Плевенски бизнесмен: Образователната ни система създава лентяи, дуалното обучение не работи
Антон Георгиев е притежател на компания " Полюс ТМ " ЕООД, която има към този момент 25-годишна история. Дейността на сдружението е климатизация, вентилация и отопление – то е една от огромните и познати на пазара компании в тази област. През годините компанията се е занимавала и със строителство. Има всички документи и лицензи, които се изискват в България. Изпълнява обекти в цялата страна и в Австрия и Испания.
" Полюс ТМ " е основана като приемник на компания Едноличен търговец " Тони 90 ", която е записана през 1990 година и е една от първите в Плевен – вписана е под номер 86 в Плевенския съд.
Г-н Георгиев, компанията ви непрекъснато пуска във Фейсбук разгласи, че търси хора, които желаят да работят. Може и да нямат задоволително опит в климатизацията, вентилацията и отоплението – оферирате им да ги научите. Явно няма задоволително мераклии, щом обявите не престават да излизат?
Пускам такива разгласи освен в обществената мрежа, само че и в JOBS, и посредством другари, и посредством съседи – на всички места, където биха стигнали до хора, които желаят да работят. Търся служащи и за Плевен, и за офиса ни в София – няма и няма претенденти. Въпросът не е в заплащането – това, което предлагаме като заплати, е много положително за Плевен. Не е там казусът. В София в моя отрасъл заплатите са 1 500 - 2 000 лева, колкото са и в Испания. В Плевен са малко по-ниски, само че въпреки всичко са много над 1 000 лева
Как си обяснявате този феномен – десетки хиляди хора са се записали в бюрата по труда като безработни, а в това време бизнесът изпитва апетит за квалифицирана работна ръка?
Обяснението може да стартира с това, че на процедура всички, които завършат гимназии, отиват да учат висше обучение. И то не тъй като желаят да реализират нещо в съответна област, а просто с цел да имат дипломи и най-малко още 5 години да разчитат някой различен да ги устоя. Известно е, че в този момент в България, който не е записал висше обучение, единствено той не го е приключил. През последните десетилетия българското висше обучение девалвира тотално. Да не приказваме до какво състояние е докарано междинното ни обучение. В професионалните гимназии материалната база е под всякакво равнище. Учебните практики се организират официално. Много от учениците даже не са виждали материализирано това, за което учат.
Вие спонсорирате паралелка в една от плевенските професионални гимназии. Това не Ви ли обезпечава фрагменти за компанията?
Училището съумя по стратегии да си закупи софтуерно съоръжение. И аз им помогнах с каквото мога.. От който става освен това, отива да учи висше обучение. Останалите – нямам концепция с какво се занимават откакто завършат междинното си обучение. Идвали са във компанията на стаж, запознавали са се с естеството на работата, само че като завършат, не постъпват при нас. Явно просто не им се работи – търсят нещо по-лесно. Проблемът потегля от там, че до момента в който са на ученическата пейка, никой не ги стимулира да стават занаятчии. Домашното образование също играе значима роля в тази ситуация. Държавата би трябвало да влезе в ролята си и да промени просветителната система по този начин, че тя да не " създава " главно лентяи. Не виждам различен метод да се реши казусът. Съществуващата система за дуално образование не работи и в настоящия си тип просто няма по какъв начин да работи. Има учебни заведения, които се пробват да го ползват, само че не дава резултат. Простичко е – никой шеф няма да даде на ученика скъпи машини и съоръжение и освен това - да е задължен да му заплаща без той да прави нищо.
Какво и по какъв начин би трябвало да се промени в просветителната ни система?
Тя би трябвало да се върне към 80-те години на предишния век, когато имаше СПТУ-та /б.а. – междинни професионално-технически училища/. В тях младежите в действителност научаваха някакъв поминък и излизаха подготвени експерти – да може да работи с електрожен, на струг, с пила, с фреза и така нататък Той като е квалифициран през цялото време в учебно заведение, че като приключи, ще работи това и това, тогава към този момент е по-различно за него. Който има познания и добър триумф – да си учи висше обучение. Останалите да получават още в междинните учебни заведения действителна професионална подготовка, с която по-късно да могат да стартират работа.
Покрай паралелката, която спонсорирате, котактувате с младежи. Какви са Ви усещанията от тях – към какво се стремят, какво желаят да реализират в живота?
Определено множеството от тях не са наясно какво желаят. Никой не им е оказал помощ да се ориентират в живота и да потърсят някаква цел, към която да се стремят. Едно време към главните учебни заведения имаше разнообразни кръжоци. Те не бяха направени ей по този начин – някой да си губи времето. Бяха доста потребни. Чрез тях децата откриваха кое им е забавно и в каква тенденция желаят да се развиват. Сега това го няма. Ако някой реши да прави кръжоци, ще му се изсмеят. Лошото е, че никой не търси друга форма, посредством която децата да откриват най-хубавите си качества.
До каква степен бизнесът, който е краен консуматор на " продукцията " на учебните заведения, може да повлияе на тези процеси?
Бизнесът няма виновност за тази обстановка. Разговаряли сме сътрудници от други сектори по тази тематика – работната ръка в електричарски, строителни и монтажни компании е на възраст над 45 години. Млади хора няма и не идват. При мен е същото – идват млади момчета, работят една седмица и споделят – това не е за мен. Чета по форумите в интернет трудове от рода: " Те не ни заплащат, ние по тази причина не работим! ". Няма такова нещо. В момента има напредък и в строителството, и в доста от останалите браншове. Работодателите търсят служащи и са подготвени да заплащат. Стига да им се работи, само че няма кой. При мен, да вземем за пример, сега има четирима монтажници, които са приключили стопанска система.
Има ли действителна конкуренция на пазара на труда или е просто една статистика в Агенцията по заетостта – брой на безработни, брой на свободни работни места и така нататък?
Не имам вяра на тая статистика. Няколко пъти съм се обаждал в Бюрото по труда да желая хора да ги назнача при мен – дават отговор ми, че нямат такива, каквито диря. И роми съм назначавал. Като дойдат, ми се кълнат, че ще работят и няма да " пипат ". Още на третия ден ги хванаха, че се пробвали да откраднат нещо.
Интервю на Ангел Атанасов
" Полюс ТМ " е основана като приемник на компания Едноличен търговец " Тони 90 ", която е записана през 1990 година и е една от първите в Плевен – вписана е под номер 86 в Плевенския съд.
Г-н Георгиев, компанията ви непрекъснато пуска във Фейсбук разгласи, че търси хора, които желаят да работят. Може и да нямат задоволително опит в климатизацията, вентилацията и отоплението – оферирате им да ги научите. Явно няма задоволително мераклии, щом обявите не престават да излизат?
Пускам такива разгласи освен в обществената мрежа, само че и в JOBS, и посредством другари, и посредством съседи – на всички места, където биха стигнали до хора, които желаят да работят. Търся служащи и за Плевен, и за офиса ни в София – няма и няма претенденти. Въпросът не е в заплащането – това, което предлагаме като заплати, е много положително за Плевен. Не е там казусът. В София в моя отрасъл заплатите са 1 500 - 2 000 лева, колкото са и в Испания. В Плевен са малко по-ниски, само че въпреки всичко са много над 1 000 лева
Как си обяснявате този феномен – десетки хиляди хора са се записали в бюрата по труда като безработни, а в това време бизнесът изпитва апетит за квалифицирана работна ръка?
Обяснението може да стартира с това, че на процедура всички, които завършат гимназии, отиват да учат висше обучение. И то не тъй като желаят да реализират нещо в съответна област, а просто с цел да имат дипломи и най-малко още 5 години да разчитат някой различен да ги устоя. Известно е, че в този момент в България, който не е записал висше обучение, единствено той не го е приключил. През последните десетилетия българското висше обучение девалвира тотално. Да не приказваме до какво състояние е докарано междинното ни обучение. В професионалните гимназии материалната база е под всякакво равнище. Учебните практики се организират официално. Много от учениците даже не са виждали материализирано това, за което учат.
Вие спонсорирате паралелка в една от плевенските професионални гимназии. Това не Ви ли обезпечава фрагменти за компанията?
Училището съумя по стратегии да си закупи софтуерно съоръжение. И аз им помогнах с каквото мога.. От който става освен това, отива да учи висше обучение. Останалите – нямам концепция с какво се занимават откакто завършат междинното си обучение. Идвали са във компанията на стаж, запознавали са се с естеството на работата, само че като завършат, не постъпват при нас. Явно просто не им се работи – търсят нещо по-лесно. Проблемът потегля от там, че до момента в който са на ученическата пейка, никой не ги стимулира да стават занаятчии. Домашното образование също играе значима роля в тази ситуация. Държавата би трябвало да влезе в ролята си и да промени просветителната система по този начин, че тя да не " създава " главно лентяи. Не виждам различен метод да се реши казусът. Съществуващата система за дуално образование не работи и в настоящия си тип просто няма по какъв начин да работи. Има учебни заведения, които се пробват да го ползват, само че не дава резултат. Простичко е – никой шеф няма да даде на ученика скъпи машини и съоръжение и освен това - да е задължен да му заплаща без той да прави нищо.
Какво и по какъв начин би трябвало да се промени в просветителната ни система?
Тя би трябвало да се върне към 80-те години на предишния век, когато имаше СПТУ-та /б.а. – междинни професионално-технически училища/. В тях младежите в действителност научаваха някакъв поминък и излизаха подготвени експерти – да може да работи с електрожен, на струг, с пила, с фреза и така нататък Той като е квалифициран през цялото време в учебно заведение, че като приключи, ще работи това и това, тогава към този момент е по-различно за него. Който има познания и добър триумф – да си учи висше обучение. Останалите да получават още в междинните учебни заведения действителна професионална подготовка, с която по-късно да могат да стартират работа.
Покрай паралелката, която спонсорирате, котактувате с младежи. Какви са Ви усещанията от тях – към какво се стремят, какво желаят да реализират в живота?
Определено множеството от тях не са наясно какво желаят. Никой не им е оказал помощ да се ориентират в живота и да потърсят някаква цел, към която да се стремят. Едно време към главните учебни заведения имаше разнообразни кръжоци. Те не бяха направени ей по този начин – някой да си губи времето. Бяха доста потребни. Чрез тях децата откриваха кое им е забавно и в каква тенденция желаят да се развиват. Сега това го няма. Ако някой реши да прави кръжоци, ще му се изсмеят. Лошото е, че никой не търси друга форма, посредством която децата да откриват най-хубавите си качества.
До каква степен бизнесът, който е краен консуматор на " продукцията " на учебните заведения, може да повлияе на тези процеси?
Бизнесът няма виновност за тази обстановка. Разговаряли сме сътрудници от други сектори по тази тематика – работната ръка в електричарски, строителни и монтажни компании е на възраст над 45 години. Млади хора няма и не идват. При мен е същото – идват млади момчета, работят една седмица и споделят – това не е за мен. Чета по форумите в интернет трудове от рода: " Те не ни заплащат, ние по тази причина не работим! ". Няма такова нещо. В момента има напредък и в строителството, и в доста от останалите браншове. Работодателите търсят служащи и са подготвени да заплащат. Стига да им се работи, само че няма кой. При мен, да вземем за пример, сега има четирима монтажници, които са приключили стопанска система.
Има ли действителна конкуренция на пазара на труда или е просто една статистика в Агенцията по заетостта – брой на безработни, брой на свободни работни места и така нататък?
Не имам вяра на тая статистика. Няколко пъти съм се обаждал в Бюрото по труда да желая хора да ги назнача при мен – дават отговор ми, че нямат такива, каквито диря. И роми съм назначавал. Като дойдат, ми се кълнат, че ще работят и няма да " пипат ". Още на третия ден ги хванаха, че се пробвали да откраднат нещо.
Интервю на Ангел Атанасов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ