Антон Киссе, председател на Асоциацията на българите в Украйна и

...
Антон Киссе, председател на Асоциацията на българите в Украйна и
Коментари Харесай

Киссе: Българският език в Украйна ще се загуби, ако изучаването му не е задължително

Антон Киссе, ръководител на Асоциацията на българите в Украйна и депутатът в украинския парламент

- Украинският парламент е приел промени в законодателство, свързани с проучването на майчин език. В какво тъкмо се показват тези промени, господин Киссе и по какъв начин те засягат българската общественост в Украйна?
- Да, фактически предходната седмица имаше съвещание в Народното събрание и беше признат съответния закон, който е доста значим, тъй като той контролира законодателно образованието. Има доста положителни моменти, свързани с увеличени заплати на личния състав, на преподавателите. Има стратегически въпроси, свързани с образованието с доста позитиви, само че има един въпрос, който мощно тормози националните малцинства в Украйна, в това число и българите, това е въпросът за обучаване и преподаване на майчин език. Безусловно тук имаме огромни постижения за последните години. Искам да отбележа, че българският език като предмет наложително учат 11 хиляди деца в Бесарабия, в 39 образователни заведения, с тях работят повече от 80 преподаватели. По новия закон има безпокойствие, че този ритъм, тези триумфи, които имаме в проучването на български език, на литература и история, ще имаме проблеми, тъй като в закона е ясно записано - майчините езици се учат в детската градина, в началното учебно заведение - от 1-ви до 4-ти клас. А по-късно наложително проучване на националния език и непознати езици, разбирайте британски, френски, немски. Разбира се, може да се избира и български език. Няма да имаме финансова поддръжка от страната, от държавните управляващи за проучване на майчин език след 4-ти клас. Това е най-големият проблем, който ни тормози. Законът към момента не е оповестен, тъй като не е подписан от президента. Има огромни диспути по разискването му, доста ремонти. Чакаме да забележим готовия вид, да забележим 7 член в закона по какъв начин е трактуван. Но авансово имаше десетина срещи - мои изявления, изявления на моите сътрудници, които показаха тази заплаха, този проблем. Разбира се, български език може да се учи, само че той може да се учи не като майчин език, а като непознат език, това не би трябвало да е по този начин. Може да се учи и във факултативно, само че това има още веднъж огромни загуби, защото опциите, които имаме до в този момент, в новия закон няма да ги имаме.

- Ако тези промени станат финален факт, това ще повлияе ли на опцията на бесарабските българи да продължат да учат след приблизително обучение в България? По-малко ли ще знаят български език?
- Законът няма да влезе в действие незабавно. Има временен интервал. Той ще встъпи в действие 2021 година. Ясно е, че ще има подобен интервал. Тези, които учат, те би трябвало да завършат, няма да пресечен незабавно, когато бъде оповестен законът. Това е ясно. Разбира се, тази подготовка,
която имат децата, които аплайват в България, тази огромна подготовка - тази година 300 деца ще учат в България, 300. И несъмнено, тази подготовка няма да я има. Това ни тормози. И поради това поражда и напрежение. Неспециалисти, а и експертите още не могат да се
схванат какви промени ще има, до момента в който окончателният вид на закона не излезе. Поправките, които внасяхме, за жалост Народното събрание не ги одобри.

- Какви са причините за тази смяна в законодателството? Как украинската страна обосновава измененията?
- Украинската страна и Народното събрание - болшинството, които гласоподаваха, изясняват с основната цел - оптимално да учат националния език. И това е разбираемо, нашите деца знаят националния език, няма никакви проблеми, само че също по този начин понижават проучването на майчиния език. В тези ремонти, които бяха признати в 7 член на закона за образованието ясно е написано - да се учи майчиния език имат право от детската градина и от 1-ви до 4-ти клас в това число. От идващите класове се учи националния език и несъмнено, се учат непознати езици, само че за майчиния език към този момент не се приказва.

- Появи се информация, че тези промени опонират на Конституцията на Украйна, която признава съществуването на етнически малцинства.
- Да, в Конституция на Украйна има членове, в които ясно написа, че се подсигурява на етническите малцинства проучването на родния език, без значение българи, гагаузи, албанци, руснаци, унгарци, поляци, румънци, молдовци - няма разлика, подсигурява се. За страдание, това го
има в Конституцията, само че законът е квалифициран и признат по различен метод.

- Какви са упованията ви за реакции от страна на България по тези промени? Имате ли упования?
- Не знам за отношението на България. Само ми бяха споделили, че господин Каракачанов е изказал своята позиция. Повече никаква информация нямаме. И ми звъняха от генералното консулство, от посолството, само че с изключение на позвъняванията, няма никаква информация. Нищо не мога да кажа. И още, деен в тази обстановка за закона е евродепутатът господин Станишев - той ми звъня десетина пъти. Знам, че е изпратено писмо до господин Порошенко - президентът на Украйна, молба да наложи несъгласие на признатия закон, като се одобряват съответните промени. Като депутат, и моите сътрудници също, написахме послание към господин Порошенко да наложи несъгласие на закона, тъй като считаме, че в този му тип, в който е признат, за майчините езици за етническите малцинства в Украйна, в частност българчета ще им се понижи подготовката, която те през днешния ден имат. Тоест, ще загубим проучването на родните езици, подготовката на децата на това равнище на познание, което те имат в този момент в Украйна - готови са, знаят, почтено аплайват в България.

- Кога ще стане ясно дали президентът Порошенко ще наложи несъгласие върху признатите промени?
- Законът към момента не е подписан от представителя на нашето Народно заседание, от Народното събрание на Украйна. Той още се доработва - всички тези ремонти, допълнения, промени, които бяха импортирани, когато се разглеждаше законът. Надявам се, че в понеделник към този момент ще го подпише представителят на Народното събрание и ще го съобщи на администрацията на президента Порошенко. В течение на 2 седмици той ще има опция да го преглежда и да вземе решение. Тогава към този момент ще знаем. Време има, само че чакаме това решение, тъй като това е значим закон. Мога да ви кажа, че тук Украйна има своя атмосфера, свои въпроси. Естествено, ние споделяме, че законът в този тип, в който го одобриха, не може да ни устройва. Националистите в Украйна също не ги устройва. Те са твърдо на позицията, че тази опция да се учи на роден език в детската градина и от първи до четвърти клас, те смятат, че това би трябвало да се махне, да бъде единствено украински език, това също го има. Тоест има всякакви позиции, разнообразни отзиви. Моето мнение вие го знаете, аз го споделих. 134 народности има в Украйна и би трябвало да приемем такива закони, които могат да удовлетворят както главната нация, по този начин и националностите, които живеят. Още повече такива като унгарци, българи, румънци, които имат компактни маси, които имат огромни диаспори. За тях е значимо да създадем условия да се запазят.

- Може ли обаче, в случай че една такава смяна бъде одобрена в украинското законодателство, това да й попречи по пътя към Европейския съюз?
- Аз единствено мога да установявам обществената информация, която съм чел и чул. Позицията на Унгария е твърда. Именно в тия направления тя твърди, че е безапелационен съперник и абсолютно декларира, че при положение, че бъде подписан законът, тя ще се въздържи да поддържа Украйна на политическо равнище. Твърда е позицията на румънците. Също такива са изявленията на молдовците от обществените информации, които имаме. Ние, нашето потомство нямаше опция да учи роден език, аз приказвам на диалекти. Това е огромен проблем. Защото ние си съхранихме езика, с помощта на това, че ние живяхме плътно и това ни даде опция да се съхраним. Сега на практика посредством образованието това се явява единственото съществено въздействие, където фактически родният език, историята и културата се резервират. Задължително децата в учебните заведения учат родния език, наложително, наблягам. Занапред няма да има обвързване. А пък това, което приказват за факултативни някакви спомагателни занятия... когато не е наложително, няма да има такова продуктивно въздействие и няма да има този позитив, който имаше до момента. Ние за тези 25 години в Украйна, в частност и българската общественост, огромна поддръжка през тези години получихме, и благодарение на България, и благодарение на нашата страна Украйна, с нейните закони. Но в този момент е комплициран исторически стадий.

- Обикновените хора тормозят ли се от опцията да им бъде отнето правото да учат майчин език?
- Знаете ли, дори преподавателите по български език, шефовете на учебни заведения те до момента не могат да схванат, тъй като този закон, който е признат в финален вид към момента го няма. Разбирате ли? И те не могат да схванат до дъно. Специалисти, които съответно се занимават с тематиката, които имат по-големи знания в реализацията на закона, от ден на ден и повече се интересуват по какъв начин ще бъде, фактически ли ще загубим. Защото има разнообразни гледни точки. Има изявления, че българите нищо няма да изгубят. И аз го слушам в нашето генерално консулство. Има експерти, които споделят, нищо няма да изгубят. Аз споделям - прочетете деликатно същината на закона. Там ясно и твърдо е казано по кое време се учи наложително български. Искам да подчертая още един път, наложително, т.е. безусловно. Езикът е основа на всичко. Няма език, няма нация. И който ще да ми споделя, има език, има нация. Ще бъда на огромни мероприятия в Болград, ще имам срещи. Вчера имах диалог с преподаватели. Те се интересуваха каква е моята позиция - по какъв начин, господин Киссе, ще бъде? Този въпрос ние го обсъждахме в Народното събрание най-малко една година, имаше съществени диспути. И тези ремонти, които ние дадохме, те не минаха. Значи има проблем. Законът ще излезе, ще има подзаконови актове, ще има разпореждане на министерския съвет на Украйна, ще има заповед на министерството на образованието, която ще контролира реализацията на закона. Но аз през вчерашния ден разговарях и в министерството, има подозрения, хората се съмняват, едно нещо е казаното в закона, друго нещо е по какъв начин го контролират служителите. В тази направления има огромни въпроси. Но ние сме почтени жители на Украйна, ние тук ще слагаме тези въпроси, ще настояваме за уточнения. Ние разчитаме на своите сили, тъй като ние сме жители тук и би трябвало да си отстояваме правата.

Автор: Росица Ангелова, Радио „ Фокус "

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР