След срива на туризма през лятото, зимата едва ли ще бъде по лека
Анлиз на Института по пазарна стопанска система, направен от Адриан Николов чертае тежки дни за туризма. Най-кратко, обобщението на специалиста за обстановката в този бранш на стопанската система се побира в израза „ след срутва на летния сезон да се готви зимният “.
Според разбора, първият и най-тежко ударен от ограничаващите ограничения бранш на българската (а и освен ) стопанска система е туризмът. Затварянето на заведенията, на границите и ограничението на трафика даже сред обособените градове са създали работата му невъзможна в границите на два месеца и половина. Дори и по-късно обаче съвсем всички задгранични туристи са изчезнали, а упованията летният сезон да е в случай че не напълно изгубен, то най-малко да пострада съществено, се оказват малко по-песимистични от предвижданията.
Данните за положението на пазара на труда в туристическите общини в разгара на сезона са били релативно окуражителни, Николов се е съсредоточил върху резултата от рецесията върху активността на местата за настаняване. На база на наличните все още данни, и сравнявайки главните индикатори за трите месеца, в които достъпът до черноморските курорти беше позволен след свиването на обсега на противоепидемичните ограничения – юни, юли и август, и защото на този стадий данни за септември не са налични, анализаторът е открил, че обичайно тогава туристическите потоци са по-ограничени. Спадът очевидно е всеобщ, само че наклонността през трите месеца на летния сезон e към усъвършенстване. Докато спадът по отношение на същия месец на предходната година през юни е 80% приблизително за страната, то през август е „ едвам “ 66%, показва Николов.
Динамиката обаче е много друга в обособените области – най-сериозно е наранена столицата, където с най-голяма тежест са градският туризъм и бизнес пътуванията, и се разчита на първо място на чужденци. Това е на фона на сериозното понижение на интернационалните полети и на пасажерите, и огромният спад тук е разбираем.
Много сходно изменение има и в трите области на Черноморието ни – от към 90% спад през юни до към 50% спад през август. Любопитен е обаче растежът в области, които обичайно не се считат за „ туристически “, сочи анализът. Така да вземем за пример една слаба туристическа дестинаци, каквато е Монтана е удвоила броя нощувки в региона за година, Видин също реализира подобен резултат. Този непредвиден растеж евентуално е разследване на нараснало търсене на „ нетрадиционни “ дестинации отвън огромните туристически центрове, счита създателя.
В същото време, предстоящо, спадът идва най-много поради свития поток интернационалните туристи. Това е най-видимо при областите, в които е концентриран морския туризъм – до момента в който през 2019 година изключително във Варна чужденците са били преобладаващата група измежду пренощувалите туристи, то през трите летни месеца на 2020 година българите са болшинство. Изменението сред обособените области обаче е друго – Варна и Бургас са изгубили надлежно по 72% и 80% от посетителите-чужденци, само че пък и в двете се следи лек растеж на българите - с 5.4% и 6.4 на 100.
Третата черноморска област– Добрич обаче, отбелязва по-лек спад в броя на посетителите чужденци (-63%), само че и сериозен спад на посетителите - българи (-20%). Тази разлика, съгласно анализатора е разследване най-много от разликите в профила на интернационалните туристи. Докато Варна и Бургас разчитат главно на трафика на летищата си от Западна Европа, от Русия и Израел, то немалка част от тези в Добрич (най-вече в Албена, само че и в Балчик, и в останалите по-малки обитаеми места в най-северната част на българското крайбрежие) минават през северната граница на България, от Румъния. Доколкото прекосяването на сухоземните граници на фона на рестриктивните мерки за пътешестване е по-лесно, а пътуванията с кола изискват по-малко обмисляне спрямо тези със самолети, запазването на повече чужденци в Добрич е обяснимо. Сходна е динамичността и в Пловдив, в столицата и в Благоевград – непознатите туристи понижават доста на фона на по-умерен спад при българите.
Авторът на разбора е направил оценка на спада в този стопански бранш и през призмата на приходите от нощувки, и е открил, че спадът за страната като цяло през трите летни месеца е 585 милиона лв. - от тях 303 милиона в Бургас и 161 милиона във Варна.
Почти целият спад се дължи на понижения поток от чужденци – приходите от нощувките им са намалели със 76% по отношение на трите летни месеца на предходната година в страната като цяло, на фона на спад с малко над 8% при българите.
Авторът установи също, че останалите разноски на туристите – за заведения за хранене и питейни заведения, покупки в магазини, превоз, за услуги в туризма и сходни – са релативно равностойни на тези за нощувки.
При тези данни загубата за стопанската система като цяло от свития туристически сезон би могла да се оцени на почти 1.2 милиарда лв., от които 600 милиона в най-активната през лятото област Бургас. Вторичните резултати, най-много по линия на свитите приходи и потисната претовареност в туристическите общини са по-трудни за пресмятане, само че в случай че наклонността към стесняване на трансграничните туристически потоци се резервира, утежняването на изискванията на живот в туристическите общини наподобява доста евентуално, счита Николов. Според него летният туристически сезон 2020 е понесъл забележителна вреда, а секторът евентуално ще се възвръща с години. На фона на бързото разпространяване на ковид както у нас, по този начин и в редица европейски страни, продължаващата липса на ваксина и въвеждането на нови ограничавания, зимният сезон е застрашен от подобен, в случай че не и по-сериозен спад.
Според разбора, първият и най-тежко ударен от ограничаващите ограничения бранш на българската (а и освен ) стопанска система е туризмът. Затварянето на заведенията, на границите и ограничението на трафика даже сред обособените градове са създали работата му невъзможна в границите на два месеца и половина. Дори и по-късно обаче съвсем всички задгранични туристи са изчезнали, а упованията летният сезон да е в случай че не напълно изгубен, то най-малко да пострада съществено, се оказват малко по-песимистични от предвижданията.
Данните за положението на пазара на труда в туристическите общини в разгара на сезона са били релативно окуражителни, Николов се е съсредоточил върху резултата от рецесията върху активността на местата за настаняване. На база на наличните все още данни, и сравнявайки главните индикатори за трите месеца, в които достъпът до черноморските курорти беше позволен след свиването на обсега на противоепидемичните ограничения – юни, юли и август, и защото на този стадий данни за септември не са налични, анализаторът е открил, че обичайно тогава туристическите потоци са по-ограничени. Спадът очевидно е всеобщ, само че наклонността през трите месеца на летния сезон e към усъвършенстване. Докато спадът по отношение на същия месец на предходната година през юни е 80% приблизително за страната, то през август е „ едвам “ 66%, показва Николов.
Динамиката обаче е много друга в обособените области – най-сериозно е наранена столицата, където с най-голяма тежест са градският туризъм и бизнес пътуванията, и се разчита на първо място на чужденци. Това е на фона на сериозното понижение на интернационалните полети и на пасажерите, и огромният спад тук е разбираем.
Много сходно изменение има и в трите области на Черноморието ни – от към 90% спад през юни до към 50% спад през август. Любопитен е обаче растежът в области, които обичайно не се считат за „ туристически “, сочи анализът. Така да вземем за пример една слаба туристическа дестинаци, каквато е Монтана е удвоила броя нощувки в региона за година, Видин също реализира подобен резултат. Този непредвиден растеж евентуално е разследване на нараснало търсене на „ нетрадиционни “ дестинации отвън огромните туристически центрове, счита създателя.
В същото време, предстоящо, спадът идва най-много поради свития поток интернационалните туристи. Това е най-видимо при областите, в които е концентриран морския туризъм – до момента в който през 2019 година изключително във Варна чужденците са били преобладаващата група измежду пренощувалите туристи, то през трите летни месеца на 2020 година българите са болшинство. Изменението сред обособените области обаче е друго – Варна и Бургас са изгубили надлежно по 72% и 80% от посетителите-чужденци, само че пък и в двете се следи лек растеж на българите - с 5.4% и 6.4 на 100.
Третата черноморска област– Добрич обаче, отбелязва по-лек спад в броя на посетителите чужденци (-63%), само че и сериозен спад на посетителите - българи (-20%). Тази разлика, съгласно анализатора е разследване най-много от разликите в профила на интернационалните туристи. Докато Варна и Бургас разчитат главно на трафика на летищата си от Западна Европа, от Русия и Израел, то немалка част от тези в Добрич (най-вече в Албена, само че и в Балчик, и в останалите по-малки обитаеми места в най-северната част на българското крайбрежие) минават през северната граница на България, от Румъния. Доколкото прекосяването на сухоземните граници на фона на рестриктивните мерки за пътешестване е по-лесно, а пътуванията с кола изискват по-малко обмисляне спрямо тези със самолети, запазването на повече чужденци в Добрич е обяснимо. Сходна е динамичността и в Пловдив, в столицата и в Благоевград – непознатите туристи понижават доста на фона на по-умерен спад при българите.
Авторът на разбора е направил оценка на спада в този стопански бранш и през призмата на приходите от нощувки, и е открил, че спадът за страната като цяло през трите летни месеца е 585 милиона лв. - от тях 303 милиона в Бургас и 161 милиона във Варна.
Почти целият спад се дължи на понижения поток от чужденци – приходите от нощувките им са намалели със 76% по отношение на трите летни месеца на предходната година в страната като цяло, на фона на спад с малко над 8% при българите.
Авторът установи също, че останалите разноски на туристите – за заведения за хранене и питейни заведения, покупки в магазини, превоз, за услуги в туризма и сходни – са релативно равностойни на тези за нощувки.
При тези данни загубата за стопанската система като цяло от свития туристически сезон би могла да се оцени на почти 1.2 милиарда лв., от които 600 милиона в най-активната през лятото област Бургас. Вторичните резултати, най-много по линия на свитите приходи и потисната претовареност в туристическите общини са по-трудни за пресмятане, само че в случай че наклонността към стесняване на трансграничните туристически потоци се резервира, утежняването на изискванията на живот в туристическите общини наподобява доста евентуално, счита Николов. Според него летният туристически сезон 2020 е понесъл забележителна вреда, а секторът евентуално ще се възвръща с години. На фона на бързото разпространяване на ковид както у нас, по този начин и в редица европейски страни, продължаващата липса на ваксина и въвеждането на нови ограничавания, зимният сезон е застрашен от подобен, в случай че не и по-сериозен спад.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ