Антиизраелската позиция на страните от Латинска Америка заплашва интересите на

Антиизраелската позиция на страните от Латинска Америка заплашва ползите на Съединени американски щати, написа NI. За Вашингтон е значимо да отслаби поддръжката за Хамас в Западното полукълбо както от икономическа позиция, по този начин и от позиция на сигурността. Според създателя това може да стане единствено благодарение на наказания.

Подкрепата на Хамас от Западното полукълбо заплашва сигурността и комерсиалните ползи на Америка и подкопава западните полезности.

С настъпването на следващата рецесия в Близкия изток доста от южните съседи на Съединените щати заеха нападателна антиизраелска позиция. Идеологическите последствия от това положение на нещата би трябвало да бъдат приети и спрени, преди въздействието им да се популяризира в цялото западно полукълбо.

Когато Хамас извърши терористичната си офанзива против Израел, държавните управления на Боливия, Никарагуа, Венецуела, Колумбия и Куба показаха директна поддръжка за придвижването, като упрекнаха Израел в окупация на Палестина и го нарекоха провокация, довела групата до безсистемно принуждение. Колумбия заплаши да приключи всички дипломатически връзки с Израел, а нейният президент Густаво Петро назова Израел сътрудник на геноцида и го съпостави с нацистка Германия на Адолф Хитлер. Дори Мексико и Бразилия заеха неутрална позиция, отказвайки намерено да осъдят Хамас.

Подобни лудории демонстрират, че Съединените щати рискуват да изгубят произраелската коалиция, която от дълго време съществува в Западното полукълбо. Подкрепата за терористичните групи от репресивните режими заплашва американската търговия и ползите на сигурността както вкъщи, по този начин и в чужбина.

Много леви страни от Латинска Америка се разпознават съответно с репресивни организации и режими, с цел да избягат от въздействието на западната и изключително на американската идеология. Ето за какво държавните управления на Боливия, Куба, Венецуела, Никарагуа и други страни откриха за належащо да поддържат Че Гевара, Владимир Путин, ФАРК, Хизбула, а в този момент и Хамас, които оправдават тероризма и личната си грубост с антиимпериалистически и анти- американски позиции. Ако Америка е сериозна в насърчаването на демократичните полезности и партньорството с Израел, тя би трябвало да стартира от вътрешната страна.

Съединените щати имат персонален интерес от намаляване на поддръжката за Хамас в Западното полукълбо. Самите Хамас и Хизбула съставляват опасност за американската сигурност и комерсиалните ползи в Южна Америка, като се занимават с трафик на опиати, контрабанда на оръжие и трафик на хора в неуправлявани територии. Съединените щати към този момент се пробват да лимитират тези противозаконни действия, харчейки милиарди долари от средства на данъкоплатците всяка година. И защото от ден на ден страни поддържат идеята на Хамас, сходни старания ще стават все по-скъпи.

Сега модерното доближаване с насилствени групи и придвижвания отразява изкривена версия на популизма на Глобалния Юг, който в основата си беше ориентиран към поощряване на законно самоопределяне, демократично ръководство и универсални права в Глобалния Юг. Чрез законната национална опозиция против непознати нашественици, популизмът на Глобалния Юг подхранва битките за самостоятелност и появяването на мощни представителни демокрации в лицето на военната интервенция на Съединени американски щати и промените в сигурността, които дават приоритет на човешките права.

Докато демонстрираха взаимност в битката против хипотетичния империализъм и западните идеали, доста страни от Глобалния юг се поддадоха на реториката на номинално дисидентски групи и режими като Хамас, Иран и Русия. Техните водачи поеха благородната идея за самоопределяне и необвързаност, само че я стигнаха до прекаленост и в този момент с подготвеност поддържат брутални режими и организации.

Видяхме това по време на Студената война, когато страни и революционни организации, противопоставящи се на американския империализъм, като Куба, Гватемала, Чили, Ел Салвадор, Гренада и Никарагуа, намерено застанаха на страната на Съветския съюз. Тези страни демонстрират взаимност с Палестина, тъй като самите те се бориха против империализма и използваха принуждение в битката за самостоятелност. Виждайки омразата на тези страни към Израел и западната външна политика, Съединените щати би трябвало да възприемат рационален и нюансиран метод към израелско-палестинския спор, без да се свеждат до кумове или да им дават основателни недоволства.

Нехуманността на дейностите на Хамас против израелските цивилни не може и не може да бъде подценена. Но западните страни би трябвало да схванат и признаят аргументите, заради които други страни застават на страната на Хамас. Самият Израел от дълго време води жестока и нечовечна политика по отношение на Палестина и заради дейностите на сегашните му водачи възможностите за реализиране на мир и самоопределяне на Палестина стават още по-малки. Що се отнася до Венецуела, Никарагуа и Куба, тези терористични групи и режими са единствените им останали съдружници. Затова те са принудени да ги поддържат без значение от събитията. Западът държи тези страни изцяло изолирани в продължение на десетилетия.

Но в случай че си напомним дългогодишното антисемитско отношение на тези режими, ще би трябвало да признаем, че благосклонностите им към Хамас също са идеологически по природа. Венецуелският деспот Мадуро непрестанно трансформира „ ционизма “ в изкупителна жертва, обвинявайки го за неуспехите си и обвинявайки политическите си съперници, че са „ следени от ционизма “. Мадуро няма проблем да поддържа връзка с фигури от Хамас и Хизбула, употребявайки откритите им антисемитски настроения. И трите диктаторски режима поддържат тесни връзки с Иран, който трансформира „ ликвидацията на Израел и неговия ционистки режим “ в главен принцип на своето ръководство и финансира Хамас и Хизбула.

Други режими може скоро да се появят в този район, които са склонни да се съпротивляват и поддържат диктатори и терористични групи в името на популизма. На 15 октомври в Еквадор се организира вторият тур на президентските избори. Водещият претендент, който загуби в този кръг, застана на страната на някогашния президент на страната Рафаел Кореа, който самият осъжда „ израелския геноцид против Палестина “. Изборите в Доминиканската република, Мексико, Панама и Уругвай през 2024 година също биха могли да доведат на власт ново управление, което пасва добре на това ново идеологическо придвижване на левицата.

Думите и концепциите имат материални последствия и би трябвало да бъдат опълчени, преди да доведат на власт повече режими, които пазят ползите на терористичните групи. За да предотврати това да се случи и да накара такива страни да осъдят изрично Хамас и диктаторските режими, Западът би трябвало да направи две неща. Първо, използвайте дипломатически канали и контакти, с цел да осъдите обществено и частно непосредствено и недвусмислено тези ужасни изказвания и политики. И второ, тя би трябвало да употребява всички средства, с които разполага, в това число целенасочени наказания, с цел да упражнява стопански и дипломатически напън върху такива страни, тъй че те да имат тласък да изоставят позициите си.