Как Турция постави САЩ в шах
Анкара желае да купи съветския зенитно-ракетен комплекс С-400. Вашингтон е ядосан и оказва голям напън над турците, с цел да ги откаже от договорката. Ердоган обаче очевидно по никакъв начин не е впечатлен. Какво се крие зад тази му акция?, написа Deutsche Welle.
Анкара е длъжна да се откаже от договорката с съветските ракети С-400 и вместо това да вземе американската противоракетна система " Пейтриът " - счита американският президент Доналд Тръмп. За да реализира тази цел, неговото държавно управление е готово на всичко. Но Анкара наподобява по никакъв начин не се впечатлява от това: турското държавно управление се е споразумяло с Русия и няма никакво желание да се отхвърля от договорката, съобщи президентът Реджеп Тайип Ердоган пред Анадолската осведомителна организация. А министърът на защитата Хулуси Акар посочи, че турски бойци към този момент се образоват в Русия по какъв начин да обслужват зенитно-ракетния комплекс С-400. Най-късно през юли ракетите щели да бъдат доставени на Турция и до есента към този момент да са в оперативна подготвеност.
Санкции против Турция?
За да накара турското държавно управление да промени решението си, американското държавно управление от месеци насам оказва голям напън над своя съдружник от НАТО: президентът Доналд Тръмп неведнъж разкритикува покупката на съветския противоракетен комплекс, а външният министър Майк Помпео заплаши Анкара със наказания. По данни на телевизия CNBC, Вашингтон даже бил сложил ултиматум на турското държавно управление. Освен това американците заплашват, че няма да доставят на Турция обещаните изтребители F-35 по технологията " Стелт ". Това би било тежък удар за турските въоръжени сили, поръчали 100 машини от тази клас, още повече, че подготовката на турските водачи към този момент е почнала.
На пръв взор, сходен напън от американска страна няма по какъв начин да не окаже съществено влияние над турското държавно управление. Още повече, че от към година Турция се намира в тежка валутна и икономическа рецесия. През август предходната година пък се видя какъв брой мощно вредят непознатите наказания на стопанската система на страната: тогава държавното управление на Тръмп вкара наказателни мита за стоманата и алуминия, откакто турски съд в началото беше отказал да пусне на независимост арестувания в Турция американски свещеник Андрю Брънсън. Именно в тази стъпка икономическите специалисти виждат една от аргументите за задълбочаването на икономическата рецесия в Турция.
Сега Анкара отмъщава на Вашингтон
Германският специалист по въпросите на сигурността Улрих Кюн демонстрира схващане за твърдата позиция на турското държавно управление. По думите му, в договорката за съветските ракети се пресичат разнообразни ползи: " Става дума за дипломатически шахматен ход. С тази договорка турците отмъщават на Съединени американски щати по тази причина, че Вашингтон отхвърли да екстрадира ислямския просветител Фетхуллах Гюлен. Освен това Съединени американски щати се съюзиха в Сирия и Ирак с кюрдските милиции, които Турция преглежда като терористи. Сега Анкара има опция да си го върне на Вашингтон, изпращайки му в същото време и сигнал, че Турция играе доста значима геополитическа роля и знае по какъв начин да брани личните си ползи. "
Според Кюн, договорката с Русия има и своя военна логичност: " Зенитно-ракетният комплекс С-400 е предопределен за един нерешителен район край южната граница на страната ", споделя той. Вярно е, че Турция не е застрашена от военно нахлуване от страна на прилежащите ѝ страни, само че съветските установки вероятно ще бъдат употребявани против кюрдските милиции. Освен това покупката уголемява познанията на Турция за този тип военна техника. " След като образова задоволително личен състав и получи съответните лицензи, някой ден Турция и сама би могла да създава обособени съставни елементи за зенитно-ракетния комплекс ".
Засега турското държавно управление акцентира най-вече търговски причини за решението си. Анкара щяла да купи американските " Пейтриът ", единствено в случай че Вашингтон предложи също толкоз преференциални условия, като тези на руснаците, съобщи преди време президентът Ердоган. Турция купува две батареи С-400 за 2,5 милиарда $, което е доста по-евтино от американските " Пейтриът ". Освен това съветската система се счита за съвременна и високо ефикасна.
Става дума за доста по-важни неща
Покупката на съветските ракети обаче не е елементарна комерсиална договорка – в тази ситуация става дума за игра на власт и превъзходство. А Съединени американски щати и сътрудниците им от НАТО са съществено разтревожени. Първо, тъй като съветската военна техника не е съвместима със системите на НАТО, и второ: Москва би могла да се добере до секретна информация за " невидимите " американски изтребители самолети F-35 – тъй като съветските ракети и американските самолети ще бъдат детайли от турската въздушна защита.
Турция обаче се намира в невъзможност: в случай че Анкара се огъне под американския напън и откаже съветските ракети, тя ще избегне американските наказания, само че ще разгневи Москва. Тогава съветското държавно управление също би могло да прибегне до наказания, както това се случи през 2015 година, откакто един съветски изтребител беше свален над турска територия. И без значение в чия изгода ще отсъди най-после президентът Ердоган, една от великите сили ще остане извънредно ядосана.
Анкара е длъжна да се откаже от договорката с съветските ракети С-400 и вместо това да вземе американската противоракетна система " Пейтриът " - счита американският президент Доналд Тръмп. За да реализира тази цел, неговото държавно управление е готово на всичко. Но Анкара наподобява по никакъв начин не се впечатлява от това: турското държавно управление се е споразумяло с Русия и няма никакво желание да се отхвърля от договорката, съобщи президентът Реджеп Тайип Ердоган пред Анадолската осведомителна организация. А министърът на защитата Хулуси Акар посочи, че турски бойци към този момент се образоват в Русия по какъв начин да обслужват зенитно-ракетния комплекс С-400. Най-късно през юли ракетите щели да бъдат доставени на Турция и до есента към този момент да са в оперативна подготвеност.
Санкции против Турция?
За да накара турското държавно управление да промени решението си, американското държавно управление от месеци насам оказва голям напън над своя съдружник от НАТО: президентът Доналд Тръмп неведнъж разкритикува покупката на съветския противоракетен комплекс, а външният министър Майк Помпео заплаши Анкара със наказания. По данни на телевизия CNBC, Вашингтон даже бил сложил ултиматум на турското държавно управление. Освен това американците заплашват, че няма да доставят на Турция обещаните изтребители F-35 по технологията " Стелт ". Това би било тежък удар за турските въоръжени сили, поръчали 100 машини от тази клас, още повече, че подготовката на турските водачи към този момент е почнала.
На пръв взор, сходен напън от американска страна няма по какъв начин да не окаже съществено влияние над турското държавно управление. Още повече, че от към година Турция се намира в тежка валутна и икономическа рецесия. През август предходната година пък се видя какъв брой мощно вредят непознатите наказания на стопанската система на страната: тогава държавното управление на Тръмп вкара наказателни мита за стоманата и алуминия, откакто турски съд в началото беше отказал да пусне на независимост арестувания в Турция американски свещеник Андрю Брънсън. Именно в тази стъпка икономическите специалисти виждат една от аргументите за задълбочаването на икономическата рецесия в Турция.
Сега Анкара отмъщава на Вашингтон
Германският специалист по въпросите на сигурността Улрих Кюн демонстрира схващане за твърдата позиция на турското държавно управление. По думите му, в договорката за съветските ракети се пресичат разнообразни ползи: " Става дума за дипломатически шахматен ход. С тази договорка турците отмъщават на Съединени американски щати по тази причина, че Вашингтон отхвърли да екстрадира ислямския просветител Фетхуллах Гюлен. Освен това Съединени американски щати се съюзиха в Сирия и Ирак с кюрдските милиции, които Турция преглежда като терористи. Сега Анкара има опция да си го върне на Вашингтон, изпращайки му в същото време и сигнал, че Турция играе доста значима геополитическа роля и знае по какъв начин да брани личните си ползи. "
Според Кюн, договорката с Русия има и своя военна логичност: " Зенитно-ракетният комплекс С-400 е предопределен за един нерешителен район край южната граница на страната ", споделя той. Вярно е, че Турция не е застрашена от военно нахлуване от страна на прилежащите ѝ страни, само че съветските установки вероятно ще бъдат употребявани против кюрдските милиции. Освен това покупката уголемява познанията на Турция за този тип военна техника. " След като образова задоволително личен състав и получи съответните лицензи, някой ден Турция и сама би могла да създава обособени съставни елементи за зенитно-ракетния комплекс ".
Засега турското държавно управление акцентира най-вече търговски причини за решението си. Анкара щяла да купи американските " Пейтриът ", единствено в случай че Вашингтон предложи също толкоз преференциални условия, като тези на руснаците, съобщи преди време президентът Ердоган. Турция купува две батареи С-400 за 2,5 милиарда $, което е доста по-евтино от американските " Пейтриът ". Освен това съветската система се счита за съвременна и високо ефикасна.
Става дума за доста по-важни неща
Покупката на съветските ракети обаче не е елементарна комерсиална договорка – в тази ситуация става дума за игра на власт и превъзходство. А Съединени американски щати и сътрудниците им от НАТО са съществено разтревожени. Първо, тъй като съветската военна техника не е съвместима със системите на НАТО, и второ: Москва би могла да се добере до секретна информация за " невидимите " американски изтребители самолети F-35 – тъй като съветските ракети и американските самолети ще бъдат детайли от турската въздушна защита.
Турция обаче се намира в невъзможност: в случай че Анкара се огъне под американския напън и откаже съветските ракети, тя ще избегне американските наказания, само че ще разгневи Москва. Тогава съветското държавно управление също би могло да прибегне до наказания, както това се случи през 2015 година, откакто един съветски изтребител беше свален над турска територия. И без значение в чия изгода ще отсъди най-после президентът Ердоган, една от великите сили ще остане извънредно ядосана.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ