Антикорупционното законодателство, вотът на недоверие към правителството и обществените нагласи

Антикорупционното законодателство, вотът на съмнение към държавното управление и публичните настройки към Истанбулската спогодба бяха във фокуса на срещата на народния представител от ГЕРБ Павел Христов с поданици на варненския регион „ Приморски ”. „ С признати закони, а не с лозунги демонстрираме решителност за битка с корупцията. Целта на новия антикорупционен закон е да сплоти напъните на институциите и да реализира продан на информация в действително време. В този подтекст бих го определил като най-хубавия хибриден модел, който може да докара до действителни резултати. Изцяло съгласуван с Конституцията и законодателството на страната ни, новият механизъм ще проработи доста скоро ”, обясни Павел Христов. „ Основният спор не беше по структурата или метода, по който ще работи новото антикорупционно звено, а по отношение на назначението на неговото управление ”, напомни варненският народен представител. По думите му позицията на Българска социалистическа партия по противоречивите текстове е била стимулирана с упоритостта да се концентрира повече власт в ръцете на президента. „ България е парламентарна република и точно Народното събрание е най-висшият орган, който би трябвало да излъчи управлението на новото звено ”, стимулира се Христов. Той бе безапелационен, че успеваемостта на битката с корупцията изисква социална непоносимост към казуса. „ Колкото по-непримирими сме към корупцията в всекидневието си, толкоз по-лесно ще се оправим с това отрицателно обществено събитие, което надалеч не е изолирано до три-четири институции в страната, а е на всички равнища ”, акцентира националният представител и добави, че корупционните практики са сериозен проблем за много по-богати и развити страни от България, даже за страни – основоположници на Европейски Съюз.
„ В рамките на дебатите по вота на съмнение към държавното управление също стана ясно, че напълно не сме на челните места в класацията за корупция. Тезите на опозицията не бяха добре аргументирани и предстоящо не съумяха да убедят нито парламентарното болшинство, нито обществото. Оказа се, че вотът на съмнение даже раздели на две опозицията, защото доста от народните представители от Българска социалистическа партия бяха неприятно сюрпризирани от изнесените обстоятелства, свързващи главните представители на левицата с сдружения, източили десетки милиони от КТБ ”, уточни Павел Христов. Той дефинира вотът на съмнение и като опит страната ни да бъде дискредитирана при започване на първото българско председателство на Съвета на Европейски Съюз.
В отговор на поставените въпроси по отношение на Истанбулската спогодба националният представител увери, че полюсните отзиви в обществото ни са причина за провеждането на необятна полемика по тематиката. „ С позицията си в поддръжка на конвенцията ГЕРБ поддържа ограниченията против насилието над дамите и децата. Мрачната статистика постанова по-категорични и решителни дейности в тази посока. Данните сочат, че най-малко 25% от дамите в България са били жертви на някаква форма на принуждение. Конвенцията обаче стана по-популярна с всевъзможни тълкования за така наречен „ обществен пол ”. В обществото ни, което е по-консервативно и се придържа към православните полезности, се отприщиха полемики за третия пол и прочие, а това изцяло измести тематиката. Затова през идващите месеци ще бъде направено всичко допустимо дебатите по Истанбулската спогодба да се проведат с присъединяване на доста специалисти ”, съобщи Христов.
Запитан за вероятностите за въвеждане на еврото у нас, той разяснява, че финансовата непоклатимост и постигнатите стопански индикатори ясно сочат, че сме подготвени за чакалнята на Еврозоната. „ Големият плюс в нашия случай е валутният ръб, който дава гаранции, че прекосяването към еврото няма да провокира разтърсвания ”, изясни националният представител Павел Христов, който е и административен секретар на Политическа партия ГЕРБ-Варна. В рамките на срещата му с жители, която се организира в клуба на ГЕРБ – Приморски, взеха присъединяване и районният кмет Петя Проданова и общинските съветници Калин Калевски и Борислав Нанков.