“Никакво НАТО”: Какво ще принуди Турция да пусне Швеция в Алианса?
Анкара, която дълго време спъваше кандидатурите на Швеция и Финландия за участие в НАТО, още веднъж подвигна залозите. След провокацията в Стокхолм турците въобще не желаят да дадат зелена светлина на шведите. Но последната дума към момента не е казана - страните са си взели отмора. Да забележим по какъв начин може да свърши всичко.
Кой стои зад провокацията?
През януари вълна от разнообразни антитурски митинги заля Швеция. Анкара беше изключително възмутена от акцията в Стокхолм в поддръжка на Кюрдската работническа партия, приета за терористична в Турция и редица други страни. След прочувствен протест ръководителят на крайнодясната организация " Твърд курс ", датският юрист Расмус Палудан предизвикателно изгори Корана.
Той беше правил това и преди, в Дания. След като получи камък по главата от сирийски бежанец, той се реалокира в Швеция. Сега той има шведско поданство.
Митингът в Стокхолм беше утвърден от управляващите. Говорителят на турския президент Ибрахим Калън сподели, че това " предизвиква закононарушения от ненавист и ислямофобия ". В резултат номерът на датчанина докара до ново турско-шведско обостряне.
Принудителна пауза
„ Гнусният акт, осъществен в Швеция, е засегнатост за всички, които зачитат главните човешки права, в това число правата на мюсюлманите “, сподели турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Според него в този момент Стокхолм няма да получи от Анкара " никаква поддръжка във връзка с участието в НАТО ".
Визитата на шведския министър на защитата Пол Йонсон, планувана за 27 януари, е анулирана. Сега със Стокхолм няма какво да се приказва, обстановката се връща " обратно ", означи Анкара.
Финландия, която дружно със съседите си кандидатства за участие в НАТО, се опита да успокои обстановката. Външният министър Пека Хаавистьо разгласи на 23 януари, че продължава контактите с турския си сътрудник Мевлют Чавушоглу. Но би трябвало време, с цел да " утихнат пристрастеностите ". „ Мисля, че договарянията в тристранен формат с Турция ще бъдат прекъснати за няколко седмици “, допуска дипломатът.
Запитан дали Финландия е подготвена да се причисли към НАТО без Швеция, Хаавистьо отговори, че би предпочел вид „ в двойка “. Хелзинки обаче е готово и за смяна на тактиката. Анкара и Стокхолм са доста надалеч от компромис. " Турците желаят това, което ние не можем или не желаеме да им дадем ", призна по-рано шведският министър председател Улф Кристерсон.
В очакване на изборите
Има още едно значимо събитие. Ердоган публично удостовери, че президентските избори в Турция ще се проведат на 14 май (преди това датата беше към юни).
За него опълчването на диктата на НАТО, ПКК и подкрепящата я Швеция е част от предизборната стратегия. Миналогодишните социологически изследвания демонстрираха, че рейтингът на президента пада главно поради изказванията за " прегъване " пред Съединени американски щати и Европейски Съюз. Следователно Ердоган не се нуждае от каквито и да е отстъпки до май.
Америка и Европа също чакат изборите в Турция и явно се надяват на промяна на властта. Поражението на Ердоган обаче надалеч не е несъмнено.
Ясно е, че във всеки случай ще продължат да оказват напън върху Анкара, стремейки се да отстранен блокадата над шведската и финландската кандидатури. Освен това Съединени американски щати имат няколко козове в ръкава си.
Американски лост
Вашингтон разисква опцията за продажба на изтребители Ф-16 на Анкара. Сделката беше замразена през 2020 година
Според източници на “Уолстрийт Джърнъл ” Конгресът ще утвърди това, в случай че Анкара разреши на Финландия и Швеция да се причислят към НАТО.
Предполага се, че турците ще получат 40 изтребителя, ракети и други муниции. Сумата на контракта е 20 милиарда $.
Междувременно Белият дом убеждава Анкара по дипломатически канали. Държавният секретар Антъни Блинкен и турският външен министър Мевлют Чавушоглу се срещнаха във Вашингтон. Американецът похвали сътрудниците за посредничеството по зърнената договорка и уточни неизменността на съюзническите връзки сред двете страни.
„ Това не значи, че няма различия, само че когато зародят, ние ги преодоляваме в партньорски дух “, добави Блинкен.
В отговора си Чавушоглу не загатна Финландия и Швеция, само че означи значимостта на контракта за Ф-16: „ Както казахме, това се отнася освен за Турция – както за НАТО, по този начин и за Съединените щати. Това е в нашата обща стратегическа ползи. "
В взаимното официално съобщение се показва, че страните „ са разискали укрепването на отбранителното партньорство, в това число модернизацията на турския флот Ф-16 “, „ акцентират взаимния ангажимент за разширение на Алианса с квалифицирани претенденти “, и са удостоверили желанието за „ усилване на координацията в НАТО и взаимност в лицето на актуалните закани и провокации ".
Повишаване на залозите
Освен това турците се стремят да се върнат към програмата за създаване и доставка на изтребители от пето потомство Ф-35, от която бяха изключени поради закупуването на съветски Противовъздушна отбрана системи С-400. И тук има разбърквания.
Това беше тематика на диалог във Вашингтон през януари сред представителите на министерствата на защитата на Съединени американски щати и Турция. Преди година въобще не се говореше за връщане на Анкара в програмата.
„ Шест Ф-35 към този момент са в хангара за нас “, увери министърът на защитата Хулуси Акар.
Следващата среща на високо ниво на НАТО ще се организира след шест месеца. И там Алиансът желае да се появи пред света дружно с Швеция и Финландия - да показва разтръбената " политика на отворени порти ". Въпросът е дали американците ще имат време да платят на Турция допустима за Анкара цена, с цел да избегнат репутационни загуби.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Кой стои зад провокацията?
През януари вълна от разнообразни антитурски митинги заля Швеция. Анкара беше изключително възмутена от акцията в Стокхолм в поддръжка на Кюрдската работническа партия, приета за терористична в Турция и редица други страни. След прочувствен протест ръководителят на крайнодясната организация " Твърд курс ", датският юрист Расмус Палудан предизвикателно изгори Корана.
Той беше правил това и преди, в Дания. След като получи камък по главата от сирийски бежанец, той се реалокира в Швеция. Сега той има шведско поданство.
Митингът в Стокхолм беше утвърден от управляващите. Говорителят на турския президент Ибрахим Калън сподели, че това " предизвиква закононарушения от ненавист и ислямофобия ". В резултат номерът на датчанина докара до ново турско-шведско обостряне.
Принудителна пауза
„ Гнусният акт, осъществен в Швеция, е засегнатост за всички, които зачитат главните човешки права, в това число правата на мюсюлманите “, сподели турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Според него в този момент Стокхолм няма да получи от Анкара " никаква поддръжка във връзка с участието в НАТО ".
Визитата на шведския министър на защитата Пол Йонсон, планувана за 27 януари, е анулирана. Сега със Стокхолм няма какво да се приказва, обстановката се връща " обратно ", означи Анкара.
Финландия, която дружно със съседите си кандидатства за участие в НАТО, се опита да успокои обстановката. Външният министър Пека Хаавистьо разгласи на 23 януари, че продължава контактите с турския си сътрудник Мевлют Чавушоглу. Но би трябвало време, с цел да " утихнат пристрастеностите ". „ Мисля, че договарянията в тристранен формат с Турция ще бъдат прекъснати за няколко седмици “, допуска дипломатът.
Запитан дали Финландия е подготвена да се причисли към НАТО без Швеция, Хаавистьо отговори, че би предпочел вид „ в двойка “. Хелзинки обаче е готово и за смяна на тактиката. Анкара и Стокхолм са доста надалеч от компромис. " Турците желаят това, което ние не можем или не желаеме да им дадем ", призна по-рано шведският министър председател Улф Кристерсон.
В очакване на изборите
Има още едно значимо събитие. Ердоган публично удостовери, че президентските избори в Турция ще се проведат на 14 май (преди това датата беше към юни).
За него опълчването на диктата на НАТО, ПКК и подкрепящата я Швеция е част от предизборната стратегия. Миналогодишните социологически изследвания демонстрираха, че рейтингът на президента пада главно поради изказванията за " прегъване " пред Съединени американски щати и Европейски Съюз. Следователно Ердоган не се нуждае от каквито и да е отстъпки до май.
Америка и Европа също чакат изборите в Турция и явно се надяват на промяна на властта. Поражението на Ердоган обаче надалеч не е несъмнено.
Ясно е, че във всеки случай ще продължат да оказват напън върху Анкара, стремейки се да отстранен блокадата над шведската и финландската кандидатури. Освен това Съединени американски щати имат няколко козове в ръкава си.
Американски лост
Вашингтон разисква опцията за продажба на изтребители Ф-16 на Анкара. Сделката беше замразена през 2020 година
Според източници на “Уолстрийт Джърнъл ” Конгресът ще утвърди това, в случай че Анкара разреши на Финландия и Швеция да се причислят към НАТО.
Предполага се, че турците ще получат 40 изтребителя, ракети и други муниции. Сумата на контракта е 20 милиарда $.
Междувременно Белият дом убеждава Анкара по дипломатически канали. Държавният секретар Антъни Блинкен и турският външен министър Мевлют Чавушоглу се срещнаха във Вашингтон. Американецът похвали сътрудниците за посредничеството по зърнената договорка и уточни неизменността на съюзническите връзки сред двете страни.
„ Това не значи, че няма различия, само че когато зародят, ние ги преодоляваме в партньорски дух “, добави Блинкен.
В отговора си Чавушоглу не загатна Финландия и Швеция, само че означи значимостта на контракта за Ф-16: „ Както казахме, това се отнася освен за Турция – както за НАТО, по този начин и за Съединените щати. Това е в нашата обща стратегическа ползи. "
В взаимното официално съобщение се показва, че страните „ са разискали укрепването на отбранителното партньорство, в това число модернизацията на турския флот Ф-16 “, „ акцентират взаимния ангажимент за разширение на Алианса с квалифицирани претенденти “, и са удостоверили желанието за „ усилване на координацията в НАТО и взаимност в лицето на актуалните закани и провокации ".
Повишаване на залозите
Освен това турците се стремят да се върнат към програмата за създаване и доставка на изтребители от пето потомство Ф-35, от която бяха изключени поради закупуването на съветски Противовъздушна отбрана системи С-400. И тук има разбърквания.
Това беше тематика на диалог във Вашингтон през януари сред представителите на министерствата на защитата на Съединени американски щати и Турция. Преди година въобще не се говореше за връщане на Анкара в програмата.
„ Шест Ф-35 към този момент са в хангара за нас “, увери министърът на защитата Хулуси Акар.
Следващата среща на високо ниво на НАТО ще се организира след шест месеца. И там Алиансът желае да се появи пред света дружно с Швеция и Финландия - да показва разтръбената " политика на отворени порти ". Въпросът е дали американците ще имат време да платят на Турция допустима за Анкара цена, с цел да избегнат репутационни загуби.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ