Дългогодишният ни дипломат в ООН Антон Гицов: Русофобията е неизлечимият бацил на нашия преход
Антируското говорене в България не е спирало от 32 години. В последните десетина години обаче то закупи големи размери, като на напред във времето излязоха хора, които са имали не дребна изгода от някогашния режим. Какви са аргументите за това и би трябвало ли да зачертаваме тотално връзките с Русия. Има ли вяра за нов разговор сред Съединени американски щати и Русия, какъв брой тревожна е обстановката и в Близкия Изток -на тези въпроси дава отговор дипломатът Антон Гицов
- Ситуацията в Близкия Изток и спорът сред Израел и Палестина съществено разтревожи и Организация на обединените нации. Вие сте били дълги години български посланик, били сте наш представител в Организация на обединените нации, следите ли този спор и какво мислите за ескалацията там, господин Гицов?
- Ситуацията е доста тревожна, само че не е необикновена. През последните години от време на време избухват сходни спорове и истината е, че от страна на палестинците има едно неизпълнено заричане - да се сътвори палестинска държавност, да се сътвори страна. Това е проблем, към чието решение Израел пристъпва насилствено. Палестинците упрекват Израел в етническо пречистване на Източен Йерусалим посредством изкупуване на повишени цени на жилища на палестинци, посредством изселване на арабски фамилии, чиито домове се конфискуват. Известно е, че Израел публично счита Йерусалим за своя столица, макар че на процедура Тел Авив е такава, а палестинците претендират Източен Йерусалим да бъде тяхна столица. Налице е съвместен ракетен обстрел на цивилни цели, от Газа към израелски градове и от Израел към Газа.
- Проблемът сред двете страни тлее от десетки години, наподобява неразгадаем. Европа и светът не би трябвало ли да работят малко по-твърдо в тази ситуация, другояче ще си останем единствено с заявления? Този спор разделя и арабския свят - Турция взе страна, Иран също, както и други страни, а това не предвещава положителни времена за Близкия Изток.
- Поставяте ми забавен и значим въпрос, само че в случай че погледнем историята, ще забележим, че в по-далечното минало имаше доста срещи сред израелски и арабски водачи. Ясер Арафат беше доста деен. За да се сътвори палестинска страна не би трябвало просто да се извърши едно благопожелание, има и други неща. Има стотици хиляди изселени палестинци, които упорстват да се върнат по родните си места, да бъдат обезщетени, да се отстранен противозаконните селища по палестински територии на Западния бряг... В това отношение Израел е неотстъпчив и е подкрепян от Америка. А тя има огромно въздействие и върху западните страни в Европа. Затова съм черноглед в това отношение. Немислима е среща сред водачите на организацията Хамас и Нетаняху. Дори съгласно изявления на самия Нетаняху задачата е да бъдат премахнати тези водачи. Нито палестинците печелят, нито Израел печели. Загиват хора. Това огнище на спор ще продължава да тлее до момента в който не се вразумят и от двете страни. Но и Организация на обединените нации би трябвало да се прегледа доста по-сериозно казуса.
- Другият международен спор, който наподобява мъчно решим, е този сред Съединени американски щати и Русия, изключително откогато новата американска администрация стъпи в Белия дом. Макар че през юни се чака среща сред Путин и Байдън, смятате ли, че има вяра за нормализиране?
- Това е един спор - натурален и предстоящ. На предходните избори, когато Тръмп победи Клинтън на изборите, демократите в Съединени американски щати излязоха с обяснението, че Русия се е намесила в изборите. Макар това да бе опровергано, след идването на Байдън на власт, то още веднъж стартира да става опорна точка. Изгонването на съветски дипломати, които били шпиони, налагането на наказания против Русия - това се трансформира във тип наказване за Кремъл, поради хипотетичната „ хибридна интервенция “ на руснаците преди 5 години. Това не е добре, само че въпреки всичко считам, че е краткотрайно. Независимо от всички тези обвинявания, Байдън схваща, че в региона на въоръженията би трябвало да има съглашения, които да касаят разпространяването на нуклеарни оръжия и ракети. Затова считам, че разумността ще надделее.
- Сериозно ли сте оптимист?
- Да, въпреки и сдържан. Не изключвам Съединени американски щати да схващат, че по-голямата опасност за тях не е Русия, а Китай, които с изключение на мощна икономическа, към този момент са и военна мощ. Американците ще имат доста по-голям проблем с тях, в сравнение с с Русия. Настъпват забавни времена, в които еднополюсният свят явно няма да може да съществува по този начин, както чакаха американците след сриването на Съветския съюз. Появяват се три полюса и в случай че два от тях тръгнат в съюз, това няма да е добре за единия - в тази ситуация Щатите. Очевидно е, че трите страни би трябвало да приказват между тях и да заобикалят напрежението.
- Всичко, което се случи, откогато Байдън е на власт, не беше ли първо проявление на мускули от страна на Съединени американски щати - ние ще движим света, а по-късно към този момент да се тръгне към някакви съглашения? Разбира се към това беше включена и Европа.
- Има такова проявление на мускули. Вашингтон какво направиха - изгониха доста дипломати, от Москва обаче реагираха незабавно реципрочно. Дори американците изгубиха повече, тъй като руснаците не разрешиха на свои жители да работят в щатското посолство в Москва. Макар Русия да не е огромна икономическа мощ, тя продължава да е мощен политически и боен фактор в света - може би това се осъзнава във Вашингтон към този момент.
- Въпросът обаче е, че Европа се намеси много брутално. Тя не загуби ли от това, че се появи по-правоверна от папата, както се споделя?
- Факт е, че Западна Европа продължава да бъде под мощното въздействие на Съединени американски щати, основно по линия на НАТО като финансова и военна опора. Но пък не всички в Европа възприемат по този метод американското въздействие. Виждаме да вземем за пример Германия - Америка може да гони личните си ползи в енергийния пазар, само че това не проработва при немците и те са безапелационни, че Северен поток-2 би трябвало да бъде приключен. Германците имат рационални подходи. Нещата сред Русия и Европа са комплицирани. Особено сред някогашните страни от руския блок - Литва, Латвия и Естония, Чехия, Полша - всички, които имат някакви исторически учредения за антируски настроения. Докато страни, като Италия и Франция виждаме, че са по-предпазливи, заемат и умерени позиции, а Унгария напряко си гледа личния интерес. Не се интересуват доста от геополитиката, а от личния си интерес.
- Не мислите ли, че Русия и Щатите може и да се схванат по някои въпроси, само че България отново си остава на ниво, в което политиците ни са инфектирани от такава русофобия, която на моменти наподобява и трагикомична?
- Русофобията е един присъщ външнополитически детайл в връзките на България към Русия. Той идва от това, че България е влезнала в един тип развиване, довело до средата, съгласно тях. Забравя се обаче, че случилото се с България е плод на съглашение сред Чърчил и Сталин. Това е история, тези времена са минали, а русофобията единствено вреди на страната ни. Та ние с Русия имаме доста исторически връзки - обща вяра, доста непосредствен език, просвета и най-важното - ние имахме там голям пазар за нашите артикули. Освен това Русия, която е близо до нас, е източник на доста първични материали, и най-важното енергийни.
- Важно е и друго - ние с Русия можем да се назовем съседи, дели ни единствено Черно море. Но тази непосредственост в този момент се употребява не от нас, а от военно-политическия блок НАТО, на който ние сме членове. Политиците ни не схващат ли, че всевъзможен тип политическа уплаха вреди на страната ни?
- Политическата уплаха не е рационална, а е по-скоро прочувствена категория. Като такава, когато тя е възприета като философия от специалисти, от държавници това изкривява обективността в мисленето им, лишава им здравия разсъдък и изкривява вземането на решенията им. През последната година и половина, България стана европейски, в случай че не и международен първенец по случаи на преследване на съветски дипломати. Преди седмица избраният от Бойко Борисов за възможен предстоящ министър председател, политическият бродяга Даниел Митов съобщи по отношение на 9 май - Ден на успеха за Русия (а за България - Ден на Европа), че от съветска страна имало опит за пренаписване на пакта „ Молотов- Рибентроп “. И изрече една неистина: руските и немските войски са марширували дружно и са правели взаимни паради след разделянето на Полша по линия на пакта „ Молотов- Рибентроп “. Крайната русофобия на Даниел Митов не е загадка, на нейна основа той от години построява своята политическа кариера. Да не приказваме пък за високо ценената от Борисов и извънредно вярната му външна министърка Екатерина Захариева, притежаваща неповторими многостранни качества, заемала най-различни министерски постове...
- Наскоро група десни жители още веднъж изиска преместването на Паметника на Съветската войска и още веднъж разбуниха духовете...
- И го направиха за прощален път. Това не са просто жители, това са група върли русофоби, обединени от небезизвестния Иво Инджев. На мен друго ми стана забавно - какво извънредно искане направи различен член на тази група - Горан Благоев - той предложи промяна на името на главния православен храм в София, който носи името на съветския военачалник Александър Невски. За такива хора народът е измислил подобаващия израз „ вманиачен за връзване “. Кажете ми по какъв начин по различен метод да окачествя налудничавото му предложение за преименуване на една от най-българските светини, построена с помощи от български народ като признателност за Освобождението от турско иго! Нищо чудно, в случай че му се даде власт да отстрани и паметника на Цар Освободител пред Народното събрание.
- Вижте, тези оферти се появяват не за първи път, само че към този момент като цяло по-голямата част от българите не наподобяват въодушевени от тях?
- И популярност Богу, само че тези гласовити „ хористи “ би трябвало да бъдат посочени и по тази причина, ще прибавя още няколко имена. В този русофобски хор се вписват още Соломон Паси, който преди време прикани на Балканите - подразбира се и в България, да бъдат конфигурирани нуклеарни оръжия за противопоставяне на Русия, както и приютената при него в Атлантическия клуб, дискредитирана поради кражба от безмитен магазин някогашна посланичка в Съединени американски щати Елена Поптодорова. През август предходната година тя съобщи в предаване по Българска национална телевизия, че с Русия би трябвало да се отнасяме „ твърдо, без такива сантименталности като вяра, русофилство, славянство “ и т. н. Измежду най-активните русофоби у нас през годините на прехода е политологът Огнян Минчев, сътрудника му Евгени Дайнов... Та множеството от тях произлизат от видни комунистически фамилии или са били членове на Българска комунистическа партия. А същият този Инджев даже бе осветлен като „ сътрудник Ивайло “ от Комисията по досиетата!
- Има ли пояснение русофобията на тези хора?
- Има, несъмнено. Знаете ли, че през XI век папската институция стартира да издава/продава индулгенции за опрощаване на грехове. Греховните вярващи се опасяват, че като минат в отвъдният свят, вместо в парадайса, може да отидат в пъкъла, и по тази причина си откупват прибързано греховете. Та по този начин и нашите днешни русофоби. У нас, след 1989 година се минава от един свят в различен, в който се осъждат прегрешенията на комунизма. В този нов свят някои от тези, които са венцехвалели и служели на комунистическата идеология и власт, както и тези с изтъкнат прокомунистически генезис, вземат решение, че нямат бъдеще, само че пък имат неугасваща упоритост за реализация и при новите условия. И си купуват един тип индулгенция за опрощаване на греховете. Пламенният им антикомунизъм и русофобия им обезпечава забележително политическо бъдеще, като десни социолози, политолози, атлантици, създатели на всякакви десни институции за разбори и тем сходни. Един от тях, Иван Костов, учител по политическа спестовност във ВИИ „ Карл Маркс “, дори се издига до ръководител на Съюз на демократичните сили и министър-председател.
- Най-тъжното не е ли това, че XXI век вместо да се основават мостове, да се гледа прагматично, а не прочувствено, тези мостове се разрушават?
- Нормално е, с годините и отдалечаването на интервалите, в които е имало противопоставяне, въздействие, зависимости от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, в този момент да гледаме прагматично и вместо да извлечем изгода от това, ние задълбаваме още повече в блатото. Като оставим настрани историческите корени сред нашите две страни, славянската ни, езикова и религиозна непосредственост, а най-важното политическите пристрастия, повлияни от русофобския микроб, Русия е значима за нас и връзките с нея би трябвало да се управляват от здрав прагматизъм. „ Интересът клати и феса “, споделя турската сентенция, само че нашите политолози, социолози и политици не са научили тази мъдрост.
- Е, може би има и изключения - по какъв начин ще коментирате срещата на царя с дипломат Митрофанова?
- Да, този наш общественик в действителност прави изключение. Симеон Сакскобургготски, който за разлика от Костов и Борисов, би трябвало да има основателно въодушевление против Русия. Но той е доста по-умен и най-важното - не разреши да бъде инфектиран от русофобския микроб. Вижте общителната му и неслучайна среща с съветската посланичка Митрофанова и русофобията на досегашната ни външна министърка Екатерина Захариева, която извика Митрофанова във Външно министерство не с цел да разиска по какъв начин да се развиват в общ интерес двустранните ни връзки, а с цел да u държи сметка и да u чете надали не конско за „ шпионстването “ на Русия в България. Забравяме и друго - прекомерният светец и Богу не е мил. В случая - на новия огромен брат.
ВИЗИТКА
Антон Гицов е български посланик. Работил е 6 години като интернационален чиновник в Организация на обединените нации, Ню Йорк, бил е Културен аташе в българското посолство във Вашингтон от 1989 до 1992, а от 1998 до 2010 е ръководител на Българската културно-просветна асоциация “Св. св. Кирил и Методий” във Англия. През миналите десетилетия е разгласил разкази, фейлетони и публицистични материали в българския щемпел.
- Ситуацията в Близкия Изток и спорът сред Израел и Палестина съществено разтревожи и Организация на обединените нации. Вие сте били дълги години български посланик, били сте наш представител в Организация на обединените нации, следите ли този спор и какво мислите за ескалацията там, господин Гицов?
- Ситуацията е доста тревожна, само че не е необикновена. През последните години от време на време избухват сходни спорове и истината е, че от страна на палестинците има едно неизпълнено заричане - да се сътвори палестинска държавност, да се сътвори страна. Това е проблем, към чието решение Израел пристъпва насилствено. Палестинците упрекват Израел в етническо пречистване на Източен Йерусалим посредством изкупуване на повишени цени на жилища на палестинци, посредством изселване на арабски фамилии, чиито домове се конфискуват. Известно е, че Израел публично счита Йерусалим за своя столица, макар че на процедура Тел Авив е такава, а палестинците претендират Източен Йерусалим да бъде тяхна столица. Налице е съвместен ракетен обстрел на цивилни цели, от Газа към израелски градове и от Израел към Газа.
- Проблемът сред двете страни тлее от десетки години, наподобява неразгадаем. Европа и светът не би трябвало ли да работят малко по-твърдо в тази ситуация, другояче ще си останем единствено с заявления? Този спор разделя и арабския свят - Турция взе страна, Иран също, както и други страни, а това не предвещава положителни времена за Близкия Изток.
- Поставяте ми забавен и значим въпрос, само че в случай че погледнем историята, ще забележим, че в по-далечното минало имаше доста срещи сред израелски и арабски водачи. Ясер Арафат беше доста деен. За да се сътвори палестинска страна не би трябвало просто да се извърши едно благопожелание, има и други неща. Има стотици хиляди изселени палестинци, които упорстват да се върнат по родните си места, да бъдат обезщетени, да се отстранен противозаконните селища по палестински територии на Западния бряг... В това отношение Израел е неотстъпчив и е подкрепян от Америка. А тя има огромно въздействие и върху западните страни в Европа. Затова съм черноглед в това отношение. Немислима е среща сред водачите на организацията Хамас и Нетаняху. Дори съгласно изявления на самия Нетаняху задачата е да бъдат премахнати тези водачи. Нито палестинците печелят, нито Израел печели. Загиват хора. Това огнище на спор ще продължава да тлее до момента в който не се вразумят и от двете страни. Но и Организация на обединените нации би трябвало да се прегледа доста по-сериозно казуса.
- Другият международен спор, който наподобява мъчно решим, е този сред Съединени американски щати и Русия, изключително откогато новата американска администрация стъпи в Белия дом. Макар че през юни се чака среща сред Путин и Байдън, смятате ли, че има вяра за нормализиране?
- Това е един спор - натурален и предстоящ. На предходните избори, когато Тръмп победи Клинтън на изборите, демократите в Съединени американски щати излязоха с обяснението, че Русия се е намесила в изборите. Макар това да бе опровергано, след идването на Байдън на власт, то още веднъж стартира да става опорна точка. Изгонването на съветски дипломати, които били шпиони, налагането на наказания против Русия - това се трансформира във тип наказване за Кремъл, поради хипотетичната „ хибридна интервенция “ на руснаците преди 5 години. Това не е добре, само че въпреки всичко считам, че е краткотрайно. Независимо от всички тези обвинявания, Байдън схваща, че в региона на въоръженията би трябвало да има съглашения, които да касаят разпространяването на нуклеарни оръжия и ракети. Затова считам, че разумността ще надделее.
- Сериозно ли сте оптимист?
- Да, въпреки и сдържан. Не изключвам Съединени американски щати да схващат, че по-голямата опасност за тях не е Русия, а Китай, които с изключение на мощна икономическа, към този момент са и военна мощ. Американците ще имат доста по-голям проблем с тях, в сравнение с с Русия. Настъпват забавни времена, в които еднополюсният свят явно няма да може да съществува по този начин, както чакаха американците след сриването на Съветския съюз. Появяват се три полюса и в случай че два от тях тръгнат в съюз, това няма да е добре за единия - в тази ситуация Щатите. Очевидно е, че трите страни би трябвало да приказват между тях и да заобикалят напрежението.
- Всичко, което се случи, откогато Байдън е на власт, не беше ли първо проявление на мускули от страна на Съединени американски щати - ние ще движим света, а по-късно към този момент да се тръгне към някакви съглашения? Разбира се към това беше включена и Европа.
- Има такова проявление на мускули. Вашингтон какво направиха - изгониха доста дипломати, от Москва обаче реагираха незабавно реципрочно. Дори американците изгубиха повече, тъй като руснаците не разрешиха на свои жители да работят в щатското посолство в Москва. Макар Русия да не е огромна икономическа мощ, тя продължава да е мощен политически и боен фактор в света - може би това се осъзнава във Вашингтон към този момент.
- Въпросът обаче е, че Европа се намеси много брутално. Тя не загуби ли от това, че се появи по-правоверна от папата, както се споделя?
- Факт е, че Западна Европа продължава да бъде под мощното въздействие на Съединени американски щати, основно по линия на НАТО като финансова и военна опора. Но пък не всички в Европа възприемат по този метод американското въздействие. Виждаме да вземем за пример Германия - Америка може да гони личните си ползи в енергийния пазар, само че това не проработва при немците и те са безапелационни, че Северен поток-2 би трябвало да бъде приключен. Германците имат рационални подходи. Нещата сред Русия и Европа са комплицирани. Особено сред някогашните страни от руския блок - Литва, Латвия и Естония, Чехия, Полша - всички, които имат някакви исторически учредения за антируски настроения. Докато страни, като Италия и Франция виждаме, че са по-предпазливи, заемат и умерени позиции, а Унгария напряко си гледа личния интерес. Не се интересуват доста от геополитиката, а от личния си интерес.
- Не мислите ли, че Русия и Щатите може и да се схванат по някои въпроси, само че България отново си остава на ниво, в което политиците ни са инфектирани от такава русофобия, която на моменти наподобява и трагикомична?
- Русофобията е един присъщ външнополитически детайл в връзките на България към Русия. Той идва от това, че България е влезнала в един тип развиване, довело до средата, съгласно тях. Забравя се обаче, че случилото се с България е плод на съглашение сред Чърчил и Сталин. Това е история, тези времена са минали, а русофобията единствено вреди на страната ни. Та ние с Русия имаме доста исторически връзки - обща вяра, доста непосредствен език, просвета и най-важното - ние имахме там голям пазар за нашите артикули. Освен това Русия, която е близо до нас, е източник на доста първични материали, и най-важното енергийни.
- Важно е и друго - ние с Русия можем да се назовем съседи, дели ни единствено Черно море. Но тази непосредственост в този момент се употребява не от нас, а от военно-политическия блок НАТО, на който ние сме членове. Политиците ни не схващат ли, че всевъзможен тип политическа уплаха вреди на страната ни?
- Политическата уплаха не е рационална, а е по-скоро прочувствена категория. Като такава, когато тя е възприета като философия от специалисти, от държавници това изкривява обективността в мисленето им, лишава им здравия разсъдък и изкривява вземането на решенията им. През последната година и половина, България стана европейски, в случай че не и международен първенец по случаи на преследване на съветски дипломати. Преди седмица избраният от Бойко Борисов за възможен предстоящ министър председател, политическият бродяга Даниел Митов съобщи по отношение на 9 май - Ден на успеха за Русия (а за България - Ден на Европа), че от съветска страна имало опит за пренаписване на пакта „ Молотов- Рибентроп “. И изрече една неистина: руските и немските войски са марширували дружно и са правели взаимни паради след разделянето на Полша по линия на пакта „ Молотов- Рибентроп “. Крайната русофобия на Даниел Митов не е загадка, на нейна основа той от години построява своята политическа кариера. Да не приказваме пък за високо ценената от Борисов и извънредно вярната му външна министърка Екатерина Захариева, притежаваща неповторими многостранни качества, заемала най-различни министерски постове...
- Наскоро група десни жители още веднъж изиска преместването на Паметника на Съветската войска и още веднъж разбуниха духовете...
- И го направиха за прощален път. Това не са просто жители, това са група върли русофоби, обединени от небезизвестния Иво Инджев. На мен друго ми стана забавно - какво извънредно искане направи различен член на тази група - Горан Благоев - той предложи промяна на името на главния православен храм в София, който носи името на съветския военачалник Александър Невски. За такива хора народът е измислил подобаващия израз „ вманиачен за връзване “. Кажете ми по какъв начин по различен метод да окачествя налудничавото му предложение за преименуване на една от най-българските светини, построена с помощи от български народ като признателност за Освобождението от турско иго! Нищо чудно, в случай че му се даде власт да отстрани и паметника на Цар Освободител пред Народното събрание.
- Вижте, тези оферти се появяват не за първи път, само че към този момент като цяло по-голямата част от българите не наподобяват въодушевени от тях?
- И популярност Богу, само че тези гласовити „ хористи “ би трябвало да бъдат посочени и по тази причина, ще прибавя още няколко имена. В този русофобски хор се вписват още Соломон Паси, който преди време прикани на Балканите - подразбира се и в България, да бъдат конфигурирани нуклеарни оръжия за противопоставяне на Русия, както и приютената при него в Атлантическия клуб, дискредитирана поради кражба от безмитен магазин някогашна посланичка в Съединени американски щати Елена Поптодорова. През август предходната година тя съобщи в предаване по Българска национална телевизия, че с Русия би трябвало да се отнасяме „ твърдо, без такива сантименталности като вяра, русофилство, славянство “ и т. н. Измежду най-активните русофоби у нас през годините на прехода е политологът Огнян Минчев, сътрудника му Евгени Дайнов... Та множеството от тях произлизат от видни комунистически фамилии или са били членове на Българска комунистическа партия. А същият този Инджев даже бе осветлен като „ сътрудник Ивайло “ от Комисията по досиетата!
- Има ли пояснение русофобията на тези хора?
- Има, несъмнено. Знаете ли, че през XI век папската институция стартира да издава/продава индулгенции за опрощаване на грехове. Греховните вярващи се опасяват, че като минат в отвъдният свят, вместо в парадайса, може да отидат в пъкъла, и по тази причина си откупват прибързано греховете. Та по този начин и нашите днешни русофоби. У нас, след 1989 година се минава от един свят в различен, в който се осъждат прегрешенията на комунизма. В този нов свят някои от тези, които са венцехвалели и служели на комунистическата идеология и власт, както и тези с изтъкнат прокомунистически генезис, вземат решение, че нямат бъдеще, само че пък имат неугасваща упоритост за реализация и при новите условия. И си купуват един тип индулгенция за опрощаване на греховете. Пламенният им антикомунизъм и русофобия им обезпечава забележително политическо бъдеще, като десни социолози, политолози, атлантици, създатели на всякакви десни институции за разбори и тем сходни. Един от тях, Иван Костов, учител по политическа спестовност във ВИИ „ Карл Маркс “, дори се издига до ръководител на Съюз на демократичните сили и министър-председател.
- Най-тъжното не е ли това, че XXI век вместо да се основават мостове, да се гледа прагматично, а не прочувствено, тези мостове се разрушават?
- Нормално е, с годините и отдалечаването на интервалите, в които е имало противопоставяне, въздействие, зависимости от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, в този момент да гледаме прагматично и вместо да извлечем изгода от това, ние задълбаваме още повече в блатото. Като оставим настрани историческите корени сред нашите две страни, славянската ни, езикова и религиозна непосредственост, а най-важното политическите пристрастия, повлияни от русофобския микроб, Русия е значима за нас и връзките с нея би трябвало да се управляват от здрав прагматизъм. „ Интересът клати и феса “, споделя турската сентенция, само че нашите политолози, социолози и политици не са научили тази мъдрост.
- Е, може би има и изключения - по какъв начин ще коментирате срещата на царя с дипломат Митрофанова?
- Да, този наш общественик в действителност прави изключение. Симеон Сакскобургготски, който за разлика от Костов и Борисов, би трябвало да има основателно въодушевление против Русия. Но той е доста по-умен и най-важното - не разреши да бъде инфектиран от русофобския микроб. Вижте общителната му и неслучайна среща с съветската посланичка Митрофанова и русофобията на досегашната ни външна министърка Екатерина Захариева, която извика Митрофанова във Външно министерство не с цел да разиска по какъв начин да се развиват в общ интерес двустранните ни връзки, а с цел да u държи сметка и да u чете надали не конско за „ шпионстването “ на Русия в България. Забравяме и друго - прекомерният светец и Богу не е мил. В случая - на новия огромен брат.
ВИЗИТКА
Антон Гицов е български посланик. Работил е 6 години като интернационален чиновник в Организация на обединените нации, Ню Йорк, бил е Културен аташе в българското посолство във Вашингтон от 1989 до 1992, а от 1998 до 2010 е ръководител на Българската културно-просветна асоциация “Св. св. Кирил и Методий” във Англия. През миналите десетилетия е разгласил разкази, фейлетони и публицистични материали в българския щемпел.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ