Влиза в сила Антарктическият договор - Антарктида е обявена за свободна за изследване
Антарктическият контракт и обвързваните с него съглашения, наречени Антарктическа договорна система (накратко АДС), контролира интернационалните връзки във връзка с Антарктида - единствения континент на Земята, който е без лично население.
За задачите на контракта Антарктика се дефинира като цялата земна повърхност и ледения шелф на юг от 60-ия паралел. Договорът, влизащ в действие през 1961 година и сега подписан от 49 страни, преглежда Антарктика като теоретичен резерват и открива независимост на научните изследвания, като не разрешава военна активност на този континент.
Този контракт е първото съглашение по отношение на контрола на оръжията, открит по време на Студената война. Секретариатът на контракта е ситуиран в Буенос Айрес, Аржентина от септември 2004 година
Основният контракт е подписан на 1 декември 1959г., в началото от 12-те страни, взели участие в Международната година на геофизиката (1957 - 1958) в Антарктика - Аржентина, Австралия, Белгия, Англия, Нова Зеландия, Норвегия, Съветския съюз, Съединени американски щати, Франция, Чили, Южна Африка, Япония. Влиза в действие на 23 юни 1961 година Той е израз на практическа и научна взаимна активност, реализирана " на леда ".
Клаузи:
1. Зоната да се употребява единствено за мирни цели, военна активност, като тестване на оръжия е неразрешена, само че боен личен състав и военни уреди могат да бъдат употребявани за научни изследвания и други мирни цели.
2. Свободата на научните проучвания и съдействието да бъдат продължени.
3. Свободен продан на информация и личен състав в съдействие с Организация на обединените нации и други интернационалните организации;
4. Договорът не открива териториален суверенитет и до момента в който той е в действие не се одобряват нови претенции.
5. Договорът не разрешава нуклеарни детонации и изхвърлянето на радиоактивни боклуци.
6. Договорът включва цялостната повърхност ледени блокове, само че не и заобикалящата ги водна повърхност 60 градуса на юг.
7. Наблюдателите по съблюдаване на контракта имат свободен достъп, включващ оглед на територията до всяка област и могат да инспектират всички станции, съоръжения и уреди, да имат прелиминарен взор върху всички действия и да бъде инструктиран военния личен състав.
8. Позволява пълномощия над откриватели и научни служащи от техните лични страни.
9. Чести срещи, съвещания измежду страните членове.
10. Договорът ще обезврежда дейностите на всяка страна, противоречащи на клаузите му.
11. Всички разногласия да бъдат водени по кротичък път от засегнатите страни или в краен случай от интернационален съд.
12. Има отношение към използването, превода и допълнението на контракта измежду включените страни.
Основният предмет на АДС е да бъде в полза на целия човешки жанр, като Антарктика ще продължи вечно да бъде употребена извънредно за мирни цели и няма да се трансформира в сцена или обект на интернационалните несъгласия. Договорът не разрешава всевъзможни ограничения от боен тип, само че не и наличието на боен личен състав.
Антарктида няма непрекъснато население и поради това няма поданство и държавно управление. Опеката на континента е желана от обособени страни, само че не им е предоставена. Площта на Антарктида сред 90 градуса на запад и 150 градуса на запад дружно с частта на норвежкия бранш (тази зона в никакъв случай не е била избрана официално) е единствената част на Земята, която не е под контрола на никоя страна.
Правителствата, които са страни по Антарктическия контракт, извършват клаузите на тези съглашения и решенията, взети съгласно националните закони. Тези закони по принцип се ползват единствено към техните лични жители, когато са в Антарктида, и служат за постигането на консенсус при консултациите: по отношение на дейностите, които могат да се одобряват, кои зони изискват позволение за престояване, какви процеси на въздействие на околната среда би трябвало да се контролират и др.Договорът постоянно бива считан за принцип на общото завещание на човечеството.
Източник: Уикипедия
За задачите на контракта Антарктика се дефинира като цялата земна повърхност и ледения шелф на юг от 60-ия паралел. Договорът, влизащ в действие през 1961 година и сега подписан от 49 страни, преглежда Антарктика като теоретичен резерват и открива независимост на научните изследвания, като не разрешава военна активност на този континент.
Този контракт е първото съглашение по отношение на контрола на оръжията, открит по време на Студената война. Секретариатът на контракта е ситуиран в Буенос Айрес, Аржентина от септември 2004 година
Основният контракт е подписан на 1 декември 1959г., в началото от 12-те страни, взели участие в Международната година на геофизиката (1957 - 1958) в Антарктика - Аржентина, Австралия, Белгия, Англия, Нова Зеландия, Норвегия, Съветския съюз, Съединени американски щати, Франция, Чили, Южна Африка, Япония. Влиза в действие на 23 юни 1961 година Той е израз на практическа и научна взаимна активност, реализирана " на леда ".
Клаузи:
1. Зоната да се употребява единствено за мирни цели, военна активност, като тестване на оръжия е неразрешена, само че боен личен състав и военни уреди могат да бъдат употребявани за научни изследвания и други мирни цели.
2. Свободата на научните проучвания и съдействието да бъдат продължени.
3. Свободен продан на информация и личен състав в съдействие с Организация на обединените нации и други интернационалните организации;
4. Договорът не открива териториален суверенитет и до момента в който той е в действие не се одобряват нови претенции.
5. Договорът не разрешава нуклеарни детонации и изхвърлянето на радиоактивни боклуци.
6. Договорът включва цялостната повърхност ледени блокове, само че не и заобикалящата ги водна повърхност 60 градуса на юг.
7. Наблюдателите по съблюдаване на контракта имат свободен достъп, включващ оглед на територията до всяка област и могат да инспектират всички станции, съоръжения и уреди, да имат прелиминарен взор върху всички действия и да бъде инструктиран военния личен състав.
8. Позволява пълномощия над откриватели и научни служащи от техните лични страни.
9. Чести срещи, съвещания измежду страните членове.
10. Договорът ще обезврежда дейностите на всяка страна, противоречащи на клаузите му.
11. Всички разногласия да бъдат водени по кротичък път от засегнатите страни или в краен случай от интернационален съд.
12. Има отношение към използването, превода и допълнението на контракта измежду включените страни.
Основният предмет на АДС е да бъде в полза на целия човешки жанр, като Антарктика ще продължи вечно да бъде употребена извънредно за мирни цели и няма да се трансформира в сцена или обект на интернационалните несъгласия. Договорът не разрешава всевъзможни ограничения от боен тип, само че не и наличието на боен личен състав.
Антарктида няма непрекъснато население и поради това няма поданство и държавно управление. Опеката на континента е желана от обособени страни, само че не им е предоставена. Площта на Антарктида сред 90 градуса на запад и 150 градуса на запад дружно с частта на норвежкия бранш (тази зона в никакъв случай не е била избрана официално) е единствената част на Земята, която не е под контрола на никоя страна.
Правителствата, които са страни по Антарктическия контракт, извършват клаузите на тези съглашения и решенията, взети съгласно националните закони. Тези закони по принцип се ползват единствено към техните лични жители, когато са в Антарктида, и служат за постигането на консенсус при консултациите: по отношение на дейностите, които могат да се одобряват, кои зони изискват позволение за престояване, какви процеси на въздействие на околната среда би трябвало да се контролират и др.Договорът постоянно бива считан за принцип на общото завещание на човечеството.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ