Евреите никога не са в безопасност с диктаторите - и Путин не е изключение
Аншел Пфефър,
Както и други диктатори, които усърдно построяват своя имидж и ревностно пазят точните детайлности от ранните си години и идването си на власт, по този начин и за детството на Владимир Путин в Ленинград (Сега Санкт Петербург) съществуват голям брой легенди. Една от забавните глави в историята на Путин е за неговите връзки с голям брой евреи в учебно заведение и квартала му.
Някои история — да вземем за пример, тази, в която той и неговите приятели-евреи се промъкнали в синагогата на Пасха, с цел да се почерпят с маца (еврейски хляб-бел. ред.) звучат малко причудливо.
Други са добре документирани, да вземем за пример, за братя Ротенберг – Аркадий и Борис, неговите спаринг-партньори в клуба по бойни изкуства, които и до ден сегашен са в най-близкото му обграждане и са милиардери с помощта на огромните строителни държавни поръчки.
Или неговата учителка Мина Юдинска, която разкрила гения му и го насочила да учи немски език. Това пък му отворило вратата за бъдещата му работа в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Много години по-късно Путин купува и подрежда жилище в Тел Авив, където Юдинска живее до гибелта си през 2017 година. Тези и други истории се описват в продължение на доста години, с цел да бъде обяснена
аномалията за най-значителния съветски водач
през този век: Защо, за разлика от други съветски водачи, Путин като цяло е считан за другар на евреите.
Не всички пояснения се крият в носталгията по детството.
Главният равин на Русия Берел Лазар, който от време на време назовават „ путинският равин “, един път ми сподели: „ Путин е прекарал доста години анализирайки за какво Съветският съюз, който всъщност беше империя, се разпадна по този начин бързо. Една от основните аргументи, съгласно него, била в това, че руските ръководители трансфораха евреите във врагове. И той решил, че няма да повтори тази неточност “.
Интересно, какво би споделил през днешния ден равин Лазар, който след нахлуването на Русия в Украйна съвсем спря да се появява обществено.
Проблемите на Еврейската организация в Русия (Организация, която се занимава с легалната миграция на съветски евреи в Израел-бел. ред.) започнаха малко преди войната в Украйна.
Но теорията на равин Лазар, която той твърди, че е доказана от диалозите му с президента, наподобява се удостоверява и от усърдното ухажване от Путин на израелските водачи, с които той се среща годишно, откогато преди 22 години стана президент, буди паника.
По създание държанието на Путин не се разграничава доста от класическия съветски антисемитизъм. Както и царете, изфабрикували и разгласили „ Протоколите на ционските мъдреци “ при започване на 20 век, Путин също преглежда международното еврейство като мощна световна мощ. За разлика от царете обаче, той избира да направи от евреите свои съдружници.
В последна сметка това не е нищо повече от брак по сметка. Путин е деспот националист. Той не е болшевик и е доста по-сложен от царете и няма желание да прибягва до жестоко гонене на евреите, с цел да разпали патриотично безумство. Но никой не би трябвало да се изненадва, че Путин
назова евреина Володимир Зеленски „ нацист “,
или когато неговите поддръжници заплашват да закрият Еврейската организация в Русия.
Докато Путин се срещаше с израелските водачи и даряваше месечната си заплата на еврейския Музей и Центъра за приемливост в Москва (все едно най-големият международен клептократ дори ревизира държавната си заплата), той също по този начин се срещаше с водачите на Иран, единствената страна в света, провъзгласила за своя политика унищожаването на еврейската страна, финансира и пропагандни канали, такива като Russia Today, където непрекъснати посетители са хора, които отхвърлят Холокоста и се провеждат оскърбителен акции срещу еврейския финансист Джордж Сорос, които като че ли буквално са преписани от „ Протоколите “.
В наше време неприкритият антисемитизъм към този момент не е на мода и по тази причина нормално вместо него се демонстрират леко замаскирана или извънредно лява злоба към евреите, маскирана като антиционизъм, фиктивен през 50-те в сталинския Съветски съюз, или ултранационалистически подстрекавания срещу „ глобалистите, банкерите и западните прогресисти “, разрушаващи християнската просвета и фамилните полезности.
Путинската пропагандистка империя е най-големият в света „ снабдител “ и на двете тези. Това не е персонално. Възхищението на Путин пред евреите, евентуално е откровено.
Но разпространението на теории на заговора, ориентирани против западната народна власт, заемат централно място в неговата тактика, а антисемитизмът е най-старата от съществуващите теории на заговора.
И Путин също има вяра в това.
Евреите, даже да не управляват напълно света, имат място в ръководството. И когато това подхожда на неговите цели, той ще употребява евреите в Русия и Украйна.
В продължение на доста години той го прави, преувеличавайки, а в някой случай напряко измисляйки изказвания за антисемитизма на Украйна, които служат на пропагандната цел да показват управлението на Украйна като нацисти, като подценява и пренебрегва публикувания и до момента антисемитизъм в Русия.
Позорно е, че еврейски олигарси и равини му оказват помощ в тези обвинявания.
Заплахата да бъде закрита Еврейската организация в Русия е още една измама, с цел да бъде употребена паниката на съветските евреи, че няма да могат да емигрират по лично предпочитание, с цел да се оказва напън върху Израел, тъй че да не загатва за военните закононарушения в Украйна.
Но не става въпрос за Израел, а за евреите и за това, къде могат да живеят несъмнено и безвредно. Съвсем не е съвпадане това, че над 90% от евреите от диаспората живеят в западни демокрации и че еврейската емиграция от путинова Русия стартира дълго преди началото на войната в Украйна.
През януари 2016 година Путин съобщи пред делегацията на Европейския еврейски комитет отпред с прокремълски олигарх Моше Кантор, че «заради растежа на антисемитизма евреите би трябвало да дойдат тук, в Русия. Ние сме подготвени да ги приемем»
Кантор подмазвачески кимна в символ на единодушие, само че никой не одобри предлагането на Путин.
Евреите знаят, че
най-хубавата им отбрана е демокрацията
По-малко народна власт, по-малко отбрана за всички малцинства и дори в случай че диктаторът разиграва зрелище, че е бранител на евреите и другар на Израел, това в най-хубавия случай е краткотрайно и условно.
Никой не е в сигурност при диктатора и сигурно не евреите.
Диктаторите са параноици по природа. Те възприемат всяка рецензия като опасност на своята власт и отмъщават непропорционално освен на своя критик, само че и на всички свързани с него.
Когато Путин се сблъска със своето проваляне в Украйна, евреите повече няма да му трябват. Тяхната мощ стартира да го заплашва.
Закриването на Еврейската организация е единствено първата крачка.
Единствената изненада в дейностите на Путин срещу евреите, е че тя се забави толкоз дълго.
Както и други диктатори, които усърдно построяват своя имидж и ревностно пазят точните детайлности от ранните си години и идването си на власт, по този начин и за детството на Владимир Путин в Ленинград (Сега Санкт Петербург) съществуват голям брой легенди. Една от забавните глави в историята на Путин е за неговите връзки с голям брой евреи в учебно заведение и квартала му.
Някои история — да вземем за пример, тази, в която той и неговите приятели-евреи се промъкнали в синагогата на Пасха, с цел да се почерпят с маца (еврейски хляб-бел. ред.) звучат малко причудливо.
Други са добре документирани, да вземем за пример, за братя Ротенберг – Аркадий и Борис, неговите спаринг-партньори в клуба по бойни изкуства, които и до ден сегашен са в най-близкото му обграждане и са милиардери с помощта на огромните строителни държавни поръчки.
Или неговата учителка Мина Юдинска, която разкрила гения му и го насочила да учи немски език. Това пък му отворило вратата за бъдещата му работа в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Много години по-късно Путин купува и подрежда жилище в Тел Авив, където Юдинска живее до гибелта си през 2017 година. Тези и други истории се описват в продължение на доста години, с цел да бъде обяснена
аномалията за най-значителния съветски водач
през този век: Защо, за разлика от други съветски водачи, Путин като цяло е считан за другар на евреите.
Не всички пояснения се крият в носталгията по детството.
Главният равин на Русия Берел Лазар, който от време на време назовават „ путинският равин “, един път ми сподели: „ Путин е прекарал доста години анализирайки за какво Съветският съюз, който всъщност беше империя, се разпадна по този начин бързо. Една от основните аргументи, съгласно него, била в това, че руските ръководители трансфораха евреите във врагове. И той решил, че няма да повтори тази неточност “.
Интересно, какво би споделил през днешния ден равин Лазар, който след нахлуването на Русия в Украйна съвсем спря да се появява обществено.
Проблемите на Еврейската организация в Русия (Организация, която се занимава с легалната миграция на съветски евреи в Израел-бел. ред.) започнаха малко преди войната в Украйна.
Но теорията на равин Лазар, която той твърди, че е доказана от диалозите му с президента, наподобява се удостоверява и от усърдното ухажване от Путин на израелските водачи, с които той се среща годишно, откогато преди 22 години стана президент, буди паника.
По създание държанието на Путин не се разграничава доста от класическия съветски антисемитизъм. Както и царете, изфабрикували и разгласили „ Протоколите на ционските мъдреци “ при започване на 20 век, Путин също преглежда международното еврейство като мощна световна мощ. За разлика от царете обаче, той избира да направи от евреите свои съдружници.
В последна сметка това не е нищо повече от брак по сметка. Путин е деспот националист. Той не е болшевик и е доста по-сложен от царете и няма желание да прибягва до жестоко гонене на евреите, с цел да разпали патриотично безумство. Но никой не би трябвало да се изненадва, че Путин
назова евреина Володимир Зеленски „ нацист “,
или когато неговите поддръжници заплашват да закрият Еврейската организация в Русия.
Докато Путин се срещаше с израелските водачи и даряваше месечната си заплата на еврейския Музей и Центъра за приемливост в Москва (все едно най-големият международен клептократ дори ревизира държавната си заплата), той също по този начин се срещаше с водачите на Иран, единствената страна в света, провъзгласила за своя политика унищожаването на еврейската страна, финансира и пропагандни канали, такива като Russia Today, където непрекъснати посетители са хора, които отхвърлят Холокоста и се провеждат оскърбителен акции срещу еврейския финансист Джордж Сорос, които като че ли буквално са преписани от „ Протоколите “.
В наше време неприкритият антисемитизъм към този момент не е на мода и по тази причина нормално вместо него се демонстрират леко замаскирана или извънредно лява злоба към евреите, маскирана като антиционизъм, фиктивен през 50-те в сталинския Съветски съюз, или ултранационалистически подстрекавания срещу „ глобалистите, банкерите и западните прогресисти “, разрушаващи християнската просвета и фамилните полезности.
Путинската пропагандистка империя е най-големият в света „ снабдител “ и на двете тези. Това не е персонално. Възхищението на Путин пред евреите, евентуално е откровено.
Но разпространението на теории на заговора, ориентирани против западната народна власт, заемат централно място в неговата тактика, а антисемитизмът е най-старата от съществуващите теории на заговора.
И Путин също има вяра в това.
Евреите, даже да не управляват напълно света, имат място в ръководството. И когато това подхожда на неговите цели, той ще употребява евреите в Русия и Украйна.
В продължение на доста години той го прави, преувеличавайки, а в някой случай напряко измисляйки изказвания за антисемитизма на Украйна, които служат на пропагандната цел да показват управлението на Украйна като нацисти, като подценява и пренебрегва публикувания и до момента антисемитизъм в Русия.
Позорно е, че еврейски олигарси и равини му оказват помощ в тези обвинявания.
Заплахата да бъде закрита Еврейската организация в Русия е още една измама, с цел да бъде употребена паниката на съветските евреи, че няма да могат да емигрират по лично предпочитание, с цел да се оказва напън върху Израел, тъй че да не загатва за военните закононарушения в Украйна.
Но не става въпрос за Израел, а за евреите и за това, къде могат да живеят несъмнено и безвредно. Съвсем не е съвпадане това, че над 90% от евреите от диаспората живеят в западни демокрации и че еврейската емиграция от путинова Русия стартира дълго преди началото на войната в Украйна.
През януари 2016 година Путин съобщи пред делегацията на Европейския еврейски комитет отпред с прокремълски олигарх Моше Кантор, че «заради растежа на антисемитизма евреите би трябвало да дойдат тук, в Русия. Ние сме подготвени да ги приемем»
Кантор подмазвачески кимна в символ на единодушие, само че никой не одобри предлагането на Путин.
Евреите знаят, че
най-хубавата им отбрана е демокрацията
По-малко народна власт, по-малко отбрана за всички малцинства и дори в случай че диктаторът разиграва зрелище, че е бранител на евреите и другар на Израел, това в най-хубавия случай е краткотрайно и условно.
Никой не е в сигурност при диктатора и сигурно не евреите.
Диктаторите са параноици по природа. Те възприемат всяка рецензия като опасност на своята власт и отмъщават непропорционално освен на своя критик, само че и на всички свързани с него.
Когато Путин се сблъска със своето проваляне в Украйна, евреите повече няма да му трябват. Тяхната мощ стартира да го заплашва.
Закриването на Еврейската организация е единствено първата крачка.
Единствената изненада в дейностите на Путин срещу евреите, е че тя се забави толкоз дълго.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ