Тъжен гост на турския празник: Как България пропусна огромна печалба от руския газ?
Анкара означи стартирането на дълго чакания газопровод "Турски поток ", изчислявайки облагите и политическите вероятности от този взаимен план с Русия. Трябва да се помни обаче, че в началото тези „ облаги “ бяха предопределени за София.
В празничната атмосфера държавните водачи на Република Турция и Русия пуснаха Турския поток. Отварянето на газопровода беше съпроводено освен от въртенето на символичния кран, само че и от изказванията на Реджеп Тайип Ердоган за „ приятеля Путин “. Фактът за другарство неведнъж е подчертаван от турския президент, който добави, че Кремъл и Анкара ще се движат като "двама приятели ". Но на този фестивал на синьото гориво имаше повече от двама другари. На събитието бяха поканени сръбският президент Александър Вучич и шефът на българското държавно управление Бойко Борисов. Последният едвам скриваше разочарованието си и изглеждаше като комшия, заставен да взе участие в угощението - човек, с който връзките са обтегнати, само че който не могат да отхвърлят от тържеството.
За какво скърби Борисов? В първия ден на идната година представители на България оповестиха, че страната получава съветски газ. София също не се съмнява, че Русия е високо благонадежден снабдител - западноевропейските „ висши сътрудници “ удостоверяват това с плана „ Северен поток-2 “. Но отговорът на тъжния взор на българския министър председател е елементарен: точно тази балканска страна можеше да бъде на мястото на Турция и да печели.
Освен приказни доходи като съизвършител в плана, България може да стане незаменима страна в района от икономическа и дипломатическа позиция. София обаче пропусна всичко това.
Предисторията на „ българския провал “ е следната. Бившата „ шестнадесета република на Съветския съюз “, както България беше наричана в социалистическия интервал поради околните си (и доста печеливши) връзки с Кремъл, след изстудяване на връзките с Русия през 2000 година, свързани с участието на София в НАТО, получи предложение от Москва: създаване на „ Южен поток “през българска територия.
Всичко обаче се скапе през 2014 година. Превратът в Украйна докара до присъединението на Крим към Русия, за което против страната на Путин бяха наложени наказания. Съединените щати желаеха „ младшите европейци “ да се причислят към „ антируския хор “. София реши да отиде още по-далеч (очевидно, не без настоятелното подканване от Вашингтон) и отхвърли на Москва да прокара Южен поток през българското пристанище Варна.
„ Отхвърлянето от България на Южния поток беше груба неточност. Турция незабавно се възползва от своя късмет, а Федерална република Германия построява "Северен поток-2 ", написа съветският сенатор Алексей Пушков на страницата си в Twitter през 2018 година и е безусловно прав. Турция с подготвеност се възползва от отхвърли на българите да честват дивидентите, получени от прагматизма на техните политици през днешния ден. Онези „ грандове “ на Европейския съюз, които желаеха техните „ новодошли проятели “ да вкарат антируски наказания (всъщност да влязат в икономическа борба с Руската федерация) умерено заобикалят личните си бариери. Сега Германия е сътрудник на Русия в "Северен поток-2 ", а френският президент Еманюел Макрон построява специфични връзки с Москва.
Може би България нямаше избор под натиска от Европейски Съюз и Съединени американски щати? Миналата година самият Бойко Борисов призна за илюзия решението, взето под натиска на „ старейшините “ в Европейски Съюз и в НАТО. През май 2018 година той трябваше да посети Москва с цел да се срещне с съветския президент. Опитвайки се да позволи въпроса за разширението на „ турския поток “ до българска територия, Борисов старателно назова Русия „ по-големия си брат “.
През 2010 година беше решено българската морска столица Варна да получи съветски газ - и това към момента може да се пояснява като „ протегната ръка за другарство и съдействие “ от Русия. През 2014 година София удари тази ръка.
Фактът, че Бойко Борисов се появи в Истанбул по гледище на Ердоган, е доста алегоричен в политическия подтекст. В "Турски поток " ролята на София ще бъде от трето значение, а под зоркия контрол на турските съседи - извънредно строга и прагматична. Това обаче към този момент няма да е съветски проблем.
В празничната атмосфера държавните водачи на Република Турция и Русия пуснаха Турския поток. Отварянето на газопровода беше съпроводено освен от въртенето на символичния кран, само че и от изказванията на Реджеп Тайип Ердоган за „ приятеля Путин “. Фактът за другарство неведнъж е подчертаван от турския президент, който добави, че Кремъл и Анкара ще се движат като "двама приятели ". Но на този фестивал на синьото гориво имаше повече от двама другари. На събитието бяха поканени сръбският президент Александър Вучич и шефът на българското държавно управление Бойко Борисов. Последният едвам скриваше разочарованието си и изглеждаше като комшия, заставен да взе участие в угощението - човек, с който връзките са обтегнати, само че който не могат да отхвърлят от тържеството.
За какво скърби Борисов? В първия ден на идната година представители на България оповестиха, че страната получава съветски газ. София също не се съмнява, че Русия е високо благонадежден снабдител - западноевропейските „ висши сътрудници “ удостоверяват това с плана „ Северен поток-2 “. Но отговорът на тъжния взор на българския министър председател е елементарен: точно тази балканска страна можеше да бъде на мястото на Турция и да печели.
Освен приказни доходи като съизвършител в плана, България може да стане незаменима страна в района от икономическа и дипломатическа позиция. София обаче пропусна всичко това.
Предисторията на „ българския провал “ е следната. Бившата „ шестнадесета република на Съветския съюз “, както България беше наричана в социалистическия интервал поради околните си (и доста печеливши) връзки с Кремъл, след изстудяване на връзките с Русия през 2000 година, свързани с участието на София в НАТО, получи предложение от Москва: създаване на „ Южен поток “през българска територия.
Всичко обаче се скапе през 2014 година. Превратът в Украйна докара до присъединението на Крим към Русия, за което против страната на Путин бяха наложени наказания. Съединените щати желаеха „ младшите европейци “ да се причислят към „ антируския хор “. София реши да отиде още по-далеч (очевидно, не без настоятелното подканване от Вашингтон) и отхвърли на Москва да прокара Южен поток през българското пристанище Варна.
„ Отхвърлянето от България на Южния поток беше груба неточност. Турция незабавно се възползва от своя късмет, а Федерална република Германия построява "Северен поток-2 ", написа съветският сенатор Алексей Пушков на страницата си в Twitter през 2018 година и е безусловно прав. Турция с подготвеност се възползва от отхвърли на българите да честват дивидентите, получени от прагматизма на техните политици през днешния ден. Онези „ грандове “ на Европейския съюз, които желаеха техните „ новодошли проятели “ да вкарат антируски наказания (всъщност да влязат в икономическа борба с Руската федерация) умерено заобикалят личните си бариери. Сега Германия е сътрудник на Русия в "Северен поток-2 ", а френският президент Еманюел Макрон построява специфични връзки с Москва.
Може би България нямаше избор под натиска от Европейски Съюз и Съединени американски щати? Миналата година самият Бойко Борисов призна за илюзия решението, взето под натиска на „ старейшините “ в Европейски Съюз и в НАТО. През май 2018 година той трябваше да посети Москва с цел да се срещне с съветския президент. Опитвайки се да позволи въпроса за разширението на „ турския поток “ до българска територия, Борисов старателно назова Русия „ по-големия си брат “.
През 2010 година беше решено българската морска столица Варна да получи съветски газ - и това към момента може да се пояснява като „ протегната ръка за другарство и съдействие “ от Русия. През 2014 година София удари тази ръка.
Фактът, че Бойко Борисов се появи в Истанбул по гледище на Ердоган, е доста алегоричен в политическия подтекст. В "Турски поток " ролята на София ще бъде от трето значение, а под зоркия контрол на турските съседи - извънредно строга и прагматична. Това обаче към този момент няма да е съветски проблем.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ