Недялков: Тук съдиите свирят не това, което виждат
Антон Недялков даде изявление за предаването „ Код Спорт по ТВ+ ден преди да замине за Съединени американски щати и да се причисли към новия си тим Далас. В паузата на шампионата ЦСКА изненада с изходящия трансфер в не по-малко изненадващата дестинация – американската Мейджър Лийг Сокър. Срещу сумата от 1 милион и 500 хиляди $ „ армейците “ продадоха един от титулярните си бранители. Недялков получи късмет да търси американската фантазия след 53 мача с алената фланелка и три участия за националния тим на България. На 24 години той се смята за един от дребното нови гении, появили се през последните пет сезона в родния футбол. Бранителят е една от рожбите на академията на Литекс и в това време един от най-скромните футболисти на „ Българска войска “. Старт в елитния футбол му даде не какъв да е, а Христо Стоичков, който през 2012 година водеше в елита ловешкия отбор. Сега точно кавалерът на „ Златната топка “ имаше съществено присъединяване в задокеанския трансфер.
- Здравей, Антоне! Готов ли си да търсиш американската фантазия?
- Малко изведнъж се получи този трансфер, само че несъмнено съм подготвен. Винаги съм желал това да се получи. Освен това доста мъчно хората отиват в Америка, случва се най-много когато привършват кариерата си. За мен предизвикването е доста огромно и съм подготвен за него.
- Сменяш схемата – не е значимо от кое място си тръгнал, а къде ще свършиш. Научи ли си към този момент домашното? Какво знаеш за Далас?
- Разпитах и ми споделиха, че градът не е доста гръмък. Нормално градче с готини хора. Градът на каубоите с най-хубавото телешко месо. Отборът не е от най-класните, само че е порядъчен отбор, който се бори да завоюва нещо, както някои от междинните тимове тук в България.
- Кой е треньорът? Кои са другите чужденци в тима?
- Треньорът е Оскар Пареха. Бил е национал и е другар със Стоичков. За футболистите нищо не знам. Мисля, че неотдавна са взели някогашен швейцарски национал. Прехвърлил е 30-те, само че е играл в Тотнъм и Ювентус. Казва се Рето Циглер. Взимат повече играчи от Мексико и по-малко от Европа. Нормално е, тъй като въпреки всичко е по-далече. За самия футбол споделят, че не е толкоз развъртян, само че се пробват да стигнат равнището на европейския. Играят за много купи, както и в една от шампионските лиги, мисля че за КОНКАКАФ. Опитват се да се развиват и да надграждат.
- Как си с британския?
- Усъвършенствам го. Надявам се там да го подобря.
- Оскар Пареха е колумбиец, има осем сезона като футболист в Далас. Наясно ли си с проектите за подготовка на тима?
- Започваме на 22 януари. Ще има интервал за медицински проби и по-късно стартираме. На 22 февруари има мач за купата. Надявам се да съм подготвен и да се включа. На 3 март е първият дуел за шампионата, като до октомври се играе непрестанно. След това стартират плейофи до декември. Колкото повече мачове, толкоз по-добре за мен.
- Разкажи по какъв начин се разви прехвърлянето. От кого разбра за интереса към теб? В какъв брой мача са те следили американските съгледвачи?
- Стефан Бакалски, който е другар на Христо Стоичков, се свърза с мен и сподели, че има интерес. Отговорих му да се обади на господин Ганчев, тъй като аз не мога да направя нищо. Дори и да желая да отида незабавно, решението е на господин Ганчев. Мисля, че два или три пъти са ме гледали и по-късно са взели решението, че желаят да ме привлекат.
- Веднага ли реши да приемеш това предизвикателство или ти беше нужно някакво време?
- Доста време, повече от месец комуникирахме, тъй като не е Европа, където мога да отида за два часа със аероплан и да се прибера при околните си. Все отново това разстояние се взима за 15 часа със аероплан, много е надалеч. Говорихме и стигнахме до извода, че би трябвало да отида. Това е късмет, който не трябва да се пропуща. Предизвикателство е, риск е, само че би трябвало да се опитва. Ако не пробваш, след време може да съжаляваш.
- С какво най-вече се рискува?
- Голямо разстояние, околните няма да са до мен, ще бъда самичък. По-трудно ще ме гледат от националния тим, тъй като и той е значим, би трябвало да го развиваме и него. И клубовете от Европа по-трудно ще ме наблюдават, с цел да стане нещо след време.
- Христо Стоичков бе индивидът, който ти даде път в Литекс. Сега оказа помощ и за първия ти трансфер в чужбина. Питаш ли го за препоръки?
- От много от дълго време не се бях чувал с него. Докато беше треньор в Литекс, постоянно сме разговаряли. Винаги ми е давал препоръки и постоянно съм гледал да ги съблюдавам, опитвал съм се и да ги надграждам. Най-често ми е казвал да бъда себе си, да давам оптималното. Това е футбол и каквото стане.
- Какво ти сподели за Далас? Доколкото знам има положителни връзки с мексикански клубове, както и с отбори от Европа…
- Да, откакто стана договорката, ми се обади да ме поздрави и да ми пожелае триумф. Обясни ми, че градът е доста добър. Правят доста изходящи прехвърляния в Мексико, както и по другите щати в Америка. Каза, че е добър трамплин за мен. Пожела ми триумф и се надява да се развия.
- Приемаш това ново предизвикателство да играеш в Мейджър Лийг Сокър, само че мислиш ли за Европа?
- Да, всеки футболист желае да отиде да играе в Европа. Там е всичко, там се развива футболът, там играят огромните звезди, там са и огромните пари.
- В кой шампионат би желал да играеш?
- Аз съм последовател на испанското състезание. Футболът не е толкоз корав, а е по-техничен. Ако имам опция да играя там някой ден, с наслада бих отишъл.
- Разделяш се с ЦСКА по средата на сезона. Смяташ ли, че отборът има сили за шампионска купа?
- Определено има сили. Направихме много добър тим и колектив. Мисля, че с тези футболисти ЦСКА може да направи нещо огромно – да завоюва шампионската купа и купата на България. Най-важното е да участваме в Лига Европа или в Шампионската лига. Така ще върнем самочувствието на тима и на почитателите и всичко да тръгне, както е било.
- Ако ЦСКА победи със златните медали, един по право ще бъде и за теб, тъй като си играл в половината от мачовете през сезона. Ще дойдеш ли да го получиш?
- Ако са оставили един за мен, с наслада ще си го взема (смее се).
- Вече имаш два златни медала в кариерата си. Единият от тях е извоюван във край против Барселона. Помниш ли юношеския шампионат „ Юлиян Манзаров “ в Свищов?
- Да, беше много забавно. Като юноши доста постоянно участвахме в тези шампионати. Беше доста огромно предизвикателство за нас, по-малките, пък и като споделиха, че там ще бъде и юношеският тим на Барселона, беше нещо неповторимо за нас. Никога не бяхме виждали каталунците и някои от известните им треньори. Не взех огромно присъединяване в този мач, бях запаса. Имаше по-големи по възраст футболисти, които трябваше да играят. Бях благополучен от обстоятелството, че победихме и че спечелихме тези медали.
- Върнахме те при започване на твоята кариера. Как стартира с футбола? Лесно ли бе детството ти?
- Със сигурност детството ми не е било доста елементарно, тъй като майка ми и татко ми не са от заможно семейство, което разполага с огромни средства. Случвало се е някои деца, които нямат задоволително качества, бащите им да ги побутват със странични средства. Винаги съм се справял самичък и не съм желал помощ. Благодарен съм, тъй като много треньори от школата ми помогнаха. Разбира се, благодаря и на господин Ганчев, който ми даде късмет.
- С доста треньори ли си работил и кой най-вече те е впечатлявал?
- В юношеските си години съм сменил много треньори. В мъжкия футбол най-голямо усещане ми направиха Христо Стоичков и Любослав Пенев. За тях мога да кажа, че са доста положителни хора, доста положителни експерти и желаят да дадат на футболистите оптималното от работата си, с цел да могат те да вървят нагоре.
- Какво ги прави разнообразни?
- Не се поддават на провокации и не се оставят други хора да им дефинират разпоредбите. Не са послушни, както някои други.
- В Литекс при Стоичков игра в най-младия тим в историята на футбола ни, със междинна възраст 21 години и 6 месеца. Кой тогава бе тарторът на младоците?
- Как кой? Николай Бодуров постоянно е бил главатар! Давал ни е духа, желанието за игра, подкрепял ни е. А Стоичков единствено с наличието си ни надъхваше и ни даваше убеденост да играем. Бодуров бе един от водачите в тима, които сплотяваха колектива.
- В ЦСКА същата роля ли има?
- Определено. Без него, ЦСКА губи доста. Той е човек, който респектира съперника и вкарва боязън в другите, даже единствено с наличието си.
- Роден си в Ловеч. Имал ли си обичан тим като дребен? На кой отбор и състезател симпатизираш в този момент?
- Да, роден съм в Ловеч и постоянно съм желал да играя в Литекс. Няма по какъв начин да го скрия. Постигнах една фантазия – да играя в мъжкия тим. Но по-късно пристигнах в ЦСКА, а това е доста огромно нещо. Публиката е невероятна и ме завладя. Кара те да даваш още и още от себе си. В чужбина съчувствува на Реал (Мадрид).
- В Литекс стартира мощно, само че в един миг имаше спад във формата ти. Защо?
- И аз до ден-днешен се запитвам това. Може би тъй като ми се случиха няколко травми. Пък и тогава бях към момента млад – на 18-19 години. Може би за миг персоналният ми живот повлия на играта ми и го приписвам на това. Но мисля, че бързо стъпих на крайници. Вече съм се осъзнал и виждам действително на нещата.
- Кои са били най-тежките ти моменти в кариерата досега?
- Имах един доста тежък миг, когато Христо Стоичков ни беше треньор. Спука ми се белият дроб и ме оперираха. Другият ми тежък миг бе преди две години, когато татко ми умря. Още бях в Литекс и имах огромна потребност от поддръжка, само че се оправих.
- Много трагична бе обстановката с интервенцията ти. Ще кажеш ли освен това?
- Правиха ми две интервенции. Първият път беше доста неудобно, тъй като тогава ме извикаха за първи път в младежкия народен тим. По време на тренировката с Литекс внезапно получих доста внезапна болежка в гърдите. Много ме болеше, само че изкарах заниманието. Казах на масажистите и на доктора, че нещо не е наред. Дишането ми беше затруднено и доста ме болеше. Казаха ми, че може да не е от гърдите, а от гърба и ми дадоха обезболяващи. Но се прибрах и болката се усили. На сутринта отидох в болничното заведение, където ми споделиха, че се е спукал белият дроб. Не можех да допускам – по какъв начин може да се спука от нищо? Тогава бях по-слаб физически и ми обясниха, че може това да е повода, тъй като има предпоставки да се случват такива неща. Оперираха ме, всичко мина. След един месец се оправих, почнах да упражнявам, даже играх мачове. След един дуел с Локомотив Пловдив, който спечелихме, на идващия ден както си стоях, се получи същото. Трябваше да се викат коли за спешна помощ, с цел да ме транспортират до София. Тогава господин Ганчев се обади на проф. Дани Петров в „ Света София “ и ме оперираха по неотложност. Беше неотложно, в случай че желаех да продължа да играя. Беше доста комплицирана обстановката. Възстановяването бе по-трудно и продължи два-три месеца.
- А изненада ли те признанието за най-хубав футболист на ЦСКА за сезон 2016/17?
- Отидох с настройката да играя и да дам всичко от себе си, с цел да оказа помощ на тима. Исках да са удовлетворени от мен както управлението, по този начин и почитателите. Благодарен и благополучен съм. Щом хората са ме оценили, значи съм си приключил работата и съм направил оптималното. Надявам се това да се случва и отсега нататък в новия ми тим.
- За теб българското състезание към този момент е история. Нека забележим умерено есента през твоите очи. Честен ли е шампионатът на България?
- В някои обстановки в действителност има корупция и бутане на други тимове. Съдиите несъмнено доста ги подпират, свирят не това, което виждат. За мен по-честно би било да ги оставят да вършат това или да намерят хора, които схващат от тази работа, да седнат и да им обяснят защо става въпрос. Не може да се вършат такива обикновени неточности. А напоследък станаха и доста. От това губи българският футбол, губи се и публиката. Като цяло губим всички, освен футболистите.
- Идват пет мача за два месеца с Левски. Ще ти липсва ли адреналинът? Ще ги гледаш ли?
- Определено ще ми липсва. Още не съм сигурен дали ще мога да ги виждам, само че в случай че имам опция, с наслада ще го направя. Надявам се да победим и в петте мача. Аз съм максималист и обичам всичко да е по доста. А и щом се отнася за Левски, би трябвало да ги бием.
- Как усещаш ситуацията в националния отбор на България? Кога ще се класираме на огромно състезание?
- Въпросът по кое време ще се класираме на европейско или международно не би трябвало да е към мен, само че се надявам да стане. Колкото по-скоро, толкоз по-добре. Така ще можем да върнем хората по стадионите. От много от дълго време не ни обичат и не са последователи на националния тим. А по отношение на организацията и ситуацията в отбора – след идването на господин Хубчев нещата почнаха да се възстановяват и да стават по-добре. Той вкара дисциплината, която споделят, че преди не е имало и че всеки си е правил, каквото си желае. Сега не е по този начин - каквото се каже, се извършва.
- Няма по какъв начин да не е било тежко ситуацията, когато Люксембург ни водеше на полувремето…
- Аз взех присъединяване в този мач и беше много мъчно. Може би за миг ги подценихме, само че излязохме мобилизирани и съсредоточени, с цел да спечелим. Все отново е Люксембург, не може да се каже, че е обикновено да ни победи или да вземе точка. Беше ни позор от обстоятелството, че не можахме да ги победим. Треньорът беше гневен и ние си го заслужавахме. Сами сме си отговорни, че не можахме да спечелим.
- Един персонален въпрос – самичък ли заминаваш за Съединени американски щати?
- За момента пътувам самичък. Искам да отида, да видя по какъв начин е ситуацията, по какъв начин ще ми потръгне и по-късно ще пристигна индивидът до мен.
- Какъв си отвън терена – отшелник или обожател на шумни купони? Имаш ли занимание? Как разпускаш?
- Доста сътрудници ме познават и знаят, че не обичам да вървя по нощни заведения. Понякога се случва и купонясвам. Винаги след подготовка обичам да се прибера у дома - да вечерям, да си почивам, да виждам телевизия. Обичам киното, разходките, спокойствието отвън терена, тъй като от време на време ми е нужно. Доста пъти са ми казвали, че въобще не наподобявам на футболист. Но това, че съм футболист, не значи, че би трябвало да съм по нощните заведения, да пуша и да пия. Това е специалността ми и аз я извършвам, както другите хора. Те вървят от 8 до 17 часа на работа и съблюдават разпоредбите. Така виждам да върша и аз.
- Здравей, Антоне! Готов ли си да търсиш американската фантазия?
- Малко изведнъж се получи този трансфер, само че несъмнено съм подготвен. Винаги съм желал това да се получи. Освен това доста мъчно хората отиват в Америка, случва се най-много когато привършват кариерата си. За мен предизвикването е доста огромно и съм подготвен за него.
- Сменяш схемата – не е значимо от кое място си тръгнал, а къде ще свършиш. Научи ли си към този момент домашното? Какво знаеш за Далас?
- Разпитах и ми споделиха, че градът не е доста гръмък. Нормално градче с готини хора. Градът на каубоите с най-хубавото телешко месо. Отборът не е от най-класните, само че е порядъчен отбор, който се бори да завоюва нещо, както някои от междинните тимове тук в България.
- Кой е треньорът? Кои са другите чужденци в тима?
- Треньорът е Оскар Пареха. Бил е национал и е другар със Стоичков. За футболистите нищо не знам. Мисля, че неотдавна са взели някогашен швейцарски национал. Прехвърлил е 30-те, само че е играл в Тотнъм и Ювентус. Казва се Рето Циглер. Взимат повече играчи от Мексико и по-малко от Европа. Нормално е, тъй като въпреки всичко е по-далече. За самия футбол споделят, че не е толкоз развъртян, само че се пробват да стигнат равнището на европейския. Играят за много купи, както и в една от шампионските лиги, мисля че за КОНКАКАФ. Опитват се да се развиват и да надграждат.
- Как си с британския?
- Усъвършенствам го. Надявам се там да го подобря.
- Оскар Пареха е колумбиец, има осем сезона като футболист в Далас. Наясно ли си с проектите за подготовка на тима?
- Започваме на 22 януари. Ще има интервал за медицински проби и по-късно стартираме. На 22 февруари има мач за купата. Надявам се да съм подготвен и да се включа. На 3 март е първият дуел за шампионата, като до октомври се играе непрестанно. След това стартират плейофи до декември. Колкото повече мачове, толкоз по-добре за мен.
- Разкажи по какъв начин се разви прехвърлянето. От кого разбра за интереса към теб? В какъв брой мача са те следили американските съгледвачи?
- Стефан Бакалски, който е другар на Христо Стоичков, се свърза с мен и сподели, че има интерес. Отговорих му да се обади на господин Ганчев, тъй като аз не мога да направя нищо. Дори и да желая да отида незабавно, решението е на господин Ганчев. Мисля, че два или три пъти са ме гледали и по-късно са взели решението, че желаят да ме привлекат.
- Веднага ли реши да приемеш това предизвикателство или ти беше нужно някакво време?
- Доста време, повече от месец комуникирахме, тъй като не е Европа, където мога да отида за два часа със аероплан и да се прибера при околните си. Все отново това разстояние се взима за 15 часа със аероплан, много е надалеч. Говорихме и стигнахме до извода, че би трябвало да отида. Това е късмет, който не трябва да се пропуща. Предизвикателство е, риск е, само че би трябвало да се опитва. Ако не пробваш, след време може да съжаляваш.
- С какво най-вече се рискува?
- Голямо разстояние, околните няма да са до мен, ще бъда самичък. По-трудно ще ме гледат от националния тим, тъй като и той е значим, би трябвало да го развиваме и него. И клубовете от Европа по-трудно ще ме наблюдават, с цел да стане нещо след време.
- Христо Стоичков бе индивидът, който ти даде път в Литекс. Сега оказа помощ и за първия ти трансфер в чужбина. Питаш ли го за препоръки?
- От много от дълго време не се бях чувал с него. Докато беше треньор в Литекс, постоянно сме разговаряли. Винаги ми е давал препоръки и постоянно съм гледал да ги съблюдавам, опитвал съм се и да ги надграждам. Най-често ми е казвал да бъда себе си, да давам оптималното. Това е футбол и каквото стане.
- Какво ти сподели за Далас? Доколкото знам има положителни връзки с мексикански клубове, както и с отбори от Европа…
- Да, откакто стана договорката, ми се обади да ме поздрави и да ми пожелае триумф. Обясни ми, че градът е доста добър. Правят доста изходящи прехвърляния в Мексико, както и по другите щати в Америка. Каза, че е добър трамплин за мен. Пожела ми триумф и се надява да се развия.
- Приемаш това ново предизвикателство да играеш в Мейджър Лийг Сокър, само че мислиш ли за Европа?
- Да, всеки футболист желае да отиде да играе в Европа. Там е всичко, там се развива футболът, там играят огромните звезди, там са и огромните пари.
- В кой шампионат би желал да играеш?
- Аз съм последовател на испанското състезание. Футболът не е толкоз корав, а е по-техничен. Ако имам опция да играя там някой ден, с наслада бих отишъл.
- Разделяш се с ЦСКА по средата на сезона. Смяташ ли, че отборът има сили за шампионска купа?
- Определено има сили. Направихме много добър тим и колектив. Мисля, че с тези футболисти ЦСКА може да направи нещо огромно – да завоюва шампионската купа и купата на България. Най-важното е да участваме в Лига Европа или в Шампионската лига. Така ще върнем самочувствието на тима и на почитателите и всичко да тръгне, както е било.
- Ако ЦСКА победи със златните медали, един по право ще бъде и за теб, тъй като си играл в половината от мачовете през сезона. Ще дойдеш ли да го получиш?
- Ако са оставили един за мен, с наслада ще си го взема (смее се).
- Вече имаш два златни медала в кариерата си. Единият от тях е извоюван във край против Барселона. Помниш ли юношеския шампионат „ Юлиян Манзаров “ в Свищов?
- Да, беше много забавно. Като юноши доста постоянно участвахме в тези шампионати. Беше доста огромно предизвикателство за нас, по-малките, пък и като споделиха, че там ще бъде и юношеският тим на Барселона, беше нещо неповторимо за нас. Никога не бяхме виждали каталунците и някои от известните им треньори. Не взех огромно присъединяване в този мач, бях запаса. Имаше по-големи по възраст футболисти, които трябваше да играят. Бях благополучен от обстоятелството, че победихме и че спечелихме тези медали.
- Върнахме те при започване на твоята кариера. Как стартира с футбола? Лесно ли бе детството ти?
- Със сигурност детството ми не е било доста елементарно, тъй като майка ми и татко ми не са от заможно семейство, което разполага с огромни средства. Случвало се е някои деца, които нямат задоволително качества, бащите им да ги побутват със странични средства. Винаги съм се справял самичък и не съм желал помощ. Благодарен съм, тъй като много треньори от школата ми помогнаха. Разбира се, благодаря и на господин Ганчев, който ми даде късмет.
- С доста треньори ли си работил и кой най-вече те е впечатлявал?
- В юношеските си години съм сменил много треньори. В мъжкия футбол най-голямо усещане ми направиха Христо Стоичков и Любослав Пенев. За тях мога да кажа, че са доста положителни хора, доста положителни експерти и желаят да дадат на футболистите оптималното от работата си, с цел да могат те да вървят нагоре.
- Какво ги прави разнообразни?
- Не се поддават на провокации и не се оставят други хора да им дефинират разпоредбите. Не са послушни, както някои други.
- В Литекс при Стоичков игра в най-младия тим в историята на футбола ни, със междинна възраст 21 години и 6 месеца. Кой тогава бе тарторът на младоците?
- Как кой? Николай Бодуров постоянно е бил главатар! Давал ни е духа, желанието за игра, подкрепял ни е. А Стоичков единствено с наличието си ни надъхваше и ни даваше убеденост да играем. Бодуров бе един от водачите в тима, които сплотяваха колектива.
- В ЦСКА същата роля ли има?
- Определено. Без него, ЦСКА губи доста. Той е човек, който респектира съперника и вкарва боязън в другите, даже единствено с наличието си.
- Роден си в Ловеч. Имал ли си обичан тим като дребен? На кой отбор и състезател симпатизираш в този момент?
- Да, роден съм в Ловеч и постоянно съм желал да играя в Литекс. Няма по какъв начин да го скрия. Постигнах една фантазия – да играя в мъжкия тим. Но по-късно пристигнах в ЦСКА, а това е доста огромно нещо. Публиката е невероятна и ме завладя. Кара те да даваш още и още от себе си. В чужбина съчувствува на Реал (Мадрид).
- В Литекс стартира мощно, само че в един миг имаше спад във формата ти. Защо?
- И аз до ден-днешен се запитвам това. Може би тъй като ми се случиха няколко травми. Пък и тогава бях към момента млад – на 18-19 години. Може би за миг персоналният ми живот повлия на играта ми и го приписвам на това. Но мисля, че бързо стъпих на крайници. Вече съм се осъзнал и виждам действително на нещата.
- Кои са били най-тежките ти моменти в кариерата досега?
- Имах един доста тежък миг, когато Христо Стоичков ни беше треньор. Спука ми се белият дроб и ме оперираха. Другият ми тежък миг бе преди две години, когато татко ми умря. Още бях в Литекс и имах огромна потребност от поддръжка, само че се оправих.
- Много трагична бе обстановката с интервенцията ти. Ще кажеш ли освен това?
- Правиха ми две интервенции. Първият път беше доста неудобно, тъй като тогава ме извикаха за първи път в младежкия народен тим. По време на тренировката с Литекс внезапно получих доста внезапна болежка в гърдите. Много ме болеше, само че изкарах заниманието. Казах на масажистите и на доктора, че нещо не е наред. Дишането ми беше затруднено и доста ме болеше. Казаха ми, че може да не е от гърдите, а от гърба и ми дадоха обезболяващи. Но се прибрах и болката се усили. На сутринта отидох в болничното заведение, където ми споделиха, че се е спукал белият дроб. Не можех да допускам – по какъв начин може да се спука от нищо? Тогава бях по-слаб физически и ми обясниха, че може това да е повода, тъй като има предпоставки да се случват такива неща. Оперираха ме, всичко мина. След един месец се оправих, почнах да упражнявам, даже играх мачове. След един дуел с Локомотив Пловдив, който спечелихме, на идващия ден както си стоях, се получи същото. Трябваше да се викат коли за спешна помощ, с цел да ме транспортират до София. Тогава господин Ганчев се обади на проф. Дани Петров в „ Света София “ и ме оперираха по неотложност. Беше неотложно, в случай че желаех да продължа да играя. Беше доста комплицирана обстановката. Възстановяването бе по-трудно и продължи два-три месеца.
- А изненада ли те признанието за най-хубав футболист на ЦСКА за сезон 2016/17?
- Отидох с настройката да играя и да дам всичко от себе си, с цел да оказа помощ на тима. Исках да са удовлетворени от мен както управлението, по този начин и почитателите. Благодарен и благополучен съм. Щом хората са ме оценили, значи съм си приключил работата и съм направил оптималното. Надявам се това да се случва и отсега нататък в новия ми тим.
- За теб българското състезание към този момент е история. Нека забележим умерено есента през твоите очи. Честен ли е шампионатът на България?
- В някои обстановки в действителност има корупция и бутане на други тимове. Съдиите несъмнено доста ги подпират, свирят не това, което виждат. За мен по-честно би било да ги оставят да вършат това или да намерят хора, които схващат от тази работа, да седнат и да им обяснят защо става въпрос. Не може да се вършат такива обикновени неточности. А напоследък станаха и доста. От това губи българският футбол, губи се и публиката. Като цяло губим всички, освен футболистите.
- Идват пет мача за два месеца с Левски. Ще ти липсва ли адреналинът? Ще ги гледаш ли?
- Определено ще ми липсва. Още не съм сигурен дали ще мога да ги виждам, само че в случай че имам опция, с наслада ще го направя. Надявам се да победим и в петте мача. Аз съм максималист и обичам всичко да е по доста. А и щом се отнася за Левски, би трябвало да ги бием.
- Как усещаш ситуацията в националния отбор на България? Кога ще се класираме на огромно състезание?
- Въпросът по кое време ще се класираме на европейско или международно не би трябвало да е към мен, само че се надявам да стане. Колкото по-скоро, толкоз по-добре. Така ще можем да върнем хората по стадионите. От много от дълго време не ни обичат и не са последователи на националния тим. А по отношение на организацията и ситуацията в отбора – след идването на господин Хубчев нещата почнаха да се възстановяват и да стават по-добре. Той вкара дисциплината, която споделят, че преди не е имало и че всеки си е правил, каквото си желае. Сега не е по този начин - каквото се каже, се извършва.
- Няма по какъв начин да не е било тежко ситуацията, когато Люксембург ни водеше на полувремето…
- Аз взех присъединяване в този мач и беше много мъчно. Може би за миг ги подценихме, само че излязохме мобилизирани и съсредоточени, с цел да спечелим. Все отново е Люксембург, не може да се каже, че е обикновено да ни победи или да вземе точка. Беше ни позор от обстоятелството, че не можахме да ги победим. Треньорът беше гневен и ние си го заслужавахме. Сами сме си отговорни, че не можахме да спечелим.
- Един персонален въпрос – самичък ли заминаваш за Съединени американски щати?
- За момента пътувам самичък. Искам да отида, да видя по какъв начин е ситуацията, по какъв начин ще ми потръгне и по-късно ще пристигна индивидът до мен.
- Какъв си отвън терена – отшелник или обожател на шумни купони? Имаш ли занимание? Как разпускаш?
- Доста сътрудници ме познават и знаят, че не обичам да вървя по нощни заведения. Понякога се случва и купонясвам. Винаги след подготовка обичам да се прибера у дома - да вечерям, да си почивам, да виждам телевизия. Обичам киното, разходките, спокойствието отвън терена, тъй като от време на време ми е нужно. Доста пъти са ми казвали, че въобще не наподобявам на футболист. Но това, че съм футболист, не значи, че би трябвало да съм по нощните заведения, да пуша и да пия. Това е специалността ми и аз я извършвам, както другите хора. Те вървят от 8 до 17 часа на работа и съблюдават разпоредбите. Така виждам да върша и аз.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ