Андрей Романович Чикатило, известен като Канибала от Ростов, Изкормвача от

Андрей Романович Чикатило, прочут като Канибала от Ростов, Изкормвача от Ростов и Касапина от Ростов, е нечовечен сериен палач, упрекнат за убийството и изнасилването на 53 души, най-вече деца, за интервала от 1978 до 1990 година

Чикатило е роден на 16 октомври 1936 година, по време на режима на Сталин, в украинското село Яблочное с признаци за хидроцефалия. До 12-годишна възраст страда от напикаване, поради което е обичай постоянно от майка си. През 1943 година майка му ражда момиче. Детето очевидно е от различен татко, защото бащата Роман Чикатило по времето на зачатието е на фронта (има клюки, че майката на Андрей Чикатило е изнасилена от немски боец пред очите му). 1944 година Чикатило става възпитаник първи клас. През 1946 година той не излиза от у дома от боязън да не бъде заловен и изяден - майка му му споделя, че по време на глада по-големият му брат Степан е бил похитен и изяден. Има и версия на събитията, съгласно която самите родители са изяли Степан. Впоследствие не са открити никакви документи за раждането и гибелта на Степан.

Когато Втората международна война свършва, Роман Чикатило е вкаран в съветски затвор, тъй като се предал на врага по време на борба. На Андрей му се постанова да търпи хорските насмешки, че татко му е страхливец.

Неумението на Андрей Чикатило да се социализира и вътрешното му напрежение се задълбочават в юношеските му години, когато схваща, че страда от хронична импотентност. Това положение обрича на неуспех персоналния му живот.

Чикатило се справял добре в учебно заведение, само че се провалил на изпита за банкет в Московския университет. След като приключил военна работа през 1960 година, бъдещият сериен палач се преместил в Родионово-Несветаевски и работил там като телефонен инженер.

През 1963 година подписва брак с жена, с която го срещнала сестра му. Въпреки съвсем цялостната липса на полов живот, им се родили наследник и щерка.

През 1978 година се реалокира в Шахти и прави първото си съществено закононарушение. Докато живял самичък, чакайки фамилията му да дойде, Чикатило бил спохождан от педофилски мечти. Шпионирал минаващи по улицата деца, прикрит в колиба. На 22 декември 1978 година той изнасилва и убива 9-годишната Елена Закотнова. Малката Елена е намушкана неведнъж в гората. Извършвайки жестокото ликвидиране, Чикатило еякулирал. Първоначално психопатът имал желание да изнасили момиченцето, само че не могъл да получи ерекция поради импотентността си.

През идващите 12 година Чикатило прави над 50 убийства, за които полицията има доказателства. Заради налаганата цензура в Съюз на съветските социалистически републики над вести за убийства и изнасилвания в следените от страната медии, историите за чудовищните убийства заживели собствен личен живот. Сред слуховете бил и този, че вампир прави жестоките закононарушения.

Всъщност Чикатило бил обвинен за убийството на дребната Елена Закотнова, само че нелепа случайност го избавя. Въпреки че доказателствата сочат връзка сред Чикатило и убийството, неправилно е задържан Александър Кравченко и по-късно даден под съд. Той е принуден да направи признания посредством мъчения и е екзекутиран. Чикатило губи своята учителска работа през 1981 година и стартира работа в локална компания.

Той не убива още веднъж до 1981 година, само че "наваксва " през 1982 година, когато жертвите са седем. Чикатило основава собствен личен жанр, като приказва по автобусни спирки и жп гари с избягали от вкъщи деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където нормално жертвите намират гибелта си. През 1983 година Чикатило не убива до юни, само че до началото на септември умъртвява 4 души.

На убийствата не е дадена гласност чак до август 1984 година, а до това време Чикатило е умъртвил най-малко 30 души.

6 тела от общо 14 били открити и московската милиция взема решение да се намеси. В Ростов на Дон бил изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който трябвало да води следствието. Фетисов съсредоточил следствието в региона към Шахти и назначил Виктор Бураков, правосъден лаборант химик, за основен следовател в тази област. Разследването се концентрирало върху умствено неуравновесените и известните на него полови нарушители, като почнало постепенно и последователно да ги залавя и изключва от лист на обвинените. Милицията уголемява периметъра на своето следствие от ден на ден и повече. Взети са изявленията от над 150 000 души и след това са съхранени в архиви, до момента в който най-сетне милицията не се отхвърля от този метод. През 1984 година жертвите наброяват 15. Решено е да се усилят ограниченията - да се усили броят на патрулите и да се разположат цивилни полицаи на доста публични транспортни спирки.

През септември 1984 година Чикатило е задържан, откакто заговорил продажница на автобусна спирка. При претършуване на куфарчето му са открити кухненски нож, хавлиена забрадка, въже и бурканче с парафин. Чикатило и този път се измъква. Оказва се, че кръвната му група не съответствува със спермата, открита върху телата на жертвите. Този факт по този начин и не е пояснен. Според някои версии става въпрос за чиновническа неточност. Отречено е визията, че разликата било обусловено от доста рядка физиологична особеност.

Седмици след ареста Чикатило е изключен от Комунистическата партия поради осъществена на работното му място кражба. Осъден е на три месеца затвор. Освободен е през декември 1984 година

Чикатило си намира нова работа в Новочеркаск, само че стои в сянка. Той не убива скоро никого, до момента в който през август 1985 година не умъртвява две дами в два обособени случая. Не се знае да е убивал още веднъж до май 1987 година, когато убива младо момче. Той убива още веднъж в Запорожие през юли и в Ленинград през септември.

Замиращото следствие е възобновено в средата на 1985 година, когато Иса Костоев е назначен да води случая. Убийствата към Ростов са проучени обширно за повторно и още веднъж стартира поредност от разпити на половите нарушители в региона. През декември 1985 година милицията още веднъж ускорява защитата по жп гарите към Ростов. Чикатило знае за следствието и прозорливо се въздържа от незаконната си активност.

През 1987 година Чикатило възобновява убийствата, като нормално ги прави надалеч от покрайнините на Ростов. Той убива една жена в Красний Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, в това число две жертви в Шахти. Отново има дълга пауза, до момента в който Чикатило не възобновява своята активност, убивайки седем момчета и две дами сред януари и ноември 1990 година Откриването на едно от телата покрай спирката в горското стопанство кара милицията да увеличи бдителността си и да усили патрулите.

На 6 ноември Чикатило убива и осакатява Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, само че след това е пуснат да си върви. На 20 ноември 1990 година, откакто държанието на Чикатило буди съмнение у милицията, по заповед на контрольор Иса Костоев той е задържан. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за отговорен и разказва 56 изнасилвания и убийства, осъществени от него. Той признава, че е пиел от кръвта на жертвите си и е изяждал елементи от тях.

Съдебният развой стартира на 14 април 1992 година В залата Чикатило е в желязна клетка, с цел да бъде защитен от гнева на околните на жертвите. Поведението му по време на делото е меко казано, необичайно и смущаващо - на два пъти той смъква панталоните си, крещи че не е педераст, твърди че е бременен. В правосъдната зала Чикатило споделя: "Аз съм неточност на природата, един оглупял звяр ".

Процесът завършва през юли и присъдата е отсрочена за 15 октомври, когато той е открит за отговорен за осъществяването на 52 от 53-те убийства, за които е упрекнат, и е наказан на гибел за всяко едно закононарушение. Преди присъдата да бъде прочетена, серийният палач стартира да пее. Чикатило е разстрелян с изстрел в тила на 14 февруари 1994 година Последните му думи били: "Не ми пръскайте мозъка! Японците желаят да го купят! "

След гибелта си жестокият сериен палач става част от актуалната попкултура:

През 1993 година американският публицист разказва смразяващата история на психопата-канибал в книгата "На лов за дявола "

През 1995 година излиза филмът "Гражданинът Хикс ", който споделя за следствието. В него вземат участие Стивън Рий в ролята на Виктор Бураков и Доналд Съдърланд в ролята на Михаил Фетисов.

През 2004 година излиза филмът "Евиленко ", частично основан на историята за Чикатило, с Малкълм Макдауъл в основната роля.

През 2004 година излиза и песента Ripper von Rostow на немската блек метъл група Eisregen, в която се разказва убийството на Света Коростик.

Някои от събитията са залегнали в основата на епизода "Bloodlines " от американския сериал "От мястото на престъплението ", където сериен изнасилвач и палач е освободен, тъй като ДНК-то от неговата кръв не подхожда на това от спермата му.

През 2008 – 2009 година американската траш метъл група Slayer записва и издава песента "Psychopathy Red ", отдадена на Андрей Чикатило. Първоначално тя се появява като сингъл, а по-късно е включена в албума World Painted Blood.

През 2009 година шведската траш/дет метъл група Impious включва в албума си "Death Domination " ария, отдадена на Чикатило, наречена "Rostov Ripper ".

През 2015 година излиза американско-английският трилър Child 44 ( "Дете 44 "), който интерпретира случая Чикатило. Филмът е сниман по романа "Child 44 " на британския публицист Том Роб Смит (Tom Rob Smith), оповестен през 2008 година