Форма, идея и протест
Андрей Врабчев
© Георги Кожухаров За огромна част от хората в центъра на София сутринта на 9 септември (тази година) изглеждаше по-различно. Фонтанът в Докторската градина беше обагрен в тъмночервено и с транспарант, обтегнат на тревата, гласящ " Честит празник 09.IX.1944 г, неблагодарници ". " Виновникът " за " кървавата баня " е известният най-много като ваятел Андрей Врабчев. Пространството, човешкото държание в него, изменчивият културен, стопански и публичен климат са тематики, които го вълнуват от години.
Фотограф: Цветелина Белутова Познавате част от работата му - Врабчев провокира бурни реакции по-рано тази година, когато на сутринта на 1 април на площад " Гарибалди ", малко след демонтирането на привлякла отрицателна реакция статуя, той издигна пародиен монумент на Бойко Борисов, изобразен със светещи очи. Така Врабчев смеси политическата ирония с публичното неодобрение към инфраструктурните решения към площада и ул. " Граф Игнатиев ". Работата неотдавна беше показана и на Биеналето на хумора и сатирата в Габрово. Врабчев вижда единия план като подготовка за идващия.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики
Статуята на Бойко Борисов, която Врабчев сложи на площад " Гарибалди "
Фотограф: Георги Кожухаров Новата му интервенция в градска среда е директна отпратка към деветосептемврийския прелом през 1944, след който комунистическия режим идва на власт. Ареалът, в който Врабчев разполага работата си, не е инцидентен – огромна част от жилищата в региона са иззети в интерес на близки до властта, в Софийския университет се издават част от смъртните присъди, наоколо се намират изоставената Къща на ягодите (също национализирана от истинския собственик) и Руския културно-информационен център. Врабчев споделя, че фактор е бил самият шадраван, който имитира езеро и по този начин добавя към чувството за фалшивина, комфорт, който не е достоверен. Намесата е плод на непринудено решение, само че е минал през разнообразни разновидности – обмислял е да оцвети някоя от реките наоколо или да очертае очертания на тела там, където се знае, че са убивани хора.
" В скулптурата работата би трябвало да приказва за това, което не може да бъде казано ", споделя Андрей Врабчев, роден през 1977 година и приключил Националната художествена академия. " Ако имаше нещо хубаво в образованието, което получих, е, че форма и концепция би трябвало да се балансират. " През 2004 година учи в Хатфийлд, Англия, интервал, за който споделя, че е разширил доста визията му за изкуството и го е научил, че да се забавляваш, до момента в който създаваш, е интегрална част от процеса. Казва, че като по-млад е имал един " по-назидателен звук ", от който сега бяга в работата си.
" Водещо в работата ми е желанието да не оставя на децата си моите проблеми, огромна част от които бяха проблеми на родителите ни и са били проблеми и на техните родители. " Въпреки че е име в актуалното ни изкуство от близо две десетилетия, той стана по-известен за необятната аудитория с изявите си тази година. Вижда ги в по-широк подтекст на дългогодишния ни публичен проблем с оценката на предишното. " За да имаш проблем, би трябвало да го дефинираш. Също както в случай че си болен, би трябвало да го признаеш, с цел да се излекуваш. "
Паметник на жертвите на комунизма, работа от 2018 година, която Врабчев показва в изложба " Райко Алексиев "
Вижда този строшен разговор и в изкуството ни, където му се коства, че прекомерно постоянно приказваме за " наши работи на непознат език ". " В последна сметка нещата опират до това какво може да дадем на света. В изкуството си ние бягаме от даването. " Според него един вид актьори се впускат прекомерно надълбоко в локалния подтекст, а други са друга прекаленост – бягат по всякакъв начин от него. " Фолклоризираме културата си, вместо да я издигаме до класическо равнище. Обичаме да мирише на ракия и черги. "
Повече за работата на Андрей Врабчев: andreyvrabchev.comАкцията на Врабчев затвори едно лято, в което се появиха значително събития, отдадени на ранния социалистически режим и жертвите му: ретроспективната галерия в СГХГ на убития по нечовечен метод карикатурист и художник Райко Алексиев, както и няколко книги: " Предсмъртните видения на Никола Петков " от американския публицист Томас Макгонигъл, документалната " Изгубената България " на Христо Христов и Вили Лилков, новия разказ на Теодора Димова - " Поразените ".
© Георги Кожухаров За огромна част от хората в центъра на София сутринта на 9 септември (тази година) изглеждаше по-различно. Фонтанът в Докторската градина беше обагрен в тъмночервено и с транспарант, обтегнат на тревата, гласящ " Честит празник 09.IX.1944 г, неблагодарници ". " Виновникът " за " кървавата баня " е известният най-много като ваятел Андрей Врабчев. Пространството, човешкото държание в него, изменчивият културен, стопански и публичен климат са тематики, които го вълнуват от години.
Фотограф: Цветелина Белутова Познавате част от работата му - Врабчев провокира бурни реакции по-рано тази година, когато на сутринта на 1 април на площад " Гарибалди ", малко след демонтирането на привлякла отрицателна реакция статуя, той издигна пародиен монумент на Бойко Борисов, изобразен със светещи очи. Така Врабчев смеси политическата ирония с публичното неодобрение към инфраструктурните решения към площада и ул. " Граф Игнатиев ". Работата неотдавна беше показана и на Биеналето на хумора и сатирата в Габрово. Врабчев вижда единия план като подготовка за идващия.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики
Статуята на Бойко Борисов, която Врабчев сложи на площад " Гарибалди "
Фотограф: Георги Кожухаров Новата му интервенция в градска среда е директна отпратка към деветосептемврийския прелом през 1944, след който комунистическия режим идва на власт. Ареалът, в който Врабчев разполага работата си, не е инцидентен – огромна част от жилищата в региона са иззети в интерес на близки до властта, в Софийския университет се издават част от смъртните присъди, наоколо се намират изоставената Къща на ягодите (също национализирана от истинския собственик) и Руския културно-информационен център. Врабчев споделя, че фактор е бил самият шадраван, който имитира езеро и по този начин добавя към чувството за фалшивина, комфорт, който не е достоверен. Намесата е плод на непринудено решение, само че е минал през разнообразни разновидности – обмислял е да оцвети някоя от реките наоколо или да очертае очертания на тела там, където се знае, че са убивани хора.
" В скулптурата работата би трябвало да приказва за това, което не може да бъде казано ", споделя Андрей Врабчев, роден през 1977 година и приключил Националната художествена академия. " Ако имаше нещо хубаво в образованието, което получих, е, че форма и концепция би трябвало да се балансират. " През 2004 година учи в Хатфийлд, Англия, интервал, за който споделя, че е разширил доста визията му за изкуството и го е научил, че да се забавляваш, до момента в който създаваш, е интегрална част от процеса. Казва, че като по-млад е имал един " по-назидателен звук ", от който сега бяга в работата си.
" Водещо в работата ми е желанието да не оставя на децата си моите проблеми, огромна част от които бяха проблеми на родителите ни и са били проблеми и на техните родители. " Въпреки че е име в актуалното ни изкуство от близо две десетилетия, той стана по-известен за необятната аудитория с изявите си тази година. Вижда ги в по-широк подтекст на дългогодишния ни публичен проблем с оценката на предишното. " За да имаш проблем, би трябвало да го дефинираш. Също както в случай че си болен, би трябвало да го признаеш, с цел да се излекуваш. "
Паметник на жертвите на комунизма, работа от 2018 година, която Врабчев показва в изложба " Райко Алексиев "
Вижда този строшен разговор и в изкуството ни, където му се коства, че прекомерно постоянно приказваме за " наши работи на непознат език ". " В последна сметка нещата опират до това какво може да дадем на света. В изкуството си ние бягаме от даването. " Според него един вид актьори се впускат прекомерно надълбоко в локалния подтекст, а други са друга прекаленост – бягат по всякакъв начин от него. " Фолклоризираме културата си, вместо да я издигаме до класическо равнище. Обичаме да мирише на ракия и черги. "
Повече за работата на Андрей Врабчев: andreyvrabchev.comАкцията на Врабчев затвори едно лято, в което се появиха значително събития, отдадени на ранния социалистически режим и жертвите му: ретроспективната галерия в СГХГ на убития по нечовечен метод карикатурист и художник Райко Алексиев, както и няколко книги: " Предсмъртните видения на Никола Петков " от американския публицист Томас Макгонигъл, документалната " Изгубената България " на Христо Христов и Вили Лилков, новия разказ на Теодора Димова - " Поразените ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ