Анестезия (на латински: anaesthesia) е дума от гръцки произход и

Анестезия (на латински: anaesthesia) е дума от гръцки генезис и значи апатия (към досег, напън, температура, включително и болка). Днес с този термин се значи цялост от дейности за обезболяване в здравната процедура за осъществяване на мъчителни оперативни, лечебни и диагностични процедури.
Обща упойка – употребяват се лекарства (анестетици), с които се потиска функционалността на централната нервна система (ЦНС), при което пациентът изгубва схващане (заспива).
Регионална упойка – в разнообразни елементи на тялото се инжектират лекарства (локални анестетици), които краткотрайно прекъсват предаването на нервните импулси от оперативната зона към мозъка.
Съществуват и други типове упойка, които не се ползват рутинно, тъй като не постоянно са възпроизводими и обезболяването при тях не всеки път е задоволително за осъществяване на съответната операция. Такива са: електроанестезия, хипноанестезия и акупунктурна упойка.
Анестезията се реализира посредством подаване на газова примес, съдържаща О2 и анестетик. Инхалационните анестетици са газове – двуазотен окис (райски газ) и течни летливи органични халогенизирани въглеводороди, които се изпаряват и се подават към газовата примес. Такива са: диетилов етер (не се използва), халотан, изофлоран, севофлоран.
В взаимозависимост от метода на подаване на анестетиците се дели на:
маскова – газовата примес се подава чрез лицева маска;
интубационна – в дихателните пътища на пациента се слага тръба за подаване на газовата примес и за свързване на пациента към анестезиологичния апарат;
ендотрахеална – тръбата е сложена в трахеята;
ендобронхеална – прави се посредством разнообразни тръби, благодарение на които газовата примес се подава в основните бронхи (най-често тръба на Карленс). Този вид упойка се употребява в случаите, когато се отваря гръден панер или интервенции с пневмоторакс.