията идва нормално от активността на сръбските паралелни и незаконни структури в Косово, които са дирижирани от ръководещите в Белград. Ръководителите на тези структури заплашват с овакантяване на косовските институции от страна на сръбските чиновници, има случаи на принуждение против косовски сърби, които са сменили номерата си – палят им колите. Няма нищо по-лесно от това да се предвижда, че от време на време ще има нови етапи на ескалация.
- Засега нито една от страните не е склонна на взаимни отстъпки. Какво би могло да се случи след новия период?
- Съставът на новото държавно управление на Сърбия е явен сигнал от президента Александър Вучич, че в Белград няма да вършат никакви взаимни отстъпки и отстъпки от своята позиция през идващите месеци. Външен министър стана Ивица Дачич, който е родом от Призрен, а отпред на Министерство на вътрешните работи и на органите за сигурност застават „ ястреби ”. В Прищина обаче нещата не стоят по този начин. Вярно е, че министър-председателят Албин Курти отхвърля всевъзможни оферти за споразумяване на спора със Сърбия, които биха заплашили одобряването на независимостта, суверенитета и териториалната целокупност на страната, само че опозиционните партии подават ясни сигнали, че са подготвени да извършват рекомендациите на интернационалните сътрудници и да одобряват взаимни отстъпки със Сърбия.
Тези взаимни отстъпки включва приемането на основаването на Асоциацията на сръбските общини, която конструкция би основала фактическа автономност за косовските сърби, както и други отстъпки, свързани с използването на подписани съглашения, само че които повреждат суверенитета на Косово.
- Към края на октомври Сърбия приведе армията си на по-високо равнище на бойна подготвеност. Може ли да пламне още веднъж спор в района?
- Сръбските управляващи постоянно правят военни учения и заплашват с приложимост на мощ, само че въоръжен спор не може да има, тъй като Сърбия не може да си го разреши по никакъв метод.
Република Сърбия е извънредно дейна в своята районна политика и не се колебае да употребява всевъзможни принадлежности, даже и опасността от потребление на мощ. Институциите в Белград непосредствено нападат и слагат под въпрос суверенитета, териториалната целокупност, независимостта на Косово, Черна гора и Босна и Херцеговина, като без никакво съмнение приказват и за потребление на военна мощ дори по незначителни мотиви. Сърбия пази нападателно своите ползи, както ги схващат, въпреки и в комплицирана интернационална конюнктура, защото не се употребява от ефикасна външна поддръжка.
Учудващо е обаче държанието на Европейски Съюз и Съединени американски щати, които в такива случаи реагират с обръщение „ страните (!) да се въздържат от приложимост на мощ ”. Може да ми е неприятно да го призная, само че очевидно Сърбия се употребява в интернационален проект с почитание и пази сполучливо своите позиции в комплицирана конюнктура, като не позволява външен напън при определянето на своите ползи и методите на тяхната отбрана.
- Каква е ролята на интернационалния фактор в този спор? Има ли действителни старания за неговото разрешаване или великите сили имат по-важни провокации пред себе си?
- Под интернационалния фактор би трябвало да разбираме най-много Европейски Съюз и Съединени американски щати, които имат свои пратеници, ангажирани с провеждането на договарянията сред Сърбия и Косово. През последните месеци и Англия се пробва да бъде дейна посредством своя формален представител за Балканите. Не може да има подозрение, че интернационалните медиатори биха се радвали да се подпише официално съглашение за споразумяване на спора, въпреки че неговото приложение ще бъде подозрително при всички случаи. Споразумение обаче няма, тъй като ръководещите и в Прищина, и в Белград не се поддават на интернационалния напън и пазят своите ползи съгласно личните си разбирания.
- Как огромният конфликт Изток-Запад се проектира върху проблемите сред Косово и Сърбия?
- Въпросът за Косово постоянно се употребява от висши съветски политически и дипломатически представители, в това число и от президента Владимир Путин, за обвинявания против Запада в двойни стандарти във връзка с Крим и Донбас. Това много тормози президента Вучич и сръбското публично мнение, само че постоянно по-късно те биват успокоявани от съветската дипломация, че нищо не може да разколебае поддръжката на Москва по косовския въпрос. Въпреки натиска от страна на Съединени американски щати и на Европейски Съюз, Сърбия не се тормози да задълбочава съдействието си с Русия и да координира външната си политика с Москва.
Смятам, че е обосновано да се направи догатката, че в Белград изчакват развиването на войната в Украйна с вяра, че след нейното привършване в европейски, а и в световен проект могат да настъпят по-благоприятни за ползите на Сърбия условия. От друга страна, Съединени американски щати и страните от Европейски Съюз остават единствено в границите на неоправдателната изразителност по отношение на държанието на Белград, само че не подхващат кой знае какви действителни ограничения, с цел да принудят Сърбия да се включи в глобите против Русия.
- Очаквате ли ускорение на европейската интеграция на Западните Балкани и в частност – на Сърбия?
- В самата Сърбия поддръжката за участието в Европейски Съюз е на най-ниските си равнища и то не е преди всичко в дневния ред на ръководещите в Белград. За да се форсира евроинтеграцията на Сърбия, в Белград би трябвало да се откажат от Косово, да одобряват редица хърватски претенции, да подхващат значими промени по посока на демократизация, само че това наподобява невероятно поради превъзходството на националистическите сили в тази страна. Албания има съществени проблеми с демокрацията след към този момент съвсем десетгодишното ръководство на Еди Рама, а страната е под сериозен гръцки напън по малцинствени, териториални и исторически въпроси, което ще забавя интеграцията.
Всички сме наясно с провокациите пред интеграцията на Република Северна Македония в Европейски Съюз, само че албанските партии и общност в тази страна желаят съществени промени на Конституцията и юридическото равнене на правата на албанците с тези на македонците като стартират от изравняването на статута на албанския език с този на формалния. Всички тези и доста други въпроси и проблеми не вещаят ускорение на евроинтеграцията макар честите пропагандни изказвания за противоположното от висшите представители на Европейски Съюз.
- Заговори се за френско-германско съглашение за споразумяване на проблемите сред Косово и Сърбия. Има ли изясненост какво съдържа то?
- Беше оповестен текстът на това предложение, само че занапред ще се договаря по неговите точки. Неговата същина е Сърбия в действителност да признае съществуването на Косово като държавно образувание, да не основава интернационалните проблеми пред косовската държавност, а въпросът за взаимното признание сред двете страни да се отсрочи за към 10 години. Косово би получило признаването от останалите 5 страни членки на Европейски Съюз и участие в интернационалните организации, до момента в който Сърбия ускорение на интеграцията в Европейски Съюз. Засега и двете страни наподобяват твърди в своите позиции – Сърбия отхвърля да признае даже в действителност независимостта на Косово, а държавното управление в Прищина желае взаимно признание и уважаване на суверенитета и независимостта на Косово. Тези позиции са непримирими и мъчно ще се откри компромис през идващите месеци, като ще се организират дълги и сложни договаряния по точките от това съглашение.
- В Берлин на 3 ноември приключи срещата сред водачите на шестте страни от Западните Балкани и Европейски Съюз в границите на по този начин наречения Берлински развой. Какъв е Вашият прочит на подписаните три съглашения?
- Да, интеграцията би трябвало да се развива и животът на жителите да се улеснява, само че съгласно мен по-голям е политическият прочит. Между Сърбия, Албания и Република Северна Македония преди няколко години беше основана самодейността „ Отворени Балкани ”. Споразуменията, подписани в Берлин, заместват съответните съглашения сред тези три страни, само че са по-всеобхватни, тъй като в тях вземат участие всички страни от този район и са подкрепени от Европейски Съюз. Това обаче не значи, че с „ Отворени Балкани ” е свършено като план, тъй като Сърбия прокарва свои политически цели посредством него в Република Северна Македония и Албания. Сърбия се изживява като неофициален, а даже и като фиктивен водач на тази група, което значи, че през идващите месеци Белград ще предложи още повече начинания за развиване на съдействието в границите на тази самодейност, като ще се пробва да притегля и политически фигури от другите страни, като Дритан Абазович от Черна гора.
- Във формата взе участие и служебният министър председател Гълъб Донев, който акцентира смисъла на подписания контракт сред „ Булгартрансгаз ” и държавната компания на Северна Македония „ ГА-МА “ за създаване на нов интерконектор. Движат се и други стопански планове, само че връзките София-Скопие остават напрегнати. Може ли да се стигне до нова ескалация?
- Отношенията ни с Република Северна Македония са в непрекъсната ескалация, тъй като такава е същността на идеологията, която задушава македонското общество – безусловна и последна ненавист против българите и България. Никакви инфраструктурни планове и стопански контакти няма да трансформират това.
Институционализираната и официализираната ненавист против българите ще продължи да се популяризира по всички вероятни канали, в това число и интернационалните, както и във всички пластове на популацията. Това значи дискриминация и гонене на всички македонски жители със непокътнато българско съзнание, заличаване на българското културно-историческо завещание, опазване и разширение на расистките нападки против българите и всичко останало от до болежка познатия ни македонистки репертоар. Всеки техен прогрес в процеса на евроинтеграцията ще ускорява тази ненавист и възприятието им за предимство по отношение на българите. Македонските партии и публичното им мнение ще отхвърлят вписването на българите в конституцията на страната, ще дискриминират без никакво терзание българите в тази страна. В последна сметка те ще бъдат подготвени да одобряват всички албански претенции, даже и за федерализиране на страната след няколко години, единствено и единствено да не разрешат в Република Северна Македония да има българи, които свободно да изявяват националното си съзнание.
Странна е цялостната илюзия на някои политически и интелектуални кръгове в София, които си мислят, че с евроатлантическата интеграция на Република Северна Македония проблемите ще се вземат решение. Напротив – ще се задълбочават, тъй като в Скопие, освен това с съображение, ще решат, че македонизмът е витална идеология, която се употребява с нужната интернационална поддръжка.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ