Андрей Романович Чикатило е съветски сериен убиец, роден в Украинска

Андрей Романович Чикатило е руски сериен палач, роден в Украинска руска социалистическа република, прочут като “Канибала от Ростов ”, ” Яростният звяр “, ” Червеният призрачен сън “, ” Убиецът от горските пояси ” и ” Гражданинът X ” ” и ” Гражданинът X ”. Той е роден на 16 октомври 1936 година и разстрелян на 14 февруари 1994 година Чикатило е упрекнат за убийството и изнасилването на 53 души, най-вече деца, в Руската СФСР за интервала от 1978 до 1990 г. Ранни години Чикатило е роден през 1936 година в украинското село Яблочное с признаци за хидроцефалия. До 12-годишна възраст страда от напикаване, поради което е обичай постоянно от майка си. През 1943 година се ражда сестра му. Детето очевидно е от различен татко, защото бащата Роман Чикатило по времето на зачатието е на фронта. 1944 година Чикатило става възпитаник първи клас. През 1946 година той не излиза от у дома от боязън да не бъде заловен и изяден – майка му му споделя, че по време на глада по-големият му брат Степан е бил похитен и изяден. Има и версия на събитията, съгласно която самите родители са изяли Степан. Впоследствие не са открити никакви документи за раждането и гибелта на Степан. Чикатило се справял добре в учебно заведение, само че се провалил на изпита за банкет в Московския университет. След като приключил военна работа през 1960 година, той се преместил в Родионово-Несветаевски и работил там като телефонен инженер. През 1963 година се дами и има наследник (Юрий 1969) и щерка (Людмила 1965). През 1971 година получава научна степен в региона на литературата чрез задочни курсове, и става преподавател в Новошахтинск. Той бил безпаричен преподавател, само че останал на тази служба, местейки се от учебно заведение в учебно заведение, защото непрекъснато постъпвали недоволства за неприлични опити за физическо принуждение. През 1973 година умира майка му. Начало на убийствата През 1978 година се реалокира в Шахти и прави първото си съществено закононарушение. На 22 декември 1978 година той изнасилва и убива 9-годишното момиченце Елена Закотнова. Въпреки че доказателствата сочат връзка сред Чикатило и убийството, неправилно е задържан Александър Кравченко и по-късно даден под съд. Той е принуден да направи признания посредством мъчения и е екзекутиран поради убийството. Чикатило губи своята учителска работа през 1981 година и стартира работа в локална компания. Той не убива още веднъж до 1981 година, само че през 1982 година жертвите са седем. Чикатило основава собствен личен жанр, като приказва по автобусни спирки и жп гари с избягали от вкъщи деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където нормално жертвите намират гибелта си. През 1983 година Чикатило не убива до юни, само че до началото на септември умъртвява 4 души.



6 тела от общо 14 били открити и московската милиция взема решение да се намеси. В Ростов на Дон бил изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който трябвало да води следствието. Фетисов съсредоточил следствието в региона към Шахти и назначил Виктор Бураков, правосъден лаборант химик, за основен следовател в тази област. Разследването се концентрирало върху умствено неуравновесените и известните на него полови нарушители, като почнало постепенно и последователно да ги залавя и изключва от лист на обвинените. Милицията уголемява периметъра на своето следствие от ден на ден и повече. Взети са изявленията от над 150 000 души и след това са съхранени в архиви, до момента в който най-сетне милицията не се отхвърля от този метод. През 1984 година жертвите наброяват 15. Решено е да се усилят ограниченията – да се усили броят на патрулите и да се разположат цивилни полицаи на доста публични транспортни спирки.



Арест и освобождаване Чикатило е разпознат, тъй като се държи съмнително на една автобусна спирка в Ростов. Той е задържан и арестуван. Установено е, че той е обвинен за други закононарушения, което юридически дава право на следователите да го задържат за неустановен период от време. Разкрито е съмнителното минало на Чикатило, само че то не било задоволително, с цел да го осъдят за убийствата. Все отново той е приет за отговорен и наказан на една година. Освободен е през декември 1984 година, откакто е прекарал три месеца в пандиза. Следващи убийства и преследване



Жилищният блок в Новочерскаск, където Чикатило живее до арестуването си. Чикатило си намира нова работа в Новочеркаск, само че стои в сянка. Той не убива скоро никого, до момента в който през август 1985 година не умъртвява две дами в два обособени случая. Не се знае да е убивал още веднъж до май 1987 година, когато убива младо момче. Той убива още веднъж в Запорожие през юли и в Ленинград през септември. Замиращото следствие е възобновено в средата на 1985 година, когато Иса Костоев е назначен да води случая. Убийствата към Ростов са проучени обширно за повторно и още веднъж стартира поредност от разпити на половите нарушители в региона. През декември 1985 година милицията още веднъж ускорява защитата по жп гарите към Ростов. Чикатило е в течение на следствието и прозорливо се въздържа от незаконната си активност. През 1987 година Чикатило възобновява убийствата, като нормално ги прави надалеч от покрайнините на Ростов. Той убива една жена в Красний Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, в това число две жертви в Шахти. Отново има дълга пауза, до момента в който Чикатило не възобновява своята активност, убивайки седем момчета и две дами сред януари и ноември 1990 година Откриването на едно от телата покрай спирката в горското стопанство кара милицията да увеличи бдителността си и да усили патрулите. На 6 ноември Чикатило убива и осакатява Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, само че след това е пуснат да си върви. На 20 ноември 1990 година, откакто държанието на Чикатило буди съмнение у милицията, по заповед на контрольор Иса Костоев той е задържан. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за отговорен и разказва петдесет и шест изнасилвания и убийства, осъществени от него. Той признава, че е пиел от кръвта на жертвите си и е изяждал елементи от тях. Процес и екзекуция Съдебният развой против него се състои на 14 април 1992 година Въпреки неговото необичайно и смущаващо държание, съдът намира, че той е в положение да издържи процеса. На процеса Чикатило споделя: „ Аз съм неточност на природата, един оглупял звяр! “. Процесът завършва през юли и присъдата е отсрочена за 15 октомври, когато той е открит за отговорен за осъществяването на 52 от 53-те убийства, и е наказан на гибел за всяко едно закононарушение. Чикатило е разстрелян с изстрел в тила на 14 февруари 1994 г.



Някой от жертвите на изверга Чикатило Грешките при следствието са най-малко две. Първо, казусът не е разгласен и хората не са осведомени за заплахата, тъй като руските органи на властта се страхували да стане ясно, че в Съюз на съветските социалистически републики се случват сходни неща (а, най-вероятно, заради опасения от основаване на суматоха измежду населението). Второ, неналичието на връзка сред обособените милиционерски отдели довежда до некоординираност на дейностите. Допълнително затруднение се оказало неточното проучване през 1984 година на кръвта на Чикатило, довело до погрешно установяване на кръвната група, оказала се по този метод друга от тази на спермата, открита в ануса на една от жертвите. Отречено е визията, че разликата било обусловено от доста рядка физиологична особеност.