Повечето нации развиват хуманизъм, а ние сме развили човещина
Андрей Райчев показа в " 12+3 " новата си книга " Време и всичко ", написана взаимно с Александър Андреев.
" Книгата е предизвестие. Човек доста мъчно вижда, когато смяната е мудна. Светът смени характера си. Има доста огромни промени. Оръжията ни не работят не тъй като не са положителни, а тъй като заплахите са други и не се осъзнават ", сподели Райчев.
" Хората за пръв път всеобщо се групират в обединявания за бъдеще. Нацията престава да е единицата, в която се състои новото.
Преходът е приключил в смисъл, че собствеността се преразпредели. Продължаваме да сме измежду първите по недвижима собственост. Собствеността се раздаде. Почти цялата. Това е може би най-несправедливият шоков развой, който се е случвал. Но той свърши, настоя Райчев.
Неравенствата нарастват. Но това не е този тип неравноправие, с който сме привикнали. Едни ще живеят два-три пъти по-дълго от други. Единият ще работи, другият ще бъде домакински любим и ще го хранят. Осъзнатата заплаха е половин заплаха. Няма да се отървем единствено с осъзнаване. Трябва да се слагат под надзор избрани типове проучвания, като бъркането в ДНК и изкуственият разсъдък, счита Райчев.
За жал, консуматорът е безпределно удовлетворен от живота. си. Хленчи доста повече от татко си и дядо си. Съвременният човек, приказваме за златния милиард, живее по този начин, както никой от предците му. От това произлиза един инстинкт - не желая друго, желая повече. Винаги хората са желали друго. Сега желаят повече. А това е неточност. Структурата е неприятна. Той желае мир и растеж. До това се свежда формулата на властта в целия свят ", означи социологът.
" В Саудитска Арабия дамите са нещо сред мъжа и кучето. Вдигаме шампанско, тъй като някой им разрешил да карат коли. Примирили сме се с това, че демокрацията е местна, добави Андрей Райчев.
Ние сме оптимисти за българската орис, тъй като тя постоянно е една и съща. Не сме завистливи, ние сме дълготрайно планиращи. Ние сме междинна страна, не сме към Запада или Изтока. Презираме Изтока, само че музиката ни е източна. Имаме източна ловкост и източен комизъм. Но не сме немци. Сега сме западна част. Тази вековна граничност, която представляваме, ни е обогатила с голям опит - на оцеляването - всяка власт е краткотрайна. Главното, с което съм горделив, е с моята нация в следния пункт: множеството народи развиват хуманизъм, а ние сме развили човечност. Хуманизмът е тип ред, условие. Човещината е нарушаване на реда. Не си прав, но човечност е. Оцеляващото създание е над реда и това е всичко ", сподели още Андрей Райчев.
" Книгата е предизвестие. Човек доста мъчно вижда, когато смяната е мудна. Светът смени характера си. Има доста огромни промени. Оръжията ни не работят не тъй като не са положителни, а тъй като заплахите са други и не се осъзнават ", сподели Райчев.
" Хората за пръв път всеобщо се групират в обединявания за бъдеще. Нацията престава да е единицата, в която се състои новото.
Преходът е приключил в смисъл, че собствеността се преразпредели. Продължаваме да сме измежду първите по недвижима собственост. Собствеността се раздаде. Почти цялата. Това е може би най-несправедливият шоков развой, който се е случвал. Но той свърши, настоя Райчев.
Неравенствата нарастват. Но това не е този тип неравноправие, с който сме привикнали. Едни ще живеят два-три пъти по-дълго от други. Единият ще работи, другият ще бъде домакински любим и ще го хранят. Осъзнатата заплаха е половин заплаха. Няма да се отървем единствено с осъзнаване. Трябва да се слагат под надзор избрани типове проучвания, като бъркането в ДНК и изкуственият разсъдък, счита Райчев.
За жал, консуматорът е безпределно удовлетворен от живота. си. Хленчи доста повече от татко си и дядо си. Съвременният човек, приказваме за златния милиард, живее по този начин, както никой от предците му. От това произлиза един инстинкт - не желая друго, желая повече. Винаги хората са желали друго. Сега желаят повече. А това е неточност. Структурата е неприятна. Той желае мир и растеж. До това се свежда формулата на властта в целия свят ", означи социологът.
" В Саудитска Арабия дамите са нещо сред мъжа и кучето. Вдигаме шампанско, тъй като някой им разрешил да карат коли. Примирили сме се с това, че демокрацията е местна, добави Андрей Райчев.
Ние сме оптимисти за българската орис, тъй като тя постоянно е една и съща. Не сме завистливи, ние сме дълготрайно планиращи. Ние сме междинна страна, не сме към Запада или Изтока. Презираме Изтока, само че музиката ни е източна. Имаме източна ловкост и източен комизъм. Но не сме немци. Сега сме западна част. Тази вековна граничност, която представляваме, ни е обогатила с голям опит - на оцеляването - всяка власт е краткотрайна. Главното, с което съм горделив, е с моята нация в следния пункт: множеството народи развиват хуманизъм, а ние сме развили човечност. Хуманизмът е тип ред, условие. Човещината е нарушаване на реда. Не си прав, но човечност е. Оцеляващото създание е над реда и това е всичко ", сподели още Андрей Райчев.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ