Интервюто с Гризман: Вече съм до Меси и Кристиано
Антоан Гризман в последно време е в устата на всички. Французинът сяда на изчерпателен диалог с екип на вестник „ АС” да приказва по куп тематики като премиите „ The Best” и „ Златната топка”, изригването си до елита във футбола, решението да откаже на Барселона и куп други.
- В началото на новия сезон изглеждате в най-хубавия миг от своята кариера след продобиване на купи с Атлетико Мадрид и международната с Франция…
- Да, в действителност се любувам на своя футбол, на футбола на съотборниците ми и на работата с треньора – и в клубния, и в националния ми тим. Късметлия съм и нека продължа в този дух!
- Представяхте ли си при напускането на своята татковина едвам 13-годишен към Сан Себастиан, че всичко това може да Ви се случи?
- Моята фантазия постоянно е била да спечелвам купи и международната я жадувах от хлапак след изживяното през 1998-ма. После, когато отидеш в някой клуб, искаш да трупаш титли и с Атлети успяхме в този проект.
- В последните дни се породи дискусия поради неноминирането Ви за премията „ The Best ”. Мнозина сметнаха това за неправда. Вие по какъв начин го изживяхте?
- Вече няма какво да се направи. Това е премия на ФИФА и е тъпо, че измежду номинираните няма и един международен първенец. Направихме популярен Мондиал и всички ние заслужавахме премия: Мбапе, Варан, Канте, за чието отлично показване не се приказва доста, аз самият… Но това е то. Според мен „ Златната топка” е по-престижната премия, с повече история и обичаи. Тази цел е в главата ми и имам три месеца да дам всичко от себе си, пък ще забележим какво ще се случи.
- Но изненадахте ли се, че не бяхте измежду номинираните?
- Както споделих, освен аз, а и никой французин не е включен, при все това направихме огромен шампионат в Русия. Вече би трябвало не да се връщаме обратно, а да гледаме напред.
- Станахте международен първенец с Франция и взехте Лига Европа и Суперкупата на Европа с Атлетико, само че тъкмо преди една година панорамата пред Вас не обещаваше такова развиване. Тогава бяхте…
- … доста зле. Не зная, всичко ми се струваше извънредно, мислех, че виновността е у всички останали, и не се усещах добре. Когато не съм добре отвън терена, вътре ми е още по-зле, само че благодарение на Ел Чоло (б.р. – Диего Симеоне), на съотборниците ми, на капитана Диего Годин, с който работим дружно дълго време, на жена ми… успяхме да обърнем нещата. После пък пристигна Диего Коща, който ми оказа помощ на терена, и се усъвършенствах доста от януари до през днешния ден.
- Тандемът Коща – Гризман бе фантазията на болшинството последователи на Атлетико и най-после я видяха осъществена…
- Истина е и това, че имам още да опознавам неговите придвижвания на терена, въпреки че когато съумея до дъно, всичко ще ни върви още по-лесно и гладко. Няма обаче никакъв проблем с това кой от двама ни ще вкарва множеството голове.
- А може би желанието да играете до Диего също е повлияло сега на взимане на решение да останете в клуба…
- Разбира се, че да, защото самичък видях какъв брой доста се усъвършенствах след неговото идване. Той ми оказа помощ да израсна и ме изведе до върха. Това също оказва помощ да вземеш решение.
- Кой съгласно Вас е моментът, в който се превърнахте в днешната решаваща фигура в тима?
- В края на ноември или декември имах крайната си точка на спад в статистиките откъм голове и асистенции. Може би тъй като, както когато бях най-зле душевно на 13-14 години и ми липсваше фамилията, дните ми се костваха все по-къси. Не бях към този момент благополучен, само че в този момент може би не го виждах толкоз, тъй като фамилията ми е до мен. Мисля обаче, че основният миг беше идването на Диего Коща, а и ваканцията ми пристигна доста добре. Накрая съумях да обърна курса.
- Някои към този момент Ви считат за най-хубавия футболист на света. Съгласен ли сте?
- Има разнообразни способи да гледаш на футбола. Очевидно е, че аз съм друг футболист от Кристиано Роналдо, Лионел Меси, Неймар или Килиан Мбапе. Намирам се на върха, но още мога да се усъвършенствам. Стремя се да съм допустимо най-завършеният състезател. Няма да въвеждам по 50 гола на сезон, само че пробвам да оказвам помощ в офанзива и да се трудя крепко за тима.
- Гризман го видяхме в доста функции в Атлетико: изнесен на върха на офанзивата, връщащ се до централните полузащитници, на крилото, даже в последната защитна линия при набези от съперниците… Какво в действителност желае от Вас Ел Чоло?
- Да играя сред линиите и да не се връщам толкоз обратно, само че от време на време виждам, че тимът се нуждае от пауза в играта и се връщам да оказвам помощ в разиграванията. Ако отборът се нуждае от разпъване на групировката във височина с пас или придвижване без топка, пробвам да осигуря и този вид. Когато виждам, че всичките ми съотборници пазят, не заставам забит надалеч напред с упованието да ми обезпечават наготово топката. Предпочитам да оказвам помощ за положителното на колектива.
- Ще се съгласите с нас обаче, че не е обикновено да виждаме състезател от такова равнище да тича толкоз и да се жертва за тима си…
- Само че когато видиш по какъв начин се раздават съотборниците ти… Ел Чоло сътвори подобен колектив – всеки работи за съотборника си и не ти остава друго, с изключение на да помагаш и ти. В някои мачове може да си по-уморен и да не се връщаш в личното наказателно поле да защитаваш, но най-малко помагаш на халфовете. Пък и с Професора Ортега (б.р. – кондиционният треньор на Атлетико) сме готови да издържим във всевъзможни обстановки.
- Преди време казахте, че желаете да „ се храните на същата маса като Меси и Кристиано”. Седнахте ли към този момент на тази маса?
- Мисля, че да. А и зная, че сигурно ще седнат и други играчи. Това е метафора. Наслаждавам се на това да съм на тази маса, само че и зная, че мога да бъда още по-добър. Искам да се усъвършенствам, да спечелвам и да не преставам в същия дух.
- В целия ни диалог не спирате да говорите по какъв начин желаете да се подобрите. В кои детайли имате накъде?
- В четенето на играта, в нападателен проект, в подаванията, в маневрите в съперниковото наказателно поле. Зная, че мога да въвеждам даже още повече голове, да давам още повече асистенции и да съм по-добър в защитната фаза. Въпрос е на предпочитание да се трудиш.
- Да минем на една тематика, която може и да не Ви е толкоз приятна. Част от последователите на Атлети считат, че останахте единствено поради парите. Това ли беше главната причина?
- Не останах поради това, парите не са най-важното за мен. Оставам там където ме желаят повече, където ми дават повече обич, повече подкрепа… Много ме заболя от случилото се в последния мач на „ Метрополитано” предишния сезон (б.и. – част от публиката го освирка поради упования трансфер в Барселона). Разбирам и последователя, тъй като се изговориха доста неща. Тогава не приказвах, тъй като желаех да се съсредоточа върху футбола, а най-после всичко се трансформира в нещо грозно, което никой не искаше. Човек обаче се учи от всичко, аз преди всичко. Само че в никакъв случай оставането ми не е било въпрос на пари, в никакъв случай! Ако бе по този начин, щях да отида в Китай. Много съм благополучен в Атлетико, имам треньор, който ме обича и ми дава убеденост, имам и вярващи у мен съотборници, а от горната страна на това и аудитория, която зная, че ме обича – видях го на първия мач за този сезон на нашия стадион (б.и. – против Райо Валекано).
- Един от най-силно подкрепилите Ви хора тогава бе Фернандо Торес. Какво Ви сподели той след освиркването?
- Да се любувам на футбола, да съм спокоен, че не е нещо значително, че тук ме обичат, та обичат. Фернандо ми беше огромна опора – даде ми дребни препоръки, само че доста значими.
- Представяте ли си Ваше изпращане в Атлетико един ден като това на Торес против Ейбар?
- Да, само че ми остава още доста време, преди да стигна до там. Случилото се в оня ден с Фернандо беше нещо необикновено! Малко клубове в света постъпват по този начин със своите играчи. Би било доста хубаво да се случи и на мен, но в този момент е първо времето да си го печеля на терена.
- Говорим за емблематични играчи като Ел Ниньо, само че и Вие към този момент карате пети сезон като „ рохибланко”. Започвате ли да чувствате този клуб като нещо свое?
- Да, че даже и щерка ми го усеща по този начин – можете да сложите пред нея 10 000 герба, а тя постоянно ще демонстрира единствено този на Атлетико. Наслаждавам се на всичко тук. С Франция играхме на Мондиала като Атлетико, а аз се усещам най-удобно с тази система, която ни донесе и международната купа. За мен е значимо този клуб да е на върха, желая да пораства като имидж.
- Има ли някой по-специален миг, в който се почувствахте към този момент като един от публиката на Атлетико?
- Когато на стадиона пеят за теб, това ти влиза право в сърцето. Същото важи и когато те освиркат, като в последния мач предишния сезон, и тогава си казваш: „ Мамка му, обичам тази аудитория и този клуб!”. Щом те боли, значи обичаш. Ако ти е все тая, обръщаш страницата и „ сбогом!”.
- Обявлението за оставането в Атлетико беше доста новаторско – с документалния филм „ Решението”, в който малко по малко се разкрихте. Няколко месеца по-късно съжалявате ли за кино лентата?
- Не. Знаех, че ще има положителни и неприятни мнения, тъй като е нещо ново, но по този начин желаех да покажа цялата трудност на обстановката. Това не е като да избираш дъвка в магазина, а е решение, определящо цялото ти бъдеще – не гледаш единствено година напред, а с мисъл за идващите четири-пет.
- Накрая казахте „ не” на Барса и на опцията да играете с Меси и останалите асове на „ блаугранас”. Това решение Ви прави неповторим, тъй като малко на брой биха го взели…
- По същата причина прави неповторими и клуба, Ел Чоло, съотборниците ми… Ако те бяха слаби, напряко си тръгвах, само че имам религия в треньора, в клуба и в тима. Искам да им оказа помощ да растем и имам вяра, че и те могат да ми оказват помощ да раста. Даваме си взаимно доста и всички знаци са доста позитивни за скока ни в бъдеще.
- Публиката на Атлетико се ядосва, а от време на време даже и освирква на „ Метрополитано”, тъй като има вяра, че с тези играчи може да се играе доста по-добър футбол. Вие по какъв начин смятате от гледната точка на човек от вътрешната страна?
- Клубът знае, че всеки пристигнал тук състезател ще дава всичко от себе си, с цел да се научи да пази, само че е истина и че бяха направени огромни инвестиции за играчи в офанзивната част от класата на Тома Льомар, Желсон Мартинш, Никола Калинич, а и Родри, който е мощен във владението на топката. Знаем, че можем и че би трябвало да се подобрим в нахлуване. Треньорът и клубът също го желаят, само че истината е и че би трябвало постоянно да поддържаме отбранителната непоклатимост като основа на играта.
- Отношението на публиката по тематиката се видя красноречиво в мача против Райо, извоюван с минимална разлика…
- Има мачове, в които нещата след 20-30 минути внезапно ти се усложняват. В такива случаи би трябвало да си толерантен в офанзива и концентриран в отбрана, с цел да използваш дребното си благоприятни условия. Срещу Райо не направихме добър мач, всички го видяха, включително и ние. Дадохме си сметка, че това не беше нашият ден, що се отнася до работата при притежание на топката. Знаем, че в тренировките би трябвало да се подобрим в това отношение. Всички даваме най-хубавото от себе си.
Ф.Х.Диас и Хавиер Матайянас, „ АС” Примера дивисион 4 кръг, събота 15 септември
Атлетико Мадрид 1:1краен резулат 
Ейбар
- В началото на новия сезон изглеждате в най-хубавия миг от своята кариера след продобиване на купи с Атлетико Мадрид и международната с Франция…
- Да, в действителност се любувам на своя футбол, на футбола на съотборниците ми и на работата с треньора – и в клубния, и в националния ми тим. Късметлия съм и нека продължа в този дух!
- Представяхте ли си при напускането на своята татковина едвам 13-годишен към Сан Себастиан, че всичко това може да Ви се случи?
- Моята фантазия постоянно е била да спечелвам купи и международната я жадувах от хлапак след изживяното през 1998-ма. После, когато отидеш в някой клуб, искаш да трупаш титли и с Атлети успяхме в този проект.
- В последните дни се породи дискусия поради неноминирането Ви за премията „ The Best ”. Мнозина сметнаха това за неправда. Вие по какъв начин го изживяхте?
- Вече няма какво да се направи. Това е премия на ФИФА и е тъпо, че измежду номинираните няма и един международен първенец. Направихме популярен Мондиал и всички ние заслужавахме премия: Мбапе, Варан, Канте, за чието отлично показване не се приказва доста, аз самият… Но това е то. Според мен „ Златната топка” е по-престижната премия, с повече история и обичаи. Тази цел е в главата ми и имам три месеца да дам всичко от себе си, пък ще забележим какво ще се случи.
- Но изненадахте ли се, че не бяхте измежду номинираните?
- Както споделих, освен аз, а и никой французин не е включен, при все това направихме огромен шампионат в Русия. Вече би трябвало не да се връщаме обратно, а да гледаме напред.
- Станахте международен първенец с Франция и взехте Лига Европа и Суперкупата на Европа с Атлетико, само че тъкмо преди една година панорамата пред Вас не обещаваше такова развиване. Тогава бяхте…
- … доста зле. Не зная, всичко ми се струваше извънредно, мислех, че виновността е у всички останали, и не се усещах добре. Когато не съм добре отвън терена, вътре ми е още по-зле, само че благодарение на Ел Чоло (б.р. – Диего Симеоне), на съотборниците ми, на капитана Диего Годин, с който работим дружно дълго време, на жена ми… успяхме да обърнем нещата. После пък пристигна Диего Коща, който ми оказа помощ на терена, и се усъвършенствах доста от януари до през днешния ден.
- Тандемът Коща – Гризман бе фантазията на болшинството последователи на Атлетико и най-после я видяха осъществена…
- Истина е и това, че имам още да опознавам неговите придвижвания на терена, въпреки че когато съумея до дъно, всичко ще ни върви още по-лесно и гладко. Няма обаче никакъв проблем с това кой от двама ни ще вкарва множеството голове.
- А може би желанието да играете до Диего също е повлияло сега на взимане на решение да останете в клуба…
- Разбира се, че да, защото самичък видях какъв брой доста се усъвършенствах след неговото идване. Той ми оказа помощ да израсна и ме изведе до върха. Това също оказва помощ да вземеш решение.
- Кой съгласно Вас е моментът, в който се превърнахте в днешната решаваща фигура в тима?
- В края на ноември или декември имах крайната си точка на спад в статистиките откъм голове и асистенции. Може би тъй като, както когато бях най-зле душевно на 13-14 години и ми липсваше фамилията, дните ми се костваха все по-къси. Не бях към този момент благополучен, само че в този момент може би не го виждах толкоз, тъй като фамилията ми е до мен. Мисля обаче, че основният миг беше идването на Диего Коща, а и ваканцията ми пристигна доста добре. Накрая съумях да обърна курса.
- Някои към този момент Ви считат за най-хубавия футболист на света. Съгласен ли сте?
- Има разнообразни способи да гледаш на футбола. Очевидно е, че аз съм друг футболист от Кристиано Роналдо, Лионел Меси, Неймар или Килиан Мбапе. Намирам се на върха, но още мога да се усъвършенствам. Стремя се да съм допустимо най-завършеният състезател. Няма да въвеждам по 50 гола на сезон, само че пробвам да оказвам помощ в офанзива и да се трудя крепко за тима.
- Гризман го видяхме в доста функции в Атлетико: изнесен на върха на офанзивата, връщащ се до централните полузащитници, на крилото, даже в последната защитна линия при набези от съперниците… Какво в действителност желае от Вас Ел Чоло?
- Да играя сред линиите и да не се връщам толкоз обратно, само че от време на време виждам, че тимът се нуждае от пауза в играта и се връщам да оказвам помощ в разиграванията. Ако отборът се нуждае от разпъване на групировката във височина с пас или придвижване без топка, пробвам да осигуря и този вид. Когато виждам, че всичките ми съотборници пазят, не заставам забит надалеч напред с упованието да ми обезпечават наготово топката. Предпочитам да оказвам помощ за положителното на колектива.
- Ще се съгласите с нас обаче, че не е обикновено да виждаме състезател от такова равнище да тича толкоз и да се жертва за тима си…
- Само че когато видиш по какъв начин се раздават съотборниците ти… Ел Чоло сътвори подобен колектив – всеки работи за съотборника си и не ти остава друго, с изключение на да помагаш и ти. В някои мачове може да си по-уморен и да не се връщаш в личното наказателно поле да защитаваш, но най-малко помагаш на халфовете. Пък и с Професора Ортега (б.р. – кондиционният треньор на Атлетико) сме готови да издържим във всевъзможни обстановки.
- Преди време казахте, че желаете да „ се храните на същата маса като Меси и Кристиано”. Седнахте ли към този момент на тази маса?
- Мисля, че да. А и зная, че сигурно ще седнат и други играчи. Това е метафора. Наслаждавам се на това да съм на тази маса, само че и зная, че мога да бъда още по-добър. Искам да се усъвършенствам, да спечелвам и да не преставам в същия дух.
- В целия ни диалог не спирате да говорите по какъв начин желаете да се подобрите. В кои детайли имате накъде?
- В четенето на играта, в нападателен проект, в подаванията, в маневрите в съперниковото наказателно поле. Зная, че мога да въвеждам даже още повече голове, да давам още повече асистенции и да съм по-добър в защитната фаза. Въпрос е на предпочитание да се трудиш.
- Да минем на една тематика, която може и да не Ви е толкоз приятна. Част от последователите на Атлети считат, че останахте единствено поради парите. Това ли беше главната причина?
- Не останах поради това, парите не са най-важното за мен. Оставам там където ме желаят повече, където ми дават повече обич, повече подкрепа… Много ме заболя от случилото се в последния мач на „ Метрополитано” предишния сезон (б.и. – част от публиката го освирка поради упования трансфер в Барселона). Разбирам и последователя, тъй като се изговориха доста неща. Тогава не приказвах, тъй като желаех да се съсредоточа върху футбола, а най-после всичко се трансформира в нещо грозно, което никой не искаше. Човек обаче се учи от всичко, аз преди всичко. Само че в никакъв случай оставането ми не е било въпрос на пари, в никакъв случай! Ако бе по този начин, щях да отида в Китай. Много съм благополучен в Атлетико, имам треньор, който ме обича и ми дава убеденост, имам и вярващи у мен съотборници, а от горната страна на това и аудитория, която зная, че ме обича – видях го на първия мач за този сезон на нашия стадион (б.и. – против Райо Валекано).
- Един от най-силно подкрепилите Ви хора тогава бе Фернандо Торес. Какво Ви сподели той след освиркването?
- Да се любувам на футбола, да съм спокоен, че не е нещо значително, че тук ме обичат, та обичат. Фернандо ми беше огромна опора – даде ми дребни препоръки, само че доста значими.
- Представяте ли си Ваше изпращане в Атлетико един ден като това на Торес против Ейбар?
- Да, само че ми остава още доста време, преди да стигна до там. Случилото се в оня ден с Фернандо беше нещо необикновено! Малко клубове в света постъпват по този начин със своите играчи. Би било доста хубаво да се случи и на мен, но в този момент е първо времето да си го печеля на терена.
- Говорим за емблематични играчи като Ел Ниньо, само че и Вие към този момент карате пети сезон като „ рохибланко”. Започвате ли да чувствате този клуб като нещо свое?
- Да, че даже и щерка ми го усеща по този начин – можете да сложите пред нея 10 000 герба, а тя постоянно ще демонстрира единствено този на Атлетико. Наслаждавам се на всичко тук. С Франция играхме на Мондиала като Атлетико, а аз се усещам най-удобно с тази система, която ни донесе и международната купа. За мен е значимо този клуб да е на върха, желая да пораства като имидж.
- Има ли някой по-специален миг, в който се почувствахте към този момент като един от публиката на Атлетико?
- Когато на стадиона пеят за теб, това ти влиза право в сърцето. Същото важи и когато те освиркат, като в последния мач предишния сезон, и тогава си казваш: „ Мамка му, обичам тази аудитория и този клуб!”. Щом те боли, значи обичаш. Ако ти е все тая, обръщаш страницата и „ сбогом!”.
- Обявлението за оставането в Атлетико беше доста новаторско – с документалния филм „ Решението”, в който малко по малко се разкрихте. Няколко месеца по-късно съжалявате ли за кино лентата?
- Не. Знаех, че ще има положителни и неприятни мнения, тъй като е нещо ново, но по този начин желаех да покажа цялата трудност на обстановката. Това не е като да избираш дъвка в магазина, а е решение, определящо цялото ти бъдеще – не гледаш единствено година напред, а с мисъл за идващите четири-пет.
- Накрая казахте „ не” на Барса и на опцията да играете с Меси и останалите асове на „ блаугранас”. Това решение Ви прави неповторим, тъй като малко на брой биха го взели…
- По същата причина прави неповторими и клуба, Ел Чоло, съотборниците ми… Ако те бяха слаби, напряко си тръгвах, само че имам религия в треньора, в клуба и в тима. Искам да им оказа помощ да растем и имам вяра, че и те могат да ми оказват помощ да раста. Даваме си взаимно доста и всички знаци са доста позитивни за скока ни в бъдеще.
- Публиката на Атлетико се ядосва, а от време на време даже и освирква на „ Метрополитано”, тъй като има вяра, че с тези играчи може да се играе доста по-добър футбол. Вие по какъв начин смятате от гледната точка на човек от вътрешната страна?
- Клубът знае, че всеки пристигнал тук състезател ще дава всичко от себе си, с цел да се научи да пази, само че е истина и че бяха направени огромни инвестиции за играчи в офанзивната част от класата на Тома Льомар, Желсон Мартинш, Никола Калинич, а и Родри, който е мощен във владението на топката. Знаем, че можем и че би трябвало да се подобрим в нахлуване. Треньорът и клубът също го желаят, само че истината е и че би трябвало постоянно да поддържаме отбранителната непоклатимост като основа на играта.
- Отношението на публиката по тематиката се видя красноречиво в мача против Райо, извоюван с минимална разлика…
- Има мачове, в които нещата след 20-30 минути внезапно ти се усложняват. В такива случаи би трябвало да си толерантен в офанзива и концентриран в отбрана, с цел да използваш дребното си благоприятни условия. Срещу Райо не направихме добър мач, всички го видяха, включително и ние. Дадохме си сметка, че това не беше нашият ден, що се отнася до работата при притежание на топката. Знаем, че в тренировките би трябвало да се подобрим в това отношение. Всички даваме най-хубавото от себе си.
Ф.Х.Диас и Хавиер Матайянас, „ АС” Примера дивисион 4 кръг, събота 15 септември
Атлетико Мадрид 1:1краен резулат Ейбар Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ